Присъда по дело №73/2021 на Окръжен съд - Русе

Против подс. В. С. Д. от гр. Русе, е повдигнато обвинение по 249
ал.1, пр.1, вр. с чл. 26 ал.1 от НК, за това, че през периода от 16.01.2020 г. до
18.01.2020 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление – на 30
/тридесет/ пъти, използвал платежен инструмент – дебитна карта с №
***************, с издател банка „Експресбанк“ АД на името на Й. С. В.
ЕГН: *****, от гр. Русе, без съгласието на титуляра й Й. С. В. като деянието
не съставлява по-тежко престъпление.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе, поддържа
обвинението, така както е предявено и настоява съдът да наложи на подс. Д.
наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства около средата.
Подсъдимият В. С. Д. от гр. Русе признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и настоява да й бъде наложено
минимално наказание.
Окръжният съд след като прецени по отделно и в съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на
страните, прие за установено следното,
По фактите.
Подсъдимият В. С. Д. е роден на ***** в гр. Русе. Живее в *******.
Той е български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, ЕГН
**********.
До момента подс. В. Д. е осъждан с осем отделни съдебни акта.
Започнал е престъпната си дейност с извършването на кражби като
непълнолетен. Извършил е и грабеж, а последното му осъждане е за
престъпление по транспорта. Изтърпявал е ефективни наказания лишаване от
свобода два пъти в затвора при строг режим. Настоящото му деяние е
извършено по-малко от пет години преди последното му излизане от затвора
и само шест месеца след изтърпяване на наказанието Пробация по последното
му осъждане.
В средата на месец януари 2020 г. подсъдимият бил на свобода и
живеел в гр. Русе. За последно се завърнал от чужбина на 24.12.2019 г.
Живеел с майка си в жилище, предоставено им от ОП „Жилфонд“ – Русе.
На 16.01.2020 г., около 19 часа св. Й. В. се прибирал към дома си.
Движил се пеш по ул. „Чипровци“, а след това продължил по ул. „Петрохан“.
Когато наближил сервиза за автогуми бил нападнат от двама млади мъже,
които му отнели чрез сила и заплашване мъжката чантичка, която носил през
рамото си. Те се отдалечили бързо от мястото, а св. Й. В. успял да ги види
само в гръб. В чантичката си той носил различни вещи, сред които и дебитна
карта с № ***************, с издател банка „Експресбанк“ АД. Тя била
1

поставена в кожен калъф за документи, а в съседния джоб св. Й. В. държал
листче с ПИН-кода за нея. След отнемането на чантата с вещите св. Й. В.
подал сигнал в полицията и уведомил банката, за да бъде блокирана
дебитната карта. Към него момент в банковата му сметка била налична сумата
от около 1000 лева.
Непосредствено след извършване на грабежа подс. В. Д. се сдобил
по неустановен начин с дебитната карта на св. Й. В.. Той знаел, че не е
издадена за него, а за друг титуляр. Знаел също, че нямал неговото съгласие
да я ползва, но въпреки това решил да го стори, като я постави в АТМ-
устройство и извърши теглене на пари. В изпълнение на това решение
извършил следното:
На 16.01.2020 г. в 19.58 ч. отишъл до АТМ-устройство на ул.
„Чипровци“, № 12, бл. „Колос“, стопанисвано от „Първа инвестиционна
банка“. Поставил дебитната карта с № ***************, издадена от
„Експресбанк“ АД за св. Й. В. и въвел ПИН-кода. АТМ-устройството
отказало да изпълни транзакцията, поради блокиране на картата.
Подсъдимият не се отказал и решил да продължи с деянията си.
По доказателствата.
Съдът приема гореизложената фактическа обстановка за доказана по
безспорен и категоричен начин от събрания по делото съвкупен
доказателствен материал, а именно – от обясненията на подс. Д. и
свидетелските показания на свидетелите Й. В., К. И. и С. М., както и от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства –
справки, протоколи за доброволно предаване, диск с информация, технически
експертизи, комплексни експертизи, фотоалбуми, протокол за претърсване и
изземване, протокол за оглед на веществено доказателство, свидетелство за
съдимост, справка за задгранични пътувания, както и вещественото
доказателство по делото – 1 брой мъжко връхно яке, черно на цвят, с качулка
с пухеста материя в предната част.
В основата на приетите от настоящата съдебна инстанция за
доказани фактически положения са признанията на подсъдимия показанията
на всички свидетели, събраните и анализирани по делото писмени
доказателства, както и тези от експертен порядък, които изчерпателно дават
отговори на основните въпроси, свързани с осъществяване на престъплението
от подс. Д..
Съдът изцяло кредитира събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателства на посочените трима свидетели, които
подробно разказват за действията на подс. Д., когато тридесет пъти той е
използвала чуждата дебитна карта за да изтегли намиращите се в нея парични
2

средства. Показанията на свидетелите са правдоподобни, последователни и
непротиворечиви, като същевременно взаимно се допълват.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. Д. дава
обяснения по фактите и обстоятелствата, визирани в обстоятелствената част
на обвинителния акт като прави пълни самопризнания. Поради това съдът
дава вяра на неговите обяснения, които от една страна имат характера на
източник на доказателства, а от друга представляват израз на неговата
защитна позиция. В общи линии неговите обяснения се покриват с
показанията на разпитаните в хода на наказателното производство свидетели.
В подкрепа на изложената фактическа обстановка са и двете
технически експертизи, комплексни експертизи, от които се установява че
дебитната карта на св. В. на тридесет пъти е била използвана от подс. Д. с цел
да изтегли някакви парични суми, но тъй като картата е била блокирана не
успял да изтегли парите. В този смисъл са и доказателствата от експертен
порядък, на които съдът дава вяра. От тези доказателства следва категоричния
извод, че подс. Д. е съзнавал, че това е дебитната карта на св. В., тъй като на
същата е било изписано неговото име, а не на друго лице. Предвид това съдът
само дава вяра на неговите обяснения.
От правна страна.
От анализа на събраните по делото доказателства и въз основа на
така възприетата фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните правни изводи:
Видно от доказателствата по делото подс. В. Д., като субект на
престъплението е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от
НК.
С деянието си подс. Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 249 ал.1, пр.1, вр. с чл. 26 ал.1 от НК
тъй като през периода от 16.01.2020г. до 18.01.2020г. в гр. Русе, в условията
на продължавано престъпление – на 30 /тридесет/ пъти, използвал платежен
инструмент – дебитна карта с № ***************, с издател банка
„Експресбанк“ АД на името на Й. С. В. ЕГН: *****, от гр. Русе, без
съгласието на титуляра й Й. С. В. ЕГН: *****, като деянието не съставлява
по-тежко престъпление
Съобразно правната доктрина и трайно установената съдебна
практика това престъпление може да бъде осъществено чрез действие, като
действията могат да бъдат фактически. От обективна страна деянието било
извършено с действие. Подсъдимият е използвал дебитната карта, като я
поставял в различни АТМ-устройства в желанието си чрез нея за изтегли
пари и да провери наличностите по сметката на титуляря й.
3

Тази дебитна карта се явява „платежен инструмент“ по смисъла на
чл. 93, т. 24 от НК, тъй като представлява веществено средство, което
позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят
пари или парични стойности. В конкретният случай съдът приема, че с
поведението си подс. Д. е осъществил всички признаци от изпълнителното
деяние чрез действие като неправомерно на тридесет пъти е извършил
транзакции, но поради блокиране на картата не е успял да придобие
паричните средства. Тази дебитна карта е също така и електронен платежен
инструмент, тъй като позволява достъп до електронно регистрирани или
съхранени пари и дават възможност да се извършват депозити, преводи,
теглене на пари в брой, зареждане и отнемане на парична стойност и/или
други операции посредством електронни или други технически способи.
Банковите платежни карти са платежни инструменти за отдалечен достъп, тъй
като позволяват на оправомощения картодържател да получава достъп до
финансови средства по банкови сметки чрез използването на електронни или
други технически способи.
На първо място подс. В. Д. е установил по неустановен по делото
начин своята фактическа власт върху дебитната карта, узнал и ПИН-кодът за
същата.
От обективна страна подс. Д. е използвал платежният инструмент –
дебитна карта, издадена от банка „Експресбанк“ АД на името на Й. С. В. ЕГН:
*****, като я поставил общо тридесет пъти различни банкомати, след което
въвела ПИН-кодът за потвърждаване на заявените от него транзакции. Това
било сторено без съгласието на св. В., като титуляр на дебитната карта.
Деянието на подс. Д. не съставлява друго по-тежко престъпление по
смисъла на Особената част на НК.
Деянието е извършено в условията на продължавано престъпление
по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Обвиняемият използвал дебитната карта 30
пъти в рамките на 3 дни, при една и съща обстановка – в АТМ-устройства и
при еднородност на вината, като последващите му действия се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, тъй като не
успявал да изтегли парите при предишните си опити и продължавал
настойчиво да опитва.
За тези свои действия той нямал съгласието на титуляря на
дебитната карта – св. Й. В.. Тя му била отнета насилствено – чрез грабеж,
действията с нея били извършени преди да бъде блокирана.
В резултат на своевременната реакция на органите на полицията от
проведените издирвателни мероприятия престъплението е било установено
както и неговото авторство. Престъплението е довършено с факта на
получаването на паричната сума, която е била в банкомата и същата но в
4

случая не са настъпили вредоносни последици и поради нейното блокиране
не е преминала в негова фактическа власт.
Налице е и субективната съставомерност на деянието, тъй като подс.
В. Д. е действал при пряк умисъл с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него, целейки и желаейки настъпването на точно определен
резултат. Същият е разбирал много добре и целейки именно настъпването на
противоправния резултат - неправомерно да получи чужди парични средства.
Съзнавал е също така, че използва чужда дебитна карта без съгласието на
нейния титуляр, но извършил това, воден от желанието да се снабди с
парични средства. Съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал
неговите общественоопасни последици и искал тяхното настъпване. Знаел, че
картата не е издадена за него и няма съгласието на титуляря й, но въпреки
това я използвал многократно.
Мотивите за извършване на престъплението са - предварително
осъзнатата у него потребност да се снабди с намиращите се в дебитната карта
парични средства за своя сметка.
Причини за извършване на престъплението са незачитане на
установения в нашата страна правопорядък, слабите морално волеви
задържки на подсъдимия и ниската му обща и правна култура и
правосъзнание.
По вида и размера на наложеното наказание.
Съобразно принципното начало, свързано със законоустановеността
на наказателната репресия съдът счита, че при определяне на наказанието
следва да се вземат предвид разпоредбата на чл. 54 от НК и да се съобразят
изложената фактическа обстановка и всички обстоятелства обуславящи вида
и размера на наказанието, което да съответства с тежестта на извършеното от
подс. Д. престъпление.
При индивидуализацията му, съдът отчита по отношение на подс.
В. С. Д. като смекчаващи отговорността обстоятелства – неговите
самопризнания, направени в хода на съдебното производство, а като
отегчаващи такива са отчетени множеството предишни осъждания и
множеството отделни деяния в продължаваното престъпление. .
Окръжният съд, след като взе предвид гореизложеното, степента на
обществена опасност на деянието и на личността на подс. Д. на мотивите и
причините за извършването на престъплението, намира, че наказанието
следва да бъде определено при условията на чл. 54 ал.1 от НК. Налице е
превес на смекчаващи вината обстоятелства и съобразявайки това съдът
счита, че наказанието следва да бъде индивидуализирано към предвидения в
закона минимум.
5

Поради това съдът счита, че на основание чл. 54 ал. 1 от НК следва
на подсъдимия да му бъде определено наказание от ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 58а ал.1 от НК го
НАМАЛЯВА с една трета и следва да му бъде ОПРЕДЕЛЕНО наказание ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи ефективно при
ОБЩ първоначален режим. Предвид наличието на множество осъждания не
са налице положителните материално правни предпоставки визирани в чл. 66
ал.1 от НК, съдът прие, че това наказание не следва да бъде отложено за
изтърпяване.
На основание чл. 59 ал.1 от НКсъдът счита, че следва да ЗАЧИТА
срока на предварителното му задържане считано от 29.12.2020 год. до влизане
на присъдата в сила, като следва да го ПРИСПАДНЕ при изтърпяване на
наказанието.
Съдът счита, че така определеното на подс. В. Д. по вид и размер
наказание ще изиграе своята възспираща, възпитателна и превантивна роля по
този начин ще се постигнат визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК цели
на наказанието за индивидуална и генерална превенция.
По въпроса за вещественото доказателство.
Вещественото доказателство 1 брой мъжко връхно яке, черно на
цвят, с качулка с пухеста материя в предната част да бъде върнато на неговия
събственик.
По направените по делото разноски.
При този изход на делото съдът счита, че подс. В. Д., със снета по
делото самоличност следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР
гр. Русе сумата от 223.17 лева – за експертизи, представляваща направени
разноски в хода на досъдебното производство.
Мотивиран от горните съображения съдът, постанови присъдата си.
6

Номер на акта:	1
Дата:	15 февруари 2021 г. (в сила от 3 март 2021 г.)
Съдия:	Петър Балков

Дело:	20214500200073
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 януари 2021 г.

Присъда по дело №73/2021 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите