№ 4569
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110131852 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 145 – 178 АПК вр. чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на ЯБЛ. АЛ. Л. срещу Заповед № РМ118–РД09-374/20.11.2018
г. на кмета на Столична община, р-н „Младост”, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ,
с която е одобрено решение по т. 2 от Протокол № РМЛ18-РД91-123/09.11.2018 г. за бивш
ПИ с пл. № 4540 с площ от 2,500 дка и е прието, че имотът е изцяло застроен с реализирани
строителни дейности от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ.
В жалбата се поддържа, че процесната заповед е издадена при липса на компетентност,
доколкото преценката за наличие на обстоятелства по чл.13, ал.4 ЗСПЗЗ се извършвала от
техническа служба на общината и районен технически експертен съвет, какъвто характер
нямала определената със Заповед № РМЛ 18-РД92-96/21.08.2018 г. на кмета на Столична
община – район „Младост“ комисия. Отделно от това твърди, че били налице съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон –
приетите за установени от административния орган обстоятелства, от значение за
констатацията в заповедта били неверни, доколкото голяма част от поземления имот
(1559,40 кв.м.) не била застроена; налице била пълна липса на фактически и правни
основания за издаване на заповедта; не било изготвено надлежно удостоверение по чл.13,
ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ и скица по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ; определянето на застроената площ не
било извършено върху копие от кадастралната карта (кадастралния план) или от помощния
план, като според вида на имота се приложат изискванията на Наредба № 7/2003 за парвала
и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Ето защо
моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – кметът на Столична община, р-н "Младост", чрез юрк. Г.,
оспорва жалбата като недопустима, неоснователна и недоказана. Твърди, че със заповед от
18.06.2008 г. на кмета на СО се нареждало на кметовете на райони на Столична община да
одобряват със заповед решенията на съответните районни технически експертни съвети за
определяне на застроената част от имотите в границите на урбанизираните територии, която
не се възстановявала на собствениците на имотите, съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ при
1
спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони на МРРБ. В тази връзка със заповед от 21.08.2018 г.
кметът на Столична община – район „Младост“ назначил комисия, която да изпълнява
функциите на техническа служба при район „Младост“ по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В този
смисъл се явявали неоснователни доводите в жалбата досежно липсата на акт на техническа
служба. Техническата служба на общината не била самостоятелен административен орган,
като взетото от нея решение имало за цел да подготви издаването на крайния
административен акт от компетентния съгласно нормата на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ орган –
кмета на общината, който акт подлежал на съдебен контрол за законосъобразност. Следвало
да се има предвид, че с атакувания акт административният орган одобрил решение по т. 2 от
протокола на комисията, с която било одобрено, че имотът попадал в границите на
урбанизирана територия, определена с подробен устройствен план, което било мотивирано,
т.е. били налице всички реквизити на административния акт. Също така, мероприятията,
предвидени в действащия план за регулация и застрояване били реализирани. Ето защо моли
съда да отхвърли жалбата като недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – В. К. В., чрез адв. Н. и адв. Ц. изразява становище за
основателност на жалбата срещу обжалваната заповед.
Заинтересованите страни – В. ИВ. В., СТ. ИВ. Л., АС. ИВ. В., ЕК. ИВ. Ш., ЕМ. Й. П., В.
Й. Й., Т. Б. П., СТ. Б. М., ЦВ. Б. П., АЛ. ИВ. П. и СТ. ИВ. П. не изразяват становище.
Съдът, след като извърши проверка на атакувания индивидуален
административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 146 АПК, прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, съобразно чл. 253, ал. 1 ГПК, намира за
установено следното:
Със Заповед № РД-09-3439/18.06.2008 г. на кмета на Столична община е наредено
кметовете на райони да одобряват със заповед решенията на съответните районни
технически експертни съвети за определяне на застроената част от имотите в границите на
урбанизирани територии, която не се възстановява на собствениците на имотите съгласно
чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ.
Със Заповед № РМЛ18-РД-91-96/21.08.2018г. на кмета на Столична община – район
„Младост“, е назначена комисия със задача да изпълнява функциите на техническа служба
при район „Младост“ по чл.11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с оглед определяне на застроената част на
имоти в границите на урбанизираните територии.
Видно от Протокол № РМЛ18-РД-91-123 от 09.11.2018г. комисия, назначена със
Заповед № РМЛ18-РД-91-96/21.08.2018г. на кмета на Столична община – район „Младост“,
е взела решение по т. 2, че бившия имот пл.№ 4540, по КП на гр. София, изработен през
1939г., с площ от 2.5 дка в местността „Къро“ в землището на с. Слатина, попада в
границите на урбанизирана територия, определена с подробен устройствен план – местност
НПЗ „Изток“, м. „Къро“, застроителен и регулационен план, одобрен със Заповед № РД-09-
2
50-61/20.03.2002г. на гл. арх. на гр. София - в УПИ III кв.11-36 м ; в УПИ I „за
966
22
обществено жилищно строителство“, кв.11-2340 м; в улица с о.т.49г-49б-14 м; в улица с
2
о.т. 55-54а-99-99 м. От направения оглед комисията констатирала, че мероприятията,
предвидени в плана за регулация и застрояване са реализирани - изградени са два
осеметажни жилищни блока (бл.5 и бл.6) с вертикална планировка, улица, алеи, детска
площадка и е реализирано озеленяване.
Със Заповед № РМ118–РД09-374/20.11.2018 г. на арх. Румен Русев, изпълняващ
длъжността кмет на Столична община, р-н „Младост”, на основание чл. 11, ал. 4 и чл. 13, ал.
4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение по т. 2 от Протокол № РМЛ18-РД91-
123/09.11.2018 г. на комисията, назначена със Заповед № РМЛ18-РД91-96/21.08.2018 г. по
отношение на имот, бивш пл. № 4540 по кадастралния план на гр. София, изработен през
2
1939 г., с площ от 2,500 дка в местността „Къро“, като е прието, че имотът попада в: УПИ
22
III кв.11-36 м; УПИ I „за обществено жилищно строителство“, кв.11-2340 м; улица с
966
22
о.т.49г-49б-14 м; улица с о.т. 55-54а-99 м. С обжалваната заповед е прието, че всички
предвидени по подробния устройствен план мероприятия са реализирани, като имотът е
изцяло застроен с реализирани строителни дейности от характер, визиран в § 1в от ДР на
ППЗСПЗЗ.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-техническа експертиза, което следва да бъде кредитирано, се
установява, че спрямо действащата кадастрална карта на район „Младост“ – кв. Полигона
бившият имот с пл. № 4540 от кад. лист 15 по КП на м. Напоително поле попада между
сгради с идентификатори *********** и *************, представляващи осеметажни
двусекционнии жилищни блокове с административни номера съответно 5 и 6 и застроени
площи (ЗП) съответно 945 кв.м. и 941 кв.м. Установява се, че в границите на бившия имот
пл. № 4540 попадат следните реализирани мероприятия:
1. части от блок 5 и прилежащия му терен с обща площ около 888 кв.м. Върху по –
голямата част от прилещажия терен е реализирано озеленяване, включително с висока
дървесна растителност;
2. части от блок 6 и прилежащия терен с обща площ около 48 кв.м.;
3. част от реализирана обслужваща улица с паркинг пред западната фасада на блок 6 с
площ около 233 кв.м.;
а
4. част от реализирана улица по регулация между осови точки 54и 55;
5. част от изградена площадка за игра с площ 466 кв.м., която представлява площадка
за игра на открито по смисъла на т. 70 от § 5 от ДР на ЗУТ и е строеж от V категория,
буква „а“ съгласно чл. 10, т. 6 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи. Към настоящия момент на територията на площадката са обособени три къта: в
югоизточния, който е ограден от всички страни с прозирна метална ограда, са монтирани
съоръжения за игра и пясъчник за най-малките деца и е положена специална настилка;
централният кът е обособен като тревна площ с няколко дървесни вида и е ограден с
бордюр; останалата част от площадката на запад и северозапад е асфалтирана, на метален
стълб е монтирано табло с кош, поставени са пейки по границата със заобикалящата тревна
площ;
6. част от подземен водопровод, захранващ блок 5 (сградно водопроводно
отклоненение), който е строеж от III категория, буква „а“, в която попадат жилищни и
смесени сгради с високо застрояване.
Последните два обекта представляват строежи по смисъла на ЗУТ и категоричното
становище на експертизата е, че територията, на която са реализирани, не може да се
дефинира като свободна от застрояване. От заключнието на вещото лице се установява, че
след изключване на застроената част, свободната от застрояване част от бившия имот с кад.
№ 4540 съдържа 545 кв.м. и е защрихована плътно със зелен цвят между точки с №№ 1-2-3-
4-5-6-7-1 на комбинираната скица в приложение № 3 към заключението.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимост на жалбата:
Жалбата срещу обжалвания индивидуален административен акт (ИАА) е подадена в
срок, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване пред съда, поради което е
процесуално допустима.
По основателност на жалбата:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Неспазването на някое от тези изисквания
за действителност на административните актове води до тяхното опорочаване и отмяна,
респ. изменение от съда съобразно неговата компетентност по смисъла на чл. 168 АПК.
Обжалваната заповед е издадена от и.д. кмет на Столична община, район „Младост“,
компетентността, на който произтича от Заповед № РД-09-3439/18.06.2008 г. на кмета на
Столична община, издадена на основание § 11, ал. 1 от ДР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.
88/1998 г.), с която на кметовете на райони се възлагат правомощия по одобряване
решенията на съответните районни технически експертни съвети за определяне застроената
част от имотите в границите на урбанизираните територии и следователно е издадена в
пределите на предметната конпетентност на административния орган, съгласно правилото
на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ именно на този
административен орган законът е възложил да издаде акта, т.е. той е в кръга на неговата
компетентност. На следващо място, оспорваната заповед е издадена при спазване на
установената за това форма и в съответствие с административнопроизводствените правила и
целта на закона. Неоснователни са доводите в жалбата досежно липсата на акт на
техническа служба. Техническата служба на общината не е самостоятелен административен
орган. Взетото от нея решение има за цел да подготви издаването на крайния
административен акт от компетентния съгласно нормата на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ орган -
кметът на общината, който акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Като част
от производството по издаване на административен акт, решението на комисията не
представлява индивидуален административен акт, а подлежи на проверка за
законосъобразност само заедно със заповедта, респ. отказа за издаване на такава.
Предвид изложеното съдът достигна до извод, че атакуваният индивидуален
административен акт е валиден, поради което дължи проверка дали фактическите
констатации, приети за установени от административния орган правилно са били подведени
под съответните разпоредби на закона.
Съответствието на обжалвания акт с материалния закон следва да бъде преценено с
оглед съдържанието на одобреното с нея решение на комисията, предвид това, че правните
последици на обжалваната заповед произтичат именно от съдържанието на това решение.
Оспорваната заповед е част от междинно производство, развиващо се вътре в рамките
на производството по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, въведено в ППЗСПЗЗ с
изменение, обнародвано в ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г. С това изменение се регулира по-
подробно редът, по който следва да се определи застроената, съответно незастроената
(свободна) площ от имота и се въвежда междинен административен акт, заповед на кмета, с
който тази площ, определена от техническите служби на общината, се одобрява.
Провеждането на това производство е една от предпоставките за издаване на заповед за
възстановяване на имот, намиращ се в урбанизирана територия. В такива случаи преди
издаването на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и, ал. 6 и чл. 13а се развива
процедура по чл. 11, ал. 3 и, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, а именно - решение на техническата служба
на общината, одобрено със заповед на кмета на общината, в което се определя застроената
част, която не се възстановява на собствениците.
След снабдяването със скица и удостоверение, общинската служба по земеделие като
колективен административен орган по поземлената собственост постановява решение за
възстановяване правото на собственост върху имоти в строителните граници на населените
места (в границите на урбанизираните територии), съответно отказ за възстановяване.
Решението подлежи на обжалване в срока и по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и върху този
административен акт може да бъде упражнен отделен и самостоятелен контрол за
4
законосъобразност, но в друго производство, различно от настоящото. При издаването на
това решение, с което завършва производството по обезщетяване, решаващият орган
(съответната общинска служба по земеделие и гори) съобразява всички предпоставки за
възстановяване собствеността върху земеделски земи, съгласно ЗСПЗЗ.
В настоящото производство съдът не обсъжда, тъй като е неотносимо към предмета на
спора, дали е реализирано точното мероприятие, за което имотът е бил отреден, както и
дали мероприятието, което е реализирано, съответно строителство, което е извършено е
било законно или не. За законосъобразността на процесната заповед тези обстоятелства са
без значение, а евентуално биха били обсъждани на по-късен етап от цялостната процедура
по възстановяването. В процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се преценява единствено дали
е налице застрояване, като кметът на общината, съответно съдът, не се произнасят по
реституирането на имота, вкл. по въпроси за възможност за обособяване на процесния имот
в самостоятелен УПИ с достъп до улица, път или алея по ЗУТ (Решение № 1004 от
26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14859/2009 г., IV о.).
Съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, застроената част се определя служебно от
техническата служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр.
3 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 10 от 2005 г. ; Решение № 653 на Върховния административен
съд от 2005 г. - бр. 11 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 51 от 2005 г.; Решение № 7028 на ВАС от
2005 г. - бр. 63 от 2005 г.; изм., бр. 41 от 2008 г.) и на хигиенните и противопожарните
норми. Решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета
на общината и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, застроената част, която не се възстановява на
собствениците в имотите по, ал. 2, т. 2 и 3, включва застроената площ на сградата и
прилежащия терен.
Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай е спазена от
административния орган процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. До този извод съдът
достига като взе предвид приложена по делото молба от 06.08.2018 г., с която
жалбоподателят Яблена М., чрез пълномощник, е поискал от Кмета на СО район "Младост”
да му бъде издадено удостоверение по чл. 13, ал. 4 и, ал. 5 от ППЗСПЗЗ за бивш имот пл.
4540, находящ се в местност „Къро“.
По повод на тази молба е инициирано започналото административното производство.
Одобреното с обжалваната заповед решение, обективирано в Протокол № РМЛ18-РД-91-123
от 09.11.2018г., е издадено от комисия, на която са предоставени правомощия да изпълнява
функциите по изпълнение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ (Заповед № РМЛ18-РД-91-96/21.08.2018г.
на кмета на СО - район "Младост").
За определяне на застроената част от процесния имот безспорно се изискват специални
знания, поради което е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението на която
съдът кредитира като компетентно, ясно и обосновано. Съгласно заключението на
допуснатата и изслушана СТЕ, свободната от застрояване част от бившия имот с кад. №
4540 съдържа 545 кв.м. и е защрихована плътно със зелен цвят между точки с №№ 1-2-3-4-5-
6-7-1 на комбинираната скица в приложение № 3 към заключението. Предмет на
процедурата е единствено установяване на застроената, респ. свободната от застрояване
площ. С процесната заповед е одобрено решение, с което е установено, че целият имот е
застроен. Тази преценка противоречи на материалния закон. Кредитирайки заключението
на СТЕ съдът приема, че няма извършено застрояване по смисъла на § 1 от ППЗСПЗЗ в
терен от 545 кв.м от процесния имот. В производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не се
изследва дали застрояването е законно, нито кога е извършено. Проверява се единствено
наличието на застрояване към датата на издаване на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.
Предвид изложеното обжалваната заповед, с която цялата площ на бивш ПИ - 4540 е
5
определена като застроена е материално незаконосъобразна, поради което следва да бъде
отменена и да бъде определена свободна от застрояване площ от 545 кв.м. и е защрихована
плътно със зелен цвят между точки с №№ 1-2-3-4-5-6-7-1 на комбинираната скица в
приложение № 3 към заключението.
По разноските.
При този изход на спора ответникът по жалбата дължи да репарира направените от
жалбоподателя разноски за производствата пред СРС. Жалбоподателят е извършил разноски
в размер на 710 лева, от които 10 лева – държавна такса и 700 лева – възнаграждения за
вещи лица, от които съразмерно на уважената част от жалбата ответникът по нея следва да
репарира сума в размер на 154,78 лв., изчислени по формулата 545/2500х710.
Жалбоподателят не е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение,
поради такова не следва да бъде присъждано.
На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част в размер на 80,20 лв.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № РМ118–РД09-374/20.11.2018 г. на кмета на Столична община, р-
н „Младост”, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с която е одобрено решение по т. 2
от Протокол № РМЛ18-РД91-123/09.11.2018 г. по отношение на имот с бивш пл. № 4540 по
кадастралния план на гр. София, изработен през 1939 г., с площ от 2,500 дка в местността
„Къро“, в частта, в която е прието, че имотът е изцяло застроен с реализирани строителни
дейности от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ като свободна от застрояване площ в размер на 545 кв.м. от бивш
имот с пл. № 4540 по кадастралния план на гр. София, изработен през 1939 г., с площ от
2,500 дка в местността „Къро“, която площ е защрихована плътно със зелен цвят между
точки с №№ 1-2-3-4-5-6-7-1 на комбинираната скица в приложение № 3 към заключението,
която скица е приподписана от състава на съда и е неразделна част от настоящото решение,
като в останалата част над 545 кв.м. до размера от 2500 кв.м. имотът е застроен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЯБЛ. АЛ. Л., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, ет. 7, ап. 39, срещу Заповед № РМ118–РД09-374/20.11.2018 г. на кмета на Столична
община, р-н „Младост”, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, в частта, в която е
прието, че имотът с бивш пл. № 4540 по кадастралния план на гр. София, изработен през
1939 г., с площ от 2,500 дка в местността „Къро“, е застроен за разликата над площта в
размер на 545 кв.м. до размера от 2500 кв.м.
ОСЪЖДА кмета на Столична община, район „Младост“, с адрес: гр. София, ж.к.
„Младост-3“, ул. „Свето Преображение“ № 1, да заплати на ЯБЛ. АЛ. Л., ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС, ет. 7, ап. 39, на основание чл. 143 АПК, сумата от 154,78 лв. – разноски за
производството пред СРС, съразмерно с уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА ЯБЛ. АЛ. Л., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, ет. 7, ап. 39, да заплати на
кмета на Столична община, район „Младост“, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост-3“, ул.
„Свето Преображение“ № 1, на основание чл. 143 АПК, сумата от 80,20 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената
част от жалбата.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - София град
по реда на АПК в 14 – дневен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7