РЕШЕНИЕ
№ 1346
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330111994 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск Д.Н. А., ЕГН ********** против ,,ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника като погасена по давност сумата от 2884.41 (две хиляди осемстотин
осемдесет и четири лева и 41 ст. ) лева, представляваща 1/3 част от 8653.24 лева - главница
по договор за кредит и поръчителство от 21.05.2007 г. и допълнителни споразумения от
11.02.2011 г. и от 28.05.2012 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №
2351/2014 г. на Районен съд - Пловдив и е образуваното изпълнително дело № *****/2014 г.
на ЧСИ - ****************, с район на действие ОС-*******.
В исковата молба се твърди, че ищецът е конституиран като длъжник по посоченото
изпълнително дело, в качеството си на наследник на Л. А. М.а. Сочи се, че тъй като
изпълнителният процес е перемиран на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то извършените
изпълнителния действия не са прекъснали давността, която е изтекла.
Ответникът възразява, че погасителната давност не е изтекла, както и че между
страните е сключено споразумение от 20.08.2019 г. , с което е направено изявление от
ищеца, че признава вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, а ако давността е изтекла,
то тогава се отказва от нея.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира предявения иск за процесуално
допустим, но неоснователен, като съображенията за това са следните:
1
Установява се от приетите по делото доказателства, че на 14.02.2014 г., по ч.гр.дело
№ 2351/2014г. на Районен съд – Пловдив в полза на ************ е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 8653.24 лева - главница по
договор за кредит и поръчителство от 21.05.2007 г. и допълнителни споразумения от
11.02.2011 г. и от 28.05.2012 г.; 761.85 лева - редовни лихви от 12.07.2013 г. до 13.02.2014 г.
; 228 лева - наказателни лихви от 12.07.2013г. до 13.02.2014г., ведно със законната лихва от
13.02.2014 г. до окончателното погасяване на главницата, против А. В. М. -
кредитополучател и Л. А. М.а – поръчител. На 24.02.2014 г. е образувано изпълнително дело
№ *****/2014 г. по описа на ЧСИ ****************. В хода на изпълнителното
производство вземанията са прехвърлени на ответника, който е конституиран като
взискател, а Л. А. М.а е починала през 2017 г., като са конституираните наследниците й по
закон, сред които е и ищецът Д.Н. А., с 1/3 наследствена квота. Между взискателя и всички
длъжници по изпълнителното производство е сключено споразумение от 20.08.2019 г. С
разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от въпросното споразумение, длъжниците, в това число и
ищецът, са направили изявление, че споразумението има характер на признание на
вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, а с разпоредбата на чл. 13, ал. 2, че
споразумението има характер на отказ от давност, ако давността е изтекла за част от
вземането или по отношение на някой от длъжниците. Със споразумението е приет
погасителен план, като главният длъжник е поел задължение да погаси вземането на
погасителни вноски.
Както са сложени фактите по казуса, съдът намира, че анализът на извършените
изпълнителни действия е неотносим за крайния изход на правния спор. Поначало
неоснователни са доводите на ищеца, че тъй като изпълнителният процес е перемиран, то
извършените след перемпцията изпълнителни действия не прекъсват давността. С решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 37 от 24.02.2021
г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. е прието друго, като е разяснено съотношението
между погасителната давност и перемпцията и е направен е извод, че двата правни
института са различни. Изпълнителният процес е съвкупност от изпълнителни способи, като
обстоятелство, че изпълнителното дело е перемирано, не опорочава извършените след
перемпцията изпълнителни действия, при поискан от взискателя нов изпълнителен способ,
нито пък сочи на извод, че осъществените до този момент изпълнителни способи, са без
правно значение, респективно, че не прекъсват давността. Образуването на изпълнително
производство е канцеларско действие, като при настъпила перемпция съдебният изпълнител
е длъжен да прекрати висящите към момента изпълнителни способи, а ако не стори това, то
носи дисциплинарна отговорност.
В случая обаче дали е изтекъл срокът на давността, който, при влязла в сила заповед
за изпълнение, е всякога 5-годишен, е без правно значение. Процесното вземане не е
погасено по давност, тъй като дори и давността да е изтекла, то с чл. 13, ал. 2 от сключеното
между страните споразумение е направен отказ от изтеклата давност. Ако ли не, то с
направеното в чл. 13, ал. 1 признание на вземането давността е прекъсната на основание чл.
2
116, б. „а“ ЗЗД. При това положение, във всяка една от двете хипотези признание на
вземането по см. на чл. 116, б. „а“ ЗЗД или отказ от изтекла погасителна давност, считано от
20.08.2019 г. тече нова погасителна давност. Предявеният иск подлежи на отхвърляне.
При този изход на правния спор, ответникът има право на разноски, в размер на 150
лева - юрк. възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск на Д.Н. А., ЕГН **********
против ,,ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника като погасена по
давност сумата от 2884.41 (две хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и 41 ст. ) лева,
представляваща 1/3 част от 8653.24 лева - главница по договор за кредит и поръчителство от
21.05.2007 г. и допълнителни споразумения от 11.02.2011 г. и от 28.05.2012 г., за която сума
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 2351/2014 г. на Районен съд - Пловдив и е
образуваното изпълнително дело № *****/2014 г. на ЧСИ - ****************, с район на
действие ОС – *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.Н. А., ЕГН ********** да заплати
на,,ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 150 (сто и петдесет) лева –
разноски по делото за юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п./_____________
3