№ 44
гр. Стара Загора, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР М. ХРИСТОВ
Членове:РУМЯНА АТ. ТАНЕВА
АННА Т. ТРИФОНОВА
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от РУМЯНА АТ. ТАНЕВА Въззивно търговско
дело № 20225501000496 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Й.“ ЕАД, гр. София
срещу решение № 686/25.07.2022г., постановено по гр.д №3575/2021г. на РС-
Стара Загора. Решението се обжалва в частта, с която съдът е отхвърлил
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, вр. чл. 95 ЗЗД
относно сумата в размер на 149,87 лв., представляваща договорна неустойка
за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти. Излагат се
съображения за неправилност на решението в обжалваната част, като е
направено искане същото да бъде отменено и да бъде постановено ново, с
което да бъде уважен предявения иск. Няма искания по доказателствата.
Молят в условията на евентуалност, в случай, че въззивната жалба бъде
отхвърлена изцяло или частично и въззиваемата страна направи искане за
присъждане на разноски по настоящото въззивно производство, то същите да
бъдат съобразени и намалени до предвидените в разпоредбите на наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед правната и
фактическа сложност на воденото от страните производство и с оглед
извършените процесуални действия на страните.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия, с който
1
се взема становище, че въззивната жалба и наведените в нея оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение са неправилни. Направено е
искане жалбата да бъде отхвърлена. Няма искания за събиране на
доказателства.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
УСТАНОВИ:
За сумите по предявения установителен положителен иск е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Същата е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на
заявителя да предяви установителен иск за вземането си, при което, в
предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни
искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими,
респ. съдът дължи произнасяне по тях.
Претендира се установяване на дължими суми по Договор за мобилни
услуги по заявка № ********* и договор за лизинг от 09.07.2018 г., като са
издадени фактура № **********/10.05.2019г.;фактура
№**********/10.06.2019 г. и фактура № **********/10.08.2019 г.
Видно от приложеното към настоящото дело, ч.гр.д. № 1758/2021 г. по
описа на РС- Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 107 от
20.04.2021 г. по чл. 410 от ГПК, с която А. Ж. А. е осъден да заплати на
ищеца по настоящото дело, сумата от 56.93 лв.- представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
за които са издадени фактури **********/10.05.2019 г.,
**********/10.06.2019 г. за периода от 10.04.2019 г. до 09.06.2019 г.; 50.49
лв.- незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата 09.07.2018 г.;
149.87 лв.,- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 09.07.2018 г. за мобилен номер +359*********.
От представения договор за мобилни услуги, подписан от страните, се
установяват възникналите облигационни правоотношения помежду им.
Съгласно Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа
на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Ако ответникът е
имал възражения относно потребените услуги и тяхната реална стойност би
следвало да възрази пред доставчика на услугата в рекламационно
2
производство или да представи доказателства в тази насока пред съда.
При така установеното от фактическа страна, могат да се направят
следните правни изводи:
Между страните е сключен договори за предоставяне на мобилни
услуги с мобилен/фиксиран номер **********.
В изпълнение на договорите са издадени процесните фактури №
**********/10.05.2019г.;фактура №**********/10.06.2019 г. и фактура №
**********/10.08.2019 г.
Налице е и договор за лизинг от 09.07.2019 г. за устройство марка
,,Alcatel’’, модел ,,3 dual black’’ с обща лизингова цена 200,57 лева, платима
на 23 вноски и първоначална лизингова вноска в размер на 95 лева. С
подписа си ответникът е удостоверил, че е получил устройствата във вид,
годен за употреба и в съответствие с договорените технически
характеристики /чл.4 от договора/. Ответникът не е ангажирал доказателства,
че е изпълнил задължението си за заплащане на месечните лизингови вноски.
Освен това ответникът не ангажира доказателства, че е върнал вещите. С
оглед неизпълнение на задълженията по договора за лизинг, на основание
чл.12 ал.2 от ОУ към договора за лизинг месечните лизингови вноски за
изплащане на устройството са станали предсрочно изискуеми и са дължими в
пълен размер.
Неустойката, съгласно чл. 92, ал.1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват от кредитора. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката има и санкционна функция, тъй като е
предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойка е израз на признатата в
чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я предвидили при
сключване на договора, виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка
задължение поражда за изправната страна право да претендира заплащането
й, съгласно чл. 92 ЗЗД. За да възникне правото на неустойка, уговорката за
неустойка не трябва да противоречи на императивните правни норми на
закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз
на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите
3
нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал.1, пр.1
и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка.
Съгласно нормата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В настоящият случай в процесния договор е налице индивидуално
уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение.
От събраните по делото доказателства се установява, че тя е вписана
като елемент от договора в резултат на свободни преговори, водени между
страните и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието на
тази клауза, поради което не може да се приеме, че тя е нищожна.
По отношение на неустойката във връзка с лизинговия договор, съдът
намира, че същата не следва да се присъжда в полза на ищеца, тъй като е
нищожна. Съдът е длъжен да следи служебно за нищожността, поради което
дори и без наведеното изрично възражение в този смисъл в писмения отговор,
подлежи на изследване въпросът за валидността на клаузата. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Критериите, които следва да се вземат предвид при преценката дали
неустойката излиза от присъщите й три функции, са естеството на парични
или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи – залог, ипотека, поръчителство и др.; видът на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на
неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова
част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнението на задължението вреди.
Уговорената неустойка в размер на разликата между стандартната и
преференциалната цена на предоставеното устройство излиза извън
присъщите й функции и цели единствено неоснователно обогатяване на
кредитора.
4
Посредством уговорената неустойка ищецът се стреми да извърши
промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на
устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка
противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на
престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният
размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не
само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната
страна цената на предоставеното устройство. Поради това искът за
присъждане на неустойка за предоставеното подлежи на отхвърляне.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС –
Стара Загора в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 686/25.07.2022г., постановено по гр.д
№3575/2021г. на РС-Стара Загора в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5