Р Е Ш Е Н И Е
№ ……../………..
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети юни
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 905/2020
г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на „ЗВЕСИМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. ******, обл. *****, ул. „*******“ № *, против
Решение № 15/13.02.2020
г., постановено по НАХД № 350/2019 г. по описа на Районен съд – Провадия (ПРС),
с което е потвърдено издаденото от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Варна Наказателно постановление (НП) № 23-0000472/12.08.2019
година. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност
на обжалваното решение, които по съществото си са такива за нарушение на
материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, съставляващи касационни
основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго по
съществото на спора за отмяна на НП.
Ответникът – Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, в депозиран
чрез упълномощен процесуален представител
отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна и моли
решението на ПРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 63, ал. 3 във връзка с ал. 5 от ЗАНН, съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и
извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С обжалваното
пред ПРС НП на „ЗВЕСИМ“
ЕООД, с. ******, обл. ***** е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000,00
лева, на основание чл. 96, ал. 5, т. 1, буква „б“ от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП/ – за това, че в качеството си на превозвач, на 02.10.2018 г., в обл. ****, с. ******,
ул. „** ***“ № *, е допуснало извършването на обществен превоз на товари с МПС
марка „МАН“, кат. **, с рег. № ******, с прикачено полуремарке „******“, кат. **,
с рег. № ******, и двете собственост на превозвача, като полуремаркето е
технически неизправно – констатирано е, че гумата на втора ос вдясно и гумата
на трета ос вляво са износени до гладкост и не подлежат на измерване с
техническо средство, видно от съставен АУАН № 250448/02.10.2018 г. и АУАН №
250444/02.10.2018 г. и приложените преписки към съответните актове, съставени
на водача.
За да потвърди
НП, районният съд
е приел, че актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са издадени от
компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, посочени в чл. 42 и
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, в т.ч. дата и място на извършване на нарушението. Първостепенният
съд е изложил аргументи за установеност на административното нарушение, както и
за правилно определяне от административнонаказващия орган (АНО) на квалификацията
на деянието и на приложимата санкционна норма. Счел е, че законосъобразно е
наложена имуществена санкция в предвидения в санкционната разпоредба фиксиран
размер. Констатирал е, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи.
В
касационната жалба се твърди допуснато в хода на първоинстанционното съдебно
производство съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в
несъбиране на всички необходими и относими доказателства за изясняване на
релевантните за разрешаването на спора факти, което е довело до ограничаване на
процесуалните права на страните, представляващо съществено нарушение на процесуални
правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 1
от НПК. Касационната инстанция намира така
наведеното възражение за неоснователно. За
установяване на фактите, относими към предмета на делото, в производството пред
ПРС са събрани достатъчно доказателства, като същите са анализирани подробно и
задълбочено от решаващия съдебен състав. На страните в съдебния процес е
предоставено еднакво право на защита – допуснат е до разпит поисканият
свидетел, като следва да бъде отбелязано, че от страна на касационния
жалбоподател не са направени доказателствени искания за попълване на делото с
доказателства, различни от събраните в хода на административнонаказателното
производство. Изложени са мотиви
относно процесуалната и материалната законосъобразност на наказателното
постановление, в т.ч. и по отношение на възраженията във въззивната жалба във
връзка с допуснати нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Действително,
правните изводи на първостепенния съд не са подробни, но от тяхното съдържание
става ясна волята на съда, като следва да се има предвид, че от решаващо
значение е не обемът, а съдържанието на мотивите. Тоест, в обжалваното решение са изложени конкретните съображения, въз основа на
които решаващият състав на ПРС е достигнал до постановения краен резултат,
потвърждавайки оспореното пред него наказателно постановление, поради което не
е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Преценката за това кои доказателства да бъдат
ценени и кои не е предоставена изцяло на вътрешното убеждение на съда, поради
което сама по себе си същата не представлява нарушение на съдопроизводствените
правила. Налага се
извод, че въззивният съд е постановил съдебен акт при липса на съществени
процесуални пропуски, които да доведат до отмяната му само на това основание.
По
приложението на материалния закон правилно районният съд е приел, че е доказано
извършването от страна на „ЗВЕСИМ“ ЕООД, с. ****, обл. **** на
административното нарушение, визирано в чл. 96, ал. 5, т. 1, буква „б“ от
ЗАвтП, която правна норма освен диспозиция (състав на административно
нарушение), съдържа и санкция (вид и размер на административно
наказание/имуществена санкция). Посочената разпоредба предвижда ангажиране на
административнонаказателна отговорност на лице, което допусне или разпореди
извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
на товари с превозно средство, което не е технически изправно. От събраните в
хода на административнонаказателното
производство доказателства (АУАН № 250448/02.10.2018 г. и АУАН №
250444/02.10.2018 г., съставени от служители на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Монтана и издадените въз основа на тях НП №
32-0000284/17.10.2018 г. и НП № 32-000283/17.10.2018 г.) по категоричен начин е
установено, че на 02.10.2018 г. посоченото в процесните АУАН и НП полуремарке „*****“,
кат. **, с рег. № ******, за което няма спор, че е собственост на оспорващото
дружество-превозвач, и че с него е извършван обществен превоз на товари, е
технически неизправно, тъй като гумата на втора ос вдясно и гумата на трета ос
вляво са износени до гладкост и не подлежат на измерване с техническо средство.
НП № 32-0000284/17.10.2018 г. и НП № 32-000283/17.10.2018 г. не са обжалвани и
са влезли в сила на 29.01.2019 г., което е видно от поставените върху тях
печати.
Доколкото
техническата неизправност на притежаваното от касатора превозно средство е
установена с влезли в сила наказателни постановления, това обстоятелство не
подлежи на повторно доказване в административнонаказателното
производство по издаване на процесното НП. В този смисъл, неоснователно е
оплакването в касационната жалба за непосочване от АНО на данни за размера на
грайфера на гумите на полуремаркето и неизползване на измервателен уред.
Позовавайки се на съставените на водача на МПС актове за установяване на
административни нарушения, въз основа на които са издадени и влезли в сила
наказателни постановления, наказващият орган е изпълнил задължението си да
установи осъществяването от обективна страна на административното нарушение по чл.
96, ал. 5, т. 1, буква „б“ от ЗАвтП. Проверка на техническата изправност на
превозното средство в хода на процесното
административнонаказателното производство не е била дължима, нито пък е
била възможна, доколкото нарушението е установено 26.06.2019 г., т.е. повече от
осем месеца след неговото извършване на 02.10.2018 година.
Лишено от основание е и възражението на касационния
жалбоподател за посочване на конкретен период от време, през който е
осъществено нарушението. Неправилно във връзка с това в касационната жалба се
сочи, че изпълнителното деяние на визираното в чл. 96, ал. 5, т. 1, буква „б“ от ЗАвтП административно
нарушение се осъществява чрез
бездействие. Посочената норма регламентира две форми на изпълнителното деяние –
„допусне“ или „разпореди извършването“, като и двете се осъществяват
чрез действие, а не чрез бездействие на лицето – субект на нарушението. В процесния
казус отговорността на превозвача е ангажирана за извършване на административно
нарушение в първата хипотеза на цитираната разпоредба, а именно: допускане на
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари с
превозно средство, което не е технически изправно. Това изпълнително деяние не
предполага извършването му в рамките на продължителен период от време, каквото
е твърдението на касатора, а се осъществява в определен момент и на конкретна
дата. В случая, това е датата, на която е установена техническата неизправност
на МПС, с което се извършва обществен превоз на товари – 02.10.2018 г., която
именно дата АНО правилно е възприел като дата на извършване на нарушението.
Противно на твърдяното в касационната жалба,
актосъставителят и свидетелят по съставянето на АУАН са присъствали при установяване
на нарушението съгласно изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Това
обстоятелство се установява както от съдържанието на констативния протокол за
извършената проверка на превозвача, така и от показанията на свидетеля по акта,
дадени в качеството му на свидетел по делото в производството пред ПРС.
Както правилно е отбелязал районният съд, наложеното
административно наказание законосъобразно е определено в изрично посочения в
санкционна норма на чл.
96, ал. 5, т. 1, буква „б“ от ЗАвтП
фиксиран размер, поради което съдът няма правомощие да го редуцира. Мотивите на
въззивната инстанция относно липсата на основания за квалифициране на процесния
случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН напълно се споделят от
настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Необосноваността на съдебното решение не
представлява касационно основание по чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изречение второ от ЗАНН, поради което касационният състав не следва да
обсъжда наведените в тази насока възражения от касатора.
В контекста на изложените съображения, касационната
инстанция намира, че не са налице наведените с жалбата касационни основания.
Атакуваното решение на ПРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на
правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради
което следва да се остави в сила.
От
страна на ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски
пред касационната инстанция, което предвид изхода на спора следва да бъде
уважено в хипотезата на чл. 63, ал. 3 във връзка с ал. 5 от ЗАНН в размер на
80,00 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 15/13.02.2020 г., постановено по НАХД
№ 350/2019 г. по описа на Районен съд – Провадия.
ОСЪЖДА „ЗВЕСИМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. ******, обл. *****, ул. „*******“ № *, да
заплати в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София сумата
в размер на 80,00 лева (осемдесет лева), представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.