Решение по дело №454/2025 на Административен съд - Хасково

 

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на А. А. М. с [ЛНЧ], [държава], с посочен в жалбата адрес: [населено място], [жк], РПЦ на ДАБ при МС, против Решение № 1507 от 11.02.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Издадено било в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Не била изяснена фактическата обстановка по случая, а и липсвал задълбочен анализ на заявените обстоятелства, като бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не били налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Посочва, че изложил подробно своята история пред административния орган, но същата не била възприета правилно. Решаващият орган неправилно преценил, че молителят не заявил спрямо него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия бил налице и той не можел да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да било поведението на жертвата. По силата на визирания нормативен текст, държавата носела отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще бъде изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава, а член 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят напуснал своята държава на произход. Всички тези факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели повърхностно провеждане на административната процедура, което водело до издаването на незаконосъобразно решение.

По изложените съображения оспорващият моли съда да отмени процесното решение, със законните последици от това.

Ответникът – Председател на ДАБ при МС, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. № 105450-5359/27.08.2024г. по описа на СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“ - МВР, А. А. от [държава] е поискал закрила в Република България. С молба вх. №3150/03.09.2024г. на РПЦ – [населено място], молителят, с посочени имена А. А. М., потвърдил желанието за предоставяне на закрила.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег. № УП 34407/03.09.2024г. (л.65), като лицето посочило имена А. (собствено) М. (бащино) Аласуд (фамилно), гражданство – [държава], етническа принадлежност – арабин, роден на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес [държава], [населено място], обл. К., с *** образование, професия ***, религия – ****, ***, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите и братята на търсещия закрила, като е посочено, че всички са с местонахождение в Турция, с изключение на един от братята му, който се намира в Германия.

Самоличността на търсещия закрила е била установена чрез декларация с рег. № УП 34407/03.09.2024г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ (л.44), видно от която същия е индивидуализиран, както следва: А. А. М., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], ***.

Видно от Решение за настаняване № 3106/02.09.2024г. с рег. № УП 34407/03.09.2024г. (л.49), молителят е бил настанен в РПЦ – Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 02.09.2024г. към подателя на молбата за закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю.

С писмо с рег. № УП 34407/05.09.2024г. (л.40), Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег. № М-17518/17.10.2024г. (л.29), ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 15.11.2024г. е било проведено интервю с А. А. М., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег. № УП 34407/15.11.2024г. (л.25), с което му е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто търсещият закрила посочил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Нямал други използвани имена. Посочил, че има брат в Германия. Семейството му било в Турция, но не се установили там и се върнали в Азаз. Напуснал [държава] на 28.07.2024г., нелегално, сам и преминал в Турция. Не останал в Турция, не се регистрирал като бежанец. Семейството му отишло един ден след него. Пристигнал в България на 15.08.2024г. през зелена граница. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Сега за пръв път подавал молба за закрила. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че е роден на [дата]. в [населено място], но живял в Дараа. Корените на семейството му били от Голан. Не знаел защо има записани други данни на регистрация, той записал тези данни, които казвал сега. От 2015г., заради бомбардировките, се преместили в Азаз и идвал от там. Нямал издадени документи за самоличност. Имал само сирийско гражданство. Не е имал проблеми заради религията или етноса си. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Посочил, че не е [семейно положение]. Не бил ходил на училище, но майка му била начална учителка и го учела. Завършил пети клас, но нямал диплома. Работил като общ работник в земеделието и бояджийство. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е участвал във въоръжена групировка (паравоенно формирование). Посочил, че не е служил в армията. Относно причините да напусне страната си разказал, че напуснал [държава] заради липса на сигурност. Баща му казал, че около 10.11.2024г. имало сражения. Не му казал дали имало убити хора. Другата причина била, че му предстояла казарма и щели да го изискат, без значение от коя страна. Посочил, че е виждал танкове и е чувал престрелки. Ходили в райони, където имало разруха. Там постоянно имало конфликти между Свободната армия и Gabhat Al Sham. Когато човек се случи в тези места, можело да бъде убит. После тези групи се обвинявали взаимно за убийствата. Три месеца преди да напусне, т.е. през април или май 2024г., в К. Ж. и Ал Заз имало сблъсък между Джабат ал Шам и другите в района. Заявил, че не се интересували какво точно станало и между кого. Знаел от свои познати, че много невинни хора тогава умрели. Нямал близки познати или роднини, които да са пострадали вследствие на военните действия. Семейството му сега било в Аз Заз. Заявил, че спрямо него лично не било оказвано насилие в [държава]. В Турция не останал, там не им давали права както тук и в Европа. Счита, че ако се завърне в [държава], където и да е, ще го вземат в казармата или при другите въоръжени организации. Искал от България да му даде статут, за да може да живее спокойно.

Протоколът е подписан от интервюирания, длъжностно лице на ДАБ и от преводач.

С оспореното Решение № 1507 от 11.02.2025г., Председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. М., на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 24.02.2025г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателя, като последният е бил запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 24.02.2025г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по предоставяне на закрила по общия ред по ЗУБ, пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ с жалбоподателя е било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания, също в присъствието на преводача и на разбираемия за лицето език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това по ЗУБ.

Съдът намира за спазено правилото по чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденеца. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от него факти и обстоятелства от личната му бежанска история. Детайлно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ в страната му на произход и не са налице предпоставки по чл.9, ал.1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут.

Административната преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз основа на които органът законосъобразно е постановил решението си. В този смисъл, не е налице неспазване на чл.36 АПК от страна на ответника.

Не се установява също така решението, с което се отхвърля молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, да засяга права и интереси на адресата си в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава, т. е. няма нарушение на прокламирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност.

Ето защо съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на решението по чл.146, т.1, т.2, т.3 и т.5 от АПК.

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл.8 от ЗУБ. Установява се, че е напуснал по собствена воля [държава], а не по причини, обосноваващи прилагане на чл.8 от ЗУБ в конкретния случай. Изтъкнатите в хода на административната процедура причини за напускане на [държава] не представляват такива, от които следва да се направи извод, че лицето е било обект на преследване в тази държава. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки, в процесната фактическа хипотеза, за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. А. М..

Информацията от представената с административната преписка справка на ДАБ за обстановката в [държава] не дава основание да се изведе обоснован извод за приложимост на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия. Такъв извод не може да се направи и предвид информацията за общото обществено-политическо положение в [държава] след края на управлението на досегашния президент Б. А.. От информацията от общодостъпните източници става ясно, че новата власт е благоразположена към населението в страната.

От редица медии се разпространява информация в горния смисъл, като от анализа на същата, както и на тази от справката на ДАБ, може да се направи заключение, че настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в тази страна са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Ето защо съдът не намери основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

Правилна е и преценката на Председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ.

В случая не се твърди от оспорващия, а и не се установява в държавата му по произход последният да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в“ от Директивата, във връзка с член 2, буква „д“ от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка с вх. № МД-02-20/14.01.2025г. (издадена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ) информация относно [държава]. Предвид изложеното в същата е направил извод, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие следвало да е изключително, каквото, видно от цитираната информация за обстановката там, то не било. Спрямо заявителя не били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането му в провинция Халеб било законно, физически достъпно, релевантно и разумно и не съществувала достатъчна степен на вероятност чужденецът да бъде изложен на сериозни посегателства, нарушаващи неговия личностен и физически интегритет.

Съдът намира формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като са съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното положение на последния, относими към дата на постановяване на оспорения акт.

Видно от информацията в приложената по административната преписка Справка с вх. № МД-02-20/14.01.2025г. (л.15), издадена от Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, в периодите преди и около изготвянето на същата, в [държава] все още обстановката е несигурна и нестабилна, но макар и при наличие на инциденти, ситуацията може да се счете за стабилна и не може да се твърди за наличие на безогледно насилие спрямо лицата, намиращи се на нейна територия.

Данните от различни общодостъпни информационни източници относно актуалното положение в страната по произход на молителя сочат подобряване на общата обстановка в [държава] в последните месеци. Поемането на държавната власт в [държава] от нови субекти не променя положението в негативен аспект, доколкото става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни и към настоящия момент вече се работи за възстановяване на реда и подобряване общото положение на населението чрез предоставяне на хуманитарни помощи и предоставяне на равни права. В този смисъл са и информациите в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, [интернет адрес] и редица други български, а и световни медии.

Предвид данните от справката, информацията от общодостъпни източници и наличните доказателства, съдът приема, че не са налице хипотези на чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Не съществуват и тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в държавата по произход на жалбоподателя – чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. От направените изявления на жалбоподателя може да се направи извода, че той желае да осигури по-добър живот на себе си и семейството си, а не че търси международна закрила, т. е. - напуснал е [държава] по икономически, социални и битови причини.

Предвид наличната информация за актуалното положение в [държава] към датата на произнасяне на ответника, следва да се посочи, че тази информация е обсъдена и анализирана от административния орган.

Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателя.

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни положението там да е с характер, обосноваващ извод са съществуване на реален висок риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Твърденията за породен страх от евентуална повиквателна за армията не биха могли да се считат като основание за предоставяне на закрила. По делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се направи извод, че ако се завърне в страната си, жалбоподателят би бил изложен на опасностите, предвидени в хипотези по чл.9 от ЗУБ, тъй като данни за това не са налице по делото. Тук следва да се отбележи и че не се установява във връзка с твърденията на жалбоподателя спрямо него да е налице преследване по смисъла на чл.8, ал.5, т.5 от ЗУБ. Няма данни той да е избягал от редовната сирийска армия и да не може да се върне в страната си по произход по тази причина с оглед опасенията му, че го очаква затвор в родината му.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство, са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в оспореното решение на административния орган. Изводите на последния, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са законосъобразни и макар да не са напълно актуални към настоящия момент, в крайна сметка разпоредителната част на акта е правилна.

Предвид всичко гореизложено и с оглед актуалното положение в [държава] към днешна дата, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. М. с [ЛНЧ], [държава], против Решение № 1507 от 11.02.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: