Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
4621 по описа за 2019 г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.И.Г. срещу
наказателно постановление № 19-0819-004399 от 02.08.2019 г., издадено от
началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на въззивника са наложени следните административни наказания:
1) на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 е
наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ;
2) на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 .
Въззивникът намира наказателното постановление за
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР –
гр. Варна не изпраща законен или процесуален представител в проведеното открито
съдебно заседание.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 17.07.2019 г. свидетелят Д.И.Д. (служител в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна) изпълнявал служебните си задължения в екип с
Г.Ц.И. (командир на отделение при ОДМВР – Варна), като извършвали контрол на
движението по пътищата на бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна, до Дом на
камиона.
В 09,52 часа полицейските
служители спрели за проверка товарен автомобил „Дачия
Докер“ с рег. № А 4468 МХ, управляван от въззивника К.И.Г..
Поводът за спирането на
моторното превозно средство бил, че контролните органи установили, че водачът
не използва обезопасителен колан.
При извършената проверка
служителите на ОДМВР – Варна извършили оглед на автомобила и констатирали, че
предните две гуми на моторното превозно средство били износени до гладкост.
Предвид констатираната гладкост било безпредметно използването на дълбокомер за протектора на гума. За да подкрепят
констатациите си, полицейските служители направили снимки на гумите.
Приемайки, че с посоченото
поведение водачът на автомобила е осъществил състава на две административни
нарушения, Г.Ц.И. съставил на място акт за установяване на административно
нарушение, който въззивникът подписал.
В предвидения в чл. 44, ал.
1 ЗАНН срок са постъпили писмени възражения по акта, като на 02.08.2019 г. С. М.С.
- началник група в ОД на МВР – гр. Варна, сектор „Пътна полиция“ (определена от
министъра на вътрешните работи като компетентен орган да издава наказателни
постановления), отхвърлила възражението като неоснователно и приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, издала обжалваното
наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства: показанията на св. Д.И.Д.;
писмени доказателства и доказателствени средства:
заповед на министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, АУАН и
веществени доказателства – 3 бр. снимки.
Авторството
на деянията и тяхната субективна страна се установява изцяло от показанията на
св. Д.И.Д., които са вътрешно непротиворечиви, последователни и логични, а
освен това съответстват и на представените по делото писмени доказателства,
както и на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият
се ползва с презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени
до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив
показанията на св. Д.Д. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също
служи като основа на направените от съда фактически изводи.
От
приетите по делото веществени доказателства – 3 броя снимки, се установява
обстоятелството, че предните гуми на процесния лек
автомобил са износени до гладкост. Съдът кредитира същите, доколкото не са
налице данни за манипулиране на същите, а освен това се подкрепят от събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства.
Съдът
намира за достоверни и представените по делото писмени доказателства, поради
това че същите са еднопосочни и непротиворечиви.
По
изложените съображения за достоверност на всички събрани по делото гласни,
писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, съдът направи въз основа на същите своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност. Надлежно
е предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган.
Съдът намира, че следва да разгледа законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление по пунктове съобразно вменените на въззивника административни нарушения:
По отношение на нарушението по
чл. 139, ал. 1, т. 1
ЗДвП (пункт 1):
В тази част
съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН съдържа необходимите реквизити,
изброени в чл. 42 ЗАНН, а НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП (посочена като нарушена в НП)
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически
изправни.
Условията, на които следва да отговарят моторните превозни
средства, за да се приеме, че същите са технически изправни, са регламентирани
в Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, където в Приложение № 5 са посочени
възможните причини за неизправност на всяко едно моторно превозно средство. В
т. 5.2.3, б. „д“ от приложението са изброени следните причини за неизправност
на МПС: „Индикаторът за износване на протектора на гума се вижда. Дълбочината
на протектора на гума не е в съответствие с изискванията – дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобилите и на мотоциклетите
е по-малка от 1,6 mm“. В конкретния случай предните две гуми на процесния автомобил са били износени до гладкост, поради
което и категорично не е имало никаква дълбочина на протекторния
рисунък на гумите. Следователно въззивникът,
управлявайки неизправно МПС - с напълно
износени гуми (до гладкост), е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Съдът намира, че в настоящия случай е
неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 200 лв. за водач, който управлява технически неизправно
пътно превозно средство - при констатирани значителни неизправности. В
санкционната разпоредба на чл. 179 ЗДвП наказанията са диференцирани според
формата на констатираната неизправност, като е предвидено по-леко наказание за
незначителни неизправности, средно наказание за значителни неизправности и
по-тежко наказание за опасни неизправности.
В т. 71, 72
и 73 от §6 от ДР на ЗДВП са дадени легални дефиниции на различните
неизправности, както следва:
т. 71: "Незначителни
неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за
безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната
среда, както и други незначителни несъответствия;
т. 72: (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.)
"Значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат
безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната
среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и
други по-значителни несъответствия.
т. 73: (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) "Опасни
неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск
за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната
среда.
При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че допусната
техническа неизправност е опасна, тъй като управлението на МПС с напълно
износени гуми (независимо от броя на износените гуми) представлява пряк и
непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата. Въпреки това, въззивният съд няма право да прилага закон за по-тежко
наказуемо нарушение предвид липсата на такова обвинение в административнонаказателното
производство. Ангажирането на отговорността на въззивника
за по-леко наказуемо нарушение не се отразява на законосъобразността на
наказателното постановление, тъй като фактическите обстоятелства, за които е
ангажирана административнонаказателната отговорност,
остават непроменени.
Поради това,
че предвиденото наказание е във фиксиран размер, съдът намира, че не следва да
обсъжда неговата справедливост.
По отношение на
нарушението по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП (пункт 2):
В тази част съдът в рамките на служебната проверка не
констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, а НП отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съдът намира, че с действията си въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава
на административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В конкретния случай жалбоподателят, като водач на
пътно превозно средство, е управлявал същото без да използва обезопасителен
колан, с който моторното превозно средство е било оборудвано. Следователно
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
Съдът намира, че в настоящия
случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП предвижда наказание в размер на 50 лв. за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.
Поради това, че предвиденото
наказание е във фиксиран размер, съдът намира, че не следва да обсъжда неговата
справедливост.
По възраженията на въззивното дружество:
Съдът намира, че не е налице нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 1 от ЗАНН, доколкото в наказателното постановление са посочени собственото,
бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало. В
процесуалния закон няма изискване за индивидуализиране на акта, с който
определено лице е оправомощено като наказващ орган.
Следва да се отбележи, че в административнонаказателната
преписка се съдържа заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, от която произтича компетентността на С.М.С., издала процесното наказателно постановление.
В наказателното
постановление изрично е посочено, че наказващият орган намира подаденото
възражение за неоснователно, като се позовава на изготвената от комисия в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна справка. Липсата на детайлно обсъждане
на възраженията на въззивника, направени в хода на административнонаказателното производство, не представлява
съществено процесуално нарушение, което да е накърнило правото на защита на
наказаното лице. Аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че
законодателят не е въвел изискване в чл. 57 ЗАНН наказващият орган да изрази
становище по възраженията на нарушителя. На следващо място наказаното лице може
да упражни правото си на жалба срещу издаденото наказателно постановление, при
което съдът е длъжен да провери изцяло процесуалната и материалната
законосъобразност на обжалвания акт.
Ирелевантно
се явява възражението за това, че издадената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка „спиране от движение“ е обжалвано, поради
което и не следва да бъде обсъждано.
Относно възражението, че
степента на неизправност на МПС трябва да почива на конкретни доказателства,
съдът намира, че изводите на наказващия орган са напълно обосновани предвид презумптивната доказателствена
стойност на АУАН, както и наличието на снимки, от които категорично се
установява, че предните гуми на автомобила са били износени до гладкост.
По изложените съображения за
законосъобразност на наказателното постановление, съдът намира, че същото
следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление № 19-0819-004399 от 02.08.2019 г., издадено от началник на група
към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на К.И.Г. са наложени
следните административни наказания:
1) на основание чл.
179, ал. 6, т. 2 е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв.
за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ;
2) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.
1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: