Р Е Ш Е Н И
Е № 1623
гр. Пловдив, 25.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVIІ гр. с., в открито съдебно
заседание на девети април две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при секретаря Елена Лянгова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 18602 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация по чл. 233 ЗЗД вр. с чл.310, ал.1, т.2 ГПК
Ищец Районна потребителна
кооперация „Наркооп“ с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Т.№
.. с представляващ Н. Ч. чрез ю.. Т.Б. иска осъждането на ответник „Фондация
светлината на света“ с БУЛСТАТ . със седалище и адрес на управление: гр. Ш.,
ул. Ш. к.№ . с председател С. Й. Д. да предаде държането отдаден под наем
недвижим имот: помещение, магазин втора употреба, находящ се в гр. С., бул. Т.
по прекратен договор за наем на обекта считано от ... В исковата молба се
твърди, че договорът за наем е прекратен едностранно с писмено уведомление
получено от ответника на ... на основание чл.14,т.2 поради забава в плащането
на наемната цена. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник „Фондация светлината на
света“ в срока за отговор не подава такъв, в първото по делото заседание се
явява Б. С.– у.на фондацията, който заявява, че е пълномощник на законния
представител С. Д.. Не оспорва задължението си за плащане на наемна цена и
желае споразумение.
Съдът след като се запозна със
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
От представения договор за наем
от 01.07.2010г. сключен между страните се установява, че ищецът е предоставил
за възмездно ползване на ответника обект – помещение за магазин втора употреба
находящ се в гр. С., ул. Т.. Съгласно чл. 14, т.2 от сключения договор
наемодателят има право да развали едностранно договора за наем в случаи
неизплащане наема за определения срок съгласно чл. 6 от договора. Договорът за
наем е сключен за срок от три години – чл. 8 и съгласно чл. 9 може да продължи
действието си и след изтичане срока му ако има съгласие на страните. Последното
съдът възприема за косвено установено от обстоятелството, че на 23.10.2018г. е
изпратено уведомление за прекратяване на договора, т.е налице е продължаване на
договора за наем и конвертирането му от срочен в безсрочен такъв. С
представеното по делото уведомление от 23.10.2018г. получено от ответника на
24.10.2018г. ищецът е заявил неудовлетворена претенция за периода юли 2018г. до
октомври 2018г. в размер на сумата от 962.90 лева, както и че упражнява правото
си да прекрати едностранно договора по чл. 14, т.2 поради забавата в плащането
на наемните суми считано от датата на получаването на уведомлението – 24.10.2018г.
Следователно, договорът за наем е прекратен от 24.10.2018г. и ответникът държи
процесното помещение без основание. По делото
не се установява ответникът да е заплатил сумата от 962.90 лева, респ.
да е оспорил размера на тази сума, с което и би възникнало задължение на ищеца
да установи предпоставките на правото си едностранно да прекрати договора за
наем. Ответникът макар не чрез законния си представител потвърждава
задължението си и предвид че не оспорва правото на ищеца едностранно да прекрати
договора, не оспорва конвертирането на договора от срочен в безсрочен, нито пък
представя доказателства затова задължението да е било изплатено, то следва че
предявеният иск е основателен. В тежест на ищеца е да установи фактическия
състав на възникването на правото му едностранно да прекрати договора за наем,
ако насрещната страна оспорва това право. В случая няма такова оспорване, няма
изрично оспорване дължимостта на сумата от 962.90 лева, няма изрично оспорване
затова имало ли е съгласие между страните наемното правоотношение да продължи действието
си и след изтичане срока му съгласно чл. 8 и чл. 9 от договора, за да може да
бъде приложима процедурата на чл. 14, т.2 от този договор. Ето и защо при
липсата на такова оспорване съдът не може да вменява в доказателствена тежест
на ищеца установяването на факти, които очевидно не са спорни, първо, и второ,
за доказване основателността на претенцията е достатъчно установяването на
факта, че договорът за наем е прекратен.
Предвид на гореизложеното
предявения иск следва да бъде уважен и да бъдат присъдени разноските на ищеца в
размер на сумата от 186 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Фондация светлината на света“ с БУЛСТАТ .. със седалище
и адрес на управление: гр. Ш., ул. Ш.. к.№ . с председател С. Й. Д. да предаде
в полза на Районна потребителна кооперация „Наркооп“ с ЕИК .. със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. Т.№ .. с представляващ Н. Ч. чрез ю.. Т.Б.
държането на отдаден под наем недвижим имот: помещение, магазин втора употреба,
находящ се в гр. С., бул. Т. по прекратен договор за наем на обекта считано от
24.10.2018г.
ОСЪЖДА „Фондация светлината на света“ с БУЛСТАТ .. със седалище
и адрес на управление: гр. Ш., ул. Ш.. к.№ .. с председател С. Й. Д. да заплати
в полза на Районна потребителна кооперация „Наркооп“ с ЕИК .. със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. Т.№ .. с представляващ Н. Ч. чрез ю.. Т.Б. сумата от
286 лева разноски за настоящето производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Веселин
Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.