Р Е Ш Е Н И Е
гр.
*****, 27.05.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І
ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Председател: Росен Д.
при секретаря С.А. като разгледа докладваното
от съдия Д. гражданско дело № 6254 по описа за 2014 год., за да се произнесе,
взе пред вид:
Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Г.В.С. чрез адв. А.А. е предявил
против ЗД „Е.” АД гр. ***** иск за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на телесни
увреждания получени при ПТП на 23.12.2011 г. за сумата от 50 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на деликта до окончателното й
изплащане.
Ищецът поддържа чрез своя пълномощник
предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски. Претендира присъждане на законна лихва върху
платената извънсъдебно по Договор за спогодба сума в размер на 30 000 лв.
от датата на деликта до датата на плащането й – 21.07.2014 г.
ответникът ЗД „Е.”
АД оспорва иска - по основание и размер. Оспорва
наличието на виновно поведение на застрахования при дружеството водач на лекия
автомобил. На следващо място излага, че ищецът се е съгласил на обезщетение в
размер на 30 000 лв. по сключен между тях Договор за спогодба, което
представлява обезщетение за всички претърпени от него вследствие на процесното
ПТП неимуществени вреди и в този смисъл счита, че претендираното обезщетение е
неоснователно завишено и не отговаря на принципа на справедливостта, на реално
претърпените вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на
вредоносния резултат. Претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по
делото доказателства - Констативен протокол за ПТП № 4320 от 27.12.2011 г.,
Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.12.2011 г., скица и Постановление
за прекратяване на наказателно производство на Кюстендилска районна прокуратура
от 11.09.2013 г. по ДП № 1289/2011г. по описа на КРП, ДП № 1405/2011 г. по
описа на РУ „П” гр. Кюстендил се установява, че на 23.12.2011 год. около 18.30
– 19.00 ч. Г.В.С. слизайки от таксиметров автомобил,
тръгнал да върви пеша като се движел плътно в ляво до банкета, който бил
затрупан в сняг в лява лента за движение по посока от с. Ново село – гр.
Кюстендил, след което пресичайки пътното платно, по посока на ул. „Бачо Киро”,
вървейки по средата на пътя се подхлъзнал на снега и паднал. По пътя към с.
Ново село е идвал джип, който е спрял на няколко метра на пътя в съседната
лента за движение, но водачът на движещия се лек автомобил „Опел” с рег. № ***** – Г.Д.К. не успява да
установи автомобила си и блъснал падналия пешеходец като му причинил телесни
увреждания.
По случая е образувано
ДП № 1405/2011 г. по описа на РУ „Полиция” – гр. Кюстендил и ДП № 1289/2011 г.
по описа на РП – гр. Кюстендил, което е прекратено с Постановление за прекратяване
на наказателното производство от 11.09.2013 г. на основание чл. 199, ал. 1 и
чл. 243, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК по искане на пострадалия.
За лек автомобил „Опел”,
модел „Астра” с peг. № ***** е налице валидна
застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица 205110001119408 при
ЗЕАД „И.Б.” валидна от 11.03.2011 г. до 10.03.2012 г., чийто правоприемник е
ответникът по делото – ЗД „Е.” АД. Наличието на валидно застрахователно
правоотношение не е оспорено от ответника по делото.
Видно от приложената
Спогодба от 17.01.2014 г. ЗД „Е.” АД и ищецът по делото – Г.В.С.
сключват Договор за спогодба на основание чл. 365 от ЗЗД, по силата
на който ЗД „Е.” се задължава да изплати на ищеца по делото сумата от
30 000 лв. в срок до 45 дни от подписването й, която сума представлява
обезщетение за всички претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди
вследствие на процесното ПТП от 23.12.2011 г.
С покана рег. № ЩУ –
10102/4/20.03.2014 г. ищецът по делото – Г.С. е
поканил ЗД „Е.” в 3 - дневен срок от получаването й да изплати договорената по
силата на Договора за спогодба, но неплатена в определения 45 дневен срок сума
в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва.
С Уведомление рег. №
РК 014-3234/08.04.2014 г., изпратено до ЗД „Е.” АД, ищецът по делото Г.С. е прекратил действието на Спогодбата от 17.01.2014 г.
на основание чл. 87, ал. 2 , поради неплащането на
сумата от 30 000 лв., въпреки отправената покана.
На основание чл. 146
от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че в течение на процеса ответникът ЗД „Е.” АД е изплатил на ищеца сумата от
30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди във връзка с процесното
ПТП.
По делото е изслушана
и приета съдебно авто-техническа експертиза, чието заключение съдът приема като
обективно и професионално и не е оспорено от страните по делото. От него се
потвърждава механизма на катастрофата и пътната обстановка, а именно ПТП-то е
настъпило на 23.12.2011 г. около 18,30 ч., на път 6202, като в посока от гр. Кюстендил
към с. Ново село се е движел л.а. „Опел Астра” с рег. № *****
с водач Г.Д.К.. Скоростта на автомобила към момента на удара върху лежащия пешеходец е
била около
По делото е изслушана и приета съдебно-медицинска
експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално и не е
оспорено от страните по делото. От него се установява, че вследствие на
претърпяното ПТП ищецът е получил
следните травматични увреждания - контузия
на главата с охлузвания по лицето и порезна рана под дясното око; счупване на
срамните кости двустранно; разкъсване на пикочния мехур; голям
ретроперитонеален хематом в долната част на корема и охлузвания на дясната
ръка. Описаните травматични увреждания при пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Ищецът е търпял болки и страдания за период от около 6 месеца като за първите 3 месеца те са били с интензивен характер, а
понастоящем оплакванията на ищеца са от честото уриниране, дължащи се и
на проведеното оперативно лечение на пикочния мехур. Лечението на счупените
срамни кости при ищеца е било на постелен
режим. Към момента при ищеца е настъпило пълно оздравяване като е останало
само по-честото уриниране по
повод травмата на пикочния мехур.
От разпита на
свидетеля Г.К. – водач на лекия автомобил „Опел Астра”
се установява, че ПТП-то е станало през зимата, в тъмната част на денонощието,
като участъкът е бил заледен. Той се е движел от с. Ново село и тогава е видял
пострадалия, който е лежал на пътното платно. Движел се е на къси светлини с
някъде около
От разпита на
свидетеля Владимир В. – син на ищеца по делото се установява, че след ПТП-то са
закарали баща му в болница, където е стоял 45 дни. Той е бил със счупен таз и
не се е движел. След това лечението му е продължило в къщи, където е останал на
легло още 2 месеца и не е могъл да се обслужва сам. След това са му купили
патерици и е започнал да се предвижва с тях за около 6-7 месеца. В началото са
му помагали, било му е много трудно. През цялото време е изпитвал болки в таза
и дясната ръка и е пиел постоянно медикаменти. Понастоящем продължава да
изпитва болки.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според
който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното.
По съществото на делото се установи, че е налице
непозволено увреждане. За да се приеме, че е налице такова, необходимо
доказване наличието на предвидените и изброени в закона предпоставки:
противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
Спорен по делото е въпросът относно това налице ли е
виновно и противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил. При
преценка на това обстоятелство, настоящият съдебен състав приема следното: От
доказателствата по делото се установи, че при управление на лекия автомобил
водачът Г.К. е нарушил правилата за движение по
пътищата, изразяващо се в недостатъчно внимание по отношение на пътната
обстановка, несвоевременното възприемане на пешеходец, в резултат
на което го е блъснал, с което е нарушил следните разпоредби на ЗДвП, а
именно - чл. 5, ал. 2, т. 1, предвиждаща, че „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства; чл. 116 от ЗДвП с оглед
задължението му да прояви внимание
и предпазливост по отношение на пресичащ пешеходец
и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, предвиждаща, че „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”. Също така
посредством експертизата се установи, че разстоянието на възприемане на пешеходеца е по-голямо от опасната зона за
спиране/дори при скорост от
Вината на водача на автомобила се презумира, а по делото
от страна на ответника не са ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция за вина на водача на автомобила.
Доказан е фактът, че причиненият вредоносен резултат е в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Установено е, че лек автомобил „Опел”, модел „Астра” с peг. № ***** е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗЕАД „И.Б.”, чийто
правоприемник е ответникът по делото – ЗД „Е.” АД валидна от 11.03.2011 г. до
10.03.2012 г..
В случая по делото се
установи, че между страните е сключен Договор за спогодба, по силата на който страните - ищецът и ответникът ЗД „Е.” АД са
постигнали съгласие за заплащане от страна на застрахователя на сумата от
30 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Видно
от представеното Уведомление рег. № РК 014-3234/08.04.2014 г., обаче, ищецът по
делото е прекратил действието на Спогодбата от 17.01.2014 г. на основание чл.
87, ал. 2 ЗЗД, поради неплащането в срок на сумата от 30 000 лв.
Следователно пред вид наличието на данни за разваляне на сключения Договор за
спогодба по предвидения в закона ред за това, съдът приема, че ищецът не е
загубил своята материална легитимация да отправя претенции, които са основани
на уредените със спогодбата правоотношения.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛен.
По неговия размер:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда, съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при
непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, а съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с
поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
Съдът не възприема
възраженията на ответника, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, тъй
като е предприел пресичане на пътното платно на необозначено за това място. Съгласно
чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, при пресичане
на платното за движение, пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки, а извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в
населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места,
спазвайки правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4 на чл. 113 от ЗДвП. По делото не са налице данни, че
на мястото на процесното ПТП е имало обозначена с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци пешеходна
пътека съгласно нормативното определение, съдържащо се в § 6, т. 54 от
ПДР на ЗДвП за „пешеходна
пътека”, поради което съдът приема, че пострадалият е пресичал пътното платно не на обозначеното за това място, но
не и в нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, при положение че в близост няма пешеходна пътека и ПТП е
настъпило в извън населено място.
Видно от приетата по делото АТЕ ПТП-то е настъпило на път от републиканската пътна мрежа, извън населено място. Същевременно по
делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че пешеходецът е
нарушил изискванията на чл. 113, ал. 1, т. 1,2 и 4 от ЗДвП, както и на чл. 114,
ал. 1 от ЗДвП, като е навлязъл внезапно на пътното платно без да се огледа
достатъчно, за да не създаде опасност за движението, при положение, че видимостта
е била ограничена с оглед на тъмната част от денонощието. На следващо място,
съгласно приетия извод от експертизата, водачът К. е имал обективната възможност
своевременно да възприеме падналия на пътното платно пешеходец и да реагира за
спиране, при което е могъл да предотврати удара и настъпване на вредоносния
резултат, което не е сторено от негова страна. Поради изложените съображения
съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе
пред вид характера и степента на увреждането, претърпените болки и страдания за около 6 месеца, особено през първите 3
месеца, когато са били с по-интензивен характер, както и фактът, че лечебният и
възстановителен период в началото е бил на постелен режим и е продължил за един
относително дълъг период от време. Съдът взема пред вид и факта, че пострадалият не е
могъл да се предвижва без патерици в продължение на няколко месеца,
което е довело до значителни неудобства при обслужването му в ежедневието,
както и фактът, че към момента общото състояние на пострадалия е стабилизирано като е останало само по-честото уриниране по повод травмата на пикочния мехур.
Като взе всички тези факти пред
вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от
40 000 лв. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед възрастта
на пострадалия, търпените от него болки и страдания, мъките преживени в периода
на възстановяване и отговаря на принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия на живот в страната. От този размер следва да
се приспаднат получените от ищеца 30 000 лв. извънсъдебно
и окончателно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Г.С. сумата от 10 000 лв. Лихви върху този размер се дължат от датата на
деликта – 23.12.2011 г. до окончателното му изплащане. Над уважения размер до
претендирания такъв от по 50 000 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Претенцията на ищеца за лихва
върху изплатеното обезщетение с вече фиксирани начален и краен период е
определяема по размер и според съда е предмет на самостоятелен иск с правно
основание чл.86,ал.1 ЗЗД,какъвто не е приет за разглеждане в настоящето
дело,поради което и съдът не следва да се произнася по такава претенция.Ищецът
може да я претендира в отделно производство.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 410 лв. - съобразно с
уважената част от иска.
На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените
от него разноски съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 2318 лв. /от
които 2030 лв. - юрисконсултско възнаграждение определено съобразно чл. 7, ал.2
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
сумата от 288 лв. – разноски по делото/.
На следващо място, тъй
като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, то
ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати
по сметка на СГС сума в размер на 400 лева – държавна такса и 40 лв. - за
експертизите заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на Г.В.С., ЕГН ********** чрез
адв. А.А., със съдебен адрес:*** на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на деликта - 23.12.2011 год. до окончателното й изплащане и сумата от 410 лв. –
разноски, съобразно с уважената част от иска, като отхвърля предявения иск над
уважения размер до претендирания такъв от 50 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Е.”, ЕИК *****, гр. ***** да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК сума в размер на 440 лева – държавна такса и експертизи, платени от
бюджета на съда.
ОСЪЖДА Г.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. А.А.,
със съдебен адрес:*** да заплати на ЗД „Е.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** разноски в
размер на 2318 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
от страните в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: