Решение по дело №2/2021 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 84
Дата: 19 април 2021 г.
Съдия: Димитринка Гайнова
Дело: 20214001000002
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Велико Търново , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000002 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 260013 от 28.09.2020г. по т.д. № 247/ 2019г. по описа
на Плевенски окръжен съд, е осъден на осн.чл.228 от ЗЗД вр.чл.286 от ТЗ
„Бета Хикс“ ЕООД-гр.Плевен да заплати на „Уърлд Уайнс“ ООД-гр.София
сумата 26511,63 лв., представляваща неплатен остатък от договорената
наемна цена по договор за наем от 02.04.2019г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба-01.11.2019г. до
окончателното й изплащане. Осъден е на осн.чл.86 от ЗЗД ТЗ „Бета Хикс“
ЕООД-гр.Плевен да заплати на „Уърлд Уайнс“ ООД-гр.София сумата 228,29
лв., представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода на
забава от 01.10.2019г. до датата на завеждане на исковата молба. Отхвърлен е
предявеният от „Бета Хикс“ ЕООД-гр.Плевен срещу „Уърлд Уайнс“ ООД-
гр.София насрещен иск по чл.55 ал.1 предл.трето от ЗЗД за връщане на
даденото /сумата от 25000лв./ при отпаднало основание-поради развалянето
на договора за наем от 02.04.2019г. поради виновно неизпълнение от
1
наемодателя, като неоснователен. Осъден е „Бета Хикс“ ЕООД-гр.Плевен да
заплати на „Уърлд Уайнс“ ООД-гр.София разноски по делото в размер на
3220,50 лв. и 100лв.-направените в производството по обезпечаване на
доказателства.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Бета хикс“
ЕООД-гр.Плевен чрез пълномощника адв.Г., в която се сочи, че решението е
неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че
неправилно съдът е отхвърлил насрещния иск като не е обсъдил и преценил
събраните по делото доказателства, липсвало изложение какви фактически
констатации е направил съдът-кои факти и въз основа на кои доказателства е
приел за установени. Счита, че неправилно съдът не е приел, че договорът
между страните е развален, след като ответникът по насрещния иск е
направил извънсъдебно признание /с изявленията в исковата молба/, че е
получил изявлението за разваляне на договора за наем. Счита, че неправилно
съдът е приел, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на
чл.302 от ТЗ /специален по отношение на чл.230 ал.3 от ЗЗД/, който изисква
полагане на грижата на добрия стопанин от длъжника по една търговска
сделка. Сочи, че дружеството е извършило първоначален оглед на зем.земи
преди подписване на договора за наем и при извършения оглед не са
констатирани никакви видими недостатъци поради това, че лозовите глави са
се намирали заровени дълбоко в почвата. Счита, че неправилно съдът не е
взел предвид свидетелските показания-на св.Здр.Босев, от които се
установява, че при обикновен оглед не биха могли да се видят скритите
недостатъци на отдадените под наем имоти, поради това, че лозовите
главини се намират на дълбочина на около 1 м. заровени почвата; на
св.В.Александров, от които се установявало, че зем.земи са били
повърхностно почистени и главините са останали вътре в почвата и тяхното
развитие се е активирало през м.юли и август; т.е. наемателят бил положил
достатъчно грижи на добрия стопанин преди сключване на договора, но към
датата на оглед нямало повод да се приеме, че са налице недостатъци на
зем.земи. Неправилен бил и изводът на съда, че наемателят следвало да си
направи извод за възможни усложнения при засяването и обработката на
зърнени култури на място, където преди това били засяти лозя.Неправилно
съдът бил възприел е показанията на св.Босев, като същият не бил дал
2
показания, от които да е видно, че при спазване на технология риголване е
възможно да останат лозови главини. Счита, че неправилни били изводите на
съда относно това следва ли да бъде развален процесният договор, като
излага, че наемодателят не е изпълнил задължението си да му предаде имот,
годен за ползване, поради наличието на израснали лозови подрастъци, които
факти се установявали от свидетелите, по своето естество недостатъците
водели до пълна негодност за ползване на наетата вещ, наемателят е изправна
страна по договора и бил отправил едностранно волеизявление за развалянето
му. Моли въззивният съд да отмени решението на ОС-Плевен и да отхвърли
предявените от ищеца искове, и уважи предявения насрещен иск.Претендира
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по жалба „Уърлд Уайнс“ ООД-гр.София чрез пълномощника
адв.А.. Заема се становище за неоснователност на жалбата по изложени за
това доводи с искане същата да бъде оставена без уважение, а решението на
ОС-Плевен да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
3
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и
константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността
и доказаността на предявените обективно съединени искове и
неоснователността на предявения насрещен иск.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя-съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че неправилно съдът е приел, че в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл.302 от ТЗ /специален по отношение
на чл.230 ал.3 от ЗЗД/, който изисква полагане на грижата на добрия стопанин
от длъжника по една търговска сделка, е неоснователно. Съгласно чл.302 от
ТЗ длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата
на добър търговец. Безспорно е, че процесната сделка е търговска по смисъла
на чл.286 от ТЗ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че предвид на
това, наемателят е следвало да прояви дължимата грижа на добрия стопанин в
по-разширен обем от тази, предвидена в общата разпоредба на чл.230 ал.3 от
ЗЗД, като при това е могъл да узнае за твърдяните от него недостатъци на
наетата вещ-процесните зем.земи, каквато грижа същият не е проявил.Че това
е така, се установява от показанията на св.Цветков, пълномощник на
управителя на дружеството наемател, който сочи, че преди сключване на
договора се срещнали с представител на наемодателя, който му обяснил, че
преди това там са били лозови масиви, но всичко е изкоренено и е вече
зем.земя за други производства. Свидетелят извършил оглед на състоянието
на земята, но само на 1-2 дка от нея /от общо 965 дка/, при което констатирал,
че земята не била обработена, тук-там стърчали изсъхнали лозови главини.
Свидетелят сочи и „ритнах една-две от тях и те свободно се отделиха …и аз
затова се заблудих“. Видял и че тези лозови насаждения били нарядко и не
обходил другата част от земите, тъй като преценил, че „може да се засеят и че
тези лозови главини са сухи, изкоренени отдолу и че само трябва да се
изнесат, останали са отгоре на повърхността“.Свидетелят излага, че при
подписване на протокола за предаване на владение върху земята, не е
направен оглед на цялата земя. Сочи и че до началото на м.юни, когато е
4
извършено последното третиране на засятата царевица с препарат против
плевели, не е имало прораснали лозови насаждения, такива видели едва при
започване на жътвата й. Наемателят е бил консултиран от агроном-св.Босев,
който не видял нищо притеснително в това, че земята преди това е била лозе,
и при обхождането на 20-30 дка от нея видял само тук-там остатъци от лозови
главини. Св.Босев е посочил и че дори при спазване на класическата
технология за изкореняване на лози, не е необичайно да остават такива
главини / в тази връзка е неоснователно оплакването, че този свидетел не е
дал такива показания/.Св.Александров, също агроном, е посочил, че дори и
след риголване може да останат такива главини, които по принцип трябва да
се оставят да изсъхнат, но може и да се изнесат, както и че летораслите
излизат през края на м.юли-август. С оглед на тези показания, правилно
първоинстанционният съд е приел, че наемателят не е проявил дължимата
грижа, не само в по-разширения й обем /по смисъла на чл.302 от ТЗ-на добрия
търговец/, а и тази по чл.230 ал.3 от ЗЗД-на добрия стопанин. Предвид на
това, неоснователно е и становището, че дружеството е извършило
първоначален оглед на зем.земи преди подписване на договора за наем и при
извършения оглед не са констатирани никакви видими недостатъци поради
това, че лозовите глави са се намирали заровени дълбоко в почвата.
Представителят на дружеството е извършил оглед на изключително
незначителна част от наеманите имоти-само на 1-2 дка от общо 965 дка, видял
е описаните лозови главини и е сключил договора при това знание и при
знанието, че тези земи преди това са били лозя. С оглед на това,
неоснователно е и оплакването, че неправилно съдът не е взел предвид
свидетелските показания-на св.Здр.Босев, от които се установява, че при
обикновен оглед не биха могли да се видят скритите недостатъци на
отдадените под наем имоти, поради това, че лозовите главини се намират на
дълбочина на около 1 м. заровени почвата; на св.В.Александров, от които се
установявало, че зем.земи са били повърхностно почистени и главините са
останали вътре в почвата и тяхното развитие се е активирало през м.юли и
август; т.е. наемателят бил положил достатъчно грижи на добрия стопанин
преди сключване на договора, но към датата на оглед нямало повод да се
приеме, че са налице недостатъци на зем.земи. Представителят на наемателя е
видял наличието на такива лозови главини на повърхността на наеманата
земя, но не е проявил грижата на добрия стопанин като огледа цялата наемана
5
площ и се увери, че видяните от него главини са изсъхнали, отделени от
повърхността и са единични. С оглед на това е неоснователно и оплакването,
че е неправилен изводът на съда, че наемателят следвало да си направи извод
за възможни усложнения при засяването и обработката на зърнени култури на
място, където преди това били засяти лозя, е също неоснователно.
Оплакването, че неправилно съдът е отхвърлил насрещния иск като не
е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, липсвало
изложение какви фактически констатации е направил съдът-кои факти и въз
основа на кои доказателства е приел за установени, е неоснователно.
Първоинстанционният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, направил е изводи какви
факти се установяват от тях и въз основа на това е направил и правилни
правни изводи относно основателността на предявените искове.
Оплакването, че неправилно съдът не е приел, че договорът между
страните е развален, след като ответникът по насрещния иск е направил
извънсъдебно признание /с изявленията в исковата молба/, че е получил
изявлението за разваляне на договора за наем, е неоснователно. Изявлението
за разваляне на договор и получаване на същото от другата страна по
договора, не са достатъчни предпоставки за целеното разваляне на договора и
последиците от него. Предпоставките на правото да се развали двустранният
договор са: неизпълнение на задълженията по договора-пълно, забавено,
лошо, несъответно на уговореното или частично изпълнение; неизпълнението
трябва да е виновно; кредиторът трябва да е изправна страна; трябва на
длъжника да е даден подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичане на срока ще смята договора за развален, като кредиторът може да
заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението
е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то
е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време. В случая не са налице предпоставките за
разваляне на договора от страна на дружеството наемател, поради което
съдът приема, че предварителният договор не е развален с изявлението на
това дружество, отправено до дружеството наемодател и получено от него на
19.09.2019г., и договорът е прекратен с изтичането на срока му-30.09.2019г.
това е така, тъй като не е налице твърдяното от ищеца по насрещния иск
6
неизпълнение от страна на „Уърлд Уайнс“ ООД на договора, тъй като не му е
предал имот, годен за ползване, поради наличието на израснали лозови
подрастъци. Съгласно чл.5 от сключения между страните договор от
02.04.2019г., наемодателят се е задължил да предаде на наемателя годен за
ползване имот-земеделска земя с площ 965,129 дка, като съгласно чл.3 ал.2 от
договора, обработваема от тях е 936,575 дка, за които е и уговорена цената в
ал.1 на чл.3. Предаването се е задължил да извърши с приемо-предавателен
протокол незабавно след подписване на договора. Съгласно чл.9 от договора,
наемателят ще използва наетата зем.земя съгласно предназначението й, а по-
точно-за обработка и добив на селскостопански култури и продукти.
Наемодателят е изпълнил посочените по-горе задължения по договора,
поради което същият е изправна страна по него. Твърденията на наемателя, че
наетата земя има недостатъци /израсналите лозови прорастъци/, които по
своето естество водели до пълна негодност за ползване на наетата вещ, е
несъстоятелно. Наемодателят му е предал за ползване зем.земя, която макар и
бивше лозе, е с променено предназначение от „лозе“ в „нива“, съгласно
приложения Протокол № 41 за промяна на начина на трайно ползване на
имоти в землището на гр.Плевен от 09.10.2018г. на ОДЗ, ОСЗ-гр.Плевен,
издаден след отразено на 24.07.2018г. в Изпълнителната агенция по лозата и
виното изкореняване на лозови насаждения в процесния имот. Последното е
извършено след дадено на 08.06.2017г. на „Уърлд Уайнс“ ООД задължително
предписание от същата агенция за извършване на необходимите действия за
пълно отстраняване на всички надземни части на лозовите насаждения,
корените им и почистване на площите от растителни остатъци. Последващата
регистрация на това изкореняване от ИАЛВ е доказателство за това, че са
извършени предписаните действия. Т.е. наемодателят е изпълнил
задължението си да предаде на наемателя вещта в състоянието и в срока по
чл.5 от договора.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените
обективно съединени искове с правно основание чл. 228 от ЗЗД вр.чл.286 от
ТЗ и чл.86 от ЗЗД са основателни и доказани като такива следва да бъдат
уважени в предявените размери; а предявеният насрещен иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
7
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд.При този изход на делото следва жалбоподателят следва да
заплати на ответника по жалба направените по делото разноски за
адв.възнаграждение. Същото е претендирано от ответника по жалба в размер
на 2400 лв. с ДДС /за заплащането на което са налице доказателства/, но
предвид направеното от жалбоподателя възражение за неговата
прекомерност, което съдът счита за основателно с оглед разпоредбата на чл.7
ал.2 т.4 от Наредба № 1/ 2004г., следва да се намали, като се присъди в размер
на 1598,64 лв. /размерът по посочената разпоредба от Наредбата-1332,20 лв.
плюс ДДС/.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260013 от 28.09.2020г. по т.д. № 247/ 2019г. по
описа на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА „БЕТА ХИКС“ ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.Плевен, ул.“С.Румянцев“ № 6, вх.Б, ЕИК *********, да заплати на
„УЪРЛД УАЙНС“ ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Триадица“, жк „Иван Вазов“, ул.“Д.Манов“ № 75, вх.В, ет.2, ап.6, ЕИК
*********, разноски по делото пред въззивната инстанция за
адв.възнаграждение в размер на 1598,64 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8