№ 23433
гр. ..., 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110135240 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от „...” ЕАД срещу Б. Г. Л. (в лично
качество и като наследница на Т. Ц. Л.) и срещу - Л. Т. Ц., Ц. Т. Ц., Я. Т. Л. и Д. Т. Л.,
като наследници на Т. Ц. Л., с която са предявени обективно и субективно съединени
осъдителни искове при условията на разделност за следните суми: сумата 86,85 лв. –
стойност на потребена топлинна енергия за периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., сумата
17,06 лв. – лихва за забава върху главното вземане, дължима за периода 15.09.2019 г. –
17.05.2022 г., сумата 15,09 лв. – стойност на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода м.04.2019 г. – м.04.2020 г. и сумата 3,79 лв. – лихва за
забава върху тази главница, дължима за периода 30.05.2019 г. – 17.05.2022 г., при
следните квоти: за Б. Г. Л. – 6/10 части, за всеки от Л. Т. Ц., Ц. Т. Ц., Я. Т. Л. и Д. Т. Л.
по 1/10 част.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ..., ул. „...“ бл. ..., аб. №
... за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно
– не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на
топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както
и лихва за забава върху това вземане. Претендира разноски.
1
Ответниците не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца „...“ ООД (предишно наименование
„...“ ООД) не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на
ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за
доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал
това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е
задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
Не се оспорва, а и видно от представените в заверен препис по делото Заповед
№ 257/91 от 15.05.1991 г. на ОНС „...“ – ИК – ..., както и от Молба от ДСК – жилищно
кредитирана за вписване на законна ипотека, Б. Г. Л. и Т. Ц. Л. са собственици на ...,
находящ се в гр. ..., ул. „...“ .... Видно от изготвена справка за предоставяне на данни
по реда на Наредба № 14/18.01.2009 г. Т. Л. е починал на 05.12.2020 г. като негови
наследници по закон са преживялата съпруга Б. Г. Л., синове Ц. Т. Ц., Л. Т. Ц. и Я. Т.
Л., както и дъщеря Д. Т. Л.. Следователно същите по наследство са придобили
собствеността върху собствената на Т. Л. ½ ид. част от горния недвижим имот. От
гореизложеното съдът приема, че ответниците са собственици на процесния
недвижими имот с абонатен № ..., находящ се в гр. ..., ул. „...“ ...., ..., при следните
квоти: Б. Г. Л. – 6/10 ид. части (1/2 ч. + 1/5 ч. по наследство), а Ц. Т. Ц., Л. Т. Ц., Я. Т. Л.
и Д. Т. Л. по 1/10 ид. част.
В качеството на титуляр на правото на собственост, ответниците са и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот
през исковия период и дължат заплащането на начислените за имота суми за исковия
период за доставената ТЕ. Налице е първата предпоставка за основателност на
исковете.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
2
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си
по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира процесният имот, както и на самия имот, страните не се формирали
спор, а и това обстоятелство също се установява от събраната по делото
доказателствена съвкупност - представените от ищеца писмени доказателства –
протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово
разпределение и договори за извършването й, както и от ангажираните от третото лице
– помагач доказателства – индивидуални справки за разпределение, както и
формуляри за отчет през процесния период.
От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответниците, съдът намира да се установява доставката на топлинна енергия за
процесния период и имот, която възлиза на сумата от общо 86,85 лв., като съобразно
притежаваните от всеки от ответниците квоти в съсобствеността същата се разпределя
както следва: Б. Г. Л. – 52,11 лв., а Ц. Т. Ц., Л. Т. Ц., Я. Т. Л. и Д. Т. Л. по 8,69 лв.
По делото не се твърди, а и не се доказа извършено плащане на задълженията
през исковия период от ответната страна. С оглед на горното исковете за главница за
ТЕ съдът приема за доказани в претендираните от ищеца размери.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение:
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за исковия период от месец 04.2019г. до месец 04.2020г.
начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия
е в размер общо на 15,09 лв. Съобразно притежаваните от всеки от ответниците квоти
в съсобствеността същата се разпределя както следва: Б. Г. Л. – 9,05 лв., а Ц. Т. Ц., Л. Т.
Ц., Я. Т. Л. и Д. Т. Л. по 2,27 лв., поради което и исковете се явяват изцяло
основателни.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава за плащане на
3
главницата и дължи мораторна лихва за процесния период.
Следователно в настоящия случай, при дължимостта на месечните задължения
и установеност на неплащането им в уговорения срок, води до автоматична забава на
длъжника, без да е необходимо същият да бъде поканен по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
(така и решение № 214/11.01.2024г. по в.гр.д. № 158/2022г. по описа на СГС). С оглед
основателността на главния иск за ТЕ за сумата от 86,85 лв., то и предявените
акцесорни искове за начислена мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 17.05.2022 г.
върху ТЕ са основателни в претендирания размер от общо 17,06 лв., като всеки от
ответниците отговаря съобразно притежаваната квота в съсобствеността, както следва:
Ц. Т. Ц., Л. Т. Ц., Я. Т. Л. и Д. Т. Л. за сумата от по 1,71 лв., а Б. Г. Л. – 10,22 лв., до
която сума искът спрямо Б. Л. следва да бъде уважен, а над тази сума и да размера от
10,24 лв. следва да бъде отхвърлен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради което акцесорната
претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, както следва: Б. Г. Л. – 2,27
лв., а Ц. Т. Ц., Л. Т. Ц., Я. Т. Л. и Д. Т. Л. по 0,38 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на
202,30 лв., от които 105,38 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 96,92 лв. Същите се разпределят между
ответниците, както следва: Б. Г. Л. – 121,38 лв., за всеки от Л. Т. Ц., Ц. Т. Ц., Я. Т. Л. и
Д. Т. Л. по 20,23 лв.
Ответниците също имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото не са направили искане,
разноски не следва да им се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Г. Л., ЕГН **********, да заплати на „...” ЕАД, ЕИК ... на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 52,11 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот –
апартамент ..., находящ се в гр. ..., ул. „...“ бл. ..., с аб. № ..., за периода от 01.11.2018 г.
– 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда –
30.06.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 10,22 лв. –лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия, изчислена за периода 15.09.2019 г. – 17.05.2022 г.,
сумата от 9,05 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение
през периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 30.06.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 121,38 лв. - разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете
по чл. 86 ЗЗД за сумата над 10,22 лв. до пълния предявен размер от 10,24 лв.,
4
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия,
както и за сумата от 2,27 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 30.05.2019г. до 17.05.2022г.
ОСЪЖДА Л. Т. Ц., ЕГН ********** да заплати на „...” ЕАД, ЕИК ... на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 8,69 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот –
апартамент ..., находящ се в гр. ..., ул. „...“ бл. ..., с аб. № ..., за периода от 01.11.2018 г.
– 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда –
30.06.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 1,71 лв. –лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия, изчислена за периода 15.09.2019 г. – 17.05.2022 г.,
сумата от 1,51 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение
през периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 30.06.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 20,23 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 86 ЗЗД за сумата от 0,38 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 30.05.2019г. до 17.05.2022г.
ОСЪЖДА Ц. Т. Ц., ЕГН ********** да заплати на „...” ЕАД, ЕИК ... на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 8,69 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот –
апартамент ..., находящ се в гр. ..., ул. „...“ бл. ..., с аб. № ..., за периода от 01.11.2018 г.
– 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда –
30.06.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 1,71 лв. –лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия, изчислена за периода 15.09.2019 г. – 17.05.2022 г.,
сумата от 1,51 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение
през периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 30.06.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 20,23 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 86 ЗЗД за сумата от 0,38 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 30.05.2019г. до 17.05.2022г.
ОСЪЖДА Я. Т. Л., ЕГН ********** да заплати на „...” ЕАД, ЕИК ... на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 8,69 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот –
апартамент ..., находящ се в гр. ..., ул. „...“ бл. ..., с аб. № ..., за периода от 01.11.2018 г.
– 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда –
30.06.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 1,71 лв. –лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия, изчислена за периода 15.09.2019 г. – 17.05.2022 г.,
сумата от 1,51 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение
през периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 30.06.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 20,23 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 86 ЗЗД за сумата от 0,38 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 30.05.2019г. до 17.05.2022г.
ОСЪЖДА Д. Т. Л., ЕГН **********, да заплати на „...” ЕАД, ЕИК ... на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 8,69 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот –
апартамент ..., находящ се в гр. ..., ул. „...“ бл. ..., с аб. № ..., за периода от 01.11.2018 г.
– 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда –
30.06.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 1,71 лв. –лихва за забава върху
5
главницата за топлинна енергия, изчислена за периода 15.09.2019 г. – 17.05.2022 г.,
сумата от 1,51 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение
през периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 30.06.2022 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 20,23 лв. – разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от 0,38 лв., представляваща
лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от
30.05.2019г. до 17.05.2022г.
Решението е постановено при участието на „...” ООД (предишно наименование
„...“ ООД) като помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6