Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
По ВАНД № 4142/2020 г.
Софийският Градски съд,Наказателно отделение,7-ми въззивен състав в откритото съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесет и първата година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Младенов
ЧЛЕНОВЕ : Веселина Ставрева
мл.с.Натали Генадиева
С участието на секретар Св.Матеева и прокурора от СГП – Благовест Байраков съдът разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ВАНД № 4142/2020 г. , като намери следното:
Производството
по делото е с правно основание Глава ХХI чл.313-340 от НПК”Въззивно
производство”.
Постъпил е Протест от СРП срещу Решение на СРС,НО,14-ти състав по НАХД№ 1990/2019 г.С последната съдът от първата инстанция е признал за невиновна подсъдимата А.И.Н.-В. в извършването на престъпление по чл.325,ал.1 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК я оправдал изцяло по това обвинение.
В горепосочения протест прокурорът иска отмяна на протестираното Решение ,твърдейки че обвинението срещу подсъдимата е доказано.Съдебният акт се определя като неправилен и незаконосъобразен,като се иска от въззивния съд неговата отмяна и постановяването на ново осъдително Решение.Сочи се, че подсъдимата е извършил престъплението и неправилно СРС е постановил протестираното оправдателно решение.Повтарят се употребени думи от подсъдимата в потвърждение на тезата за осъществено престъпно деяние по чл.325,ал.1 от НК. Поради горното прокурорът иска отмяна на оправдателното решение и постановяването вместо него на новж осъдително такова,в което да се наложи съответното наказание на подсъдимата.
Не се правят в протеста доказателствени искания от страна на държавното обвинение.
В СЗ пред СГС се явяват защитника и прокурор от СГП.Подсъдимата не се явява редовно призована, като защитата представя копие от болничен лист,за да се аргументира наличието на уважителна причина за неявяването на подсъдимата,без да се иска отлагане на делото на това основание.
Въззивният съд даде ход на делото с оглед становището на страните и доколкото не бе заявено от страна на защитата желание за лично участие в процеса на подсъдимата.
Съдът прие удостоверение от работодателя на подсъдимата/“П.С.“ ЕООД/ за доходите на подсъдима ,включващо периода на инкриминираното събитие/, прочете писмените доказателства и даде ход по същество.
Прокурорът поддържа внесения протест.По същество заявява,че иска въззивния съд да отмени като неправилно оправдателното Решение на СРС и вместо него да постанови ново осъдително такова/Заб.прокурорът говори първоначално в пледоарията си за Присъда,но проверявания съд.акт е решение/.Намира още, че подсъдимата е демонстрирала пълен отказ от съобразяване с правилата за посещения на театрална постановка в Народен театър „Иван Вазов“.СРС греши като е счел ,че упражняването на правата на гражданите може да се реализира и чрез непристойни действия, които грубо нарушават общ.ред.Поради това се иска отмяна на оправдателното решение и постановяването на ново осъдително такова , като се наложи съответното адм.наказание по реда на чл.78А,ал.1 от НК.
Защитникът оспорва проеста, определя протестираното решение като правилно и прави искане въззивния съд да го потвърди.Защитникът приема ,че от обективна страна изпълнителното деяние ,осъществено от подсъдимата,носи белезите на хулигански действия,но решаващо значение в случая имат предходните събития в дома на подсъдимата , опитът за „телефонна измама“ със заплахи към малкото й дете.Това е била причината за закъснението на театралното представление.След това по един неадекватен начин е била поканена да отиде на друго място, а не за това място , за което е платила и където е била още и сестра й.Според защитата , особеното състояние , в което се е намирала към онзи момент подсъдимата може да се приравни на понятието „физиологичен афект“, което може и да изключи наказателната отговорност.Наистина , назначената на ДП експертиза е с други изводи ,но е известно че експертните заключения не са задължителни за съда.Правилно СРС е обърнал внимание на субективната страна,като е отчел че подсъдимата не е искала да нарушава общ.ред ,като по-късно е осъзнала грешката си.Според защитата струпването на негативни обстоятелства е оказало влияние за този случай.
Въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното :
Макар в производствата по Глава 28 от НПК съдът да разглежда делото в рамките на фактическите положения на Постановлението на прокурора/съдържащо предложение за освобождаване от наказ.отговорност/ за въззивния съд съществува отделно задължение да приеме фактически положения.Изложените по-долу фактически изводи се намират също в рамките на Постановлението на прокурора/съгласно нормативните изисквания/,като е акцентирано върху отделни детайли от значение за обективната истина.
Подсъдимата А.И.Н.-В. е родена на ***г***,българка, българска гражданка,жив.гр.София,жк.“********,с висше икономическо образование,омъжена , неосъждана,работи като спецалист „Човешки ресурси“ в ЕООД „П.С.“, ЕГН-**********.За времето от август 2018г. до април 2019 г. нетният й трудов доход от горния работодател се е движел в границите от 1315,23 лв до 1357,97 лв.Поради фактическа раздяла със съпруга си през последните 4-5 години подсъдимата сама отглеждала двете си дъщери – по-голямата Е. В./свидетел по делото/ и по-малката/неустановена по делото/.
На 16.12.2018 г.подсъдимата А.И.Н.-В. имала закупен билет за театрална постановка в Народен театър „Иван Вазов“/гр.София,ул.“********/ с начален час 19,00 ч.Тя следвало да посети представлението заедно със своя близка/неустановена по делото/ , която имала съседно място.
В неустановен час на 16.12.2018 г. но преди началния час на театралната постановка у дома на подсъдимата позвънили неустановено лица , като обаждането приела по-малката дъщеря на В..В хода на този разговор неустановените лице поискали заплащането на неконкретизирана сума пари.Въпреки притеснението , което настъпило относно обаждането, не били сезирани органите на МВР, а подсъдимата въпреки притесненията си за децата, ги оставила в дома и тръгнала на театър.Дъщеря й Е. забелязала ,че подсъдимата се притеснява допълнително и затова ,че ще закъснее за театралната постановка.
Поради снеговалежа този ден придвижването на подсъдимата с МПС до Народния Театър и паркирането около него, били затруднени.Св.З.Б.била инспектор-салон в Народния театър , която отговаряла за това да покани всички зрители да заемат местата си в салона преди представлението.Около 18,55 ч. при св.Б. дошла близката на подсъдимата и казала ,че има билет ,но не е в нея и нейната близка/респ. приятелка/ закъснява.След получаване на фотокопие от билета ,близката на подсъдимата била настанена,след като я предупредила,че влиза в салона.
Представлението „Мнимият болен“ започнало на 16.12.2018 г. в 19,06 ч.,след което били затворени вратите към салона/Камерната сцена/.По вътрешни правила на Народния Театър закъснели зрители до 19,20 ч. се настанявали на втори балкон,като такива информационни листовки били залепени на касите за продажба на билети.
Около 19,10 ч. подсъдимата А.В. влязла във фоайето на Народния Театър и се насочила да влезе в салона ,като представила билета си № ********** за ред „Б“, място № 26 ,на Партера.Била посрещната от св.Р.Б./колега на Б./ , който й казал ,че като закъсняла зрителка няма право да седне на мястото си на партера и ще бъде насочена към местата за закъснели зрители-на втори балкон.Подсъдимата повишила тон и се развикала ,че ще си седна на нейното място и опитала да влезе ,но свидетелят й препречил пътя.В този момент към тях се присъединил св.Иван В. ,който изпълнявал функцията „контрол на билетите“.Междувременно идвали и други закъснели зрители и поради това св.Бончев се отправил към тях.Подсъдимата продължавала да иска да влезе в салона на мястото си по билет,на Партера,като се забързала и се опитала да отвори вратата , но тя била заключена.Св.В. я последвал.След като видяла ,че вратата е заключена подсъдимата предупредила свидетеля ,че ако не я пусну , ще я счупи.В. й казал ,че ако я счупи ще трябва да я плати после.Неочаквано за свидетеля подсъдимата с ритник с крак счупила стъклото на врата и казала ,че сега вече може да отиде да гледа постановката на Втори балкон.Шокиран от действията на подсъдимата , св.В. я последвал ,за да й попречи изобщо да влезе да гледа театралната постановка, тъй като не знаел какво още може да направи в салона тази жена.Дошла и св.З.Б., която поискала на подсъдимата да си съобщи имената,тъй като от народния театър взели решение да се уведомят органите на МВР за случая и да не се допуска зрител с подобно поведение в салона.Поради възпрепятстването си да влезе в салона ,подсъдимата нарекла св.В. „малко педалче“.Тъй като не успяла да влезе и на Втори балкон ,подсъдимата тръгнала да си ходи,при което част от персонала на театъра се опитали да я задържат,тъй като вече били еводеми органите на МВР.Междувременно дошли полиц.служители от 01 РУ-СДВР И.И.и Г.Г., които задържали подсъдимата с белезници.Преди да я отведат в сградата на РУ-МВР,тя ги обидила и тях с аналогични изрази , както и попитала дали може да отиде да дочупи вратата.В. след това била отведена в Първо РУ-СДВР , където била задържана по реда на ЗМВР за срок от 24 часа.
До голяма степен въззивният съд се съгласява с доказателствения анализ на събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите и другите писмени доказателства.Обсъждането на подсъдимата като личност/от СРС/ е заменило в известен смисъл обсъждането на обясненията й,тъй като първата инстанция е изложила доводи относно това как и защо се е държала подсъдимата така на процесното място/извеждайки аргументи в тази посока от Заключението на СПЕ по делото,макар и без да го посочи изрично/, но е оставил без коментар обясненията й в тяхната цялост.Наистина , отчетено е че подсъдимата признава стореното и изразява съжаление за това.Същевременно ,не са преценени в цялост обясненията й/подкрепени и от показанията на едната й дъщеря в СРС/ дали при подобно обезпокоително обаждане е житейски реалистично една загрижена майка да остави децата си сами в къщи и да отиде на театър.Доколко е реалистично да не бъдат уведомени органите на МВР за обаждането ,пък дори и след театъра или от пълнолетната й дъщеря в хода на постановката ,за да се предприемат неотложни действия на органите на МВР по т.нар.“горещи следи“.Въпреки това ,въззивният съд не счита ,че е налице необсъждане на доказателствата или липса на мотиви в някаква съществена част спрямо изискуемите стандарти за оформяне на съдебните актове.
От обективна правна страна , въззивната инстанция намира че макар да не са ясно формулирани правните изводи на първата инстанция,може да бъде споделен изводът ,че не е налице престъпление по чл.325,ал.1 от НК, тъй като извършеното от подсъдимата не разкрива белезите на такава висока степен на обществена опасност.
Същевременно ,анализирайки доказателствената съвкупност и с оглед правомощията на въззивния съд по чл.337,ал.2,т.4,пр.2 от НПК, доколкото е налице съответен протест на прокурора , намира ,че са налице предпоставки за изменение на първоинстанционното решение на СРС.“Съответен протест“ е налице доколкото с искането си за наказание по реда на чл.78А от НК ,държавното обвинение поначало иска налагане на адм.наказание/макар и с твърдението ,че е налице престъпление по чл.325,ал.1 от НК/, а с евентуално санкциониране по реда на УБДХ ,то наказанието също е административно.
Макар да изразява съгласие с първата инстанция ,че извършеното от подсъдимата не е престъпление по чл.325,ал.1 от НК,то същото съставлява адм.нарушение ,предвидено в чл.1,ал.3 от УБДХ/Указът за борба с дребното хулиганство/.Поведението на подсъдимата в сградата на Народния театър „Иван Вазов“, който е едно културно средище и дългогодишен център на духовния живот в столицата на страната, не е било в съответствие с логичното очакване посещенията на театрални постановки да се осъществяват от лица със съответните духовни потребности и добро възпитание .Едва ли ще е особено дискусионно , ако се констатира очевидното ,че е твърде различен профилът на посетителите в театъра , операта или изложение на различни произведения на изкуството, спрямо гостите на един фолк-клуб. На фона на гореизложеното, съдът приема,че представлява „непристойна проява,...изразена в употреба на ругатни и други неприлични изрази...в оскърбително отношение към гражданите и органите на властта...които действия нарушават общ.ред и спокойствие“, но поради своята по-ниска степен на общ.опасност не представляват престъпление по чл.325,ал.1 от НК.
Налице е дребнохулиганска проява, както от обективна , така и от субективна страна, тъй като подсъдимата е знаела ,че извършва непристойни действия и се държи оскърбително с персонала на театъра, а после и с полицейските служители.Субективната страна на дееца при извършване на престъпление по чл.325,ал.1 от НК не е идентична с тази на извършителят на дребнохулиганска проява по УБДХ , а съзнателната целенасоченост на действията на подсъдимата е вън от съмнение и тя се потвърждава особено отчетливо от предупреждението на св.В. , че ако счупи вратата , ще трябва да я плати.Последиците от действията й са били добре осъзнавани от самата подсъдима и в хода на инцидента ,когато е казала ,че ще изгледа постановката и после ще плати стъклото, както и накрая – когато е поставила въпроса дали може да дочупи вратата докрай.Всичко това разкрива ясното съзнание у подсъдимата ,че върши непристойни прояви,въпреки всички доводи за психичиното й състояние в Заключението на СПЕ.
Адм.наказания за проява на дребно хулиганство от лице над 16 години,което не е при повторност/какъвто е този случай/ са : задържане в поделенията на МВР до 15 денонощия или глоба от 100 до 500 лв.подсъдимата е била задържана за срок от 24 часа в 01 РУ-МВР , което е напълно достатъчно като мярка от подобен характер.Следователно ,по-подходящ вид адм.наказание за нея е наказанието „Глоба“
Предвид горните си съображения ,въззивният съд намери че следва да се наложи на подсъдимата адм.наказание „Глоба“ в размер на 200 лв/под средния размер/ при превес на смекчаващи обстоятелства-чисто съдеБно минало,признание за извършеното и изразено съжаление за постъпката.Размерът на глобата е съобразен и с нивото на доходите на подсъдимата и би следвало, индивидуализирано по този начин, това адм.наказание да постигне целите на наказанията.
С оглед тези си фактически и правни съображения ,както и на основание чл.337,ал.2,т.4,пр.2 от НПК,Софийският Градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Решението по НАХД№ 1990/2019 г. на СРС,НО,14-ти състав, с която подсъдимата А.И.Н.-В. е била призната за невинован в извършване на престъпление по чл.325,ал.1 от НК/описано в Постановлението на СРП от 01.02.2019 г./и оправдана изцяло на основание чл.304 от НПК по това обвинение,
КАТО приема
,че извършеното деяние съставлява адм.нарушение по чл.1,ал.3 от УБДХ „дребно
хулиганство“ - непристойна
проява,...изразена в употреба на ругатни и други неприлични изрази...в
оскърбително отношение към гражданите и
органите на властта...които действия нарушават общ.ред и спокойствие“, но
поради своята по-ниска степен на общ.опасност не представляват престъпление по чл.325,ал.1 от НК ,
Като
поради горното и на основание чл.1,ал.3,вр.ал.1,т.2 от
УБДХ,вр.чл.337,ал.2,т.4,пр.2 от НПК
НАЛАГА НА подс.А.И.Н.-В. АДМ.НАКАЗАНИЕ „Глоба“ в размер на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.
08.02.2021 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.