Р
Е Ш Е
Н И Е
№ .............................................
.........................................., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито
съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело №1353/2022г.
Производството е по реда на чл. чл.172 ал.5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Г.И.К.
чрез адв. А.Х.Д. срещу заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0355-000023/09.05.2022г. на мл. автоконтрольор към РУ Тервел при ОД
на МВР Добрич.
Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна и
незаконосъобразна и иска отмяната ѝ, поради противоречие с чл.56, чл.120,
ал.2 от Конституцията на Република България. Посочено е, че административният
акт не съдържа мотиви. Изложени са твърдения, че автомобилът е бил управляван
от А. Г. Б., но АУАН и ЗППАМ са били наложени на Г.К.. Жалбоподателят в
подкрепа на твърденията си представя записи на бензиностанцията преди
полицейския патрул да спре превозното средство. Сочи, че полицейските служители
са установили, че К. е бил до превозното средство в с. Нова Камена, но не е управлявал
същото. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът в производството – младши автоконтрольор
към РУ Тервел при ОД на МВР Добрич, оспорва жалбата като неоснователна и иска
нейното отхвърляне. Изтъква, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна,
налице са материално-правни предпоставки за издаването ѝ.
Обжалваният административен акт е бил съобщен на Г.И.К.
на 26.05.2022г., а жалбата срещу него е постъпила на 27.05.2022г., което я
прави подадена в 14-дневния законоустановен срок, срещу акт подлежащ на
обжалване, от лице с правен интерес от това.
Жалбата е подадена от лице, притежаващо правен интерес
от оспорване, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред пред Административен съд – Варна
административен акт, поради което е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата и
като прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства стигна до
следните фактически изводи:
Принудителната административна мярка по чл.171, т.1,
б.“б“ във връзка с чл.172 ал.1 от ЗДвП е наложена на жалбоподателя за това, че
на 06.05.2022 г. около 02.30 ч. в с. Нова Камена на ул. „Четвърта“ до дом №63 в
посока изхода на селото управлява лек автомобил Ситроен Ц 2 с рег. №В **** ВМ,
собственост на Г. М. К., е отказал да му бъде извършена проверка за наркотични
вещества с техническо средство „Дръг-Чек 5000“. Издаден му е талон за
медицинско изследване № 072426.
За извършеното административно нарушение против
жалбоподателя бил съставен АУАН № GA667155/06.05.2022 г., за нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, от полицейския служител В. Н. С. –
младши автоконтрольор в РУ Тервел при ОД МВР Добрич, в присъствието на свидетеля
Т.Д.. Въпросният АУАН № GA667155/06.05.2022 г. е съставен при отказ на
жалбоподателя да го подпише, удостоверен с подписа на един свидетел – Т. И. Д.,
служител на РУ Тервел.
Като доказателства по делото са приобщени докладна
записка от мл. Инспектор Т. Д. в РУ Тервел, декларация от 26.05.2022 г. на Г.К.,
талон за изследване №072426, АУАН №GA667155/06.05.2022 г. издаден от мл.
автоконтрольор при РУ Тервел при ОД на МВР Добрич, наказателно постановление
№22-0851-000655/26.05.2022 г. издадено от началник сектор „Пътна полиция“ в ОД
на МВР Добрич, които обосновават предпоставките за налагане на принудителна
административна мярка. От посочените доказателства се установява, че проверката
на жалбоподателя е предизвикана от поведението му, след като водачът не се е
подчинил на подаден сигнал от служители на РУ Дулово и РУ Каолиново, същият е
бил идентифициран след преследване и принудително спиране от гр. Дулово до с.
Нова Камена.
Г.К. е отказал да бъде изпробван с техническо
средство, както и да направи медицинско изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози.
При така установената фактическа обстановка, съдът
извежда следния правен извод:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган –
младши автоконтрольор към ОД на МВР Добрич, действащ в обхвата на
териториалната си компетентност – за нарушение на ЗДвП, извършено на
територията, обслужвана от ОД на МВР - Добрич.
Оспорваната в това съдебно производство заповед за
прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата
писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е
и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването ѝ.
Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ по
чл.171, т.1 б.„б“ от ЗДвП. Възражението в жалбата за това, че оспорената
заповед не съдържа мотиви, съдът счита
за неоснователно. Изложените в заповедта мотиви са в достатъчна степен
конкретни и ясни, т. е., за жалбоподателя е било възможно да разбере за какво
административно нарушение на правилата за движение по пътищата се прилага
принудителната административна мярка и да организира защитата си. В оспорената
заповед подробно е описана фактическата обстановка, както и въз основа на нея е
направен извод за осъществен състав на административно нарушение за налагане на
ПАМ, във връзка с което има съставен и акт за установяване на административно
нарушение и е издадено и наказателно постановление за същото. Следователно, не
е налице основание за отмяна на обжалвания административен акт като
незаконосъобразен поради това, че същият не е издаден при спазване на
изискванията за форма на акта, съобразно чл.146, т.2 от АПК.
При служебната проверка не се констатират допуснати
съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на
заповедта само на това основание.
Съгласно
чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух,
или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4
установените стойности са определящи. Настоящата хипотеза е във връзка с отказ водача
на моторното превозно средство да бъде изследван за употреба на наркотици.
При спазване на чл.170, ал.1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест,
административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на
принудителната административна мярка по чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да
установи факти, от които черпи права като обори констатациите относно отказа да
бъде изпробван с техническо средство за наркотични вещества, съответно да
извърши медицинско изследване по издадения талон за медицинско изследване № 072426/06.05.2022
г. Със съставения АУАН е установено, че водачът /жалбоподател по делото/ е
извършил нарушение на чл.174, ал.3 предл. второ от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП съставеният АУАН има
доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата
обстановка в заповедта за налагане на принудителна административна мярка не е
оборена от жалбоподателя, върху който лежи доказателствената тежест.
Твърдението на жалбоподателя, че друго лице е
управлявало автомобила остана недоказано. Представената в подкрепа на защитната
теза на жалбоподателя флашка с видеозаписи също не опроверга фактическата
обстановка, констатирана от административния орган. Видео клиповете, съдържащи
се във въпросната флаш памет касаят времето от 00:57:17 до 00:59:35 на
06.05.2022 г., т.е. период, който се различава от посочения в оспорената
заповед, а именно 06.05.2022 г. около 02.30 ч. За времето от 00:59:35 до около
02.30 ч. на 06.05.2022 г. е неотносимо кой е управлявал процесния автомобил,
тъй като от значение е водачът, който е отказал проверката за употреба на
наркотични вещества. Записите не доказват по несъмнен и безспорен начин, че при
проверката друг, а не Г.К. е управлявал автомобила с рег.№ В **** ВМ. В
допълнение на този извод е факта, че от клипа не може да се установи
автомобилът на коя бензиностанция е, кое населено място, кои са лицата и всяко
едно от тях, които са заснети в записите, от кое точно място – на водач, на
пътник от кой страна на автомобила
излиза/съответно влиза всяко от лицата, които присъстват на видео записите. Прави
впечатление, че на места част от клипа съдържа времеви „прескоци“ и
последователността на кадрите е прекъсната, което може да се дължи на допълнителна
обработка на файловете. Релевантно е, че
полицейските служители са установили жалбоподателя да излиза от автомобила,
съответно е тръгнал да бяга. В този смисъл неоснователно и недоказано се явява
възражението на жалбоподателя, че фактическите констатации, изложени в
обстоятелствената част на оспорената заповед, не отговарят на действителността.
Твърдението в жалбата, че полицейските служители не са
установили К. да управлява автомобила, се опровергава от обясненията на
ответника В. С., който заявява, че К. не
е спрял на стоп палка, поради което е бил последван от полицейския автомобил. Когато
автомобилът с рег.№ В **** ВМ пристига в с.Нова Камена спира, К. излиза от него и започва да бяга, като впоследствие е бил настигнат от полицаите. Служителите на
РУ Тервел не са видели друго лице да излиза от автомобила. В случай, че в
автомобила е имало и друго лице, то нелогично би било К. да напусне същия и да
тръгне да бяга, защото при наличие на двама души, органите на реда щяха да
бъдат затруднени да установят кой е управлявал автомобила. Не са опровергани
обясненията на мл.автоконтрольор С., че единствено К. е напуснал автомобила,
съответно не е имало друго лице в него. В съдебно заседания административният
орган /който се яви лично/ посочи, че след като К. е отказал да му бъде
извършена проба за употреба на наркотични вещества, служителите на реда са
претърсили автомобила, но няма данни да е било открито друго лице.
Безспорно са
възникнали материално-правните предпоставки за налагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1 б.“б“
от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с
оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага
при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно
административният орган е приложил принудителната административна мярка. При отказ
да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо
средство от страна на водач на МПС, както и при отказ да бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози и неизпълнение на предписание за медицинско изследване, с цел
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Целите, които поставя чл.171 от ЗДвП, са осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения. Не се констатират обстоятелства, от които да
следва извод за несъответствие на наложената мярка с целта на закона. В
потвърждение на този извод е пояснението на ответника, който е възприел
поведението на К. непосредствено след задържането му – поведението му е било
неадекватно, видимо употребил алкохол, според С. и други забранени вещества.
С оглед на изложеното, съдът счита за неоснователна
жалбата. Оспореният с нея индивидуален административен акт е законосъобразен,
издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, мотивиран и с
посочени фактически и правни основания, които сочат към правилно приложение на
материалния закон и спазване на целта на закона. Не бяха установени съществени
нарушения на административно-производствените правила. Не са налице основания
за отмяна на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.
При този изход на делото, ответника щеше да има право
на разноски, ако беше представляван от юрисконсулт или адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, чл. 172, ал. 2 от ЗДвП съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.К. срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0355-000023/09.05.2022 г. по чл.171, т.1 буква „б“ от Закона за движение
по пътищата, издадена от младши автоконтрольор в Районно управление гр.Тервел към ОД на МВР гр.Добрич.
Съгласно чл.172 ал.5 от Закона за движение по
пътищата, решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: