№ 5745
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
при участието на секретаря Л.А Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110131019 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от П. Х---- Н.-У. срещу И. Н. М. и Л.
И. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване
нищожността на постановеното Решение №130/02.07.2018 г. по гр. д. №2090/2016 г. по
описа на ВКС, IV гр. отд., като постановено извън пределите на правораздавателната власт
на съда на соченото основание - че делото е разгледано по чл.303, ал.1, т.4. ГПК, а е
следвало да бъде разгледано от съда по заявеното в молбата за отмяна основание по чл.303,
ал.1, т.1 ГПК. Ищецът твърди, че производството, по което е постановеното Решение
№130/02.07.2018 г. по гр. д. №2090/2016 г. по описа на ВКС, IV гр. отд., е образувано по
молба за отмяна с вх. № 1016997/05.02.2016 г. по описа на ВКС, с която е направено искане
по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна по реда на извънредните способи на влязлото в сила
Решение от 10.04.1997 г. по гр. д. №5368/1996 г. по описа на СГС, IV-А състав, с което е
разрешен спор за собственост на апартамент, находящ се в гр. С----------, поради установено
със силата на пресъдено нещо с Решение на ВКС №117/10.11.2015 г. по гр.д. № 710/2015 г.,
II гр. отд., ново обстоятелство - действителност на завещание, което съставлявало основание
за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Сочи, че в мотивите на Решение на СГС от
10.04.1997 г. е прието, че завещанието е нищожно на основание чл.42, б.„в“ ЗН и е
обезсилено Решението на СРС от 16.09.1996 г. по гр. д. № 1572/88 г. в частта за прогласена
нищожност на завещанието и е оставено в сила решението в осъдителната част на иска по
чл. 108 ЗС, предявен от наследниците на Сетка И.а с основание наследяване без запазена
част. Излага, че с молба за отмяна с вх. № 1016997/05.02.2016 г. до СРС е приложено
Решение № 117/10.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 710/2015 г., II гр. отд., с което се
постановява действителността на завещанието, което да послужи на ВКС за отмяна по
чл.303, ал.1, т.1 ГПК, но ВКС неправилно е приел, че е сезиран с искане по чл.303, ал.1, т.4
ГПК. Поддържа, че с Решение №130/02.07.2018 г. по гр. д. №2090/2016 г. по описа на ВКС,
IV гр. отд., ВКС се е произнесъл извън обхвата на правомощията си, без да е да е сезиран с
искане по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, като произнасянето е извън правораздавателната власт на
съда, тъй като производството за отмяна на влезли в сила решения е строго формално, както
и е засегнал силата на пресъдено нещо на Решение № 710/2015 г., II гр. отд., и на
стабилността на служебния акт и чрез преквалификацията на иска е отказано правосъдие и
1
справедлив съдебен процес. Моли съда да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който заявяват, че
искът е неоснователен. Поддържат, че постановеното решение е валидно. Считат, че ВКС е
разгледал съображенията, основани на „новото обстоятелство“ - решението по гр.д. №
710/2015 г. на ВКС, съобразил е неговата недостатъчност като предпоставка за отмяна
влизането в сила на предходния акт и след като е установено и явно противоречие между
него и този, на който се основава искането, е отменил изрично последния като неправилен
като правна последица от констатираното противоречие. Навежда довод, че произнасяне по
въпрос, по който съдът не бил сезиран, чрез преквалифициране на искането, би могъл да има
отношение към евентуалната допустимост на постановеното решение, но не и да обоснове
негова нищожност. Твърди, че сочените от ищеца основания не са предвидени в закона като
основания за отмяна на решението. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С Решение №130/02.07.2018 г. по гр. д. №2090/2016 г. по описа на ВКС, IV гр. отд. е
отхвърлена молбата за отмяна по чл. 303 ГПК на влязло в сила Решение от 10.04.1997 г. по
гр. д. №5368/1996 г. по описа на СГС, IV-А състав. Според ищеца порокът на съдебното
решение, водещ до неговата нищожност е, че съдебния състав е дал различна правна
квалификация на молбата и е разгледал искането по чл.303, ал.1, т.4. ГПК, а е следвало да го
разгледа по заявеното в молбата за отмяна основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Хипотезите за нищожност на едно съдебно решение могат да бъдат различни: когато
решението е подписано от лице, неучаствало в съдебния състав, пред който са проведени
устните състезания; когато липсват мотиви в писмен вид; когато решението не е изготвено в
писмена форма; когато не е обявено в книгата за откритите заседания; когато не е
подписано; когато е постановено извън правораздавателната власт на съда; когато е
постановено от незаконен или ненадлежен състав (например с участието на съдия от друг
съд или на младши съдия, който не е преминал задължителното 6-месечно обучение в НИП -
т. 3 от ТР № 2/26.05.2005 г., на ОСГТК на ВКС); когато няма изискуемото по чл. 236 ГПК
съдържание, чрез което ясно да е изразена формираната от съда правораздавателна воля
(Решение № 437/10.04.2012 г., по гр.д. № 1209/2010 г., на I г.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК), т.е. когато то е абсолютно неразбираемо.
Ако решението не е съобразено със съществуващия правов ред в държавата
(например приложен е несъществуващ или отменен закон, недопустимо е разширено
приложното поле на закона - типичен пример за последното може да е приложението на
реституционното законодателство), решението не е нищожно, а неправилно.
Искът е неоценяем и родовата му подсъдност е общата - компетентен като първа
инстанция е районния съд, независимо от размера на интереса, предмет на решението, чиято
нищожност се претендира.
Видно от приложеното Решение №130/02.07.2018 г. по гр. д. №2090/2016 г. по описа
на ВКС, IV гр. отд., то не страда от нито един от изброени по-горе пороци. Решение
отговаря на всички изисквания за валидност на съдебното решение – постановено е от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, в писмена форма, подписано е и изразява волята на съда по начин, който
позволява да се изведе нейното съдържание.
Посоченият от ищеца недостатък на решението – неправилна правна квалификация
2
дадена от съда водеща евентуално до разглеждане на непредявен иск не е основание за
обявяване на нищожност на решението, а касае неговата допустимост и правилност.
Направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е
основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се намали
възнаграждението до предвидения минимум от 1000 лева, посочен в чл. 7, т. 4 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Х---- Н.-У. ЕГН ********** срещу И. Н. М. и Л. И.
М. установителен иск за обявяване на нищожност на Решение №130/02.07.2018 г. по гр. д.
№2090/2016 г. по описа на ВКС, IV гр. отд.
ОСЪЖДА П. Х---- Н.-У. ЕГН ********** да заплати на И. Н. М. и Л. И. М. разноски
по производството в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3