Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр. Луковит, 07.12.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на шести април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 225/2014г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от Д.И.Г. против Кооперация „*****” /в ликвидация/, с която е предявен установителен иск за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК. В исковата молба се навеждат твърдения, че ищецът е собственик на зърночистачна машина тип ОВС 25, инвентарен № ***червена на цвят окомплектована с електромотори и отделни механизми, като се твърди, че същата машина е придобита на търг на активите на ТКЗС Луковит, проведен на 03.10.1994г. с наддавателно предложение от 53 600 неденоминирани лева. Посочва се, че от момента на придобиването й ищецът е ползвал зърночистачната машина до края на 2000г. и че тя се намирала в първи стопански двор на ТКЗС Луковит. В исковата молба се посочва, че ответникът оспорва правото на собственост на ищеца върху същата машина чрез подаване на молба за образуване на изпълнително дело за предаване владението върху нея. При така наведеното твърдение е изведено искане, с което да бъде по отношение на ответника кооперация Трудолюбие - Всестранна кооперация, че ищецът Д.И.Г. е собственик на зърночистачна машина тип ОВС 25, инвентарен № 1763 червена на цвят окомплектована с електромотори и отделни механизми, по силата на закупуване на търг на активите на ТКЗС Луковит, проведен на 03.10.1994г.

В отговора на исковата молба от Кооперация „*****” се навеждат правоизключващи защитни възражения, основани на твърдения за липса на придобивно основание, поради невалидност на заявеното такова и поради липса на доказателства за придобиване на търг.

В срока за отговор на исковата молба от Кооперация ”***” - ***** против Д.И.Г. е предявен насрещен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС предмет право на собственост върху зърночистачна машина тип ОВС 25, с инвентарен номер 1763. В обстоятелствената част на молба се навежда, че с фактура № 541/26.01.1996г. в качеството на купувач Кооперация ”******* придобила наред с друго имущество и семечистачна машина ОВС -25, инвентарен №1763, червена на цвят комплектована с 5 бр. електромотори за сумата 142 000 неденоминирани лева. Посочва се, че направеното разпределение на имуществото на ТКЗС в ликвидация е отразено в т. 34 от протокол № 2/04.01. до 18.03.1996г., като от този момент кооперацията твърди, че е придобила правото на собственост върху тази вещ и е предадено владението върху нея. Излагат се твърдения, че веща е заприходена със складова разписка № 22/26.01.1996г. и същата е част от наличните дълготрайни материални активи на ВК „****” гр. Луковит. В молбата се твърди, че същата вещ е предадена на Д.И.Г. заем за послужване, за което той е подписал разписка за получаването й със задължение за връщане на вещта, като се посочва, че след изтичане на последно определения срок - края на 2009г. същата, не била върната и от тогава Д.И.Г. я държи без правно основание. При така наведените твърдения е изведено искане да бъде признато за установено по отношение на Д.И.Г., че Кооперация ”***** гр. Луковит /в ликвидация/ е собственик на зърночистачна машина тип ОВС 25, с инвентарен номер 1763 и да бъде осъден да предаде владението.

В писмения отговор на исковата молба от Д.И.Г. са направени правоизключващи възражения. Първото се основава на твърдения за това, че от документите в производството по несъстоятелност на кооперацията процесната зърночистачна машина, не фигурира като актив, а там са записани съвсем други зърночистачни машини. Следващото възражение е, че в производството за несъстоятелност са приложени сметки за разпределение на наличните средства в масата на несъстоятелността, в която са вземанията на кооперацията към трети лица, сред които името на Д.И.Г. не фигурира в списъка на вземанията. Третото възражение е за липса на идентичност между процесната зърночистачна машина с тази, описана в част от представените от кооперацията документи.

Ищецът Д.И.Г. /ответник по насрещния иск/ взема участие по делото лично и чрез процесуалните представители по пълномощие адв. С. и адв. М.. Последният поддържа предявения иск, в хода на устните състезания навежда подробни съображения за неговата основателност и моли за уважаването му, респ. за отхвърляне на насрещния иск, като претендира и присъждане на разноски. В представените по делото писмени бележки пълномощникът на Д.И.Г. доразвива съображенията си за основателност на предявения иск и за неоснователност на насрещния такъв.

Ответникът ***** /ищец по насрещния иск/ взема участие в производството чрез ликвидатора И.Д.И. и процесуалния представител по пълномощие адв. М. М., който оспорва предявения установителен иск и моли за неговото отхвърляне, респ. за уважаване на насрещния иск, чрез осъждане на Д.И.Г. да предаде процесната машина. Процесуалният представител моли и за присъждане на разноските по делото, като в представени по делото писмени бележки доразвива съображенията си за неоснователност на първоначалния иск и за основателност на насрещния такъв.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от протокол № 6/03.10.1994г., че на последната дата е проведен търг с явно наддаване между лица, имащи право на дял от имуществото на ТКЗС /в ликвидация/ гр. Луковит, на който са разпродадени различни активи на кооперацията. В т. 9 от протокола е записано, че за купувач на обект № 31 зърночистачна машина е обявен Д.И.Г. срещу предложена цена от 53600 лв. /неденоминирани/. Тази вещ е записана и в списъка на продадените активи на същото ТКЗС /т. 5 от списъка/.

От протокол № 2 е видно, че от 04.01. до 18.03.1996г., се провеждало събрание на комисия за разпределяне имуществото на правоимащите на ТКЗС /в ликвидация/ гр. Луковит, като в т. 34 от протокола от комисията е прието, че ВК ”****” получава семечистачна машина на стойност 142 000 лв. /неденоминирани/. От фактура № 541/26.01.1996г. се установява, че Луковит ВК ”****” придобила наред с друго имущество, част от активите на ТКЗС /в ликвидация/, и семечистачни машини на стойност 142 000 лв. /неденоминирани/. Със складова разписка за получени материални ценности, съставена въз основа на фактура № 541/26.01.1996г., В. С. предал на В. М. различни по вид активи, сред които семечистачна машина SE 525 /1 бр./ и зърночистачна машина ОВС /1 бр./. От справка за наличните ДМА на ВК „*****” Луковит към 01.09.1999г. е видно, че към последната дата в имуществото на кооперацията са били налични семечистачна машина и зърночистачна машина.

От справка опис за наличните ДМА, приложена към заявлението до съда за откриване на производство по несъстоятелност на ВК „*****”, е видно, че към 29.10.2002г. в имуществото на кооперацията като актив е записана зърночистачна машина ОВС.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че зърночистачна машина ОВС 25, инвентарен № *** червена на цвят, находяща се в бившия първи стопански двор на ТКЗС Луковит е идентична като вид и функционално предназначение със зърночистачна машина ОВС 25, записана в протокола за търг, проведен на 03.10.21994г. Експертът обяснява, че номерът 1763, посочен от страните като инвентарен, е всъщност заводският номер на машината и същият е поставен на две места – изписан, чрез щамповане на фабричната табелка и с бяла боя на аспирационната колона. Експертът посочва, че по принцип машината е с четири електромотора, който може да бъдат отделени от нея и да се съхраняват отделно, на закрито, като в конкретния случай, при огледа й на 18.11.2014г. те са били свалени, липсвали. Обосновавайки заключението си, експертът прави извод, че част от посочените в описа на активите на ТКЗС /в ликвидация/ зърночистачни машини под № 12, 13 и 30 /два броя К423 и един брой К523/ са различни по вид и предназначение – те не са ОВС и не са идентични с тази, обект на експертизата. С оглед последния извод на експерта съдът приема, че процесната зърночистачна машина е тип ОВС и като такава тя е идентична по вид както с тази, означена в протокола за търг, проведен на 03.10.21994г., така и в складова разписка за получени материални ценности, съставена въз основа на фактура № 541/26.01.1996г. и в справка за наличните ДМА на ВК „***” Луковит към 01.09.1999г. и към 29.10.2002г.

При извършения оглед на място на зърночистачна машина ОВС 25, находяща се в бившия стопански двор на ТКЗС, с участие на страните и техните процесуални представители, се установи, че същата вещ е тази, за която се спори по конкретното дело, че тя се намира в неработещо състояние, описано от експерта и че няма интервенции в насока подмяна на заводския й номер.

В показанията си свидетелите В., К., Х., С., М. и И. потвърждават, че машината, заснета на снимковия материал към експертизата, е идентична на тази, за която страните спорят. От показанията на св. М. и И. се установява, че през 2002г. веели зърно с процесната машина, че при тях дошъл Д.Г. и им наредил да я закарат при И. А. /И.И. – настоящият ликвидатор на ВК „*****” Луковит/. Двамата свидетели я откарали и след около два месеца /през месец ноември/ Д.Г. им наредил да я върнат обратно. След като се появили в кооперацията, те обяснили на И.И., че са дошли да вземат машината, но той отказал да я освободи. Свидетелите казват, че малко след това машината се озовала в стопанския двор, където е понастоящем. От показанията на св. Стоянов се установява, че докато заварявал метални конструкции на боксове за животи в двора на кооперацията, И.И. го помолил да откачи кабелите на електрозахранването на зърночистачната машина, за да я даде на Д.Г. да я ползва. От показанията на св. Х. съдът приема за установено, че И.И. е настоявал пред Д.Г. да върне машината на ръководената от него кооперация, но след като отказал, И. споделил, че „ще го съди”, защото имал разписка.

С влязло в сила съдебно решение № 238/24.10.2011г., по в.гр.д. № 362/2011г. на Ловешкия окръжен съд е признато за установено по отношение на Д.И.Г., че на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, Д.И.Г. дължи на Кооперация „*****” връщане на зърночистачна машина тип ОВС 25, инвентарен № **** червена на цвят окомплектована с електромотори и отделни механизми, предоставена му по договор за заем за послужване от 13.12.2002г., находяща се в склад за зърно, собственост на Д.И.Г..

Установявайки вземането за връщане на вещта, влязлото в сила съдебно решение установява със сила на присъдено нещо между страните и съществувалия между тях за заем за послужване от 13.12.2012г. Ето защо, процесуално недопустимо е последният спор да се пререшава, като се отрече съществуването на същия вид договор или да се събират доказателства, обосноваващи такъв извод. В тази съдът няма да обсъжда обясненията на Д.И. Г., дадени при изслушването му по реда на чл. 176 ГПК. Процесуални усилия в тази насока е следвало да се направят от Д.Г. в производството по установяване на вземането за връщане на вещта, бранейки се от твърдението за наличие на договор за заем за послужване.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Първоначално предявеният от Д.И.Г. против Кооперация „*****” /в ликвидация/ установителен иск за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен.

Д.И.Г. не се легитимира като собственик на зърночистачната машина тип ОВС 25, инвентарен № 1763 червена на цвят окомплектована с електромотори и отделни механизми, независимо от доказваното му участие в търга и обявяването му за купувач на обект № 31 зърночистачна машина. Този протокол не доказва правото му на собственост върху процесната машина. С оглед на това, че се касае за придобиване на машина и инвентар, част от активите на ТКЗС, приложимият ред за провеждане на тръжната процедура е чл. 43, ал. 2 ППЗСПЗЗ, в редакцията му, действала към месец октомври на 1994г., когато търгът се е състоял /чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ/. Според тази редакция на чл. 43, ал. 2 ППЗСПЗЗ търгът се провежда от поземлената комисия по реда, предвиден в Наредбата за търговете (обн., ДВ, бр. 50 от 1992 г., изм. и доп., бр. 9 и 30 от 1993 г.), доколкото друго не е предвидено. Анализът на разпоредбите на Наредбата за търговете (отм.) налага извод, че придобивното основание по нея е динамичен фактически състав, завършващ със сключване на договор. Нормата на чл. 19 от Наредбата, позволяваща да не се прилагат посочените в нея текстове, не е била действаща към 1994г. След като в случая не е налице сключен договор, то не би могло да се приеме завършеност на фактическия състав за придобиване правото на собственост върху посочения в протокола на комисията от 03.10.1994г., обект № 31 зърночистачна машина, част от актива на ТКЗС Луковит. Ищецът по установителния иск за собственост не ангажира доказателства и за подписан протокол по чл. 15 от Наредбата за търговете (отм.), за да се приеме като индиция за сключен договор или за начало на установено давностно владение върху обекта.

В контекста на приетото за установено със сила на пресъдено нещо, че Д.И.Г. дължи на Кооперация „******” връщане на зърночистачна машина тип ОВС 25, предоставена му по договор за заем за послужване от 13.12.2002г., правно нелогично е да се приеме, че Д.И.Г. е собственик на същата вещ. Заемодателят може и да не е собственик на заетата вещ. Дефинитивно, обаче, заемателят не е неин собственик. Този извод следва ясно от съдържанието на някои от разпоредбите, уреждащи позитивно договора за заем за послужване /чл. 243, чл. 244, ал. 1 и 3, чл. 246 и чл. 249, ал. 1 ЗЗД/, както и от типичната и непосредствена цел на заемателя, сключвайки договора със заемодателя - да ползва вещта временно. Ако той бе собственик, сключването на такъв договор е лишено от смисъл, защото едно от правомощията на правото му на собственост е именно да си служи с вещта.

Предвид извода за неоснователност на установителния иск за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът следва да се произнесе и по насрещния иск, предявен *****” - ***** против Д.И.Г., с правна квалификация чл. 108 ЗС, с предмет - право на собственост върху същата правна зърночистачна машина тип ОВС 25, с инвентарен номер ****.

Независимо от издадената заповед за изпълнение, по която вземането за връщане на вещта е установено с влязло в сила съдебно решение, за ответника, който е кредитор по заповедта, е налице правен интерес да предяви ревандикационен иск за същата вещ. Това е така, защото защитата по ревандикационния иск е петиторна с предмет правото на собственост, т.е. вещното право. Докато при установяване на вземането по заповедта защитата е правото на кредитора да иска връщане на вещта, но на облигационно основание, в сл. по силата на договор за заем за послужване. В случая ищецът по ревандикационния иск има правен интерес да го предяви не само защото зърночистачната машина тип ОВС 25 се намира във фактическата власт на ответника, но и защото последният оспорва правото на собственост ищеца, предявявайки първоначален установителен иск за собственост върху същата вещ, считайки я за своя.

Разгледан по същество, насрещният иск с правна квалификация по чл. 108 ЗС е основателен. Ищецът по него /******” - ***** гр. Луковит/ е доказал придобивното си основание, от което произтича правото му на собственост върху семечистачна машина ОВС -25, инвентарен №***, червена на цвят. Той е придобил собствеността при ликвидация на ТКЗС Луковит, като с оглед установените по делото факти, съдът приема, че същият е определен за спечелил търга относно конкретната вещ, избран за купувач /вж. протокола от 1996г./, има издадена фактура /№ 541/26.01.1996г./, по която фигурират ТКЗС Луковит и *******”, поради което тя може да се третира за сключен договор и е издадена складова разписка за получени материални ценности, с която е предадено владението върху зърночистачна машина ОВС /1 бр./. При тези факти съдът приема, че е налице завършеност на фактическия състав по Наредбата за търговете (отм.), приложима по чл. 43, ал. 2 ППЗСПЗЗ, в редакцията му, действала към 1996г., когато се е състояло продажбата на част от активите на ТКЗС Луковит /чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ/ и е установена фактическата власт върху спорната машина. От тогава зърночистачната машина фигурира в активите на ВК ”******”, вкл. и към 29.10.2002г. Доказана е и втората предпоставка на иска – установена без правно основание фактическа власт върху вещта. Фактическата власт върху зърночистачната машина се упражнява от Д.И.Г., който не доказа правно основание за упражняването й. Установяването на двете предпоставки на иска по чл. 108 ЗС /продобивно основание на ищеца върху вещта и неправомерна фактическа власт на ответника върху последната/ обуславя извод за неговата основателност.

Неоснователно е първото правоизключващо възражение на ищеца по установителния иск за собственост /ответник по насрещния ревандикационен иск/, че кооперацията страна по делото не е собственик на процесната зърночистачна машина, тъй като същата вещ не фигурира като актив в част от документите по делото за нейната несъстоятелност. Несъмнено, приетите документи, на които се позовава Д.И.Г., се отнасят до различна вещ - семечистачна машина, като тя и другите, изброени /елеватори, бункери за зърно ситов стан и триолев стан/ се продават като едно цяло, поради технологичната им свързаност. Следва да се отбележи, че през 1996г. кооперацията е придобила от ТКЗС освен семечистачна машина SE 525 /1 бр./ и зърночистачна машина ОВС /1 бр./, поради което не може да се приеме, че с продажбата се отнася до зърночистачната й машина. Няма доказателства за нейната продажба или възлагане в несъстоятелността, което не е задължително да се случи. Това е така, защото в производството по несъстоятелност не е необходимо да установят и разпродадат всичките права на длъжника, а само толкова, колкото е нужно да се удовлетворят кредиторите му. Документите от делото за несъстоятелността на ВК ”Трудолюбие” сочат, че е установено и осребрено част от имуществото на кооперацията, с което са удовлетворени кредиторите, след което производството по несъстоятелност е прекратено. Неоснователно е и второто правоизключващо възражение, основано на разбирането, че след като в производството за несъстоятелност не е установено вземане на кооперацията против Д.И.Г. за връщане на зърночистачната машина, то няма как да се приеме, че към 13.12.2002г. е бил длъжен да я върне. Установяване на такова вземане е въпрос на конкретна активност на синдика в дейността му по попълване масата на несъстоятелността и ако на този етап от производството не бъде установено, няма пречка това да се случи в последващ момент /арг. чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ/.  

При този изход на делото Д.И.Г. /ищец по установителния иск и ответник по насрещния ревандикационен иск/ следва да заплати на Кооперация „*****” /в ликвидация/ гр. Луковит претендираните разноски, които са доказани в размер на 335 лева /заплатено адвокатско възнаграждение и деопозит за вещо лице/.

Мотивиран от горното, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Г., с ЕГН **********, с адрес *** против Кооперация „*******” /в ликвидация/ гр. Луковит, с ЕИК *****, с адрес гр. Луковит, ул. „Х. Д.” № 4, представлявана от ликвидатора И.Д.И., иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на Кооперация „******” /в ликвидация/ гр. Луковит, че Д.И.Г. е собственик на зърночистачна машина тип ОВС 25, инвентарен № ****червена на цвят окомплектована с електромотори и отделни механизми, по силата на закупуване на търг на активите на ТКЗС Луковит, проведен на 03.10.1994г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Кооперация „********” /в ликвидация/ гр. Луковит, с ЕИК ******, с адрес гр. Луковит, ул. „Х. Д.” № 4, представлявана от ликвидатора И.Д.И. против Д.И.Г., с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 108 ЗС, че Кооперация „*******” /в ликвидация/ гр. Луковит е собственик на зърночистачна машина тип ОВС 25, инвентарен № 1763 червена на цвят окомплектована с електромотори и отделни механизми и ОСЪЖДА Д.И.Г., с ЕГН **********, с адрес *** да предаде на Кооперация „******” /в ликвидация/ гр. Луковит владението върху същата вещ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК Д.И.Г., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация „*****” /в ликвидация/ гр. Луковит, с ЕИК ******, с адрес гр. Луковит, ул. „Х. Д.” № 4, представлявана от ликвидатора И.Д.И. сумата от 335 /триста тридесети пет/ лева, представляваща сторени по делото разноски /заплатено адвокатско възнаграждение и деопозит за вещо лице/.

Решението може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: