№ 733
гр. Пазарджик , 09.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220100910 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът К. АНГ. Л., редовно призован се явява лично и с адв. М.,
редовно упълномощена да го представлява с пълномощно приложено по
делото.
Ответницата АТ. М. Д., редовно призована се явява лично.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Ще се представлявам сама.
ДСП – Септември, редовно призована не изпраща процесуален
представител. От Дирекцията е постъпил социален доклад.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Да се гледа делото днес.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, тъй като страните са редовно призовани за днешното съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
1
АДВ. М.: Поддържам исковата молба. На основание чл. 59, ал. 9 от СК,
тъй като от последният път, когато двамата родители са уредили отношенията
си във връзка с детето са настъпили нови обстоятелства, които налагат те да
бъдат преуредени. Моят доверител желае това и поддържам исковата молба.
Моля да бъде приета допълнително представена длъжностна характеристика
от местоработата на ищеца, която е представена с допълнителна молба. Във
връзка със съдебното удостоверение, което ни беше издадено се снабдихме с
информация от НАП по отношение на ответницата, която показва нейният
данъчно осигурителен статус. Представям тази информация и моля да я
приемете. Моля да се приемат постъпилите двата социални доклада по
делото.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Аз съм се запознала с исковата молба, но не
съм съгласна да се дават правата на бащата, защото той първо не е загрижен
баща към детето си. Детето се взима. Аз се прибирам от София да си гледам
детето, защото всеки път болно ми е детето. С лекарства го връщат. Аз всеки
месец давам по 50 лв. за лекарства. Ако трябва и лекарката ще викна и вчера
съм ходила с детето. По язовири се води детето, по реки се води и не съм
съгласна. Не са налице основания бащата да упражнява родителските права.
Трябва да си останат, така както са.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ. М.: На първо място моят доверител иска детето изцяло при него,
тъй като смята, че е в интерес на детето. Искането за съвместни родителски
права сме го направили с исковата молба само алтернативно.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Считам, че детето ще е най-добре при мен. Нея я
няма в селото от 15-ти декември. Майка й е на 80 години, а детето иска игра.
Тя никъде не работи, няма трудов договор и лъже, че работи, лъже майка си.
Ако работи в БДЖ-то ще има трудов договор като мен, както аз работя. Тя
скита и не мисли за детето грам. Иска да вземе по 150 лв. до 18 годишната му
възраст.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Не давам детето на бащата. Грижа се за
детето и даже ще го взема в София и ще ходи на детска градина. Не искам да
2
го давам на бащата, защото детето все е болно. Аз работя на частни начала и
трябва да го водя по лекари. Миналия път го води с пъпки, като има пъпки
има лекар и мехлеми. Когато детето е при бащата той не се грижи добре за
него. Купува му сладолед, детето е пред пневмония. Той не може да го гледа.
Спогодба няма как да бъде постигната между страните.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 127, ал.2
от СК.
В подадената искова молба ищецът твърди, че е баща на детето от
фактическото съжителство с ответницата А.М. Ц. ЕГН **********, с която са
живели на съпружески начала около 8-9 години, без да имат сключен
граждански брак. На **.**.****г. в гр. Пазарджик се ражда детето им А. К. Л.,
за което е издадено Удостоверение за раждане от Община Белово, обл.
Пазарджик въз основа на акт за раждане № 309/23.03.2017 г. От месец
ноември 2019 г. двамата партньори са разделени, като майката с детето
напуска семейното жилище поради непреодолими различия и заживяват при
нейната майка в дома й в с. Мененкьово.
Сочи, че с протоколно определение от 24.09.2020 г. по гр. д. № 993/20г.
на Районен съд Пазарджик двамата родители постигнали споразумение
относно родителските права, издръжката и личните отношения с детето, като
бащата получил правото да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя
от месеца и се задължил да заплаща издръжка, а родителските права получила
майката А..
Твърди, че от тогава обаче А. трайно не полага грижи за малолетното
дете, като го е оставила в дома на майка си и отсъства често за неопределено
време по лични причини, тъй като тя не работи. От 15.12.2020г. майката не е в
селото, не живее с детето. Детето е оставено на грижите на бабата В. Д., която
е на възраст над 70 години. Бабата отглежда детето в дома си в с. Мененкьово
и едва успява да му осигури най-базовите потребности от храна и отопление с
минималната си пенсия. По твърдения на бащата детето редовно не си
дояжда, не разполага с достатъчно дрехи, подходящи за различните сезони,
няма образователни играчки и книги, не ходи на детска градина, не общува с
3
връстници. Липсва му родителска грижа, която няма как да бъде
компенсирана от старата му баба.
Твърди, че детето обича да играе на игри, проявява интерес към
електроника, която му се предоставя умерено. При бабата няма възможност
за това. По инициатива на бащата, който отива до гр. Белово, където става
записването за детска градина, считано от 15.01.2021г. детето за пръв път
почва да посещава детската градина в с. Мененкьово, макар че отдавна е
навършил възраст за това. В детската градина детето се адаптира добре. През
това време майката я няма.
Твърди, че детето е силно привързано към бащата К.. Обича да
посещава дома му в с. Мененкьово, където общува отлично и с баба си по
бащина линия В. Л.а и с брата на баща си - чичо си Т.. Домът на бащата е
просторен, добре обзаведен и отоплен навсякъде. Детето се чувства
комфортно в него и когато трябва да се върне при майката плаче и се крие.
Твърди, че А. няма завършено средно образование, не работи трайно
поне от десет години, не се осигурява дори здравно. Няма каквото и да било
собствено имущество. Когато е в селото, живее в дома на майка си В. Д..
Ищецът твърди, че майката се отнася безразлично към детето и му
влияе зле с честите си и продължителни отсъствия от дома, а когато го взима
със себе си му нанася сериозни щети на психиката и възпитанието, вреди му
морално и му създава неподходящи, непристойни и обществено неприемливи
навици, тъй като е видяна да е придружавана или да посещава домовете на
различни мъже, които са нейни приятели. Бащата има информация от техни
общи приятели, че в присъствието на детето се използва груб и нецезурен
език от майката и обкръжението й и има основателни съмнения, че то става
свидетел на неприемливи за детската психика модели на поведение.
Сочи, че основните потребности на децата са от подходяща храна,
облекло, нормални жилищни условия, осигуряване на достъп до здравни
грижи, упражняване на родителски контрол и осигуряване на редовно
присъствие в детската градина. Децата се нуждаят от внимание, топлина и
грижа, разбиране и подкрепа, както и от задоволяване на емоционалните им
потребности. Децата се нуждаят от спокойна семейна среда, пълноценно
4
общуване с двамата родители, е членовете на разширеното си семейство,
както и с деца на тяхната възраст. Имат нужда от постоянни грижи,
гарантиращи цялостното им развитие, както и от напътствия, стимулиране и
подкрепа за изграждане на навици и умения, необходими в ежедневието. Тези
потребности на детето А. не са задоволени от майката А., на която е
предоставено упражняването на родителските права.
Твърди се, че ищецът е трудово зает. Има постоянен трудов договор
като охранител с място на работа НЕК-Пазарджик, тунел Яденица и получава
трудово възнаграждение. Работи и като майстор на покриви и други ремонти
по домовете в свободното време. Получава сигурен доход над минималния
размер за страната. Живее трайно в селото и има собствен дом. Съжителства с
майка си и брат си в двуетажна къща, а самият той обитава самостоятелно
един етаж от нея - втория. Желае да осигури на детето подходяща семейна
среда. Детето ще има собствена детска стая и всички необходими удобства за
живеене и образование. Иска да му осигури редовни посещения в детско
заведение и включването му в предлаганите там образователни курсове по
групи, както и културно- образователни посещения като театри, изложби,
английски език, футбол и др.п. И най-вече извън времето когато е на работа
бащата ще прекарва времето със сина си.
Твърди се, че до момента бащата редовно спазва задължението си да
дава определената издръжка, както и когато взима детето му купува всичко
необходимо-дрехи, храна, играчки. Майката обаче не спазва така определения
режим на лични отношения на детето е бащата и често дори детето не е в
дома на баба си, а пребивава с майката на неизвестни адреси и бащата не
може да го вижда. На 19.12.2020г. на бащата се пада ред да вземе детето при
себе си, тъй като това е трета по ред събота и неделя от месеца. Майката
обаче неоснователно отказва да го даде. Бащата се обажда на спешен
национален телефон 112 и показва съдебното решение, но майката дори и
след намесата на органите не пуска детето е бащата и същият не може да
осъществи свиждането, без да е налице конкретна и основателна причина.
По-рано също се е случвало майката да не пусне детето с бащата или пък да
го вземе по-рано от предвиденото. Често пъти той отказва работа, за да е със
сина си по график, а не може да го види без причина.
5
Сочи се, че за ищецът съществува правен интерес да иска от съда да
определи със съдебно решение упражняването на родителските права на него,
а на майката да бъде определен размер на месечната издръжка на детето и
режим на лични отношения с детето
Иска се от съда да определи упражняването на родителските права на
бащата К. АНГ. Л. ЕГН ********** и местоживеенето на детето А. К. Л. ЕГН
********** на адреса му по местоживеене, да определите месечна издръжка
на детето в размер на законовия минимум от 165 лева до навършване на
пълнолетие на детето или настъпването на друга провопогасяваща или
правоизменяща издръжката причина, платима чрез неговия баща и законен
представител К. АНГ. Л. до края на текущия месец по банков път по следната
банкова сметка: IBAN *************** в Общинска Банка с титуляр К. АНГ.
Л., както и режим на лични отношения на детето А. К. Л. с майката А.М. Ц.-
Д., а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в
събота до 17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата
не е в законоустановен отпуск и по десет дни по великденските и коледните
празници всяка година, а когато детето почне да посещава училище и по пет
дни през пролетната и зимната ваканция, както и по всяко друго време при
съгласие на родителите.
Алтернативно се моли съдът да постанови решение, с оглед на което
родителските права върху детето да се поделят по равно между двамата
родители, като се упражняват съвместно/споделено/ и местоживеенето му
бъде определено и при двамата родители, като бъде разпределено, както
следва: от неделя вечер /17.00 часа/ до петък следобед/приключване на
учебни занятия/ - при майката, а от петък следобед/след приключване на
учебни занятия/ до неделя вечер /17.00 часа/ - при бащата; издръжката на
детето да бъде определена в общ размер, дължима от двамата родители, на
165.00 лева, като при пребиваването на детето в местоживеенето на всеки от
тях то получава всичко необходимо и полезно за него в натура. По този начин
детето ще общува равностойно и равновременно, както с майка си, така и с
баща си въпреки раздялата им. Това е възможно, тъй като и двамата родители
живеят в едно населено място - с. Мененкьово. Упражняването на
родителските права само от майката и парализирането на възможността
бащата да ги упражнява е несправедливо, нежелано и неуместно и е във вреда
6
на детето. Правото на родителите следва да се упражняват с максимална
грижа и добросъвестност при предпочитане интересите на детето и при
надделяване на интереса на образованието му.
Не се претендират съдебно-деловодни разноски.
Сочи доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответницата.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения.
В конкретния случай за основателността на молбата следва да се докаже
трайно и съществено изменение в обстоятелствата, при които са били
определени първоначалните мерки. Ищцовата страна следва да докаже такова
изменение на обстоятелствата, което съществено засяга интересите на
малолетното дете, т.е. наличие на новосъздадена обстановка, при която
интересите на детето изискват ревизия на вече постановените мерки.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. По отношение
на доказателствените искания водим допуснатите трима свидетели и след
техния разпит при необходимост ще направим други доказателствени
искания. Поддържам исканията в исковата молба, които сме развили
подробно, защо следва да бъдат допуснати, а именно назначаването на СПЕ.
Поддържаме това искане, както и искането да бъде изискана справка от
национален телефонен номер 112 по отношение на това, че на 19.12.2020 г. те
са посетили адреса на майката, когато бащата е следвало да вземе детето и
във връзка с това посещение по информация на бащата има изготвен акт,
вероятно е протокол за предупреждение от полицията. Какво се е случило и
дали действително детето не е дадено, без основание. Това е основното
обстоятелство във връзка с доказателствената тежест, а именно, че след
споразумението на родителите през 2020 г. майката не спазва режима на
лични отношения, който е определен между детето и бащата, т.е. не допуска
детето да осъществява срещите.
7
Както споменах двата доклада следва да бъдат приети, но във връка с
направени в тях констатации имаме искане по реда на чл. 192 от ГПК да се
изиска от ДСП – Пазарджик преписката, която е образувана по жалба на К.Л.,
именно срещу неспазването на режима на лични отношения между него и
детето от ответницата Д.. По негова информация той е подал жалби.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Искам детето да живее при мен, защото той
не е баща, който да отговаря за детето си. Нямам възражения по доклада.
Нямам свидетели и не искам свидетели. Мога да се защитавам сама. Не желая
да се разпитват свидетели. Нямам и писмени доказателства.
СЪДЪТ с Определение № 1006/02.06.2021 г. е приел представените от
ищеца писмени доказателства. Изискал е на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт от
ДСП – Септември да изготви социален доклад по отношение на детето.
Допуснал е до разпит трима свидетели, при режим на довеждане от ищцовата
страна. Издал е исканото от ищеца съдебно удостоверение.
В днешното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца
адв. М. представи документи, а именно справка актуално състояние на всички
трудови договори и справка данни за осигуряване по ЕГН, които документи
касаят ответницата Д. и касаят информация относно осигурителния статус
/доход/ на ответницата.
СЪДЪТ счита че така представените документи са относими към
предмета на правния спор, доколкото същите касят данъчноосигурителния
статус и получаваните от ответницата доходи, поради което същите следва да
бъдат приети по делото.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание от ищеца Л.
документи като доказателство по делото, а именно: справка актуално
състояние на всички трудови договори и справка данни за осигуряване по
ЕГН, които документи касаят ответницата АТ. М. Д..
СЪДЪТ следва да се произнесе по направените с исковата молба
8
доказателствени искания, по които не се е произнесъл към настоящия момент,
а именно да бъде изискана информация от Дирекция „Национална система
112“, както и да бъде допуснато изслушването на съдебно-психологична.
Съдът счита, че така направените искания са своевременно направени,
допустими и основателни и като такива следва да бъдат уважени.
С оглед на гореизложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА от Дирекция „Национална система 112“ справка
относно следните обстоятелства: подаван ли е сигнал на телефон 112 от К.
АНГ. Л. на 19.12.2020 г. за инцидент в с. Мененкьово, обл. Пазарджик, бил ли
е посетен адреса от служителите на МВР и какво е било установено на място,
съответно какъв е бил резултата от извършеното посещение.
ДОПУСКА по делото да бъде изслушана съдебно-психологична
експертиза като вещото лице, след запознаване с материалите по делото и
след като проведе психологически анализ на малолетното дете и неговите
родители и след извършване на справки и посещения навсякъде където е
необходимо да отговори на въпросите поставени в доказателствената част на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по допуснатата СПЕ М.К., която следва да
бъде уведомена за поставените от съда задачи и да бъде призована за
следващото съдебно заседание по делото.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на 300
лв., които следва да бъдат внесени от ищцовата страна в едноседмичен срок,
считано от днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилите с писмо вх.
№11527/23.06.2021 г. по делото два броя социални доклади от ДСП –
Септември.
АДВ. М.: Запозната съм социалните доклади. Във връзка с единия ще
направя искане по реда на чл. 192 от ГПК към ДСП - Септември. Докладите
са два, защото е направено отделно проучване при майката и бащата и са
9
изготвени два отделни доклада. Доклада, който е изготвен въз основа на
проверка при бащата. Доклада е с вх. №11528/23.06.2021г. и съдържа
констатации, с които не сме съгласни и бащата не е давал такава
информация, затова искаме ДСП – Септември да даде информация във връзка
с образуваната преписка по повод подавани жалби от бащата до Дирекцията,
във връзка с неспазване на режима на лични отношения на бащата от майката.
Периодът е след като са сключили споразумението.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Подавал съм жалба до ДСП - Септември във връзка с
това, че майката не ми дава детето. Не помня дата, но беше някъде преди два
месеца.
АДВ. М.: След споразумението значи. Ако има образувана преписка,
моля да ни я представят.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: На 15 февруари беше и мен ме викаха в
Дирекция „Социално подпомагане“.
АДВ. М.: Да се приемат социалните доклади, тъй като това
обстоятелство ще го удостоверим с информацията, която ще дойде от
дирекцията.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: От дирекцията идваха на проверка и са си
написали докладите.
СЪДЪТ, след като се запозна със становищата на страните счита, че
следва да бъдат приети по делото изготвените от ДСП – Септември два броя
социални доклади.
СЪДЪТ счита, че следва да уважи и искането, направено от ищцовата
страна да бъде изискана справка и информация относно това дали в ДСП –
Септември има образувана преписка по подаден сигнал от бащата на детето
К. АНГ. Л., както и в случай, че има образувана такава преписка, материалите
от същата да бъдат предоставени от съда.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
10
ПРИЕМА по делото постъпилите два броя социални доклади от ДСП –
Септември, с писмо вх. № 11527/23.06.2021 г.
ДА СЕ ИЗИСКА от ДСП – Септември информация, дали в периода от
24.09.2020 г. до настоящия момент е била подавана жалба от К. АНГ. Л.
срещу АТ. М. Д. от с.Мененкьово общ. Белово, обл. Пазарджик за неспазване
на определения от съда режим за лични отношения на бащата с детето А. К.
Л., роден на **.**.**** г., както и в случай, че има образувана такава
преписка материалите по същата да бъдат предоставени на съда.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ НА
ИЩЦОВАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. К. Б. – ЕГН **********, на 42 години, българка, българска
гражданка, със средно образование, работя в магазин Билла в Пазарджик,
омъжена, неосъждана, аз съм кръстница на детето А., но не съм роднина на
страните, нямам и служебни отношения с тях.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Б.: К. и А. живяха на съпружески начела може би 4-5 години. Те
живееха в къщата на К. в с. Мененкьово. Детето им се роди преди 3-4 години.
Родено е през 2016 г. – 2017 г. Детето вече е четвърта година, даже и няколко
месеца вече. Според мен К. се ядосваше, че тя постоянно излиза, не се
прибира вкъщи, постоянно е по улиците. Той ми го е споделял. Не си върши
задълженията, не готви и не чисти. Не само заради това, те са си имали и
други неща. След като се разделиха водиха дело за родителски права. Съдът
реши бащата да взима определени дни от месеца детето и да му плаща
издръжка. За режима на лични отношения бащата ми е казвал, че много пъти
майката не е давала детето. Миналата седмица ми каза, че детето е било болно
и те не са го дали, макар че той има право какво като е болно. Даже веднъж
пак така, даже се обадихме в полицията, даже мъжът ми закара К. в
полицията да подаде жалба Аз не съм ходила с тях. Откакто съдът е
разпоредил майката да гледа детето тя не живее в селото и не гледа детето. Аз
11
живя в Мененкьово. Ние сме близо до майка й на А.. Майка й като минава да
пазарува минава покрай нас. А. цял месец я няма и детето го гледа бабата, а тя
е възрастна. Не знам дали има 80 г., но е на 70 и няколко години и са сами в
къщата и ако стане нещо с тая баба детето ще се уплаши. Не може възрастен
човек да гледа детето при родители. А. е идвала само един път месечно за
един ден да види детето и после пак заминава някъде. Оставя го на бабата.
Бабата го изгледа детето. Даже като започна детска градина бабата ме накара
да купя пижама за детската градина. Тогава се обадих на бащата да отиде да
купи дрешки на детето. Аз тръгвах на работа и казах, че ще кажа на мъжа ми
или на баща му да му купи дрехи. Жал ми е за детето, че го гледа бабата. А.
не си гледа детето. Не знам А. къде живее когато не е в Мененкьово. Никой
друг не се грижи за детето, освен бабата по майчина линия. Тя е сама жената,
но гледа детето колкото може. За Коледа 2020 г., отидох да нося подарък на
детето и бабата ревеше и каза: „Н. идва и през нощта е излезнала, взела ми е
парите и е избягала“. Тя каза, че се е обадила на внук си да иска пари, че няма
една стотинка да изкара празниците. Много ме е жал. Искам бащата да си
гледа детето. Бащата се грижи за детето когато го взима. Много пъти сме
ходили у тях когато детето е там. Виждам детето си играе спокойно е, добре
се чувства, даже последния път когато аз го закарах с колата до бабата да го
върнем, защото беше лошо времето и валеше и детето ревеше и не искаше да
тръгва и искаше да остане при бащата. Прилъгахме го, че ще ходим до
магазина, само и само да се качи в колата и като спряхме, то се усети и
започна да реве. Детето се чувства добре при баща си. Детето говори добре.
Питала съм го къде му е по-добре и той каза, че при баща си. Там при баща си
има повече контакти. При баба си има контакт само с нея. На детска градина
го води бабата и тя го забира. Те са близо до детската градина. Тя е възрастна
бавно ходи. Искам детето да си е при бащата. Това е по-добре за детето.
Майка му я няма цял месец. Аз съм му кръстница и то е като мое това дете.
Не искам да го оставят на една баба на 80 години. От декември месец
миналата година не съм виждала А.. От тогава когато занесох подаръка на
детето. Преди това съм чувала, че я няма, но не съм ходила. Вече 6-7 месеца
не мога да я видя. Напоследък не е в селото. Вчера е дошла само за делото.
К.то има брат, който има момче на 14 години и са първи братовчеди и баткото
постоянно е си говорят и бабата му чете приказки. Бащата е на работа, но
вечер като се прибере му обръща внимание. При бащата има баня и тоалетна
12
на първия и втория етаж. Детето се мие като дойде веднага. Има удобства в
дома на бащата. Ходила съм в дома на майката един път с дъщеря ми и тя
каза, че повече няма да отиде защото я е гнус да седне. Много е прашно, не е
почистено. Там няма никакви условия за отглеждане на 4 годишно дете. Тя
бабата не може да се справя. За нея си се справя, но детето трябва да е на
чисто. Мизерия е там. Не мога да кажа защо майката не пуска детето при
баща си. Миналия път не знам защо го е пуснала. Онзи ден не го е пуснала,
защото е болно детето. Мисля, че като е болно може да го вземе детето, то е
на лекарства ще си пие лекарствата в дома на баща си. Тя трябва да си спазва
правилата. К. записа детето на детска градина.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Това не е вярно. Аз лично записах детето на
детска градина. Изследванията съм ги правила лично при Л..
СВИД. Б.: Аз отидох до лекарката, вадех някакъв документ и видях, че
майката на А. беше с детето и детето се разплака и тя вика „стой тук“.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Аз съм записал детето на детска градина. В Белово,
директорката на детската градина ми е позната. Аз съм работил там в тяхната
махала и ме познават и отидох и го записах и после майката на АтН. ходи до
лекарката да му вземат кръв.
СВИД. Б.: Аз за кръвта бях случайно точно там. А. има голям син и
дъщеря, даже има и внуче. Дъщеря й е женена в Септември. Те са големи и тя
не се грижи за тях. Тя отдавна няма с тях връзка. Дъщеря й не поддържа
връзка с нея. Преди съм работила с дъщеря й във Ветрен в Обувния цех и тя
ми е казвала, че и тях е оставила така, както е оставила това дете. Мисля, че
дъщеря й е била точно преди да завърши на 17 години някъде. А. не е в
селото.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Аз съм постоянно в село и не излизам вкъщи.
СВИД. Б.: Смятам, че не е в село, защото по цял месец я няма. Няма да
излезе и да заведе детето до детската градина ли? Последните два месеца
бабата го водеше на детска градина.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Свидетелката лъже, защото аз съм в селото и
нейната майка /на свидетелката/ ме е виждала, че съм в селото. Считам, че
13
това, което каза свидетелката всичко е лъжа.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
А. Й. Б. – ЕГН *********, на 47 години, българин, български
гражданин, с основно образование, безработен, женен, осъждан за
притежание на незаконно оръжие, за лъжесвидетелстване не съм осъждан, без
родство и служебни отношения със страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Б.: С К. сме приятели, чат пат работим заедно, кръстник на
детето му съм. Детето му се казва А.. Детето е на около 4 години. Познавам
майката на детето. Казва се А. и е вдясно от мен в съдебната зала. Те живяха
заедно от около 2013-2014 г. Живееха в с. Мененкьово, в къщата на
родителите на К.. Имаха период, в който се разделиха и К. отиде в Белгия. Н.
остана при майка си. След това К. се върна и пак подновиха отношения, след
това се роди детето. Аз съм им ходил на гости когато бяха заедно и нямаха
ден, в който да не се карат. Битови отношения – нямаше готвено, не беше
чистено, за такива неща. Когато двамата живееха заедно Н. се грижеше за
детето, К. ходеше на работа. Тя като майка не е майка, защото това дете не се
гледа. Не може едно малко дете да яде до 3 годишна възраст само кисело
мляко. Казвал съм й да смени яденето. Няма манджа, няма нищо. То е дете, не
може да не се нацапа, но до последно беше с памперс. К. го записа на детска
градина и тогава свали памперса. К. ходатайства с кмета, за да може детето да
посещава детската градина в с. Мененкьово. Когато се разделиха, доколкото
знам идваха на дело и трябваше К. да взима детето всяка първа и трета събота
и неделя от седмицата. Той искаше да го взима и в дните когато не може да го
взима, но майката не го дава. Аз даже съм се обаждал на телефон 112 да
съдействат. Тя не му дава детето. Имало е случаи когато К. взима детето. Не
съм бил на 100 процента с тях когато са заедно. Виждам, че го е водил на
Белово на сладкарница с пасти, на Пазарджик го е водил в парка, у тях си
играе детето. Има братовчед, с батко му си играе. Детето се чувства добре в
компанията на баща си. Имало е случай, когато аз да връщам детето, защото
плаче и не иска да ходи при майка си. Като семеен приятел посещавам дома
на К.. Има условия да гледа детето. Къщата е на два етажа, с пристройка с три
14
бани и тоалетни, има хладилник, печка, всичко. Посещавал съм къщата на Н..
Работил съм там. Има баня на дърва и въглища, която може би се пали в
седмицата веднъж, но вътре в къщата е мизерия, поне на долния етаж. На
горния етаж бабата не дава да се влиза, защото е на внук й, който е в Англия
и там не се влиза. Аз живея по принцип в Мененкьово. Майката я виждам в
месеца веднъж, а понякога по-рядко. Нея я няма в селото. За детето се грижи
бабата. Бабата води детето на детска градина сутрин и вечер го забира, пеша.
Те живеят на 50 метра от детската градина. Виждал съм майката по веднъж в
месеца и то е около датата на пенсията, защото майка й се оплаква, че дъщеря
й идва, взима й парите и си отива. Оплаквала се е на моята баба – майката на
жена ми. Майката на А. се оплаква от нея, че й краде парите, че не си гледа
детето. Казвала ми е, че ходи при К. да вземе пари, защото няма с какво да
храни детето.
А. я нямаше и К. ходи да я търси при дъщеря й в Септември. Каза, че е
при дъщеря си в Септември и на третия ден К. отиде да я търси и дъщеря й
каза, че не е била там. После каза, че е била при сестра си в Пловдив. А. е лека
жена. Имам нива с царевица на края на селото и съм виждал Н. да се качва в
различни коли. Може да са й рода, може да не са .тя е лека жена. В градината
има фургон ,където живее един човек и съм я виждал и с този човек. Те нямат
родствена връзка. Не съм питал какво прави там, дали му чисти, дали му
готви, това не е моя работа.
Детето беше само на кисело мляко. Питал съм я защо му дава само
кисело мляко и тя казва, че му харесва и до там. Не знам дали това е
причината, защо детето е на кисело мляко, дали е поради липса на средства.
Знам, че К. плаща всеки месец издръжка на детето има документи, аз
съм ги проверявал лично тези документи. Носил съм на бабата пари по 20 - 30
лв. Последния път ги пратих по жена ми. Това се е наложило, защото Н. взела
парите на бабата и заминала и бабата молеше за пари, защото нямала пари за
детето.
Аз се обаждах на телефон 112, защото тя не даде на К. детето. Тя каза:
„Няма да ти дам детето и точка“ и вътре с бабата се надвикваха. Аз тогава не
съм видял детето, но най-лесно е да се каже, че детето е болно. Тя каза: „Като
ти дам детето, винаги си го взимам болно, затова няма да го дам“. Мисля, че
15
детето не е болно. Като приятел на К. знам, че той не връща детето болно. К.
не е взимал детето две седмици и детето сега е болно, сега пак ли той е
виновен?
А. не идва и събота и неделя да вижда детето. Тя идва само около 7-мо,
8-мо число на месеца. Селото Мененкьово е около 500 души. Ние сме комшии
и няма как да не я видя, ако тя е в Мененкьово. Случвало се е К. да даде на А.
20 лв., за да даде тя детето за тази вечер и да преспи у тях. Това е по искане
на К. – „Ще ти дам 20 лв., ти ще ми дадеш детето“. Това го прави, защото тя
не го дава. Ако има празник и искаме да се съберем, той като й предложи и тя
му дава детето.
Между двама човека има ли скандал, ясно е, че някой може да се
изпусне с нецензурни думи пред детето.
Две или три седмици на два пъти детето го нямаше в селото. Това беше
миналата година за около две или три седмици, не си спомням точно.
Единият път имахме информация, че детето е на с. Света Петка, другият път в
Благоевград. К. трябваше да вземе детето едната седмица и детето го нямаше.
Впоследствие беше разбрал, че детето го няма. А. не го е предупреждавала, че
отива някъде с детето.
На 21-ви март тази година детето не знам да си е празнувало рожден
ден. Ние бяхме купили подарък и той се занесе на майката на Н.. Жена ми
занесе подаръка у тях, с моята дъщеря и не знам да е падало детето по
стълбите. Не съм виждал К. да проявява агресия към детето, да го гони от
масата или да се държи грубо с него. Детето не се страхува от К.. Не мога да
кажа за случай, когато К. е върнал детето цялото в пъпки.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Това което казва свидетеля не е вярно, тъй
като жената на свидетеля донесе въпросния подарък аз си бях в къщата в
с.Мененкьово.
СВИД. Б.: На 26-ти декември 2020 г. не мога да си спомня да съм
виждал Н.. Аз не мога да си водя списък кога виждам даден човек. Не си
спомням да съм виждал Н. по Коледа. Принципно не съм свикнал да я
виждам.
16
При К. няма детска стая. Етажа горе е голям хол и две стаи. Детската
стая мисля, че се създава от двама човека, госпожата не я е подготвила за
детска стая.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Малкият спи при майка ми. Ние имаме баня,
тоалетна и климатик. Понеже аз ходя на нощни смени и малкия спи с майка
ми. Той е малък още, затова спи с майка ми, когато ходя на нощни смени.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Е. С. Й. – ЕГН **********, на 58години, българка, българска
гражданка, със средно специално образование, работи в цех за тоалетна
хартия в с. Мененкьово, омъжена, неосъждана, К. е брат на моя съпруг.
Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Й.: Съпругът ми се казва Л. А.ов Л. и е брат на К. АНГ. Л.. През
последните 15 години живеем в с. Мененкьово. За съжаление познавам А.Д..
А. и К. не мога точно да кажа колко време живяха заедно, около 7-8 години.
Отначало живяха в къщата на Коста, после в нейната къща, после пак се
върнаха. Повече време живяха в неговата къща. Двамата имат едно дете,
момче – А. на 4 години. Когато детето се роди двамата живееха заедно.
Историята е много дълга, защото пет години бяхме лъгани цялото семейство,
че чакаме дете. От пети месец ставаше в трети. Причините да се разделят,
може всеки да има някаква вина, но основната вина е нейна. За мен тя има
патологична болест - лъжата. Успя да излъже лекари, пенсионни фондове и
хиляди хора и това е причината. Последната година се случваше за по
няколко дни Н. да отсъства, после се прибираше, после отсъстваше с детето
за по-дълги периоди. Накрая детето й пречеше и го остави на майка си и след
това забегна и се установи там. След като се разделиха двамата, доколкото
знам имаше едно дело за родителски права. Преди това сключиха
споразумение в присъствието на кмет и секретар на селото, че той ще вижда
детето и ще плаща на нея издръжка, като тя си определи размера на
издръжката. Издръжката се плащаше навреме, но винаги имаше проблеми при
взимането на детето. Никога по нормалния начин. Дори да го вземем
17
трябваше допълнително да се плаща, освен парите по споразумението,
изнудваше. Родителските права бяха предоставени на майката, а на бащата
беше определен режим на лични отношения. Съвсем пресен, случай миналата
седмица К. не го е взел, защото те така решават – госпожата и майка й. Имаме
жалби в полицията. Миналата седмица беше негов ред да вземе детето казаха,
че е болно. Детето е болно от един месец. Жената - бабата прави каквото
може. Виждала съм я при лекарката жената, спор няма. Последният път не
взехме детето, не подадохме сигнал в полицията, че не е било при бащата.
Решихме да няма скандали и пререкания.
От шест месеца на практика детето се гледа от бабата. Това дете за нея
е една дебитна карта, нищо повече. Идва веднъж в месеца, когато й се
превеждат парите, максималната грижа е едно сокче и кисели млека, нито
дрехи нито лекарства. Вижда го за няколко часа и изчезва незнайно къде. Тя
изобщо не живее в с. Мененкьово. Бабата на детето се грижи за детето.
Детето баща му го записа на детска градина. Ходеше детето, посещаваше я
даже се отпусна, социализира се, след това се разболя и всъщност от един
месец не ходи на детска градина.
Детето винаги идва с едни и същи дрехи. При майката на К. има дрехи,
с които го преобличаме. Изпираме тези, с които е изпратен за да го върнем
със същите дрехи, защото те правят проблем с всичко. Никога не е имал
торбичка с дрехи, лекарства, мокри кърпи като е изпращан. За хигиена няма
какво да говорим. Той бяга от водата, когато лично аз му мия ръцете. Детето
винаги го предава бабата. Един единствен път майката го предаде, това беше
първия път след делото, направи проблем и от тогава само бабата го предава.
Според мен детето се отпусна и започна да говори с всички. Преди се
криеше под масата и общуваше само с моя син и не искаше контакт с никой и
баба си не искаше. Много е привързан към Динко, вече и нас ни познава и се
привърза към всички и мисля, че му е добре и добре се чувства.
Когато детето трябва да се върне в дома на майка си никога не се връща
с желание, а с хиляди уговорки. То даже не разбира, минаваме през центъра
купуваме нещо почерпка, за да е по-спокоен, вкопчва се в баща си и не иска
да тръгва. Това е всеки път.
18
Грубо и агресивно никой не се държи към детето. Майката като
излезеше с него на разходка, тя го държи в ръцете си като един пенсионер,
вързано и то нямаше контакт с деца. Това е единствено, което искам да кажа.
Първо, детето си идва болно от къщата на бабата. Второ, детето има
някаква алергия. Това е вследствие от храната. Тя никога не го е хранила като
хората и го тъпчеше с разни ГМО-та, защото тя не може да готви. Тя
твърдеше, че го е водила на лекар, аз не вярвам обаче и тази алергия още я
има, не знаем какво е. Изразява се в пъпки по вратлето и ръчичките, но тя не
взе мерки когато трябваше.
Няма случай детето да дойде здраво в къщата на баща си и той да го
върне болно.
Преди първото дело, когато имаше решение, че К. има право да взима
детето имаха споразумение с кмета ,тогава той й плащаше, но допълнително
даваше пари, само и само за да го види. За да види детето извън тези банкови
преводи той й даваше пари. И тя е искала и той е предлагал и тя не е
отказвала. Не става въпрос за големи суми – от 20 до 50 лв.
На бабата на детето по майчина линия се е случвало и съм ставала
свидетел как К. пазарува и дава чантата на бабата или с пари, когато може и
пари й е давал. Бащата плаща издръжка, но тя не стига до бабата. Тя нямам
представа каква пенсия взима, не е висока, има консумативи за плащане и
едва ли й остават пари да си позволи храна и задоволяване на нуждите на
детето. Издръжката се превежда по банков път. Майката получава есемес, тя
може да я тегли отвсякъде, когато има превод, понякога дори не идва и не се
явява. В момента едно 4 годишно дете издържа една 50 годишна жена, която
постоянно лъже, че работи някъде.
Когато двамата живееха заедно съм виждал К. пийнал само когато си е
вкъщи. Като баща се грижеше за детето, дори за нея се грижеше и я
издържаше. К. абсолютно изпълняваше споразумението пред кмета повече от
5 месеца има и документи. В селото няма пици и никога не съм купувала на
детето пица и никога не мога да й дам съвет, защото тя ходи и прави каквото
си иска. Единствено мога да дам съвет на К.. Жал ми е за детето, защото то е
разпокъсано.
19
Няма такова нещо, А. да е в селото и никой да не я вижда. Имаме три
магазина в селото. Не съм я виждала в магазините, нито съм я виждала да
води детето на детска градина, нито при лекарка.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Елена живее далече от мен и вчера съм
ходила при Л. да го провери, дали детето е здраво, за да го пусна на детска
градина.
СВИД. Й.: Аз съм на работа и няма как да те видя. На мен лично майка
й на А. не се е оплаквала, но ми е казвала, че Н. става и си заминава и не
оставя никакви средства. Купувала съм на детето принцеси от заведението,
сокчета и какво е поискала. На мен не ми е казвала, че е откраднала средства,
а просто, че не дава никакви средства за това дете.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Аз превеждам по 200 лв. на майка ми за
детето, за да плаща на 50 лв. за детска градина.
СВИД. Й.: Със сигурност А. не праща пари. Нямам представа кой
плаща детската градина. Не плаща К., защото детето е ходило всичко на
всичко на детска градина 3 месеца и все е болно. Случвало се е един
единствен път, когато К. взима детето, то да спи в нашия дом, защото майката
на К. отсъстваше от селото, беше на рехабилитация, а той е пазач - нощна
смяна и нямаше на кой друг да го остави. Поради тази причина детето спа у
нас само един единствен път. Детето се съгласи, защото с моя син са все
заедно и нямаше никакъв проблем, нито с храна, нито със спане, нито с нищо.
АДВ. М.: Във връзка с разпита на последния свидетел моля да ни дадете
възможност да представим платежните документи, с които К. е плащал по
това споразумение. Те са постигнали споразумение пред кмета и са
подписали декларация за издръжка и имаме платежни документи, от които е
видно, че той е плащал редовно.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: По това споразумение, което постигнахме
той плати само по 80 лв. два месеца. Искам да ги задължите да представят
документи да видя колко месеца е платил той.
СЪДЪТ счита, че искането на ответницата е основателно и ищецът
следва да бъде задължен в срок не по-късно от следващото съдебно заседание
20
по делото да представи документи, от които да е видно какви суми е
превеждал за издръжка на детето А. Л., въз основа на сключеното между
страните споразумение.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна в срок не по-късно от следващото
съдебно заседание по делото да представи документи, от които да е видно
какви суми е превеждал за издръжка на детето А. Л., въз основа на
сключеното между страните споразумение.
СЪДЪТ счита, че към настоящия момент делото не е изяснено от
фактическа и правна страна, като същото следва да бъде отложено за друга
дата, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 10.09.2021 г. от 9:30 часа, за която
дата и час страните следва да се считат уведомени от днес.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до ДСП – Септември.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до Дирекция „Национална система 112“.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице М.К..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 12:25 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
21