РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Монтана, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Олег Софрониев
Членове:Костадин Живков
Димитрина Николова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора К. Цв. В.
като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251600600197 по описа за 2025 година
Производство е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 13 на Районен съд-Лом, постановена на 24.04.2025
година по нохдело № 523/2023 година, подсъдимият П. Л. от село *, обл.*е
признат за невиден в извършване на престъпление по чл.149, ал.1 във вр. с
чл.18, ал.1 от НК и е оправдан по повдигнатото му обвинение за това, че на
19.04.2023г., около 14.30 часа в село *, обл.*, улица „*“ №*, направил опит да
извърши действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст
малолетната М. Б. на *години от същото село, като деянието останало
недовършено поради независещи от дееца причини.
Присъдата е протестирана с оплакване, че е неправилна и
незаконосъобразна. Решаващият съд е третирал неправилно фактите и
съответно не е приложил правилно материалния закон- неправилно са
анализирани писмените и гласни доказателства. Искането е присъдата да бъде
отменена и постановена нова с която подсъдимия бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение. Доказателствени искания не се правят.
Въззивният съд, като прецени изложеното в протестта и материалите
по делото намира, че не се налага провеждане на съдебно следствие във
въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста, но не
1
го оттегля.
Въззиваемият П.Л. се явява лично и със защитника си адв. Н. А. от АК
*; същите считат протеста за неоснователен и молят въззивния съд да
потвърди атакуваната първоинстанционна присъда, като адвокат А. развива
доводи в тази насока.
Частната обвинителка М. Б. се явява лично и с родителя си и законен
представител В. И., като последната подържа протеста.
Окръжен съд - Монтана, след като прецени основателността на
постъпилия протест, законосъобразността и обосноваността на атакувания
съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал и становищата на
страните, намира за установено следното:
Протестът е допустим, но разгледан по същество същият е
неоснователен.
Съображенията на въззивния съд са следните:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС-Лом. По делото
са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал по делото, събран в хода на досъдебното
производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК, е анализиран,
обстойно от първоинстанционния съд.
На базата на възприетите въз основа на доказателствения материал
фактически обстоятелства първоинстанционният съд законосъобразно е
приел, че по безспорен и категоричен начин не е установено подсъдимият да е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за
което е обвинен, а именно на посочената дата и място в обвинителния акт,
направил опит да извърши действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст - малолетната М. Б. на *години от с. *, обл. *, като деянието останало
недовършено поради независещи от дееца причини. Подсъдимият е обвинен,
че е извършил спрямо малолетната опит за блудство, основният състав на
престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК. Първостепенният съд е приел, че
изпълнителното деяние на това престъпление е извършването на действие, от
естество да породи или удовлетвори полово желание, без съвкупление.
Необходимо е между дееца и пострадалия да има физически контакт. Този
контакт трябва да е насочен към възбуждане и/или удовлетворяване на полово
желание. Именно затова и опит към блудство по основния състав (за който е
предаден на съд Л.) е несъставомерен. Ето защо присъдата е обоснована и не
противоречи на материалния закон. При разглеждане на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до
накърняване правата на страните, които биха наложили отменяване на
присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:
2
На 19.04.2023 г. в село *, обл. *, около 14:00 часа, П. Л. посетил дома
на св. В. И., за да я извика да помага на съпругата му да засадят цветя в двора
на имота му. След като И. отказала поради влошено здравословно състояние,
предложила дъщеря й - М. Б. /*г./ да помогне вместо нея. Детето М. се
съгласила се качила в автомобила на Л.. По пътя последният започнал да
задава на детето неудобни въпроси от сексуално естество, при което то се
притеснило и отказало да отговаря, като имало дори намерение да слезе от
автомобила, но не могло. След като пристигнали пред дома на Л., двамата
слезли от автомобила и се насочили към къщата. Л. влязъл в къщата, след него
влязла и М., за да види пиленца, които искал да й покаже. След като влезли в
стаята, намираща се на приземен етаж от къщата, Л. затворил вратата и я
заключил с райбер. В стаята имало кухненски бокс, пералня, микровълнова
печка и две маси, малка и голяма. Л. поискал М. да се съблече, но детето
отказало. Тогава той посегнал към нея, хванал ръката й и дръпнал ръкава.
Детето обаче успяло да се отдръпне и да сложи намиращият се наблизо стол
между нея и Л. и по този начин се освободила, махнала райбера на вратата и
побягнала навън по улицата. В същото време на автобусната спирка се
намирала св. С.Б., която чула детски викове и забелязала, че детето М. тича по
улицата. Настигнала я и двете се върнали на спирката, като Б. се опитала да
разбере причината за състоянието на детето, но не успяла, тъй като същото
било видимо разстроено и не било в състояние да разкаже. В този момент
покрай тях минал с автомобила си св. М.И., който спрял и в процеса на
разговор с детето узнал, че Л. я бил заключил и искал да се съблече и да му
прави „*“, но тя успяла да избяга. И. решил да откара детето до домът й, а
след като майка й - св. В. И. узнала за случилото се, сигнализирала органите
на МВР. С протокол за оглед на местопроизшествие е образувано ДП, а с
Постановление от 20.04.2025 г. П. Л. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
В хода на разследването по образуваното ДП са разпитани свидетели,
изискани са справки, проведен е следствен експеримент, изготвена е
комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза на детето М..
Първостепенният съд много внимателно е анализирал показанията на
свидетелите. Правилно съдът е кредитира с доверие показанията на - В. Б.,
М. К., Р. И., С.Б., Г.И., К.А. и М.И.. Изразеното от тях е достоверно, доколкото
същите излагат личните си възприятия за определени обстоятелства. Техните
показания обаче са косвени доказателства, тъй като са възприели
обстоятелства, които не дават директна информация за главния факт на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Според
комплексна съдебно- психологична-психиатрична експертиза, малолетната М.
не може да дава достоверни обяснения за случилото се. В хода на съдебното
следствие също е назначена и изготвена съдебна психолого-психиатрична
експертиза, видно от заключението на която малолетната може да участва в
наказателния процес и да дава достоверни обяснения за събитията, предмет на
делото. Като цяло съдът правилно е кредитирал показанията на детето, което
3
последователно разказва какво се е случило.
В конкретния казус физически контакт няма. Слагането на райбера на
вратата в никакъв случай не може да се приеме за действие, насочено към
възбуждане или удовлетворяване на полово желание. Посягането към ръката
на малолетната и дърпането на ръкава на дрехата - също не може да се приеме
за такова действие. Няма докосване по гърдите, половия орган, задните части
или др. ерогенна зона, а само хващането за ръката е действие, което може да
има за цел всякакви правомерни или неправомерни резултати (може да е с цел
грабеж, причиняване на телесна повреда, изнасилване, смърт и т. н.).
Действително, поведението на Л. е морално укоримо. Желанието за някаква
интимна близост с малолетна, породено от низки страсти, е в разрез с
разбиранията за благоприличие и съблюдаване на половия морал в
обществото, не съответства на нормалното поведение на *-годишен мъж
спрямо *-годишно дете. Но не осъществява от обективна страна състава на
престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, тъй като опит към такова е невъзможен.
В тази насока е и трайната съдебна практика- Решение №238/2014 г. по НД
№736/2014 г. на Второ наказателно отделение, както и Решение №419/1986 г.
по НД №426/1986 г. на ВКС.
Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че
деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от
него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. В
настоящия казус правилно първостепенния съд е приел, че подсъдимият не е
извършил деяние, което да осъществява състава на престъпление по чл. 149,
ал. 1 от НК от обективна страна, поради което и същият следва да бъде
оправдан.
На основание чл.190 от НПК направените по делото разноски в хода
на ДП и разноските в хода на съдебното производство правилно са
постановени да останат за сметка на държавата.
Гореизложеното не дава основание да се отмени или измени
първоинстанционният съдебен акт. Ето защо протестът е неоснователен, а
постановената от Районния съд-Монтана присъда е правилна и следва да бъде
потвърдена.
При извършената служебна проверка МОС не намира основание за
отмяна, респ. изменение на атакувания съдебен акт, поради което на
основание чл. 338 във вр. чл. 334, т. 6 от НПК същият следва да бъде
потвърден.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл. 334, т. 6 от НПК,
окръжният съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА присъда №13 на РС- Лом, постановена на
24.04.2025 г. по НОХД № 523 по описа за 2023 година.
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5