Разпореждане по дело №40/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР.

Образувано е по въззивна жалба на С. П. М. и Д. П. Р., депозирана чрез А. С. Н. срещу Решение № 48/26.02.2010 г. по Г. д. № 924/2009 г. по описа на РС – Г. С. в частта, с която е уважен иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР досежно част от процения имот с площ от 54 кв. м. С нея е направено оплакване за незаконосъобразност на решението в атакуваната му част, поради противоречие с материалния закон. Наведени са аргументи, че първоинстанционният съд е стигнал до извода за недействителност на кадастралния план от 2002 г. на с. М. без наличието на доказателства в тази насока, както и че този въпрос е ирелевантен за възникналия правен спор. Изложени са доводи, че неправилно районният съд е приел, че е приложена регулация по отношение на процесните 54 кв. м., тъй като същите не са завзети от насрещната страна, което е в синхрон и с ТР № 3/1993 г. На следващо място е посочено, че с помощта на специалните знания на вещото лице е установено, че материализираната граница на терена съвпада с действащия кадастрален план от 2002 г. и с действащия регулационен план от 2005 г., от което е направен извода, че при изготвянето на плана от 2002 г. реално завзетата от ищеца площ, придадена по регулация, е включена в имота му, а останалата част е включена в имота на ответниците, т. е. регулацията е приложена само за частта, която и в момента е включена в имота на ищеца и регулационният план от 1965 г. вече не е действащ и не представлява основание за преразглеждане на въпроса досежно наличието на приложена регулация. Направено е възражение, че с новия регулационен план от 2005 г. е налице промяна в регулационната линия между имотите на страните по делото, която обаче същите са приели, следователно регулационната граница придобива значението и на имотна, без да е необходимо установяването на завземане и плащане на включените в имотите площи. Направено е искане за отмяна на решението в атакуваната му част, отхвърляне на предявения иск в същата част и присъждане на разноските по делото.

В предвидения от закона срок е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство – Б. Н. П., чрез А. С. О., с който са оспорени наведените във въззивната жалба доводи.

Постъпила е и втора въззивна жалба – на Б. Н. П., подадена чрез А. С. О. срещу Решение № 48/26.02.2010 г. по Г. д. № 924/2009 г. по описа на РС – Г. С. в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР и в частта за разноските. С нея е направено оплакване за неправилност и необоснованост на решението в атакуваната му част, както и за допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи, че е нарушено правото на защита на П., като е даден ход на делото и ход по същество в съдебното заседание на 15.02.2010 г., въпреки наличието на уважителни причини за неявяването /заболявания на ищеца и на процесуалния му П., както и бедствено положение в района/, поради което е ограничена възможността на ищеца да предприеме съответните съдопроизводствени действия. Посочено е, че е налице несъответствие между претенцията, обективирана в исковата молба, доклада по делото и постановеното решение – за установяване на кадастрална грешка, за установяване правото на собственост върху процесния имот и за установяване на допусната в плана грешка. Наведени са аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е игнорирал представения нотариален акт, който не е оспорен от насрещните страни и не е указал на ищеца, че не сочи доказателства досежно обстоятелството дали е наследник на Г.Р., както и липсват указания за необходимостта от събиране на доказателства досежно правото на собственост на Я. П.. Посочено е, че възникналият правен спор не е изяснен от фактическа страна, тъй като не е установено къде спрямо процесните 38 кв. м., повдигнати в зелено, се намира оградата между имотите на страните по делото. Направено е искане за отмяна на решението в атакуваните му части, уважаване на исковата претенция и присъждане на разноските пред двете инстанции.

В предвидения от закона срок е депозиран писмен отговор от ответниците в първоинстанционното производство С. П. М. и Д. П. Р., депозиран чрез А. С. Н., с който е оспорена въззивната жалба на Б. П., като са изложени съображения, че в представения по делото болничен лист няма отбелязване за невъзможност за явяване в съд, поради което с предприетите процесуални действия в проведеното пред районния съд заседание не са ограничени правата на насрещната страна. Посочено е, че липсва несъответствие между петитума на исковата молба и постановеното решение, тъй като установяването на правото на собственост е инкорпорирано в иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Наведени са доводи досежно начина на оспорване на давностно владение, обективирано в нотариален акт, а именно: чрез събиране на доказателства, а не чрез оспорване на процесния нотариален акт по реда на чл. 192 от ГПК. На следващо място е отразено, че вещото лице ясно е индивидуализирало местоположението на процесните 38 кв. м., както и че районният съд не е длъжен да дава на страните указания за факти, за които липсват твърдения /родствената връзка между Я.П. и Г. Р./.

Постъпила е и въззивна жалба на Б. Н. П. срещу Решение № 1603/18.06.2010 г. по Г. д. № 924/2009 г. по описа на РС – Г. С., с което е отхвърлена молбата за поправка на ЯФГ на първото решение по същото дело. С нея е направено оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, предвид несъответствието между обективираните в диспозитива на първото решение и в приложената Скица № 1 площи, защриховани в зелено.

В предвидения срок насрещните страни не са взели становище и не са депозирали писмен отговор на тази жалба.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивните жалби и отговора, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът Б. П. се легитимира като собственик по наследство от Я.Г.П. на празно дворно място с площ от 302 кв. м., представляващо имот с пл. № 735; празно дворно място с площ от 200 кв. м., представляващо имот с пл. № 731 и празно дворно място с площ от 67 кв. м., представляващо имот с пл. № 730, за които е отреден парцел XVII-731,735 в кв. 30 по плана на с. М., общ. С. с обща площ от 756 кв. м. и с неуредени регулационни сметки, както и на 122 кв. м. празно дворно място, което се взема от имот пл. № 72. собственост на П. Бр.Р.; 32 кв. м. правно дворно място, което се взема от имот пл. № 734, собственост на И.Л.И.; 10 кв. м. празно дворно място, което се взема от имот с пл. № 736, собственост на Б.К.М.и 42 кв. м. празно дворно място, представляващо държавно място, които места, съгласно утвърдения със Заповед № 116/07.10.1965 г. на Председателя на ОбНС - С. регулационен план се придават към парцел VII-731,735 в кв. 30 по плана на с. М., видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 211, том I, дело № 417/1989 г. и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 161, том I, дело № 286/1990 г., и двата по описа на Смолянския районен С. От депозираните по делото Удостоверения за идентичност и за регулационно положение от 23.07.2009 г. се установява, че имот пл. № 5010663, образуващ УПИ XXXI-663, кв. 53 по плана на с. М. е идентичен с част от имоти № 731 и 735, образуващи УПИ XVII-731,735, кв. 30 по предходния план на населеното място, както и че същият имот е записан в разписната книга и документите за собственост на наследниците на Я.Г.П..

Ответниците по делото Д. П. Р. и С. П. Й. М. се легитимират като съсобственици на по ½ ид. част за всяка от тях от недвижим имот, придобит по дарение, съгласно Нотариален акт № 200, том I, дело № 572/1995г. и Нотариален акт № 598, том III, дело № 2290/1997 г. и двата по описа на РС – Г. С., съответно от застроено и незастроено дворно място с площ от 1470 кв. м., съставляващо имот пл. № 72. за който е отреден парцел XVIII-729 с неуредени регулационни сметки, като имота участва в парцела с 1 028 кв. м., а 442 кв. м. се придават по регулация към парцели VIII-727 и IX-728 в кв. 30 по ЗПР на с. М., както и построения в парцел XVIII-729 гараж със застроена площ от 42 кв. м. – за първата от тях, респективно от застроено и незастроено дворно място, находящо се в с. М., цялото с площ от 1 175 кв. м., представляващо парцел XVIII в кв. 30 по регулационния план на с. М., като регулационните сметки са уредени, както и триетажна жилищна сграда, построена в имота, с разгърната площ от 200 кв. м. – за втората от тях. От удостоверенията за идентичност и за регулационно положение от 30.06.2003 г. се установява, че имот пл. № ********* е идентичен с имот пл. № 72. образуващ УПИ XVIII-72. кв. 30 по предходния план на населеното място, както и че същият имот е записан в разписната книга и документите за собственост на С. П. М. и Д. П. Йорданова.

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата в първонистанционното производство съдебно-техническа експертиза, границата между поземлен имот № 501.663, записан като собственост на Я.Г.П. и поземлен имот № 501.662, записан на Д. П. Й.и С. П. М. не съвпада с границата между имоти пл. № 729 и пл. № 730, 731 и 735, както и с границата между парцели XVIII-729 и XVII-731,735 по предходния план, поради което 38 кв. м. от имот с пл. № 730 по предходния план /повдигнати в зелено по приложената скица № 1, които са предмет на Нотариален акт № 211, том I, дело № 417/1989 г. и 41 кв. м., които не са негов предмет, са включени в границите на поземлен имот № 501.662. Вещото лице сочи, че в границите на последно цитирания имот са включени и 47 кв. м. от имот с пл. № 729 /повдигнати в розово на приложената скица № 1/, както и 7 кв. м. от път /държавно място/, които са предмет на Нотариален акт № 161, том I, дело № 286/1990 г. В заключението е посочено, че регулационните сметки за придаваемите части от съседни имоти към парцел XVII-731, 735 в кв. 30 по плана на с. М. от 1965 г. са уредени, а на границата между процесните поземлени имоти на страните по делото има частично изпълнен изкоп и дървена ограда. При разпита на вещото лице в съдебно заседание същото сочи, че на границата между имотите по последния кадастрален план има изкоп и ограда, които не са нито по имотните граници от 1965 г., нито по парцелната /като имотната и парцелната граница не съвпадат/.

Според представеното Разрешение за строеж № 151/30.07.2003 г. на С. М. е разрешено изграждането на пристройка към съществуващ гараж с предназначение за механа в северозападната част на поземлен имот № ********* /XVIII-72. кв. 30/ по кадастралния план на с. М., а с Разрешение за строеж № 150/14.06.2005 г. на “Стефани - М С. М.”, с.М. е разрешено надстрояването на съществуваща механа в северозападната част на имот 5010662 по плана на с. М. с къща за гости.

Свидетелят Д., разпитан в първоинстанционното производство сочи, че оградата между имотите на страните по делото е поставена преди около 35 г. /т. е. 1975 г./, а другият свидетел К. обяснява, че помни оградата от 1963 г.

Ищецът е предявил субективно съединени искове с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че в кадастралния план на с. М., общ. С., одобрен със Заповед № 300-4-23/02.04.2002 г. на Изпълнителния директор на Ак – Г. София е допусната грешка, като процесната площ от 102 кв. м. неправилно е заснета към поземлен имот 501.662 вместо към поземлен имот 501.663. Районният съд е признал за установено, че е допусната грешка в кадастралния план досежно площ от 54 кв. м., повдигнати в розов и жълт цвят на Скица № 1, представляваща неразделна част от решението е отхвърлил иск в останалата му част досежно 48 кв. м., като в мотивите на оспорения съдебен акт е приел, че кадастралния план на с. М. от 2002 г. не може да породи правно действие, тъй като не е изработен в съответствие със ЗКИР. Посочено е, че плана от 1965 г. е приложен след внасянето на обезщетение за придадените части, поради което парцелните граници на УПИ VІІ-731,735 следва да се приемат за имотни граници в кадастралната основа при изготвянето на последващ план. Изложени са аргументи, че частите, оцветени в розово и жълто на Скица № 1 са придобити от ищеца по силата на регулация след внасяне на дължимото обезщетение. Що се отнася до частта, оцветена в зелено, която е придадена по регулация – от имот пл. № 730 към парцел ХVІІ-735,731, същата е станала собственост на наследниците на Г. Р., но поради липса на установена наследствена връзка между Г. Р. и ищеца, иска в тази част се явява недоказан. С другото атакувано Решение за поправка на явна фактическа грешка е отхвърлена молбата на ищеца за поправка на отхвърлителния доспозитив на решението досежно площта на частта от имота, оцветена в зелено, като в мотивите е изложено, че площта на претендираната от ищеца част от имота погрешно е определена като 102 кв. м., вместо действителните 92 кв. м. Следователно неоснователната претенция касае част от имота с площ от 48 кв. м., за която част иска е отхвърлен.

Обжалваните решения са валидни и допустими – постановени са от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвени са в писмена форма и са подписани. Депозираните срещу тях въззивни жалби са подадени в преклузивния срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустимиа. Разгледана по същество, жалбата на Б. П. се явява частично основателна, а тази на Д. Р. и С. М. - неоснователна, поради следните съображения:

С регулационния план от 1965 г. е образуван парцел ХVІІ-731-735, в който са включени имоти пл. №№ 731 и 735 и за упълномеряването му е предвидено придаване по регулация на части от имоти №№ 730, 734, 72. 736 и път /държавно място/. В разпоредбата на чл. 39 от ЗПИНМ /в редакцията към 1965 г., след изменението, обн. в ДВ, бр. 54 от 06.07.1956 г., считано от 10.07.1956 г./, не е предвидено плащането на обезщетение за имота, който се придава по дворищно-регулационния план към парцели на други лица, да е елемент на придобиването на правото на собственост по регулация, т. е. отчуждителното действие е настъпило по силата на самия регулационен план. Следователно заплащането на обезщетение за придаваемите части, което е направено в случая, се явява ирелевантно за настоящия спор за материално право.

Наследодателката на ищеца – въззивник е придобила по давност и по регулация собствеността върху имоти, за които е отреден парцел ХVІІ-731,735, кв. 30 по плана от 1965 г., както следва: имот с пл. № 735; имот с пл. № 731 и имот с пл. № 730, за които е отреден парцел XVII-731,735 в кв. 30 по плана на с. М., общ. С., съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 211, том I, дело № 417/1989 г. по описа на Смолянския районен съд, както и части от имот пл. № 72. от имот пл. № 734, от имот с пл. № 736, и празно дворно място, представляващо държавно място, които места, съгласно утвърдения със Заповед № 116/07.10.1965 г. на Председателя на ОбНС - С. регулационен план се придават към парцел VII-731,735 в кв. 30 по плана на с. М., съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 161, том I, дело № 286/1990 г. по описа на Смолянския районен С. Видно от Удостоверение за наследници № 246/22.07.2009 г. по описа на Кметство – с. М., Б. Н. П. е единствен наследник на Я.Г. П., следователно същият е получил собствеността върху гореописаните имоти по наследство.

Идентичността и регулационно положение на имотите се установява от представените удостоверения и от съдебно-техническата експертиза, а именно: имот пл. № 5010663, образуващ УПИ XXXI-663, кв. 53 по плана на с. М. е идентичен с част от имоти № 731 и 735, образуващи УПИ XVII-731,735, кв. 30 по предходния план на населеното място и същият имот е записан в разписната книга и документите за собственост на наследниците на Я. Г. П., а поземлен имот № 501.663 е записан като собственост на Я.Г.П.. В комбнираната скица № 1, представляваща неразделна част от атакуваното решение, в розов, жълт и зелен цвят са повдигнати частите от имотите, собственост на Б. П., които са включени в поземлен имот № 501.662, записан на Д. П. Й. и С. П. М.. Следователно налице е кадастрална грешка по отношение на повдигнатите в цвят части от имоти, които неправилно са заснети като част от поземлен имот № 501.662, вместо в поземлен имот № 501.663, собственост на Б. П..

Установеното със събраните по делото гласни доказателства давностно владение от страна на ответниците върху частите от процесния имот, претендирани като погрешно заснети, не представлява оригинерен придобивен способ в тяхна полза досежно тези части, тъй като от 1941 г. /т. е. още преди началото на установеното през 1963 г. владение/ досега придобиването по давност на реално определена част от парцел е недопустимо. Единственото предвидено изключение е в нормата на чл. 181, ал. 3 от ЗТСУ /отм./ - когато владените части от парцел не могат да се обособят като самостоятелни парцели, се приема, че е придобита идеална част, съответстваща на реалната част от парцела, но само, когато давността е изтекла до влизане на ЗТСУ в сила, т. е. / до 01.06.1973 г./. Следва да се отбележи, че в показанията на двамата свидетели, осигурени от ответниците, има известни противоречия – св. Д. сочи, че оградата между имотите на страните по делото е поставена преди около 35 г. /т. е. 1975 г./, а св. К. - през 1963 г., поради което не може да се направи обоснован извод, че в полза на ответниците е изтекла съответната придобивна давност, която би имала значение само в хипотезата на чл. 181, ал. 3 от ЗТСУ /отм./.

Изложените във въззивната жалба на С. П. М. и Д. П. Р. доводи досежно неправилността на изводите на районния съд, че е приложена регулация по отношение на процесните 54 кв. м., тъй като същите не са завзети от насрещната страна, което е в синхрон и с ТР № 3/1993 г. са неоснователни, защото в настоящия случай следва да бъде приложена правната норма, действаща към 1965 г., а именно: чл. 39 от ЗПИНМ /в редакцията към 1965 г., след изменението, обн. в ДВ, бр. 54 от 06.07.1956 г., считано от 10.07.1956 г./, която не изисква завземане на процесните имоти, придадени по регулация. Възражението, че материализираната граница между имотите на страните по делото съвпада с действащия кадастрален план от 2002 г. и с действащия регулационен план от 2005 г., както и че регулационният план от 1965 г. вече не е действащ и не представлява основание за преразглеждане на въпроса досежно наличието на приложена регулация също се явява неоснователно, тъй като предмет иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е установяването на правото на собственост към минал момент – в настоящия случай е към момента на изработването на кадастралния план от 2002 г., което респективно обуславя необходимостта от проверка за наличието на допусната кадастрална грешка и прилагането на предходния план, във връзка с който е изготвен новия план.

Следва да се отбележи, че претенцията по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР касае части от процесните имоти с обща площ от 102 кв. м., а съгласно събраните по делото доказателства /нотариалните актове за собственост на Я.П., заключението на съдебно-техническата експертиза и Скица № 1 към него/ се установява, че общата площ на претендираните като погрешно заснети части е 92 кв. м., а именно: 47 кв. м. от имот пл. № 72. повдигнати в розово, 7 кв. м. от път /държавно място/, повдигнати в жълто и 38 кв. м. от имот пл. № 730, повдигнати в зелено, всички предмет на Нотариален акт № 211, том I, дело № 417/1989 г. и Нотариален акт № 161, том I, дело № 286/1990 г. и двата по описа на Смолянския районен С. Следователно за разликата над повдигнатите в цвят на Скица № 1 части с площ от 92 кв. м. до претендираните 102 кв. м. претенцията се явява неоснователна.

Ето защо, решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска досежно 38 кв. м., оцветени в зелено по Скица № 1, се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, с което се признава за установено, че е допусната кадастрална грешка. В останалата част решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Що се касае до Решението за поправка на явна фактическа грешка, същото се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, с което да се допусне поправка в отхвърлителния диспозитив на първоначалното решение, като вместо “част от имот № 501.663 с площ от 48 кв. м., кв. 53, съгласно повдигнатото в зелен цвят на скица № 1, приложена към делото” текста да се чете “част от имот № 501.663 с площ от 38 кв. м., кв. 53, съгласно повдигнатото в зелен цвят на скица № 1, приложена към делото” и да се добави нов диспозитив: Отхвърля предявения от Б. Н. П. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР срещу Д. П. Р. и С. П. М. за признаване за установено, че в кадастралния план на с. М., общ. С., одобрен със Заповед № 300-4-23/02.04.2002 г. на Изпълнителния директор на АК – Г. София е допусната грешка, като част от имот № 501.663, кв. 53 неправилно е заснета като част от имот № 501.662 за разликата над уважените 92 кв. м. до претендираните 102 кв. м..

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съобразно искането за заплащане на разноски Д. П. Р. и С. П. М. следва да заплатят на Б. Н. П. направените от него разноски за двете инстанции в размер на 656.63 лв. /шестотин петдесет и шест лева и шестдесет и три ст./, представляващи внесени суми за държавни такси, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерни на уважената част от исковата претенция. Д. П. Р. и С. П. М. са осъдени с атакуваното решение да заплатят сумата от 340.41 лв. /триста и четиридесет лева и четиридесет и една ст./, поради което с настоящото решение в полза на Б. Н. П. следва да се присъди само разликата, а именно: 316.22 лв. /триста и шестнадесет лева и двадесет и две ст./.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно искането за заплащане на разноски Б. Н. П. следва да заплати на Д. П. Р. и С. П. М. направените от тях разноски за двете инстанции в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляващи внесена сума за държавни такси и адвокатско възнаграждение, съразмерни на отхвърлената част от исковата претенция. Б. Н. П. е осъден с атакуваното решение да заплати сумата от 141.18 лв. /сто четиридесет и един лев и осемнадесет ст./, поради което решението следва да бъде отменено за разликата над 120 лв. /сто и двадесет лева/ до присъдените 141.18 лв. /сто четиридесет и един лев и осемнадесет ст./ в полза на Д. П. Р. и С. П. М. разноски.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 48/26.02.2010 г. по Г. д. № 924/2009 г. по описа на РС – Г. С. в частта, с която е отхвърлен предявения от Б. Н. П. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР срещу Д. П. Р. и С. П. М. в частта, че в кадастралния план на с. М., общ. С., одобрен със Заповед № 300-4-23/02.04.2002 г. на Изпълнителния директор на АК – Г. София е допусната следната грешка: част от имот № 501.663 с площ от 48 кв. м., кв. 53, съгласно повдигнатото със зелен цвят на скица № 1, приложена към делото и представляваща неразделна част от решението, неправилно е заснета като част от имот № 501.662, както и в частта, с която Б. Н. П. е осъден да заплати сумата от 141.18 лв. /сто четиридесет и един лев и осемнадесет ст./ за разликата над 120 лв. /сто и двадесет лева/ до присъдените 141.18 лв. /сто четиридесет и един лев и осемнадесет ст./, като вместо него постановява:

ПРИЗНАВА за установено спрямо Д. П. Р. и С. П. М., че в кадастралния план на с. М., общ. С., одобрен със Заповед № 300-4-23/02.04.2002 г. на Изпълнителния директор на АК – Г. София е допусната следната грешка: част от имот № 501.663 с площ от 48 кв. м., кв. 53, съгласно повдигнатото със зелен цвят на скица № 1, приложена към делото и представляваща неразделна част от решението, неправилно е заснета като част от имот № 501.662 вместо като част от имот № 501.663, по предявения от Б. Н. П. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОТМЕНЯ Решение № 1603/18.06.2010 г. по Г. д. № 924/2009 г. по описа на РС – Г. С., като вместо него постановява:

ДОПУСКА поправка в отхвърлителния диспозитив на Решение № 48/26.02.2010 г. по Г. д. № 924/2009 г. по описа на РС – Г. С., като вместо “част от имот № 501.663 с площ от 48 кв. м., кв. 53, съгласно повдигнатото в зелен цвят на скица № 1, приложена към делото” текста да се чете “част от имот № 501.663 с площ от 38 кв. м., кв. 53, съгласно повдигнатото в зелен цвят на скица № 1, приложена към делото”.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Н. П. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР срещу Д. П. Р. и С. П. М. за признаване за установено, че в кадастралния план на с. М., общ. С., одобрен със Заповед № 300-4-23/02.04.2002 г. на Изпълнителния директор на АК – Г. София е допусната грешка, като част от имот № 501.663, кв. 53 неправилно е заснета като част от имот № 501.662 за разликата над уважените 92 кв. м. до претендираните 102 кв. м.

ОСЪЖДА Д. П. Р. и С. П. М. да заплатят на Б. Н. П. направените от него разноски за двете инстанции в размер на общо 316.22 лв. /триста и шестнадесет лева и двадесет и две ст./, съразмерни на уважената част от исковата претенция.

Решението подлежи обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: