ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 29.06.2021 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 300 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по жалба (с характер на
молба по чл.248, ал.1 от ГПК) на „Гораинвест“ АД, със седалище в гр.Русе, против
постановеното по делото определение № 25/04.06.2021 г., в частта му, с която
жалбоподателят е осъден да заплати на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП
– Габрово сумата от 500 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В молбата се излагат подробни съображения за неправилност на определението в
частта за разноските. Твърди се, че поради извършени междувременно действия по
отмяна на оспорения акт от самия ответник и издаването на нов такъв, който не
страда от визираните в жалбата пороци, за жалбоподателя е отпаднал правния
интерес от внасяне на указаната от съда държавна такса и продължаване на
производството по делото. Поддържа, че издаването на оспорения
незаконосъобразен акт съставлява поведение на ответника, което именно е дало
повод за завеждане на делото, поради което и по арг. от чл.143, ал.3 от АПК
направените от последния деловодни разноски следва да останат за негова сметка.
Твърди, че настоящият случай е аналогичен по своите последици на оттегляне на
оспорения акт по реда на чл.156 от АПК, в която хипотеза, съгласно чл.143, ал.2
от АПК, жалбоподателят, а не ответникът, има право на разноски. Иска от съда да
постанови определение, с което посоченото определение да бъде отменено в частта
за разноските. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК
ответникът – директорът на ТП „ДЛС Дунав“ – Русе, чрез процесуалния си
представител, е представил писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на молбата. Поддържа, че в разглеждания случай производството
по делото е прекратено поради неотстраняване в срок на констатираните от съда
нередовности по жалбата – чл.158, ал.3 от АПК, поради което не може да се прави
аналогия със случаите на неговото прекратяване поради оттегляне на оспорения
акт. Счита, че дори и жалбата да беше редовна, то тя би била недопустима и
производството по нея щеше да подлежи на прекратяване на самостоятелно
основание – чл.159, т.1 от АПК, тъй като оспорената заповед № 116/26.04.2021 г.
за провеждане на електронен търг с наддаване за покупко-продажба на стояща
дървесина на корен, добита от горски територии държавна собственост на
територията на ТП „ДЛС Дунав“ – Русе, е процедурен акт по чл.21, ал.5 от АПК, с който се
обявяват условията за участие в състезателно административно производство по
издаването на индивидуални административни актове, а на индивидуален
административен акт, какъвто е заповедта за определяне на купувач или за
прекратяване на процедурата по електронния търг съгласно чл.74е, ал.1 от Наредба
за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии
- държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни
горски продукти, за които крайни актове в чл.74е, ал.4 от Наредбата изрично е
предвидена възможността за обжалването им по реда на АПК. По изложените
съображения счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
моли съда да постанови определение, с което да остави молбата без уважение. Счита,
че искането на жалбоподателя за присъждането на разноски в настоящото
производство е неоснователно.
Искането е направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК
вр.чл.144 от АПК вр.чл.230 от АПК, от процесуално легитимирана страна, при
наличие на правен интерес, касае изменение на съдебния акт в частта за
разноските, които самата страна е осъдена да плати, а не на тези, присъдени в
нейна полза, поради което представянето на списък по чл.80 от ГПК не е
необходимо (арг. от т.8 и т.9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК) и следователно е допустимо. Разгледано по
същество, то се явява неоснователно.
В мотивите към определението, чието изменение в частта
за разноските се иска, съдът е изложил подробни съображения защо счита надлежно
доказани направените от ответника по жалбата разноски за адвокатско
възнаграждение. С отговора на молбата е представено и допълнително
доказателство – извлечение от банковата сметка на адв.А. от РАК, с което това
обстоятелство се доказва по несъмнен начин.
Не са налице и основания за преразглеждане на начина, по
който отговорността за разноските е разпределена между страните.
С постановеното по делото определение № 25/04.06.2021 г.
жалбата на „Гораинвест“ АД, с ЕИК *********, против заповед № 116/26.04.2021 г.
на директора на ТП Държавно ловно стопанство „Дунав“, е оставена без
разглеждане и производството по делото е прекратено на основание чл.158, ал.3
от АПК – поради неизпълнение на дадените указания в 7-дневен срок да бъдат
представени доказателства за заплатена по сметка на съда държавна такса в
размер на 50 лева. Липсва възможност прекратяването на производството по делото
на това основание да бъде приравнявано по правни последици на прекратяването на
производството поради оттегляне на оспорения административен акт, както
настоява молителя, с оглед приложението на чл.143, ал.2 от АПК. И това е така,
защото при оттеглянето на акта съдът вече е бил надлежно сезиран с една редовна
и допустима жалба, какъвто настоящият случай не е.
Както се каза, жалбата,
по която е било образувано производството по делото, е била нередовна и тази
нередовност не е била отстранена в указания от съда срок.
В придружителното писмо и в отговора на молбата
ответникът основателно акцентира на обстоятелството, че, сама по себе си,
жалбата е и недопустима и производството по нея би подлежало на прекратяване на
основание чл.159, т.1 от АПК, тъй като оспорената с нея заповед №
116/26.04.2021 г. на директора на ТП Държавно ловно стопанство „Дунав“ за откриване на процедура по
електронен търг с наддаване, издадена на основание чл.112, ал.1, т.1, чл.114,
ал.1 вр.чл.95, ал.1 от ЗГ, чл.49, ал.1, т.3 и чл.74, ал.1 и ал.2, т.1 от Наредба
за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии
- държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни
горски продукти, не представлява индивидуален административен акт, а
волеизявление, с което се обявяват условията за участие в състезателно
административно производство по издаването на индивидуални административни
актове по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК. В случая в ЗГ и в посочената наредба
не е предвидено друго, т.е. не е предвидена възможност за оспорване пред съд на
посочения процедурен акт, поради което жалбата срещу него е недопустима. На
оспорване по реда на АПК, съгласно чл.74е, ал.4 от Наредбата, подлежи крайният
завършващ електронния търг акт, който разкрива белезите на индивидуален
административен акт, а именно заповедта по чл.74е, ал.1, с която се определя
купувач или се прекратява процедурата по електронния търг.
Следователно, щом жалбата, производството по която е
прекратено, е както нередовна, която нередовност не е била своевременно
отстранена, но така и недопустима, то не може да се приеме, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото по смисъла на чл.143, ал.3 от АПК, както твърди молителя, поради което деловодните разноски следва да останат
в тежест на последния. Депозираната
молба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК
настоящото определение подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на
обжалване постановеното определение – с частна жалба в 7-дневен срок съгласно
чл.230 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
с вх.№ 2486/15.06.2021 г. (наименувана жалба) на „Гораинвест“ АД, с ЕИК
*********, със седалище в гр.Русе, за изменение на определение № 25/04.06.2021
г., постановено по адм.д. № 300 по описа за 2021 г. на Административен съд –
Русе, в частта за разноските чрез отмяната на същото определение, в частта, с
която молителят е осъден да заплати на „Северноцентрално държавно предприятие“
ДП – Габрово, със седалище и адрес на управление гр.Габрово, ул. „Бодра смяна”
№ 3, сумата от 500 лева – деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: