№ 297
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20211100902378 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че търговските взаимоотношения между „Б.М.“ ЕООД и „Д.К.Б.“
ЕООД датират от 2017 г., когато бил ангажиран като подизпълнител за извършване на
строително-монтажни работи в новострояща се сграда на ул. „Пиротска“ в гр. София. Било
му възложено полагане на мазилка, шпакловка и боядисване. Твърди, че ответникът останал
доволен от работата му, поради което в рамките на следващите няколко години го
ангажирал за работа и по други негови обекти. За всеки нов обект ответникът извършвал
авансово плащане за започване на работата и впоследствие заплащал редовно изпълнените
дейности, въз основа на двустранни приемо-предавателни протоколи, след приспадане на
аванса. Посочва, че отначало комуникацията им била отлична, но впоследствие започнала да
става доста затруднена. Твърди, че през октомври 2019 г. ответникът му възложил
изпълнението на СМР на негов обект, находящ се в гр. София, ул. „Опълченска“, като на
10.10.2019 г. му заплатил авансово за започване на СМР сумата в размер на 5 000 лева без
ДДС, за което била издадена фактура. Посочва, че възложените СМР били изпълнени точно
и в срок, като били надлежно приети с приемо-предавателен протокол от 06.02.2020 г. на
обща стойност 49 649 лева без ДДС. От тази стойност бил приспаднат размера на аванса и
била издадена фактура № 345/06.02.2020 г. на стойност 44 649 лева без ДДС, съответно
53 578,80 лева с ДДС, която фактура е предоставена на ответника. Твърди, че независимо от
многократно провежданите разговори с управителя на ответника и поети от него
ангажименти за заплащане на горепосочената сума, същата не била заплатена и до днес.
Счита, че ответникът му дължи сумата за главница и за лихва за забава, за които подал молба
за обезпечаване на бъдещи искове. С определение от 25.10.2021 г. му било допуснато
обезпечение, като настоящите искове са именно тези, които са обезпечение по бъдещия иск.
1
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му
заплати сумата 53 578,80 лева, представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени СМР
на обект на ответника, находящ се в гр. София, ул. „Опълченска“, приети с приемо-
предавателен протокол от 06.02.2020 г., съгласно фактура № 345/06.02.2020 г., както и
сумата 9 569,77 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху дължимото възнаграждение за изпълнени СМР на обект на ответника за периода от
20.02.2020 г. до 23.11.2021 г. Претендира направените разноски в производството по
обезпечаване на иска, както и в настоящото производство.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва исковата молба като неоснователна и
недоказана. Посочва, че липсва сключен писмен договор между страните и не са
представени убедителни писмени доказателства, от които по категоричен начин да се
установява, че ищецът е извършил вложените СМР, в съответствие с договореното. Счита,
че при липсата на договор за изработка и доказателства за възложена услуга срещу нейното
заплащане, при липса на данни за изпълнение на вложеното и приемане на изработеното,
фактурата не може да докаже наличието на парично задължение. Прави възражение за
прихващане със сумата 7 500 лева без ДДС или 9 000 лева с ДДС, представляваща изплатен
аванс по неизпълнени СМР, за които е издадена фактура № 391/03.08.2020 г. Предвид
изложеното иска да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани, а в условията
на евентуалност да се уважи направеното възражение за прихващане. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба ищецът оспорва всички
изложени в отговора твърдения и възражения. Твърди, че в случая по делото са представени
фактура за авансово плащане и доказателства за заплащането й от ответника, както и
приемо-предавателен протокол, подписан лично от управителя на ответника, с който
работата е приета без забележки в количествено и качеството отношение. Протоколът не е
оспорен от ответника нито по отношение на автентичността, нито по отношение на
верността му. Счита за неоснователно заявеното възражение за прихващане, като оспорва да
е налице извършено плащане към ищеца. Посочва, че доколкото липсва извършено плащане
в негова полза, е безпредметно да обсъжда дали са извършвани или не СМР.
В срока по чл. 373 ГПК с отговор на допълнителната искова молба ответникът
заявява, че поддържа направеното оспорване на предявените искове по основание и размер.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Предмет на разглеждане са предявени от ищеца обективно кумулативно съединени
искове за заплащане на сумата 53 578,80 лева, като остатък от дължимо възнаграждение по
договор за изработка и сумата 9 569,77 лева за лихва за забава за периода от 20.02.2020 г. до
23.11.2021 г.
Установява се от представените писмени доказателства, че ищецът е издал фактура №
330/10.10.2019 г. на стойност 6 000 лева с ДДС с основание: „Аванс замазка“. С преводно
нареждане от 10.10.2019 г. сумата е заплатена от ответника.
Видно е, че на 06.02.2020 г. „Б.М.“ ЕООД, като изпълнител е издало на „Д.К.Б.“
ЕООД, като получател фактура № 345/06.02.2020 г. на стойност 53 578,80 лева с ДДС с вид
на услугата: Машинна мазилка – етаж 1, 6, 7 и стълбище; Чела стълбище, Замазка покрив,
Замазка сграда и подземни нива, Приспаднат аванс замазка.
Представен е двустранно подписан от страните протокол от 06.02.2020 г. за обект на
ул. „Опълченска“, изготвен на 06.02.2020 г., който съдържа описание на видовете работи –
Машинна мазилка етаж 1, 6, 7 и стълбище; Чела стълбище; Замазка покрив и Замазка сграда
и подземни нива, както и съответна квадратура.
2
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната
фактура № 345/06.02.2020 г. е осчетоводена от ищеца, включена е в дневника за продажбите
и е подадена със справка-декларация в ТД на НАП. Установява се също така, че фактурата е
осчетоводена и от ответника, включена е в дневника за покупките и е подадена със справка-
декларация в ТД на НАП. Останалите приложени по делото фактури с номера: №
204/22.06.2017 г., № 207/28.07.2017 г., № 255/02.05.2018 г., № 325/12.09.2019 г., №
341/19.12.2019 г. са осчетоводени от ответника, включени са в дневника за покупките и са
подадени със справка-декларация в ТД на НАП. От извършената проверка при ответника
вещото лице установява, че по горепосочените фактури са извършени плащания, като не е
заплатена фактура № 345/06.02.2020 г. на стойност 53 578,80 лева
При съобразяване ангажираните доказателства – фактура, която съдържа вид услуга и
цена за плащане и двустранно подписания протокол между страните, в който са описани
същите работи, за които е издадена фактурата, съдът намира за доказано по делото, че между
страните е възникнало валидно договорно правоотношение по договор за изработка, във
връзка с който ищецът се е съгласил да извърши по искане на ответника строителни работи:
Машинна мазилка етаж 1, 6, 7 и стълбище; Чела стълбище; Замазка покрив и Замазка сграда
и подземни нива за обект, находящ се в гр. София, ул. „Опълченска“. От приетата съдебно-
счетоводна експертиза се доказа, че ответникът е включил в счетоводството процесната
фактура и е подал справка-декларация в ТД на НАП, като включването й представлява
признание на задължението и доказва тяхното съществуване. В посочения смисъл са
решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д.
№ 991/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение №
46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д.
№ 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС,
ІІ Т.О. Предвид изложеното съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
не се доказа наличие на договор между страните, по който да се дължи плащане.
Съгласно трайно формираната съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК – решение №
65 от 24.04.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 34 от 22.02.2010 г. по
т.д. № 588/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 94 от 02.03.2012 г. по т.д. № 133/2010 г. на
ВКС, ІІ Т.О. и др., възнаграждението, съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД се дължи за извършена и
приета работа, като установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо-предавателен
протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за
изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа
експертиза, гласни доказателства. Сред основните задължения на възложителя по договор за
изработка е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той
трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения
начин на приемане или се открият по-късно. При липсата на такива възражения, съгласно
чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата следва да се счита приета. В разглеждания случай в съставения
на 06.02.2020 г. и подписан от страните приемо-предавателен протокол липсва отбелязване
от ответника, че работата не е извършена или че има каквито и да е забележки от
възложителя. Установи се също така, че дружеството „Д.К.Б.“ ЕООД е осчетоводило
фактурата, която е издадена във връзка с извършената работа.
С оглед доказаното приемане на работата, която е договорена между страните, в
тежест на ответника е възникнало задължение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД да заплати уговореното
между страните възнаграждение за изработеното, което възлиза на 53 578,80 лева. Ето защо
искът за главницата следва да се уважи за пълния предявен размер. Основателно е искането
на ищеца за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба до окончателното изплащане.
3
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане
обезщетение за забава. Доказа се по делото, че ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати в срок извършените услуги, поради което е изпаднал в забава. Съгласно чл. 303а, ал.
3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в
14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на
получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато
фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът
започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че
фактурата или поканата за плащане са отпреди това. В разглеждания случай работата следва
да се счита предадена с подписване на приемо-предавателния протокол на 06.02.2020 г.,
като началото на периода, от който ищецът търси обезщетение за забава е от по-късна дата.
Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за пълния размер 9 569,77 лева за
периода от 20.02.2020 г. до 23.11.2021 г.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
С оглед основателността на предявените искове, подлежи на разглеждане въведеното
при условията на евентуалност от ответника възражение за прихващане.
Ответника прави искане за прихващане със сумата 9 000 лева, която твърди, че е
заплатил на ищеца по издадена фактура № 391/03.08.2020 г., като сумата подлежи на
връщане поради неизпълнени СМР. Ищецът оспорва да е получавал плащане.
По делото е представена фактура с посочен вид на услуга: „Аванс мазилка“, на
стойност 9 000 лева. Отбелязано е, че сумата е платима по банков път по сметка с IBAN:
****. Приложено е извлечение от сметка на трето за спора лице, от което е видно, че има
извършени преводи по посочената фактура на 04.08.2020 г. и на 06.08.2020 г. на суми от по
3 000 лева. За последната част от 3 000 лева не е посочен номер на фактура. Други
доказателства не са ангажирани.
Съдът намира, че при тези данни не се установява по делото, че сумата от 9 000 лева,
за която ответникът прави прихващане е получена от ищеца във връзка с възникнали
договорни отношения между страните. Приложената по делото фактура № 391/03.08.2020 г.
е неподписана, като по делото не са ангажирани доказателства, че същата е намерила
отражение в счетоводствата на дружествата, от където да се изведе, че страните са били
обвързани от правоотношение, във връзка с което тя е издадена. Доводът на ответника, че
сумата е преведена именно по посочената във фактурата банкова сметка не обосновава
различен извод. От една страна фактурата е неподписана и няма данни същата да е
достигнала до ищеца, за да се приеме, че между страните е възникнало правоотношение,
включително и че плащането следва да се извърши в посочената във фактурата сметка, а от
друга страна посочената сметка е различна от тази, по която са извършени останалите
плащания както по процесната фактура, по която ищецът претендира плащане, така и по
останалите, за които се доказа от заключението на вещото лице, че „Д.К.Б.“ ЕООД е
извършвало плащания във връзка с други поръчки между страните.
Предвид изложеното и липсата на доказателства, че сумата е платена от „Д.К.Б.“
ЕООД на „Б.М.“ ЕООД възражението за прихващане се явява недоказано и следва да се
остави без уважение. Съгласно мотивите по т. 2 към Тълкувателно решение № 2/2020 г., гр.
София от 18.03.2022 г., постановено от ОСГТК на ВКС, по възражението за прихващане
съдът се произнася в диспозитива на решението само, когато възражението е основателно,
поради което не се дължи изричен диспозитив при отхвърлянето му.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са
извършени разноски в обезпечителното и в настоящото производство в общ размер на
4
9 313,94 лева, от които 2 838 лева в обезпечителното производство за държавна такса в
размер на 40 лева, за такси пред ЧСИ в размер на 498 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 2 300 лева и 6 475,94 лева в исковото производство за държавна такса в размер на
2 525,94 лева, за депозит за вещо лице в размер на 350 лева и за адвокатско възнаграждение
в размер на 3 600 лева. Съдът намира за основателно направеното от ответника с молба от
09.02.2023 г. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, за което
съобрази правната и фактическа сложност на делото и на обезпечителното производство,
извършените процесуални действия, както и размера на минимално дължимите адвокатски
възнаграждения съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Ето защо
намаля адвокатското възнаграждение, което е дължимо за обезпечителното производството
от 2 300 лева на 1 500 лева, а това за исковото производство – от 3 600 лева на 3 000 лева.
При съобразяване изложеното общият размер на разноските, които следва да се присъдят на
ищеца са 7 913,94 лева.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, по която могат да
бъдат преведени присъдените – IBAN: ****, BIC: UNCRBGSF, Банка: УниКредит Булбанк
АД, титуляр: „Б.М.“ ЕООД.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ж.к. Света ****, да
заплати на „Б.М.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ж.к. Борово, бл. ****, на
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 53 578,80 лева /петдесет и три хиляди
петстотин седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща неизплатено
възнаграждение по договори за изработка, за който е издадена фактура № 345/06.02.2020 г. и
приемо-предавателен протокол от същата дата, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от датата на предявяване на исковата молба 24.11.2021 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
9 569,77 лева /девет хиляди петстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.02.2020 г.
до 23.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Д.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр.
София, ж.к. Света ****, да заплати на „Б.М.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ж.к.
Борово, бл. ****, сумата в размер на 7 913,94 лева /седем хиляди деветстотин и
тринадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща направени в
настоящото и в обезпечителното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5