Решение по дело №48/2021 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

№ 101

 

гр. Русе,  21.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на 21 април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДИАН ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:	ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
	ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

При секретаря            МАРИЯ СТАНЧЕВА                   и   с   участието   на   прокурора                ДИЛЯН МИХАЙЛОВ      като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 48 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

 

Образувано е по касационна жалба на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе против Решение № 260011 от 08.01.2021 г., постановено по АНД № 758/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 19-1085-004193 от 21.02.2020 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на К.Н.П. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от същия закон; по т. 2 са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от с.з.; по т. 3 са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 6, т. 2 от с.з. и по т. 4 е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от с. з.

Като касационни основания в жалбата се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата, довели до формиране на необосновани фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон.

Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на наказателното постановление. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител в депозирани по делото писмени бележки вх. № 1562 от 19.04.2021 г. по описа на съда, оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски – за заплатено адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на жалбата.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

От фактическа страна първата съдебна инстанция е приела за установено, че на 25.12.2019 г. вечерта, свидетелите Г. и В., младши автоконтрольори при сектор ПП при ОД на МВР - Русе, били на работа и изпълнявали функции по контрол на движението по пътищата в гр. Русе. Около 21:00 часа спрели за проверка въззивния жалбоподател К. П., управляващ МПС с рег. № ВТ4998КР по ул. „Петко Д. Петков“. К. П. уведомил по телефон родителите си - свидетелите по делото И. и П. и те веднага се насочили към мястото на проверката с автомобил. В хода на проверката било установено, че К. П. не носи свидетелството си за управление на МПС, било му обяснено, че ще бъде изследван с техническо средство за употреба на наркотици, че няма право да управлява МПС и за всичко това ще му бъде съставен АУАН, който свидетелят Горлоев започнал да изготвя. Въззивният жалбоподател казал, че няма да подпише нищо и напуснал мястото на проверката. В този момент там се явили свидетелите Иванова и П. и повели разговор със свидетеля Горлоев относно причините за проверката на сина им, който прераснал във вербален конфликт. За оказване на съдействие на полицаите били призовани и други служители на МВР, сред които и свидетеля Димитров. Постепенно спорещите върнали добрия си тон, свидетелят Горлоев довършил съставянето на акта за установяване на административно нарушение и в него отбелязал, че нарушителят отказва да го подпише, което било удостоверено с подписа на свидетеля Велев.

Тази фактическа обстановка, съдът установил след като събрал по надлежния ред допустимите и относими към спора писмени и гласни доказателства.

Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

Касационният съд изцяло споделя заключението на първата съдебна инстанция, според което от съвкупния анализ на доказателствата по делото се извежда категоричният извод, че нарушителят е напуснал процесната проверка много време преди съставянето на АУАН, като последният не му е бил и надлежно предявен за запознаване.

При тези безспорно установени по делото факти и обстоятелства настоящият съдебен състав напълно споделя правния извод на въззивния съд, че в хода на производството пред АНО е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, по-конкретно на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – относно съставянето на акта, както и на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН – относно предявяването на акта на нарушителя за запознаване със съдържанието му, опорочаващо и процеса по установяване на процесните нарушения.

В случая в акта било отбелязано, че нарушителят отказва да подпише акта, което не е относимо към установените по делото факти и обстоятелства.

Отказът за подписване на АУАН е действие, удостоверяващо несъгласие за подписване на съставен вече документ, съдържащ всички елементи от чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, подписан от актосъставителя и свидетеля, и предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му – чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Тъй като преди да заяви нежеланието си за участие в производството с напускане на мястото на проверката, процесният АУАН все още не е бил съставен съобразно горепосочените изисквания и съответно предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му, то не би могло да се приеме, че е налице и отказ за подписването му (чл. 43, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗАНН).

Нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН въвежда задължение за актосъставителя да състави акта за установяване на административното нарушение в присъствието на нарушителя. Изключение от това изискване е предвидено в ал. 2 на същия член, според който се допуска актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя, ако същият е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта.

В случая е видно, че не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като по делото няма данни нарушителят, който е известен, да не е бил намерен или пък да е бил поканен и да не се е явил. При това положение актът за установяване на административното нарушение е следвало да бъде съставен по общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН в присъствието на нарушителя, което в процесния случай не е сторено.

В случая е безспорно, че впоследствие на ответника по касация не е бил предявен за запознаване съставеният в негово отсъствие АУАН.

За законосъобразността на издаденото впоследствие наказателно постановление е от значение да бъде преценено дали допуснатите процесуални нарушения при съставяне и връчване на АУАН – в случая, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и не му е бил предявен за запознаване – в нарушение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, са съществени и като такива да опорочават производството до степен да представляват основание за отмяна на издаденото НП.

В специалния приложим закон - ЗАНН не е посочено кога едно процесуално нарушение е съществено. Но разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН предвижда, че когато в ЗАНН няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления и на касационни жалби се прилагат разпоредбите на НПК.

Съгласно чл. 348, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 335 от НПК, съществено е само това процесуално нарушение, което е довело и до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя.

В случая АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя и впоследствие не му е бил предявен за запознаване, което обуславя и съществения порок при започване на административнонаказателната процедура. Именно с факта на предявяване на акта за запознаване със съдържанието му, деецът би могъл да узнае за образуваното срещу него административнонаказателно производство, дори и да е било допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и актът да е бил съставен в негово отсъствие. Именно посредством предявяването на АУАН за запознаване със съдържанието му, на нарушителя се осигурява още в начален етап от производството правото на защита на обвиненото лице - възможността за възражения към момента на подписване и връчване, и в 3-дневния срок след това.

В случая допуснатите нарушения на процедурата по съставяне и връчване на АУАН са довели до ограничаване на правото на защита на обвиненото в извършване на административни нарушения лице, поради което същите тези процесуални нарушения следва да бъдат окачествени като съществени, респ. водещи до отмяна на издаденото наказателно постановление само на това основание.

По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 450 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство. Следва да се отбележи, че възражението на касатора за неговата прекомерност е неоснователно. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено в размер от 450 лева, който е малко над минималния такъв, съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260011 от 08.01.2021 г., постановено по АНД № 758/2020 г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе да заплати на К.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 450 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.