РЕШЕНИЕ
№ 1020
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:С. П. Г.А
при участието на секретаря Н.Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г.А Административно наказателно дело
№ 20251110200347 по описа за 2025 година
Настоящето производство е образувано като въззивно по реда на раздел V,
чл.58д и сл. от ЗАНН по жалба на А. М. К. от гр. С. срещу наказателно
постановление (НП) № СО-ОД-А-24-25КС-374/24.06.2024 г. на зам. кмета на
Столична община (СО), направление „Транспорт и градска мобилност“, с
което на жалбоподателя за нарушение по чл.29а, ал.1, т.17 от Наредбата за
организацията на движението на територията на СО (НОДТСО) на основание
чл.53, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.24, ал.2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.154а, ал.2, във вр. чл.135 от
НОДТСО му е наложено административно наказание глоба в размер на 5000
(пет хиляди) лв.
С жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно,
алтернативно намаляване размера на наказанието до нормативно установения
минимум от 100 лв. С нея се излага, че не са обсъдени фактите при определяне
размера на наказанието, които е следвало да бъдат взети предвид на основание
чл.27, ал.2 от ЗАНН, като жалбоподателят е назначен на длъжност
1
„координатор по безопасност на здравето, поради което съгласно
длъжностната му характеристика не се създава задължение за осъществяване
на технически контрол извън пряко засягащия безопасността на работниците
на обекта и правилното извършване на строителните дейности.
Жалбоподателят редовно призован не се явява. Депозирал е писмени
бележки, с които излага и становище по същество.
За органа издал наказателното постановление в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира за потвърждаване изцяло наложената на жалбоподателя глоба в
размер на 5000 лв., тъй като е осъществил от субективна и обективна страна
нарушение по чл.29а, т.17, а именно е допуснал на строителния обект да се
извършват строителни действия без да бъде изградено устройство за измиване
на ходовата част н строителната техника. Счита, че не са допуснати
процесуални нарушения при съставянето на акта и НП. Претендират се
разноски за процесуален представител в размер, установен от съда.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
Жалбоподателят А. М. К. работел по трудов договор, считано от
06.06.2017 г. до 12.12.2024 г. в „Б.“ЕООД като координатор по безопасност и
здраве. За длъжността, която изпълнявал му била връчена длъжностна
характеристика. Той бил определен със Заповед №24/09.11.2023 г. на
управителя и собственик на „Б.“ЕООД за технически ръководител на обект:
„жилищна сграда с офиси, гаражи и подземен гараж на две нива в УПИ VI-
759, ПИ.68134.4333.759, гр. С., район „О.“, ж. к. „О. 2“.
На 25.03.2024 г. свидетелят М. Г. Г., заемал към този момент длъжността
началник сектор при Столичен инспекторат, заедно с Величко Евтимов К. - ст.
инспектор в отдел „Оперативен контрол“ при „КЗС“ при Столичен
инспекторат извършили проверка на „Б.“ЕООД на обект: жилищна сграда с
офиси, гаражи и подземен гараж на две нива в УПИ VI-759, гр. С., район „О.“.
По време на проверката констатирали, че обекта е на етап груб строеж и се
извършват СМР-та по изпълнение на изкопни работи без извозване на земните
маси. Строителната площадка била частично оградена с временна плътна
ограда. Нямало изградено устройство за измиване на ходовата част на
механизацията, напускаща обекта. Има поставена ИУП. За проверката е
2
съставен констативен протокол №КП-24-0012191/25.03.2024 г. на основание
чл.29а от Наредбата за организацията на движение на територията на СО.
Изготвени са фотоснимки.
Изпратена е покана до управителя на „Б.“ЕООД да се яви лично и/или
упълномощено лице, с надлежно заверено пълномощно за подписване на акт
за установяване на административно нарушение в петдневен срок от
получаването на поканата в сградата на Столичен инспекторат.
Жалбоподателят бил упълномощен от управителя на „Б.“ЕООД да
представлява дружеството пред Столична община.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на жалбоподателя на 12.04.2024 г. от П. К. Й. за административно нарушение,
което е правно квалифицирано като такова по чл.29а, ал.1, т.17 от Наредбата за
организация на движението на територията на Столична община. АУАН е
връчен на жалбоподателя на датата на съставянето му. Жалбоподателят е
посочил в акта, че желае да сключи споразумение.
Разпитан в хода на съдебното следствие свидетелят по акта, който е
извършил и проверка на място, излага показания изцяло в подкрепа на
констатациите по съставения акт.
Въз основа на АУАН зам. кмета на СО, оправомощен със Заповед
№СОА24-РД09-2149 от 20.02.2024 г. на кмета на СО е издал обжалваното
наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства, както и показанията на свидетеля Г., които съдът
кредитира като логични и непротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е допустима като подадена в
законния четиринадесетдневен срок, тъй като НП е връчено на 10.12.2024 г., а
жалбата е подадена на 23.12.2024 г. и от надлежно легитимирано лице, имащо
правен интерес от обжалване, с оглед приложеното пълномощно за
оправощаване за лицето, подало жалбата от името на дружеството, като по
своята същност е частично основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
3
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
съответните компетентни длъжностни лица, при спазване на изискванията на
ЗАНН и в сроковете, посочени в същия. В случая не е изтекъл тримесечния
срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН от откриване на нарушителя, което е
станало на 25.03.2024 г., а АУАН е съставен на 12.04.2024 г. и НП е съставено в
шестмесечния срок.
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административнонаказателната процедура, като
разгледа акта за установяване на административнонаказателно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на
ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за
съставянето им, счита, че същите са законосъобразни, не страдат от пороци,
водещи до отмяната им и са съставени, съответно издадени, от компетентни
длъжностни лица. Поради което не са налице основания за отмяна поради
нарушение на процесуалните норми.
Разгледана по същество жалбата също се явява частично основателна,
доколкото от събраните в хода на съдебното производство доказателства се
установява, както факта на нарушението, така и самоличността на нарушителя
и неговата вина.
Съдът намира, че административно-наказващия орган правилно е
ангажирал отговорността на жалбоподателя за визираното в атакуваното
наказателно постановление нарушение по чл.29а, ал.1, т.17 от НОДТСО.
Установява се, че жалбоподателя в качеството си технически ръководител
на обекта, определен със Заповед №24/09.11.2023 г. на управителя и
собственик на „Б.“ЕООД, е осъществил от обективна страна действия, с които
е нарушил цитираната разпоредба. Същият е допуснал извършването на
строително-монтажни работи без в строителния обект, който е проверяван:
„жилищна сграда с офиси, гаражи и подземен гараж на две нива в УПИ VI-
759, ПИ.68134.4333.759, гр. С., район „О.“, ж. к. „О.“ да има устройство за
измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от същия.
Съгласно чл.29а, ал.1, т.17 от НОДТСО: „Забранява се: т.17.
извършването на строително-монтажни работи (СМР), ремонтни дейности и
4
премахване на строежи без устройство за измиване на ходовата част на
строителните машини излизащи от строителният обект“. Посочената като
нарушена разпоредба на чл. чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата вменява в
задължение строителния обект да разполага с устройство с такова
предназначение. Изводът за липса на такова устройство, както и за липса на
почистване по друг начин на ходовата част на строителните машини, се
потвърждава и от гласните доказателства, възпроизвеждащи данни към
момента на извършване на проверката и от писмените: съставенияТ относно
проверката констативен протокол.
Нормата на чл.29а, ал.1, т.17 от НОДТСО е забранителна. От субективна
страна жалбоподателя е действал при форма на вината евентуален умисъл,
тъй като технически ръководител е следвало да не допуска машините на
обекта да не бъдат почиствани, когато го напускат, с което би довело до
замърсяване на района около обекта от дейността на обекта.
За така установеното нарушение правилно на основание чл.27, ал.1 от
ЗАНН в наказателното постановление е ангажирана административно-
наказателната отговорност на нарушителя по чл.154, ал.2 от НОДТСО.
Нормата предвижда административна санкция глоба в размер от 100 до 5000
лв.
На жалбоподателя е наложена глоба в М.алния размер от 5000 лева. Като
аргументи, обуславящи индивидуализацията й, наказващият орган е изтъкнал
целите на Наредбата, насочени към ограничаването на източниците на
замърсяване и намаляване на емисиите на фини прахови частици, превенция
на ПТП и цялостната програма на Столична община, насочена към
предотвратяване на нерегламентирани замърсявания и опазване на чистотата
на атмосферния въздух и градската среда.
Посочвайки това, органът е приел, че деянието се отличава с по-висока
степен на обществена опасност, което обуславя налагането на глоба в М.ален
размер. Липсват обаче реални мотиви от кои точно конкретни особености на
нарушението се извежда по - високата степен на обществена опасност на
деянието, за да се наложи именно М.умът на санкцията.
Предвид горното наложеното наказание не е съобразено от
административно-наказващия орган с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Размерът на глобата е в М.алния размер, като предвид липсата на други
5
нарушения от този вид на административнонаказаното лице, както и като се
прецени ниската обществена опасност на конкретното деяние намира, че
санкция, която да е в минималния предвиден в санкционната разпоредба на
чл.154, ал.2 от НОДТСО от 100 лева ще постигне целите на
административното наказване, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Относно маловажност на случая:
Не може да се приеме, че нарушението, осъществено чрез бездействие, е
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради следното:
За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са
настъпили общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно
незначителни.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административно-
наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН, а не за маловажен случай. Действително деянието е с по-ниска степен
на обществена опасност, но следва да се прецени, че неговата обществена
опасност не е незначителна, тъй като се касае за строителен обект и
нарушението е осъществено през пролетния сезон на годината, когато
следствие на паднали валежи от дъжд и сняг, е възможно почвата около
обекта да се смеси със строителни материали и отпадъци и замърси околната
среда около същия, ако липсва устройство за измиване на ходовата част на
строителните машини и превозни средства, какъвто е процесния случай.
Горното води до извод, че не е налице маловажност на нарушението, предвид
което този аргумент не се споделя за основателен.
Поради което, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде изменено само в частта относно размера на санкцията.
С оглед изхода на спора разноските по делото следва да бъдат възложени
на наказващия орган. Това е така, доколкото административното нарушение се
явява установено, в случая следва да се приложи и т.2, б. „а“ Тълкувателно
решение №3/85 г. на ОСНК, ако наказателното постановление бъде
потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя, защото с
виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Като в
случая горното ТР на ОСНК на ВС и към момента не е изгубило значение и
липсва изричната му отмяна по реда и със съответен тълкувателен акт на ВКС
6
и ВАС. Фактът, че част от правоприлагащите съдилища считат, че е изгубило
значение, предвид промяната в ЗАНН е неправилно. Съдилищата са длъжни
да се съобразяват с изложеното в ТР на В(К)С и същите са задължителни за
тях. Посоченото ТР №3/85 г. на ОСНК на ВС не е било предмет на обсъждане
и в ТР № 1 от 24.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСНК като изгубило
изцяло или частично своята сила. Въззиваемата страна се е представлявала от
адвокат, който е упълномощен от зам. кмета на СО, който се е явил в
проведеното съдебно заседание, самото дело се преценя, че не е такова с
фактическа и правна сложност, но липсват данни за заплатено възнаграждение
на същия. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1 от ГПК „Страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му
за разноските.“ По делото адвокатът, който се е явил в съдебно заседание не е
представил списък от претендиращата разноски страна, както и доказателства
за платените такива за адвокатски хонорар. На следващо място искането за
разноски не е конкретизирано нито в жалбата, нито в съдебно заседание, както
и доказателства за платен хонорар. Ето защо искането е неоснователно и не
следва да бъде уважено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № СО-ОД-А-24-25КС-
374/24.06.2024 г. на зам. кмета на Столична Община, като намалява размера на
глобата, наложена на А. М. К. на основание чл.53, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.24,
ал.2 от ЗАНН, във вр. с чл.154а, ал.2, във вр. чл.135 от НОДТСО за нарушение
по чл.29а, ал.1, т.17 от НОДТСО от 5000 (пет хиляди лева) лв. на 100 (сто)
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски на
въззиваемата страна, като неоснователно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8