РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Кюстендил, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20241520200261 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Емфи Логистик" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град ***, улица „***" №***, ет.**, ап.**, представлявано от
управителя В. Й. срещу наказателно постановление № 10-2300072/30.01.2014 г., издадено
от М. Г. - директор на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Кюстендил, с което е
наложено административни наказание на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във
връзка с чл. 414, ал. З от Кодекса на труда имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева. за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ, във вр. с
чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл.62, ал.5 от КТ.
В подадената жалба и впоследствие в хода на процеса се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление, като се
навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по
установяване и санкциониране на административното нарушение, по аргументи, подробно
изложени в депозираната жалба и изложени в съдебно заседание. Претендира се присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да отхвърли
жалбата и да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и съобрази разпоредбите на закона, намери
за установено следното:
На 13.11.2023г. и на 21.11.2023г. при извършени проверки по документи в сградата
на Д „ИТ“ в гр. Кюстендил, бул. „***“ №**, ет.***, инспектори при Дирекция "Инспекция
по труда" установили, че дружеството жалбоподател в качеството си на работодател е
издало Заповед № 011/01.01.2023г. за прекратяване на трудовите правоотношения с М. В. с
ЕГН ********** на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 01.01.2023г. Велков е
работил по трудов договор № 023/14.09.2023г. и с горепосочената заповед е прекратено
трудовото правоотношение, но в законоустановения 7-дневен срок не е подадено в ТД на
НАП за прекратяването на трудовото правоотношение.
С оглед установената непротиворечива фактическа обстановка на 30.11.2023 година
на дружеството жалбоподател бил съставен акт за извършено административно нарушение
№ 10-2300072 за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ и връчен на упълномощения
представител свид. Г.. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира дружеството жалбоподател с имуществена санкция в размер на 1500
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените
по делото писмени доказателства - Наказателно постановление № 10-2300072/30.01.2024 г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Кюстендил; акт за
установяване на административно нарушение № 10-2300072 от 30.11.2024 година на главен
инспектор при Дирекция "ИТ" – Кюстендил; копие от трудов договор № 023 между
дружеството жалбоподател и Ю. А. Ю., сключен на 14.09.2022г.; молба № 003 от М. В.
Заповед № 011 от 01.01.2023г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5
от КТ; протокол за извършена проверка.
В подкрепа на изложената по горе фактическа обстановка са и събраните гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите Д. В., Л. М. и А. Г., чиито показания
изцяло кореспондират приетите писмени доказателства описани по-горе.
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в
този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана. При така приетото за
установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.
Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ - уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в
седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор. Несъмнено е, че към дата
10.01.2023г. е изтекъл горепосочения седемдневен срок за представяне от работодателя на
уведомлението съгласно приложение № 1 и респ. е извършено вмененото нарушение.
Поради изложеното съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и обосновано. Констатираното деяние осъществява всички признаци от
2
състава на административно нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от
Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по материя, място и степен
орган, в съответствие с материалният и процесуалния закон. Наложено е административно
наказание, което е определено в съответствие с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ като вид
имуществена санкция и е в минималния размер от 1 500 лева. Съдът намира, че не е налице
"маловажен" случай на административно нарушение, поради което не следва да се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай извършеното административно
нарушение не се отличава по нищо с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения от този вид, като искането за
отстраняване на допуснатото нарушение е било направено месеци след като то е извършено.
Ето защо съдът счете, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63, ал.3 във вр. ал.5 ЗАНН, вр. с чл.37,
ал.1 ЗПП, вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на
учреждението, чийто орган е издал процесното НП следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева. Размерът бе определен от
съда, съобразявайки правната и фактическа сложност на делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 10-2300072/30.01.2014 г.,
издадено от М. Г. - директор на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Кюстендил, с
което на „Емфи Логистик" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
К., улица „***" №***, ет.***, ап.***, представлявано от управителя В. Й. е наложено
административно наказание на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във връзка с чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500.00 (хиляда и
петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ, във вр. с
чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл.62, ал.5 от КТ.
ОСЪЖДА „Емфи Логистик" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град К., улица „***" №***, ет.***, ап.***, представлявано от управителя В. Й.,
да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Кюстендил юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията до страните за
неговото изготвяне с касационна жалба пред Административен съд – гр. Кюстендил, по реда
на АПК.
3
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4