Мотиви към Присъда № 175 от 03.11.2015 г., постановена по НОХД № 2908/ 2015 г. по
описа на Районен съд - гр.Бургас.
Съдебното производство по делото е образувано по повод
внесен в съда обвинителен акт от прокурор при РП-Бургас, с който против Д.Н.Я.
ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършени две престъпления по
чл.183, ал.1 от НК, както следва:
І. За това, че след като е осъден по гр.д. № 9750/2012
г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, с влязло в сила на 13.03.2013 г.
Решение № 402/13.03.2013 г., да плаща месечна издръжка в размер на 100,00 лева
на свой низходящ - дъщеря, ненавършилата пълнолетие Я.Д.Я., ЕГН **********,
родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител Г.Я.Я., ЕГН **********,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на двадесет и една месечни
вноски, всяка по 100 лева, за периода от месец Август 2013 г. до месец Април
2015 г., всичко на обща стойност 2 100,00 лева, платими в гр. Бургас - престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
и
ІІ. За това, че в условията на реална съвкупност с
посоченото деяние по т. I, след като е осъден по гр. д. № 9750/2012 г. по описа
на Районен съд - гр. Бургас, с влязло в сила на 13.03.2013 г. Решение №
402/13.03.2013 г. да заплаща месечна издръжка в размер на 100,00 лева на свой
низходящ - дъщеря, ненавършилата пълнолетие Н.Д.Я., ЕГН **********, родена на ***
г., чрез нейната майка и законен представител Г.Я.Я., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на двадесет месечни вноски, всяко по 100,00 лева, за
периода от месец Септември 2013 г. до месец Април 2015 г., всичко на обща
стойност 2 000,00 лева, платими в гр. Бургас - престъпление по чл.183, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.
Представителят на Районна покуратура-гр.Бургас
по време на съдебните прения поддържа двете обвинения, които счита за безспорно
доказани, и с оглед императивната разпоредба на чл.373 ал.3 НПК пледира за първото
извършено престъпление по чл. 183 ал.1 от НК на подсъдимия да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода “ за срок от 9 месеца, което да бъде намалено по
реда на чл. 58а ал.1 от НК до окончателен размер от 6 месеца, за второто извършено
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК да му се определи наказание „Лишаване от свобода”
за срок от 6 месеца, което да бъде намалено на основание чл. 58а ал.1 от НК до
4 месеца, на основание чл. 23 ал.1 от НК наложените наказания да се групират до
размера на по-тежкото, и на подсъдимия да се наложи общо наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК
да се отложи за изпитателен срок от 3 години.
Служебно назначеният по реда на Закона за
правната помощ в съдебното производство защитник на подсъдимия не оспорва
фактическата обстановка и правната квалификация на деянията. Подс. Я. признава изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и се съгласява да не се събират доказателства за
тях, признава се за виновен по повдигнатите му обвинения. Защитникът моли на
подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода” близо до установения в
закона минимум на това наказание, с приложение на института на условното
осъждане за минималния позволен изпитателен срок. В последната си дума
подсъдимият признава виновно поведение, изразява разкаяние, присъединява се към
позицията на защитника си по отношение на вида и размера на наказанието.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл. 373 ал.3 вр. чл. 372 ал.4 НПК, съдът
прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно:
Подсъдимия Д.Н.Я.
ЕГН ********** е роден на *** ***,
и е българин, български гражданин, с основно образование, разведен, осъждан,
работи спорадично обща работа.
На 27.11.1999 г. подс. Я. и свид. Г.Я. сключили
граждански брак, от който им се родили две деца - Я.Д.Я., ЕГН **********,
родена на *** г., и Н.Д.Я., ЕГН **********, родена на *** г.
С Решение № 402/13.03.2013 г. постановено по гр. дело
№ 9750/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, в сила от 13.03.2013 г.,
бракът между съпрузите бил прекратен. Съгласно решението, родителските права и
за двете деца били предоставени на майката свид. Г.Я., местоживеенето на децата
е посочено на адреса на майката в с. Русокастро, община Камено, а подс. Я. бил
осъден да заплаща на всяко от децата си, чрез тяхната майка и законен
представител свид. Янева, месечна издръжка от по 100 лева, считано от
07.03.2013 г., до настъпване на законни причини за тяхното изменение или
прекратяване.
След влизане в сила на бракоразводното решение, до м.
юли 2013 г. включително, подсъдимият
заплащал своевременно дължимите на децата му издръжки. От м. август 2013 г. подсъдимият
спрял да плаща издръжка за дъщеря си Я., а от м. септември 2013 г. спрял плащанията
и за дъщеря си Н.Я.. От посочените моменти до м. април 2015 г. не заплатил нито една
издръжка за никое от децата си. Така, от м. август 2013 г. до м. април 2015 г. подсъдимият
Я. не заплатил за детето Я. общо 21 месечни издръжки, всяка в размер на 100
лева, на обща стойност 2100 лева, а за периода от м. септември 2013 г. до м.
април 2015 г. подсъдимият не заплатил за детето Н. общо 20 месечни издръжки, на
обща стойност 2000 лева. За процесният период 2013-2015 г. не съществува спор,
чце подсъдимият е в трудоспособна възраст, не страда от заболяване, което да е
пречка да полага труд, и по делото не са налице доказателства за наличие на
обективни пречки той да изпълнява определените му от съда задължения да заплаща
издръжки за децата си.
Така описаната фактическа обстановка се приема от съда
за установена въз основа на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, по
отношение на които подсъдимият Д.Я. е направил самопризнание по смисъла на чл.
371 т.2 НПК, и се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства – обясненията на подсъдимия в качеството на обвиняем в
досъдебното производство, показанията на свид. Г.Я., цитираното по-горе решение
по гр. дело № 9750/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, удостоверения
за раждане на децата, копия от пощенски записи за платени суми за издръжка за
периода м. март-м-август 2013 г., справки от Агенцията по заетостта, ТД на
НАП-гр.Бургас и Агенцията по вписванията, справка за съдимост на подс. Я. и
другите събрани в досъдебното производство писмени доказателствени материали.
Доказателствената съвкупност е хомогенна, еднопосочна и годна в обемно и
съдържателно отношение да обоснове по категоричен начин обвиненията, повдигнати
срещу подсъдимия по делото.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Въз основа на описаната по-горе фактология, която
счете за безспорно доказана, съдът намира, че подс. Д.Н.Я.
действително е осъществил от
обективна страна, в условията на реална съвкупност, две отделни престъпления по
чл.183 ал.1 НК – бидейки осъден с Решение № 402/13.03.2013 г. по гр. дело № 9750/2012
г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, в сила от 13.03.2013 г., да издържа
низходящите си Я.Д.Я., ЕГН **********, родена на *** г., и Н.Д.Я., ЕГН **********,
родена на *** г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски по отношение на всяка от тях, а именно по 21 месечни
вноски за детето Я., всяка в размер на 100 лева за периода м. август 2013 г. до
м. април 2015 г. включително, на обща стойност 2100 лева, и съответно 20
месечни вноски за детето Н., всяка в размер на 100 лева за периода м. септември
2013 г. до м. април 2015 г. включително, на обща стойност 2000 лева.
От обективна страна, изпълнителните
деяния са реализирани чрез престъпно бездействие - неплащане, т.е. липса на
фактическо и правно действие за плащане, при установено с цитираното съдебно
решение задължение за заплащане на издръжки в определените размери за всяко
дете.
От субективна страна, деянията са
извършени виновно, при форма на вината „евентуален умисъл” по смисъла на чл. 11
ал.2 предл.1 НК - като е съзнавал общественоопасния и противоправен характер на
всяко от деянията, подсъдимият е предвиждал и допускал настъпването на общественоопасните
им последици, примирявайки се с тях, с пълното съзнание, че чрез поведението си
лишава децата си от нужните за издръжката им средства.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 183 ал. 1 НК, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 1 година, или „Пробация”. Разпоредбата на 58а ал.1 от НК, приложима във
връзка с чл. 373 ал.2 НПК, задължава съда при постановяване на осъдителна присъда да определи
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на НК, след което да го намали с една трета. В настоящия случай, при определяне на наказанието, като отегчаващи
вината и отговорността обстоятелства съдът съобрази немалкия брой незаплатени
от подсъдимия издръжки, обосноваващи съответствие на извършените престъпления с
обичайаната степен на обществена опасност на деянието, както и обремененото му
съдебно минало, включващо наложеното по НОХД № 2467/ 2012 г. по описа на
Районен съд-гр.Бургас наказание
„Пробация” за срок от 1 година за извършено в периода януари 2011 г. -11.03.2011
г. престъпление по чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. По делото не се
установиха изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да
обосноват приложението на чл. 55 НК при индивидуализацията на наказанието. Като
смекчаващи вината и отговорността обстоятелства съдът отчете направеното от подсъдимия
в качеството на обвиняем признание, изразеното критично отношение към деянията
и изнесените от него твърдения за невъзможност да се намери постоянна и
подобаващо платена работа, подкрепени от данните в удостоверението от Агенцията
по заетостта.
Наличието на обсъдените обстоятелства досежно деянията
и дееца обуславя мнението на съда, че с оглед постигане целите по чл. 36 НК,
наказанието на подсъдимия за всяко от извършените престъпления по чл. 183 ал.1 НК следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК, при баланс на отегчаващите
и смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, по вид – „Лишаване от
свобода”, а по размер – за срок от 6 месеца по всяко обвинение. Така отмерените наказания подлежат на задължителна
редукция по реда на чл. 58а ал.1 от НК до окончателен размер от 4 месеца
„Лишаване от свобода”, каквото наказание следва да бъде наложено на подсъдимия
за всяко от извръшените престъпления. С оглед доказателствата по делото
и данните относно личността на подсъдимия съдът намира, че не се налага
определените му наказания „Лишаване от свобода”, или
някое от тях, да бъдат изтърпявано ефективно, а изпълнението на всяко от
тях следва да се отложи на основание чл. 66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3
години. Така определените по вид и размер наказания, по убеждението на съда,
изцяло съответстват на естеството и интензитета на престъпните посегателства, и
съдържат потенциал да способстват за постигане целите, визирани в чл. 36 от НК
- най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави, и за упражняване на по-продължително предупредително
въздействие върху него, с оглед установените с присъдата изпитателни срокове.
Престъпленията са били
извършени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23 ал.1 от НК,
което налага те да бъдат групирани, като на подсъдимия се определи и наложи едно общо наказание в размер
на най-тежкото, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок от 3
години.
С изложените
мотиви, съдът постанови присъдата.
Председател:
Вярно с оригинала: Г.Ст.