Р Е Ш
Е Н И Е
№ 45
гр. Варна, 21.02. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ
АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното
от съдия В. АРАКЕЛЯН в.т.д. №635/2018г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от Р.М.И., чрез адв. З., против
решение № 18/16.08.2018 г., постановено по т.д. № 72/2017 г. на Разградския
окръжен съд, с което са отхвърлени обективно, кумулативно съединените искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
предявени от Р.М.И. срещу ЗАД „Алианц България“ АД-гр. София за осъждане на
ответника да заплати сумите както следва:
- 250 000,00 лв. - обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 17.07.2015 г. път II-49
Разград-Търговище, при км. 28+069, виновно причинено от водача А Р Д, при
управление на л.а. „Джип Гранд Чероки“, ДК № Х ХХХХ ХХ, чиято отговорност е
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника с полица № 01114002790457 от 13.11.2014 г., валидна от 13.11.2014 г.
до 13.11.2015 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане;
- 4 100,70 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение, изследвания, прегледи, помощни средства и
уреди, и за закупуване на лекарства, вследствие на гореописаното ПТП, настъпило
на 17.07.2015 г.;
- 1 488 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди – пропуснати
ползи, представляващи разлика от получаваното от ищеца трудово възнаграждение и
заплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност за времето от 17.07.2015
г. до м. 07.2017 г., вследствие на ПТП, настъпило на 17.07.2015 г.
Въззивникът излага подробни доводи за неправилност на решението. Намира за
неправилен извода на съда за липсата на виновно поведение от страна на водача на
л.а. „Джип Гранд Чероки“, с ДК № Х ХХХХ ХХ, А Д. В продължение на горното,
излага аргументи, че от заключенията по единичните САТЕ се установява
техническа възможност за предприемане на аварийно спиране от страна на същия, при
спазване правилата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Намира, че заключението по
тройната САТЕ не следва да бъде кредитирано в частта относно началния момент на
възникване на опасността за водача А Д, възприета от вещите лица като момента
на започване на маневрата „обратен завой“ от страна на пострадалия и той не е
имал техническата възможност да избегне удара. Счита за неправилна и частта на
заключението, в която е определено, че ударът не е могъл да бъде избегнат при
времето за реакция на водача от 1,23 секунди. Излага, че навлизането на л. а.
„Джип Гранд Чероки“ в лявата лента за движение представлява нарушение на чл.
16, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че ударът
е настъпил в лявата лента на движението, съответно при почти завършена маневра „обратен
завой“ от страна на водача Р.И.. Излага доводи за предотвратимостта на удара
при движение на л. а. „Джип Гранд Чероки“ само направо в дясната лента,
съобразно определения „коридор“ за преминаване от 2,10 метра. Моли за отмяна на
решението и уважаване на исковете. Не се претендира присъждане на разноски.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от страна на
въззиваемото дружество ЗАД „Алианц България“ АД.
В провелото се по делото открито съдебно заседание на 23.01.2019 г. и представената писмена защита, процесуалният представител на Р.М.И. –
адв. З., поддържа въззивната жалба и моли съда да уважи същата, не прави
възражения по доклада по делото, моли съда да уважи предявените искови
претенции. Отново излага съображения за неправилността на обжалваното решение,
като навежда доводи за нарушение от страна на водача Дечков на разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, при (абсолютно невъзможно от житейска гледна точка) време
от 1,23 сек. за реакция на същия с цел предотвратяване на удара, както и
разпоредбите на чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗДвП. При определено от тройната САТЕ
отстоянието от 2,10 м, намира за
неправилен и необоснован извода на съда, че не е била налице минималната
странична безопасна дистанция. Намира
този извод на съда за противоречащ на трайната съдебна практика на ВКС по
въпроса за задължението на водачите на МПС да се движат в най-дясната лента за
движение на пътното платно (решение № 205/21.07.2014г. по н.д. № 484/2014г. на
3-то н.о. на ВКС и решение № 153/27.12.2018г. по н.д. № 613/2018г. на 3-то н.о.
на ВКС). Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно, в условията
на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице съпричиняване от страна на Р.И.,
да определи процента на същия и намали пропорционално определеното от съда
застрахователно обезщетение.
Представител на застрахователното дружество не се явява в провелото се по
делото открито съдебно заседание. Депозирана е молба с вх. № 518/24.01.2018г.
(п.кл.21.01.2019г.), с която излага становище относимо към правилността на
обжалваното решение. Оспорва въззивната жалба. Счита, че ищецът – настоящ
въззивник не е успял на проведе пълно и главно доказване на претенциите си,
поради което същите се явяват неоснователни. Моли съда да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на
разноски, по приложен към молбата списък.
За да се произнесе по съществото на въззивната жалба, съставът на
Варненския апелативен съд съобрази следното:
В предявената от Р.И. срещу ЗАД „Алианц България“ АД искова молба се
излага, че на 17.07.2015 г., около 18:50 часа, по пътя Разград-Търговище, е
настъпило ПТП между управлявания от ищеца л.а. марка „Опел“, модел „Корса, с ДК
№ РР 7516 АХ и л.а. марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“, с ДК № Х ХХХХ ХХ. В
резултат на реализираното ПТП на ищеца са били причинени множество увреждания,
за което е претърпял няколко хирургически намеси, довели в последствие до
определена по надлежния ред 53 % трайна неработоспособност. Претърпените
неимуществени вреди ищецът оценява в размер на 250 000 лв., а
имуществените такива в размер на 4 917,70 лв. за болнично лечение и
престой, 1 488 лв. пропуснати ползи от неполучавано трудово възнаграждение
през възстановителния период от 17.07.2015г. до края на мес. юли 2016г. По заявената
доброволна претенция по заведената на 19.08.2016г. щета № 100016217500862
застрахователното дружество е отказало да заплати застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди от страна на Р.И., поради което за
него е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ЗАД „Алианц България“
АД, с който предявените искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) се
оспорват по основание и размер. Оспорва се отговорността, респ. наличието на
виновно поведение по отношение на водача на л.а. „Джип Гранд Чероки“ А Д, като се
прави възражение, че вредите са настъпили изключително поради виновното
поведение на ищеца, действал в нарушение разпоредбите на чл. 25, чл. 26, чл.
38, ал. 3 и чл. 39, пр. 7 ЗДвП, при което ищецът Р.М.И. –настоящ въззивник, е
станал причина за настъпването на произшествието и за настъпилия вредоносен
резултат. Ищецът сам на себе си е причинил телесните увреждания и свързаните с
това вреди.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269
от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е с правно основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 267 от КЗ (отм.
ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ, вр.
чл. 45 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Безспорно се установяват следните елементи от правопораждащия фактическия
състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застраховател,
по чл. 226 КЗ / отм./: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО
на автомобилистите”, за л.а. марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“, с ДК № Х ХХХХ
ХХ, между собственика на автомобила и ЗАД „Алианц България“ АД, със срок на
валидност на застрахователна полица №01114002790457 от 13.11.2014г. до
13.11.2015г.; настъпване на ПТП, в срока на действие на договора, на
17.07.2015г., около 18:50 – 19:00 часа, при управление на автомобила от лицето А
Р Д; причинени телесни увреждания на ищеца травма на главата, епидурален
кръвоизлив, фрактура на първи и втори прешлен, счупване на второ и трето ребро
в лява гръдна половина и разкъсно-контузна рана в дясната теменно-слепоочна
област, в резултат на удар между управлявания от него л.а. „Опел корса, с ДК №
РР 7516 АХ и застрахования л.а. „Джип Гранд Чероки“; мястото на ПТП – извън
населено място, по път II-49, между гр.
Разград и гр. Търговище, участък с продължителен възходящ наклон по посока към
гр. Търговище, съответно с наклон при спускане по посока на движение към
Разград, двупосочен път за движение, с по една лента във всяка посока,
разделени с бяла прекъсната линия; на 300 метра от мястото на ПТП са поставени
знаци за регулиране на движението на движещите се в посока –гр. Разград-гр.
Търговище автомобили, в дясно от пътното платно – пътни знаци от типа А1
(опасен завой надясно) и В24 (забранено изпреварването на автомобили и
мотоциклети с кош). Автомобилът управляван от ищеца Р.И. се е движел в посока
Разград-Търговище, като при преминаване през десен завой – с относително голям
радиус на кривата /“плавен завой“/, същият е намалил скоростта си на движение и
се изнесъл плътно в дясната част на пътното платно, с решението да предприеме
маневра „завиване в обратна посока“. След него се е движел л.а. “Джип Гранд
Чероки“, управляван от А Д, който видял подадените два последователно „стоп“
сигнала на движещия се пред него л.а. „Опел Корса“, но не предвидил маневрата,
която се готвел да извърши ищеца. Водачът на л.а. „Джип Гранд Чероки“ възприел подадените
светлинни сигнали на движещия се пред него автомобил като индикация за спиране
на автомобила, поради което предприел действия за заобикаляне на л.а. „Опел
корса“ отляво с цел продължаване движението си направо в дясната лента за
движение от пътното платно, в която се намирал. Последвала е предприетата от
ищеца-водач на л.а. „Опел корса“, маневра с цел завиване в обратна посока и
насочване движението на автомобила в посока Търговище – Разград, което
поведение на ищеца променило първоначалното решение на водача на л.а. „Джип
Гранд Чероки“. След започване от страна на ищеца извършване на маневрата „завиване
в обратна посока“, водачът на л.а. „Джип Гранд Чероки“ отклонил автомобила
наляво, за да избегне удара и предприел спиране, но не успял да преустанови
движението на автомобила и последвал сблъсък между двата автомобила. Липсват
данни, който и да е от участниците в процесното ПТП да е шофирал след
употребата на алкохол. Произшествието е настъпило в светлата част на деня, при
ясно време, без данни за намалена видимост, при суха асфалтова настилка. В
резултат на произшествието ищецът получил гореописаните травматични увреждания.
Спорният въпрос, за разрешаването на който е сезиран въззивният съд, е
налице ли е виновно и противоправно поведение от страна на водача на л. а.
„Джип-Гранд Чероки“ при настъпване на процесното ПТП, което да ангажира
отговорността на застрахователното дружество по чл. 226 КЗ (отм.).
От приобщеното по делото ДП № 330 ЗМ-433/2015г. по описа на ОД на
МВР-гр.Разград е видно, че същото е образувано не срещу водача на л. а.
„Джип-Гранд Чероки“ А Д, а срещу неизвестен извършител. ДП е било образувано за
престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, вр. чл. 342, ал.1 НК, но с Постановление
№ 912/15 от 19.02.2016г. на РП – гр. Разград наказателното производство по ДП №
330 ЗМ-433/2015г. по описа на ОД на МВР-гр.Разград е било прекратено с оглед
липсата на съставомерност на извършеното деяние, на осн. чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК. Постановлението за
прекратяване е потвърдено с определение № 104/21.03.2016г. по ч.н.д.№
266/2016г. на РС-Разград, последното потвърдено от ОС-Разград с влязло в сила
определение от 20.04.2016г. постановено по в.ч.н.д. № 112/2016г. по описа на
РОС.
За да възникне отговорността на застрахователя, доколкото същата е в обема
на тази на деликвента и има вторичен характер, следва да са налице следните
кумулативно дадени предпоставки: наличие на деликт при съответното авторство;
противоправност; вина; наличие на валидно застрахователно правоотношение
„Гражданска отговорност“; настъпването на застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя; причинна връзка
между вредите и това поведението на водача на МПС.
В жалбата се твърдят конкретно, допуснати от водача на л. а. „Джип-Гранд
Чероки“ нарушения: на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, задължаващо водачите на ППС при
избиране на скоростта си на движение на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и
да намалят скоростта, а в случай на необходимост, да спрат, когато възникне
опасност за движението; на чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП за движение
възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани
с пътна маркировка, да се използва най-дясната свободна лента, като на пътно
платно с двупосочно движение, с пътни ленти, движението следва да се
осъществява в дясната пътна лента, без да се навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне.
За установяване механизмът на ПТП по делото е били назначена единична САТЕ,
но с оглед възраженията на страните по същата съдът е допуснал повторна САТЕ.
По повторната САТЕ отново са направени възражения – от ищцовата страна
касателно допуснат от вещото лице изразен правен извод и липсата на заключение
по част от задачата, и от страна на ответното дружество касателно изминалия път
от л.а. „Опел корса“ от потеглянето до мястото на настъпване на ПТП, което
служи за определяне опасната зона, времето за реакция и евентуално
предотвратимостта на произшествието. Първоинстанционният съд е допуснал
изготвянето на тройна САТЕ, което заключение е прието, без поставянето на
повече (допълнителни) въпроси от страните. Респ. не е искано назначаването на допълнителни
задачи на тройната САТЕ. Пред въззивната инстанция не са правени нови доказателствени
искания.
Законодателят с разпоредбата на чл. 202 ГПК е предвидил възможността съдът
да не възприеме заключението на вещото лице, при което съдът следва да разгледа
и обсъди същото заедно с другите доказателства по делото, а неприемането му да
бъде надлежно обосновано в мотивите на съдебното решение (решение №
221/15.04.2002 г. на I г.о. на ВКС), където да посочи аргументите и
конкретните недостатъци, неверните или ненаучни изходни позиции на заключението
(решение № 3152/26.12.1969 г. на II г. о. на ВС; решение № 2148/29.10.1955 г. на IV г.
о. на ВС;
решение № 2371/30.11.1955 г. на IV г. о. на ВС). На следващо място, броят експертизи изготвени
по делото, сам по себе си не е достатъчно, за да обоснове възприемането на
експертизата, а съдът следва да се ръководи преди всичко от тяхната
компетентност и притежаване на специални знания от значение за изясняване на
спорното обстоятелство (Решение № 511/2.VI.1993 г. на I г. о. на ВС).
От друга страна, съдът е длъжен да обсъди заключението на вещото лице заедно с
другите събрани по делото доказателствени средства, а не безкритично да го
приема, особено ако е в несъгласие с тях. В противен случай постановеното
решение отново следва да се квалифицира като необосновано (Решение № 1261/11.I.1995
г. на IV г. о. на ВС).
Не на последно място, при разногласие между експертите съдът не е длъжен да
разшири експертизата, ако може да вземе становище по разногласието. В този
случай отказът му да разшири експертизата не представлява процесуално нарушение
(Решение № 19/19.02.2001г. на II г. о. на ВС).
Съобразно гореизложеното, настоящият състав на ВАпС намира, че изведените
от първоинстанционния съд фактически обстоятелства са изведени въз основа на
задълбочена оценка на относимите доказателствени източници. Нормата на чл.
342, ал. 1 НК указва, че изпълнителното деяние по транспортните
престъпления се осъществява чрез нарушаване на правилата за движение като
бланкетира към специалните разпоредби, предмет на други нормативни актове.
Всяко едно нарушение на установените правила принципно създава опасност за
движението по пътищата и ако в причинна връзка с него настъпят съставомерните
последици, регламентирани в наказателния закон, нарушението се превръща в
изпълнително деяние на съответния състав на престъпление по НК.
За да възприеме липсата на вина от страна на водача на л.а. „Джип-Гранд
Чероки“ първоинстанционният съд е приел, че намаляването на скоростта на
автомобила на ищеца и изнасянето му крайно в ляво, предизвикало двукратното
подаване на „стоп“ сигнал, не съдържа индиции за предвидима опасност и
респективно не налага движение с особена предпазливост.
Извършената маневра „завиване в обратна посока“ от ищеца Р.И., в участък, в
който такава маневра, предвид ограничена видимост, породена от десния завой в
този пътен участък, е изрично забранена от разпоредбата на чл. 39 ЗДвП. Ищецът
е следвало да съобрази постоянния наклон и ъгъл на завой, който притежава
пътният участък, на който е настъпило процесното ПТП. Пътният участък се
характеризира с ограничена видимост, поради което предприетата и извършена от
него маневра съставлява нарушение на чл. 39 ЗДвП. Същевременно, с оглед осигуряване
на достатъчната ширина за извършване на предприетата маневра, ищецът е отклонил
управлявания от него автомобил в дясно, при което присветването на „стоп“
светлините е възприето като индикация за спиране. Пътният участък, в който е
настъпило процесното ПТП, е с интензивно движение, в който разрешената скорост
е 90 км/ч. Видно от изготвеното по делото експертно заключение, скоростта и на
двата автомобила е била значително под нормативно разрешената максимална
такава. Настоящият състав на ВАпС намира, че в случая се касае за деяние от
страна на ищеца, който с поведението си е създал опасност както за останалите
участници в движението, но и на самия себе си.
По отношение възраженията за липса на категоричен отговор относно момента
на възникване на опасността за водача на л.а. „Джип-Гранд Чероки“, от който да
се изчисли и времето за реакция на същия с цел предотвратяване на удара, съдът
намира, че вещите лица задълбочено и компетентно са изследвали варианта за
възникване на опасността от техническа гледна точка, възприемайки за начало
нарушаването на някакво правило или закон. Изрично са уточнили по време на
изслушване на тройната САТЕ, че в случай, че се възприеме друг начален момент
резултатът би бил друг и това трябва допълнително да бъде изследвано. В случай,
че се възприеме за начален момент подадените „стоп светлини“ от водача на
л.а.“Опел корса“, тогава разстоянието между двата автомобила, респ. времето за
реакция би било друго, за което не е поставена алтернативна задача.
Изследваният от вещите лица вариант е от техническа гледна точка, когато
автомобилът се насочва на ляво, при което просветването на стоповете не може да
се тълкува като индикация за предприемане на маневра „завой на ляво“, тъй като
има възможност да се предприема спиране на автомобила. При това, след
приключване изслушването на тройната САТЕ страните не са искали поставянето на
допълнителни въпроси за разрешаване от експертите в тази насока (на начален
момент на възникване на опасността), като заключението е прието без възражения
на страните.
Съдът не
намира основание да откаже да възприема предложените от вещото лице изводи по релевантните факти, за които се изискват
специални знания, поради което приема същото за меродавно. Още повече, че повторната единична експертиза е дала различно заключение
относно времето за реакция, но страните са възразили и същата е била отхвърлена
от съда. Във варианта предложен от повторната САТЕ експертът е допуснал и
извършена от ищеца допълнителна маневра „движение назад“, предвид
недостатъчната площ за извършване отведнъж на маневрата „завиване в обратна
посока“, съобразно различно възприетата в заключението траектория на л.а. „Опел
корса“. В този случай е заключил, че би било налице и спиране на автомобила по средата
на пътя, за да извърши допълнителната маневра „движение назад“, което би довело
до нарушение от страна на ищеца и на разпоредбата на чл. 40 ЗДвП. По делото не
бяха събрани необходимите доказателства, указващи преустановяване движението на
л.а. „Опел корса“ по средата на пътя, поради което съдът намира за меродавно
изчислението дадено от тройната експертиза досежно опасната зона и времето за
реакция.
Опасната зона представлява най – малкото разстояние, на което едно превозно
средство може да бъде спряно от момента на появяване на препятствие на пътя. Настоящият
състав на съда, след преценка на материалите по делото, съобразявайки
изготвените скици и експертни заключения, възприема момента на предприемане
маневрата „обратен ляв завой“ от страна на ищеца като момент, в който водачът
на л.а „Джип Гранд Чероки“ би могъл да възприеме това като опасност на пътя. Респ.
това е и моментът на възникване на опасността за движение, когато и движещият
се зад предприелият неправилно извършване на „обратен ляв завой“ л.а. „Опел
корса“, а именно л.а „Джип Гранд Чероки“, е имал обективната възможност и
задължение да я възприеме като такава и да предприеме необходимото за нейното
избягване, съблюдавайки разпоредбите на закона.
По делото липсват данни водачът на л.а „Джип Гранд Чероки“ да е създал
предпоставките за настъпването на процесното ПТП, с поведението си преди
опасната зона. Отклонението от първоначалната му права на движение е било само
и единствено с цел избягване на евентуален удар, поради което е и преценил, че
това е възможно само заобикаляйки л.а. „Опел корса“ от лявата му страна. Напротив, именно ищецът с поведението си е
създал такива. В момента на възникване
на опасността разстоянието между двата обекта е било 19.68 м, като изчислената
от изготвилите тройната САТЕ вещи лица опасна зона за спиране при скорост от 70
км/ч е 55,5 м, респ. при 80 км/ч – 67.45 м, поради което водачът на л.а. „Джип
Гранд Чероки“ не е имал техническа възможност да предотврати удара. Неминуемо
следва да се отчете и възприетия от същия насрещно движещ се, в лява пътна
лента, л.а. „Пежо“, с който водачът А Д е съобразил поведението си на пътя. Дори
и задействайки спирачната система, избягването на удара с л.а. „Опел корса“ е
било непредотвратимо предвид недостатъчното разстояние, в т.ч. и странично
такова, с оглед на това, че времето за реакция за А Д при скорост от 70-80 км/ч
(под максимално разрешената от 90 км/ч за този пътен участък, с което не е
налице законово нарушение) е било крайно недостатъчно, за да се предприеме
алтернативно разминаване с маневриращия автомобил, заобикаляйки същия от дясно,
тъй като не би била налице минималната странична безопасна дистанция. Ето защо,
съдът намира, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от
страна на водача на л.а „Джип Гранд Чероки“, респ. на чл. 15, ал. 1 и чл. 16,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, които да са довели до настъпване на ПТП или да е в причинна
връзка с настъпилите вреди за ищеца. Не несъобразяването
на скоростта (чл. 20,ал. 2 ЗДвП) или заемане на нереазрешена позиция
(чл. 15 и чл. 16 ЗДвП) на движение на МПС с конкретните
посочени по-горе условия на пътната обстановка е причинила невъзможността водача на л.а „Джип Гранд Чероки“ да забележи своевременно маневриращия л.а. „Опел корса“ управляван от ищеца. Подаването на стоп сигнал от страна на ищеца по никакъв начин не може да се
възприеме като възнамерение да се извърши маневра „завиване в обратна посока“ (на
ляво), влизайки плътно в ляво на платното за движение, в близост до осевата
линия или преминавайки същата, навлизайки в платното за движение на
насрещнодвижещите се автомобили. При все това, касае се за пътен участък с
ограничена видимост – участък с продължителен възходящ наклон по посока на
движение на двата процесни автомобила, в десен завой, с относително голям
радиус на кривата /“плавен завой“/. Дори и да се приеме, че ищецът е подал
необходимия светлинен сигнал – ляв мигач, за извършване на маневрата, това не
обуславя неангажираността му като водача на л.а. „Опел корса“ да предвиди
възможността от приближаване на движещи се след него или срещу него автомобили.
С оглед ограничената видимост в участъка, в който е настъпило процесното ПТП –
завой с голям радиус, по път с постоянен наклон по посока на движение, при
което ищецът е бил първи л.а., предприемащ маневра, идващите зад него автомобили
биха попаднали в по-ниската част на пътя спрямо неговото местоположение на
платното за движение, при което за водача на л.а. „Опел корса“ би имало
ограничена видимост. Ето защо, последният е можел да избере друг пътен участък,
в който да извърши желаната от него маневра с оглед задължението му да
предприеме всички необходими мерки за безопасност, както за останалите
участници в движението, така и за себе си и своите спътници в управлявания от
него автомобил. Нещо повече, подадените светлинни сигнали „стоп“, породени от
намаляване на скоростта, чрез задействане на спирачната система, както и
изнасянето на л.а. „Опел корса“ плътно в дясно, от гледна точка на движещия се
зад него на разумна дистанция и с разумна скорост л.а. „Джип Гранд Чероки“,
биха могли да се възприемат предимно като индикация за спиране на автомобила на
разрешеното за това място, но не и като такава за възникване на опасност на
движението, а още повече за предприемане на маневра „завиване в обратна посока“.
В случая, водачът на МПС л.а „Джип Гранд Чероки“ от обективна и субективна
страна не би могъл в по-ранен момент и от по-голямо разстояние да възприеме
ищеца като опасност на пътя, надвишаващо опасната зона на спиране на автомобила. Скоростта на л.а. „Опел корса“ е достигнала до 15-10 км/ч
след намалянето ѝ от страна на ищеца (съгласно показанията на св.
Радослав И.-л.285 от първоинстанционното дело), което е възприето от движещия
се зад него л.а. „Джип Гранд Чероки“, като спиране по средата на пътя, извършено
след рязко навлизане в най-лявата част на пътната лента, в която са се движили
двата автомобила (съгл. показания на св. Дечков дадени в о.с.з. на 24.01.2018г.
– л. 286). Водачът
на л.а. „Джип Гранд Чероки“ е бил поставен в
състояние на внезапна, пряка и непосредствена опасност за движението му, която
ситуация той не е могъл да предвиди и да предотврати чрез намаляване на
скоростта или спиране поради възникване на опасността за движението му в
опасната зона за спиране на превозното средство.
От така възприета изложена по-горе фактическа обстановка, съобразена със
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че с действието
си ищецът е поставил сам себе си в опасност и е предизвика ПТП. С други думи, с
поведението си ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата и в частност
нормите на чл. 25, ал. 1 и чл. 39 ЗДвП, в следствие на което се е стигнало до
настъпване на процесното ПТП, при липса на вина от страна на А Д.
Предвид възприетата от съда липса на допуснати от водача
на л.а. „Джип Гранд Чероки“ нарушения на правилата на
ЗДвП, се изключва и възможността за ангажиране на деликтната отговорност на същия
за обезщетяване на причинените на ищеца вреди. Не отговаря и застрахователят,
защото неговата отговорност е функционално обусловена от тази на прекия
причинител. С оглед на изложеното, предявените искове са неоснователни и
недоказани.
Поради
съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата от обжалването и на основание чл. 78,
ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК, искането на процесуалния представител на въззиваемото
дружество за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция
следва да бъде уважено, като въззивникът се осъди да заплати сумата от 200 лв., съгласно
представения списък по см. на чл. 80 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/16.08.2018 г., постановено по т.д. № 72/2017 г. на Разградския
окръжен съд.
ОСЪЖДА Р.М.И., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Княз Александър Дондуков №59, дружеството
се представлява заедно от всеки двама от изпълнителните директори – Орлин
Ценков Пенев, Андрей Бойков Александров, Александър Проценко и Павлин Деков
Петков, сумата от 200 лв., представляваща възнаграждение за
юристконсултска защита за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 във
вр. ал. 8 ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на
чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.