№ 925
гр. Русе, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520101805 по описа за 2024 година
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД-София е предявил иск за
установяване съществуването на парично задължение, възникнало въз основа на
сключен договор за потребителски кредит.
Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че на *** г. са сключили
договор за потребителски паричен кредит с ответника В. М. М.. Налице било
неизпълнение по договора за кредит, предвид което претендирали дължимите суми по
реда на заповедното производство по приложеното ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на
РРС. По същото обаче било депозирано възражение от длъжника, поради което са
дадени указания за установяване на задължението по исков ред, което се прави с иска
по настоящото производство, като се претендира за установяване задължението му в
размер на: 1878,00 лева (хиляда осемстотин седемдесет и осем лева), представляваща
главница, ведно със законна лихва до изплащане на вземането, сумата 1325,82 лева
(хиляда триста двадесет и пет лева и 82 стотинки), представляваща лихва за период от
27.08.2019 г. до 30.10.2023 г., сумата 508,39 лева (петстотин и осем лева и 39
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 12.01.2019 г. до 27.08.2019 г.,
сумата 72,90 лева (седемдесет и два лева и 90 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 13.01.2019 г. до 27.08.2019 г. и сумата 950,68 лева (деветстотин и
петдесет лева и 68 стотинки), представляваща непогасено възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги. Претендира се и присъждане на разноските по настоящото дело
и по заповедното производство.
1
Ответникът В. М. М. е подал отговор, с който оспорва иска. Счита, че по
кредита е настъпила предсрочна изискуемост на 07.01.2019 г., с оглед на което се
счита, че давността за плащанията е изтекла на 07.01.2024 г., т.е. преди предявяване на
иска. Счита, че е налице нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК
и поради това договора за кредит се явява недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, с оглед на което се моли
евентуално да бъде приложена разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
Признава се и не се спори, че страните са сключили договор за потребителски
кредит, както че е налице неизпълнение на задължението на ответника по същия.
Спорният въпрос е налице ли е недействителност на договора предвид изложените от
ответника твърдения в отговора на исковата молба, настъпила ли е предсрочна
изискуемост на целия кредит на 07.01.2019 г., с оглед на което да е настъпило
погасяване на вземанията по него поради изтекла давност считано от 07.01.2024 г.
За да се произнесе съдът взе предвид следното :
От събраните по делото писмени доказателства е видно, че на *** г. между
ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит. Договорът за кредит е
представен в заверен препис по делото. От същия е видно, че се предоставя паричен
заем в размер на 2 000 лв. при посочен годишен лихвен % - 41,17 % и годишен процент
на разходите 49,89 % . По делото не се спори, че е налице неизпълнение на
задължението на ответника по същия. Спорният въпрос е налице ли е
недействителност на договора предвид изложените от ответника твърдения в отговора
на исковата молба, настъпила ли е предсрочна изискуемост на целия кредит на
07.01.2019 г., с оглед на което да е настъпило погасяване на вземанията по него поради
изтекла давност считано от 07.01.2024 г. Със заключението на приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че последната погасителна вноска по
договора е направена на 12.12.2018 г.,а считано от падежа на следващата месечна
вноска – 12.01.2019 г. плащанията по договора са преустановени. Съгласно т.12.3 от
ОУ към процесния договор за кредит кредиторът може да обяви предсрочна
изискуемост по кредита когато клиентът просрочи две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер. От извършената проверка вещото лице е установило,
че в случая предсрочната изискуемост на кредита е обявена и осчетоводена на
27.08.2019 г. От заключението на вещото лице е видно още, че че част от направените
от ищеца плащания по договор са за погасяване на задължения по пакет закупени
допълнителни услуги. Тези суми обаче са платени без основание от ответника, т.к.
уговорките по договора за закупуване на пакет от допълнителни услуги се намира в
пряко противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, т.к. от договора е видно, че ГПР без тези услуги е в максимален размер – 44,37
%. С тези уговорки се уговаря ГПР над законовия лимит същите са нищожни и е
2
налице основание за приложение на чл.23 от ЗПК – „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“.
Това се потвърждава изцяло и от заключението на вещото лице по приетата е-за –
„Размерът на ГПР съобразно сключения договор за потребителски кредит С
включване на разходите за Пакет допълнителни услуги е 124,17 %(сто двадесет и
четири процента и седемнадесет стотни)“. Вещото лице установява и точния размер
на неизплатените задължения на ответника при пълна нищожност на договора при
приложение на чл.23 от 3ПК - 1 486,80 лева – главница. До този размер искът е
основателен и следва да се уважи, а в останалата част да се отхвърли. Не е налице
основание за пълно отхвърляне на иска поради погасяване по давност, т.к. както вече
бе посочено по-горе предсрочната изискуемост е от 27.08.2019 г., а не от 12.01.2019 г.
Дори обаче да се приеме датата 12.01.2019 г. за начало на същата, то към датата на
подаване на заявлението по приложеното ч.г.д. №***/23 г. – 31.10.2023 г., давностния
срок по чл.110 от ЗЗД не е бил изтекъл.
Разноските по настоящото дело следва да се разпределят между страните
съразмерно на уважената/отхвърлена част от исковете – 31,40 % към 68,60 %. При това
положение от направени по настоящото дело и по заповедното производство разноски
в общ размер на 728,16 лв. (с включено минимално юриск. възнаграждение по чл.23,
т.1 от НЗПП, Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.) ищецът има право на разноски в
размер на 228,64 лв., а ответникът от направени разноски в размер на 710 лв. има право
на разноски в размер на 487,06 лв. С оглед на това по компенсация следва да се
присъдят само разноски в размер на 258,42 лв. в полза на ответника
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ПРОФИ КРЕДИТ
България”ЕООД-София, ЕИК ********* задължението на ответника В. М. М.,
ЕГН:********** за сума от 1 486,80 лв., представляваща неплатена главница по
договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №*** от *** г., ведно със
законната лихва върху сумата от 31.10.2023 г. до окончателното плащане и
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част - за горницата до 1878 лв.- главница, както и за
останалите претендирани суми – сумата 1325,82 лева (хиляда триста двадесет и пет
лева и 82 стотинки), представляваща лихва за период от 27.08.2019 г. до 30.10.2023 г.,
сумата 508,39 лева (петстотин и осем лева и 39 стотинки), представляваща договорна
лихва за период от 12.01.2019 г. до 27.08.2019 г., сумата 72,90 лева (седемдесет и два
лева и 90 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 13.01.2019 г. до
27.08.2019 г. и сумата 950,68 лева (деветстотин и петдесет лева и 68 стотинки),
3
представляваща непогасено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги като и по
отношение на искането законната лихва да се присъди от по-ранна дата.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД-София, ЕИК ********* да
заплати на В. М. М., ЕГН:********** сумата от 258,42 лв. разноски по компенсация по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните пред РОС.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4