РЕШЕНИЕ
№ 846
гр. Пловдив, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20245300500944 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 от ГПК във вр. с чл. 53 СК.
С Решение №34 от 03.01.2024 г., постановено по гр.д.№9123/2023 г. по описа
на ПдРС съдът е прекратил гражданския брак между И. С. С., ЕГН ********** и К. Е.
Е. - С., ЕГН **********, сключен на ****г. в гр. Пловдив, за което е бил съставен Акт
№ 0004 от 11.01.2020 г. като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по
въпроса за вината, постановил е след развода К. Е. Е. - С., ЕГН ********** да запази
брачното фамилно име Е. – С. и е предоставил ползването на семейното жилище на
адрес: град П., на ул. „***, ап. * на И. С. С., ЕГН **********.
От съдебното решение недоволен е останал ответницата в
първоинстанционното производство- К. Е. Е. - С., която в подадената въззивната жалба
е изложила доводи за неправилност в частта му, с която съдът е постановил след
развода К. Е. Е - С., ЕГН ********** да запази брачното фамилно име Е. – С..
Искането до съда е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване на ново, с което да бъде постановено, че след развода К. Е. Е - С., ЕГН
********** да носи предбрачното си фамилно име Е..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна И. С. С..
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, като с оглед задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС
може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение
не е въведено като основание за обжалване, и не е ограничен от посоченото в жалбата,
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършили пълнолетие лица при произнасяне по въпроса за издръжката им. При
извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269,
изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо.
По отношение на решението в обжалваната му част относно фамилното име на
съпругата, следва да се приеме следното.
В разглеждания случай съпругата е приела фамилното име на съпруга си
изписвано след нейното с тире по следния начин - Е. –С..
Съгласно чл. 326 ГПК, при прекратяването на брака, съдът дължи произнасяне
и по фамилното име на съпрузите.
Съгласно чл. 53 СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си
име преди този брак. С решение № 245 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2011
г., IV г. о., ГК, ВКС е приел, че нормата на чл. 53 СК следва да се тълкува в смисъл, че
ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание
за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно
име.
От гореизложеното може да се направи извод, че само съпругът, приел да носи
брачно фамилно име, може да сезира съдът с искане по чл. 53 от СК- за
възстановяване на предбрачното си фамилно име. Едновременно с това, разпоредбата
на чл. 326 от ГПК задължава съда да разреши въпроса за фамилното име, което
съпрузите могат да носят в бъдеще. При липсата обаче на сезиране на съда с искане по
чл. 53 от СК, или при изрично заявено искане на тази страна да продължи да носи
брачното си фамилно име, липсва и възможност за произнасяне на съда по въпроса за
фамилното име в друг смисъл, освен по начина, възприет от първоинстанционния съд в
обжалвания съдебен акт.
В процесната хипотеза, ответницата сега въззивник, носител на субективното
право на иск по чл. 53 от СК, не е сезирала надлежно съда с искане по чл. 53 от СК, а
едва с въззивната жалба иска след прекратяване на брака да носи предбрачната си
фамилия Е.. При това положение, и при липса на изрично искане от страна на
ответницата К. Е. Е. - С. (заявено пред първоинстанционния съд) за възстановяване на
предбрачното си фамилно име, правилно първоинстанционният съд е постановил след
прекратяване на брака същата да продължи да носи брачното си фамилно име „*** –
С.“. Освен това за запазване на брачното фамилно име не се иска изричното съгласие
на другия съпруг и неговото становище е без значение. Ответницата е следвало да
2
заяви искането си за предбрачното фамилно име своевременно в първоинстанционното
производство, което същата не е сторила. Недопустимо е да бъде релевирана такава
претенция едва с въззивната жалба.
С оглед гореизложеното и поради съвпадението на правните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалвания съдебен акт следва да се
потвърди в обжалваната част относно фамилното име на съпругата след развода.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34/03.01.2024 г., постановено по гр.д.№
9123/2023 г. по описа на Районен съд- Пловдив, в обжалваната му част относно
фамилното име на съпругата след прекратяване на брака.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3