Определение по дело №196/2020 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№196/16.062020г.

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно в. гр. дело № 196/2020г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Е.Т.Ш. с вх. № 952/31.03.2020г., депозирана чрез процесуален представител адв.Т. против решение № 43.06.03.2020г. на ОС – Силистра, постановено по гр.д. № 264/2018г., с което са отхвърлени предявените от въззивницата искове с правно основание чл.45 ЗЗД вр. чл.53 ЗЗД и чл.414 ГПК искове за солидарното осъждане на ответниците Георги Петров Георгиев, в качеството му на ЧСИ с рег. № 767 и М.С.К. за заплащане на сумата от 14 970 лева, претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи стойността на невърнати й движими вещи след проведена публична продан по изп.д. № 2009767040031, а в условията на евентуалност за заплащане на сумата от 7 425 лева от първия ответник и на сумата от 7 545 лева от втория, претендирани като обезщетение за същите имуществени вреди, както и исковете й за заплащане на сумата от по 50 001 лева от всеки един от ответниците, претендирана като дължимо й се обезщетение за претърпени неимуществени вреди от невръщането на същите движими вещи.

            В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на съда, че предявените искове са погасени по давност, излагайки доводи, че началният срок, от който е започнала да тече погасителната давност е 06.11.2013г. Навеждат се и оплаквания за допуснати процесуални нарушения по доклада на делото и неправилно отказано събиране на своевременно поискани, относими и допустими доказателства. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

            В срока за обжалване е постъпило допълнение лично от страната /жалба с вх. № 2357/03.06.2020г. по описа на АпС – Варна/, с което се поддържат оспорванията относно погасителната давност и процесуалните нарушения вр. доклада и доказателствата, както и се навежда ново оплакване – постановяване на решението при наличие на основания за отвод на съдебния състав.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор само от ответника М.К., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

            Съдът като взе предвид изложените във въззивната жалба оплаквания, твърденията на въззивницата по исковата молба, вкл. и направени по реда на чл.129 ГПК уточнения, и в съответствие с правомощията си на въззивна инстанция констатира, че исковата молба е нередовна. По претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се претендира, че същите се изразяват в стойността на движими вещи, които са останали в имота, продаден на публична продан и които е отказано да и бъдат върнати от ответниците. С молби от 07.03.2019г. и 27.06.2019г. въззивницата е описала вещите, които твърди, че е следвало да й бъдат предадени, без същите да са индивидуализирани по начин, позволящ тяхното открояване от други подобни, в това число и за възможност за оценка на същите. Наред с това претендира се тяхната равностойност, без наличието на твърдения, че тези вещи са погинали, похабени, респ. навеждане на други твърдения, обосноваващи начина на формиране на твърдяната вреда и правния интерес от заплащане на тяхната равностойност. Относно претенциите за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди не е посочено защо се претендират разделно от всеки един от ответниците, при условие, че твърденията за противоправното поведение на последните са идентични с тези, на които се основава исковата претенция за обезвреда на имуществените вреди, претендирана в условията на солидарно осъждане.

С оглед на това и на основание чл.129 ал.4 ГПК вр. чл.269 ГПК производството по делото и по предявените от въззивницата искове следва да бъде оставено без движение като й се дадат указания за отстраняване на констатираната нередовност.

Водим от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в.гр.д.№ 196/2020г. по описа на ВАпС и по исковата молба Е.Т.Ш., по която е образувано гр.д. № 264/2018г. на ОС - Силистра.

 

УКАЗВА на въззивницата Е.Т.Ш., че в 1-седмичен срок от съобщението следва да уточни, с преписи за ответната страна, твърденията си като

1./ индивидуализира вещите, за които твърди, че е била възпрепятствана да вземе от продадения на публична продан имот по начин, позволящ тяхното открояване от други подобни, в това число и възможност за оценка на същите /марка, модел, цвят, количество, размери, година на придобиване/;

2./ посочи защо се претендира тяхната равностойност - твърди ли, че същите са погинали, похабени, респ. навеждане на други твърдения, обосноваващи начина на формиране на твърдяната вреда и правния интерес от искането за заплащане на тяхната равностойност;

3./ конкретизира защо се претендира разделно осъждане на ответниците по отношение на претенцията за обезвреда на неимуществени вреди, при условие, че твърденията за противоправното им поведение са идентични с тези, на които се основава исковата претенция за обезвреда на имуществените вреди, претендирана в условията на солидарно осъждане.

 

При неизпълнение в срок решението на първоинстанционния съд ще бъде обезсилено и производството по предявените искове прекратено.

 

Съобщението до страната да се връчи чрез назначения й особен представител адв. Т..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: