Решение по дело №222/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалбата на Р. П. Я., чрез адв. К. П. К., ВАК срещу Мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация по подадено заявление с рег. № АУ124276ВН/16.12.2024г. В жалбата и молба се релевира материална незаконосъобразност на атакувания отказ поради съществуване на законовите предпоставки за удовлетворяване на поисканата административна услуга. Прави се искане за отмяна на мълчаливия отказ на кмета на Община Варна за заверка на молба-декларацията за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и връщане на преписката на административния орган за издаване на искания административен акт. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна, чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е образувано по заявление рег. № АУ124276ВН/16.12.2024г. на Р. П. Я., за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка на посочените в заявлението имоти. Към молбата са приложени удостоверение от Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, скица от СГКК – [населено място], в която е отразено съществуването на процесните имоти, нотариален акт и пълномощно.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, подател на заявление за извършване на поискана административна услуга, която не е била реализирана. Мълчаливият отказ административноправната теория приравнява на изричен такъв по правни последици. Отказът да се удостоверят претендирани от заявителя юридически факти, касаещи снабдяването му с констативен нотариален акт, представлява индивидуален административен акт по критериите на чл. 21, ал. 3 АПК. Отсъствието на издадено удостоверение по заявлението обуславя извод за съществуването на пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждане на съдебен контрол за законосъобразност на отказа. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателно поради следните съображения:

Според § 2, т. 2, буква „в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията административна услуга е извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Отказът от извършването услугата е приравнен на отказ от издаването на индивидуален административен акт – чл. 21, ал. 3 АПК, във връзка с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на АПК.

По аргумент от чл. 170, ал. 2 АПК в хипотезата на оспорен мълчалив отказ съдът следва да провери дали са били налице нормативните изисквания за издаване на индивидуалния административен акт.

В конкретния случай поисканата административна услуга съществува в списъка на Община Варна за административно обслужване на физически и юридически лица, което предполага допустимо сезиране на материално и териториално компетентния административен орган за произнасяне по заявлението. Поисканата административна услуга се отнася за съществуващи имоти, находящи се в [населено място], в ПИ с [идентификатор]. Подаденото заявление от Р. П. Я. е редовно и допустимо, което предполага отсъствие на пречки за разглеждане от ответника на неговата основателност.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде административен акт. Искането е обективирано в депозираното заявление от 16.12.2024г. до Кмета на Община Варна от оспорващата, а и не се спори между страните, че административната услуга не е извършена от компетентния административен орган, който е следвало да разгледа и се произнесе по подаденото заявление. Към момента на подаване на жалбата до съда и до приключване на открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество, не са представени доказателства кметът на Община Варна да се е произнесъл по заявлението на оспорващата с вх. № АУ124276ВН/16.12.2024г. за извършване на обстоятелствена проверка.

Отказът обективиран като мълчалив от компетентния орган без излагане на съответни мотиви не са оборени в съдебното производство. Поради това настоящият състав на съда намира, че мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК се явява незаконосъобразен административен акт. Само на това основание същият подлежи на отмяна. ВАС многократно в свои решения сочи, че е недопустимо органът да се произнася с мълчалив отказ като съдържание на акта, но тъй като не е недопустимо като форма на произнасяне на органа по тази причина, мълчаливите откази по постъпили заявления по своите правни характеристики съставляват индивидуални административни актове и подлежат на общо основание на обжалване по реда на АПК. Приетият за разглеждане мълчалив отказ не позволява на съда да се произнесе по същество за неговата законосъобразност, тъй като не може да замени конкретните мотиви на административния орган, поради което преписката следва да се върне на компетентния административен орган за решаване на въпроса и при отказ - постановяване на мотивиран акт. Компетентният орган следва да установи осъществени ли са конкретни юридически факти, с чието настъпване правната норма свързва определени последици и да се произнесе със съответен акт. Съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до незаконосъбразност на оспорения мълчалив отказ, с оглед липсата на мотиви дали искането на оспорващия е основателно или не, налице ли са предпоставките за издаване на административния акт, като отказа следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за произнасяне по същество по подаденото заявление с вх. № АУ124276ВН/16.12.2024г. от Р. П. Я..

С оглед характера на исканата услуга следва да се посочи, че е административна услуга и е по повод производство по чл. 587 ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка във връзка с чл. 79 ЗС, с цел установяване на изискуемите предпоставки, сред които и тази, че придобиването на имота по давност не е забранено съгласно чл. 86 ЗС. Компетентен да извърши проверка относно правото на собственост на оспорващата е само и единствено нотариуса. Именно необходимостта в това производство да се представи документ, че имотът, за който оспорващата иска да се снабди с констативен нотариален акт, не е общинска собственост, обуславя интереса от извършваната услуга. Придобиването на имот, който не е публична държавна или публична общинска собственост по давностно владение е уреден от закона способ за придобиване на право на собственост. Извън компетентността на административният орган е да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиване по давност на имотите, за които се иска удостоверението, както и да се произнася по конкуренция на материални права.

След като искането е направено от лице с установен правен интерес от извършването на поисканата услуга, административният орган дължи същата и то при условията на обвързвана компетентност. Евентуално наличието на конкуренция между правата на заявителя и тези на общината или трети лица също не е основание да бъде отказана заверка на молбата-декларация. Спорът за правото на собственост на имота се решава в състезателно производство между равнопоставени страни, в което кметът на общината не действа като орган на власт, а като представляващ общината като гражданскоправен субект, претендиращ право на собственост. Органът е длъжен да издаде документ от значение за признаване или упражняване на правата на заявителката, като разполага с правната възможност в нея да впише данните, които намира за относими към удостоверявания факт. Нотариусът, в хода на нотариалното производство ще прецени материалните права по отношение на имота. Преценката на правото на собственост ще се извърши от компетентното за това лице в рамките на специално, последващо заверката на документа производство - в случая нотариус в рамките на производство по обстоятелствена проверка. Не е от компетентността на административния орган да преценява права на собственост и тяхната конкуренция, като няма законова забрана да се заверява молба-декларация, още повече, че заверяването на декларация само по себе си не е в състояние да направи някого собственик. Отказът противоречи и на целите на закона, а именно: правото на всеки гражданин да се снабди с констативен нотариален акт за собственост, както и правото на всеки да получи документ, който е от значение за признаване и упражняване на права - чл. 21, ал. 3 АПК.

Отделно от горното заверката в частта на удостоверяването, че имота не е или е общинска собственост е елемент от охранителното производство по чл. 587 ГПК за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Правомощията и компетенциите на административния орган, който не е страна в това производство, се изчерпват единствено и само с удостоверяване на относими факти. Едва в хода на охранителното производство, след събиране на гласни и писмени доказателства и след тяхната съвкупна преценка, нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на собственост на молителя по отношение на имота. Поради това мълчаливият отказ на административния орган да завери молбата-декларация и удостовери относимите в нея факти е незаконосъобразен, тъй като с него е препятствано правото да инициира производство по реда на чл. 587 ГПК по отношение на имота т. е. дори и при конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ, тъй като противното би означавало разрешаване на граждански спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия Кмета на общината, не притежава. В молбата-декларация следва да се удостоверят всички данни за имота, след което преценката на същите ще се извърши от нотариуса, включително и за наличието на друг/и собственици. В тази връзка следва да бъде отбелязано също, че доказателствената сила на констативния нотариалния акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, е оборима, и всяко трето лице може да докаже в производство по предвидения в закона ред, че титулярът по нотариалния акт не е собственик.

Задължението на органа се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелствата актуван ли са имота, предмет на заявлението, с акт за общинска собственост (АОС). В удостоверението той вписва обстоятелствата, които е установил при проверката и които счита за относими към собствеността на имота.

Правнозначимите факти, които кметът на общината следва да удостовери в производството по предоставяне на процесната административна услуга, определят и границите на проверката, която същият е длъжен да извърши, а именно дали конкретните имоти са актувани като общинска собственост или съответно не са. При установяване, че не е налице АОС, кметът, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши заверката на молбата-декларация. Същото следва да извърши и когато установи, че имотът или части от него са актувани като общински, като в този случай в молбата-декларация се отбелязва, че имотът е общински, респективно, каква част от него е общинска и въз основа на какъв акт. Заверката на молба-декларация се изразява в това административният орган да заяви или отрече, че общината е носител на правото на собственост върху процесните имоти, а ако не е, на чие име е записан в разписния лист, респ. кадастралния регистър, както и кои свидетели ще бъдат разпитани пред нотариуса.

Като не се е произнесъл в законоустановения и при наличие на предпоставките за това, кметът на Община Варна е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението на Р. П. Я. с вх. № АУ124276ВН/16.12.2024г. при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

На основание чл. 174, вр. чл. 57, ал. 2 АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга. Препис от съдебното решение следва да се изпрати на компетентния орган по чл. 307 АПК, който в случая е кметът на Община Варна.

С оглед изхода на спора, своевременното направено искане за присъждане на разноски и приложените списък с разноски, договор за правна защита и съдействия, на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът намира, че следва в полза на оспорващия да се присъдят съдебни разноски в общ размер на 1010лв. /хиляда и десет/, от които 10лв. /десет/ държавна такса и 1000лв. / хиляда/ адвокатски хонорар. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, предвид на това, че договореното адвокатско възнаграждение е в минимума по чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.204г.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, чл. 173, ал. 2 и ал. 3 и чл. 174 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация по подадено заявление с рег. № АУ124276ВН/16.12.2024г. подадено от Р. П. Я..

ВРЪЩА преписката на кмета на Община Варна за произнасяне по заявление вх. № АУ124276ВН/16.12.2024г. на Р. П. Я., при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за извършване на административната услуга по заявление вх. № АУ124276ВН/16.12.2024г. на Р. П. Я., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Р. П. Я., [ЕГН] сумата в размер на 1010лв. / хиляда и десет/ разноски по делото.

Препис от съдебното решение, на основание чл. 174 АПК да се изпрати на кмета на Община Варна за предприемане на действия по чл. 307, вр. чл. 302 АПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-десет дневен срок от съобщаването му на страните.