Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260228
гр.Бургас, 01.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р.като разгледа НАХД № 3188 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и
е образувано по повод жалбата на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, с посочен съдебен
адрес:***, против Наказателно постановление № 495383-F518251 от 19.02.2020г., издадено от Даниел
Вълканов – Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата),
вр. с чл. 118 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на търговеца
е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
С жалбата се моли за изменение на
атакуваното наказателно постановление, чрез намаляване на наложената санкция.
Не се оспорва фактическата обстановка, нито че дружеството е извършило
вмененото нарушение, но се възразява срещу начина, по който е била
индивидуализирана санкцията. Твърди се, че разликата в касовата наличност не
може да се приеме за укриване на приходи, а се дължи на пропуск на служител.
Акцентира се, че дружеството няма предишни нарушения, поради което и
справедливо би било да се наложи санкция в минималния възможен размер от 500
лева.
В
открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
пълномощник – адв. Мутафов – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Пледира за изменение на НП и намаляване на наложената
санкция на 500 лева. Претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – ЦУ на
НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Янчева, която оспорва
жалбата. Посочва, че нарушението е безспорно доказано, доколкото е установена
разлика в касата, която не е документирана със съответните функции на ФУ. Пледира
за потвърждение на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН - видно от разписката (л. 7) - НП е връчено на представител
на жалбоподателя на 06.07.2020г., а жалбата е депозирана на 07.07.2020г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
Не се спори, че към 21.10.2019 г. жалбоподателят
е бил регистриран като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски
обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл. 155.
На 21.10.2019 г. в 15.08 часа М.Н. – инспектор
по приходите в ЦУ на НАП, осъществил контрол за спазване на данъчното
законодателство в посочения търговски обект. Той извършил контролна покупка на
стойност 1,88 лева, за която бил издаден фискален бон. След направената покупка
Н. се легитимирал и пристъпил към проверка в обекта, като констатирал, че там е
инсталирано и функционира фискално устройство за отчитане на продажбите – „Datecs ” с ИН на ФУ № DT 642949, притежаващо функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми. Пристъпило се към преброяване на
наличните парични средства в касата от страна на лицето, работещо на обекта – Д.А.,
като се установила касовата наличност в размер на 485,44 лева (опис на наличните
парични средства на л.13 от делото). Съгласно данните от разпечатания от
устройството дневен финансов отчет (л.17-26), разчетената касова наличност
възлизала на 128,72 лева и имало отбелязване на служебно въведена сума от 50
лева - т.е. при проверката била установена разлика (надвишаване) в размер на 306,72 лева,
за които в паметта на фискалното устройство не съществували данни за служебно
въведени суми в касата.
За извършената проверка и констатациите
от нея Н. съставил Протокол за извършена проверка Серия АА и бланков № 0339142
от 21.10.2019 г. копие, от който връчил на представител на търговеца с указание
да се яви допълнително в ТД на НАП-гр. Бургас на 22.10.2019 г. и да представи
посочените в протокола документи, както и за съставяне и връчване на акт за
установяване на административно нарушение.
На 22.10.2019г. управителят се явил в ТД
на НАП-Бургас, като в негово присъствие бил съставен АУАН с № F518251. Актосъставителят описал в акта констатираното
при проверката на 21.10.2019г. нарушение, в това число, че фискалното
устройство притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.
Така описаното деяние Н. квалифицирал като нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118 ЗДДС, като предявил и връчил екземпляр
от акта на управителя при съставянето му, срещу подпис. В графата за възражения
такива не били вписани, но към преписката било приложено възражение (л. 16), в
което управителят заявил, че разликата се дължи на сума, приготвена за
закупуване на стока, която няма нищо общо с оборота в магазина.
В последствие на 19.02.2020г., въз
основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното наказателно
постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта,
както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал.2 ЗДДС търговецът
бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и от писмените доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда напълно. Жалбоподателят
не оспорва така възприетата фактическа обстановка, поради което и съдът счита за безпредметно да излага по-подробни
доводи в тази насока.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото
на л. 27-29 – Заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, освен по отношение на индивидуализацията
на санкцията, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се
защитава.
Административнонаказателната отговорност
на търговеца е ангажирана за нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда
задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в
наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената
нарушена норма, като фактът, че е посочена и разпоредбата на чл. 118 ЗДДС по
никакъв начин не влияе на тези обстоятелства. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между
фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство,
като търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на
касовата наличност на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми във
ФУ, притежаващо такава функция. В случая е без значение дали допуснатото
нарушение е по вина на някой от служителите или не, доколкото горепосочената
разпоредба не прави разлика в тази насока. Следователно е налице нарушение,
което безспорно е установено в хода на проверката. Щом сумата се е намирала в касата на обекта (а не в кутия до
нея, както се твърди във възражението и което се доказва от факта, че описът на
паричните суми, направен от служител в обекта, касае именно КАСАТА), то е
следвало вкарването й там да се отчете посредством съответните функции, което в
случая не е сторено и именно което прави поведението на търговеца противоправно
по посочения текст на Наредбата.
Съдът счита, обаче, че анализът на така
цитираната правна норма обосновава извод, че нарушението, осъществяващо състава
на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18, по същество не води до неотразяване на
приходи, тъй като приходи се формират именно от продажбата на стоки или услуги.
До този извод е достигнал и АНО, прилагайки разпоредбата на чл. 185, ал.2, изр.
2, вр. с ал.1 ЗДДС. В изречение 2 на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС (което е приложил АНО) е указано, че когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба
- за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. От анализа
на цитираните разпоредби се налага извода, че, за да се наложи на едно лице
имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 ЗДДС, следва нарушението по
ал.2 да е довело до неотразяване на приходи - факт, който е елемент от състава
на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от
наказващия орган. Констатации в този смисъл, обаче, не се съдържат нито в АУАН,
нито в НП, нито в показанията на разпитания свидетел, поради което правилно АНО
е приложил именно разпоредбата на чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал.1 ЗДДС.
Съдът счита обаче, че АНО неправилно е
определил размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на
жалбоподателя. По делото липсват доказателства, от които да се направи
обоснования извод, че така определеният максимален размер на санкцията е
правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за
определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по
тълкувателен път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от
страна на дружеството, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Установената
разлика също не е в драстичен размер. Ето защо, настоящият съдебен състав, след
като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на търговеца
следва да бъде определен размер на наложената санкция към минималния предвиден
от законодателя, а именно 500 лева, който е подходящ и справедлив. Изрично в
този смисъл е Решение №
2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-Бургас.
Съдът намира, че в случая е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по
делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в
категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно
понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9
от Наказателния кодекс – "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не
може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид
нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Към момента е настъпила
законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. В случая и двете страни са поискали присъждането
на разноски. На настоящия състав е служебно известно, че в практиката на
съдилищата съществува разнобой относно това на кого и в какъв размер следва да
се присъдят разноски, в случите когато е изменен само размерът на наложената
санкция. Според едното виждане в този случай следва да намери приложение принципът,
важащ в гражданския процес и разноските да се присъдят съразмерно на страните
(приема се по аналогия, че за разликата от размера на наложеното
наказание/санкция, до размера, определен от съда, искът е уважен, а за
останалия размер е отхвърлен). Според другото схващане разноски се дължат само
в полза на АНО, доколкото е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото
нарушение, а какъв е окончателният размер на санкцията, определена от съда, е
без значение.
Настоящият състав възприема второто
схващане по следните съображения. В административнонаказателното производство пред
районния съд по аналогия приложение намират разпоредбите на НПК – чл. 84 ЗАНН и
това не е случайно, предвид сходството между двете производства. Общото правило
по чл. 189, ал. 3 НПК гласи, че след като деецът е признат за виновен – то той
дължи сторените в производството разноски, без значение какво наказание му е
наложено и дали въобще му е наложено наказание (примерно в случаите на чл. 183,
ал. 3 НК). Налага се извод, че осъждането за разноските е обвързано единствено
с установяване на противоправно поведение от страна на дееца (престъпление по
НК или административно нарушение по ЗАНН), което в крайна сметка е станало
причина за образуване на производството и съответно за сторването на разноски
от страна на съответния орган. Без значение за произнасянето по разноските е
какво наказание ще се наложи или изобщо дали такова ще бъде наложено, доколкото
основанието за възлагане на разноските не е наложеното наказание, а извършеното
престъпление (нарушение). Допълнителен аргумент в защита на тази теза са и
мотивите на Тълкувателно Решение № 3 от
08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК на ВС, където се приема, че ако
НП бъде изменено и ако в производството има сторени разноски от страна на съда
(за възнаграждения на вещи лица, свидетели и т.н.), то те се възлагат изцяло на
жалбоподателя, а не съразмерно. В този
смисъл съдът счита, че с оглед доказването на извършено нарушение от страна на
жалбоподателя, то той следва да бъде осъден да заплати изцяло сторените от АНО
разноски.
В конкретния случай АНО е бил
защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в
съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в
полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна
препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.
1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 495383-F518251 от 19.02.2020г., издадено от Даниел Вълканов – Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. с чл. 118 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на „***“ ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000 лева на 500,00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „***“
ЕООД с ЕИК: *** да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
Вярно с оригинала: М.Р.