РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Перник, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело
№ 20231700500306 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273, вр. чл. 317 ГПК /Глава двадесет и
пета Бързо производство от ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба от Г. С. С. ЕГН ********** *** чрез пълномощника
му адв. И. Я. *** срещу Решение № 1406/21.12.2022г. по гр. д. № 02091/2022г. по описа на
РС – Перник в частта, в която е уважен предявеният от Е. И. Р. ЕГН ********** *** като
майка и законен представител на малолетното дете Н. Г. С. ЕГН ********** иск с правно
основание чл.150 СК – с което съдът е увеличил размера на издръжката от 130лв. на
300лв. месечно и съответно са постановени разноски съразмерно на посочения размер,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от деня на забавата до
окончателното й изплащане, като се развиват съображения за неправилност на
постановеното първоинстанционно решение в обжалваната му част, доколкото счита, че не е
налице настъпило трайно и съществено изменение в нуждите на детето. Изразява се
съгласие с мотивите на съда относно необходимостта от издръжка, но не и на посочената
стойност, като се сочи, че между предходното решение и обжалваното е налице инфлация –
като промяна в социално-икономическата обстановка, в която живее и учи детето, както и е
неясно възприетото от съда, доколко всеки родител реално участва в общия размер
издръжка на детето, имайки предвид равните задължения.Не на последно място – реалните
доходи на бащата са 1000лв., тъй като от *** е с прекратен трудов договор / служил като
доказателство пред първоинстанционния съд / и нов трудов договор от *** с размер месечно
1
трудово възнаграждение 780лв. и изпитателен срок - съгласно представените доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, депозирана от Е.
И. Р. ЕГН ********** *** като майка и законен представител на малолетното дете Н. Г. С.
ЕГН ********** иск с празно основание чл.150 СК- съгласно който се иска оставяне без
уважение на въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционното решение, както и да
се присъдят разноски във въззивното производство по представен списък по чл.80 ГПК
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 273 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което и съдът следва да се произнесе по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия съдебен състав намира решението за валидно и допустимо, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Основния спорен въпрос, заявен с въззивните жалби и на двете страни, е свързан с
определения от първоинстанционния съд размер на дължимата се от бащата издръжка.
Настоящата съдебна инстанция споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд -
гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен
акт.
Видно от влязло в сила решение № 91 от 03.08.2018 г., по гр.д. № 235/2018 г. по
описа на Районен съд - Брезник, е прекратен сключения между Г. С. С. и Е. И. Р. граждански
брак, като постановено бащата Г. С. С. да заплаща на малолетното си дете – Н. Г. С. чрез
неговата майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 130.00 лева.
Представен е бил договор за обучение, съгласно който майката на детето е
възложила на ***, съгласно който считано от *** частното училище е приело да
предостави отговаряща на държавните образователни изисквания и стандарти образователна
услуга при условията на целодневна форма на обучение и обучение от разстояние в
електронна среда на детето Н. Г. С., при възнаграждение в размер на 10500 лева, заплащано
на две вноски. Съгласно чл.5, ал.1 от Договора, същият е със срок от датата на подписването
му до нормативно определената дата за край на учебната 2021-2022 година. С Анекс № 1
към договора от *** страните са постигнали съгласие възложителят да дължи
възнаграждение на изпълнителя в размер на 5250 лева, което да се заплати на вноски.
Пред първоинстанционния съд е прието Психологично/ логопедично изследване
2
от *** за детето Н. Г. С., съгласно което за детето са препоръчани психологично
консултиране (с акцент върху когнитивното му развитие), допълнителна педагогическа
подкрепа с цел повишаване на автоконтрола в учебните часове и минимизиране негативните
ефекти от дефицита на внимание, като реоценка на динамиката в развитието след 1 година.
По искане на ищцата е била разпитана свидетелката Д.Б.В., която в показанията си
твърди, че бракът между страните е прекратен, и от тогава за детето се грижи само ищцата.
Твърди, че извън определената за детето сума за издръжка бащата не дава нищо, нито е
купувал нещо на детето. Сочи, че детето учи в частно училище, в което майката работи,
и е във *** клас, като необходимостта детето да учи в частно училище била по препоръка на
психолога, който детето посещавало. Твърди, че в държавното училище не се обръща
достатъчно внимание на децата, каквото им се обръща в частното училище. Сочи, че детето
много боледува, ходи на плуване, което било важно за неговата координация.
В съдебно заседание е бил изслушан социалният работник В.Н.С., която заявява, че
съда следва да постанови решение, което да защитава в максимална степен законните права
и интереси на малолетният Н. С., като решението следва да бъде съобразено с
потребностите на детето, обусловени от неговата възраст и индивидуални особености. Сочи,
че в случай не необходимост за детето на психологическа подкрепа, Д „СП“ могат да
предоставят за ползване такава „социална услуга“, като нямало данни и епикризи, детето да
е със специфични нужди.
При така установената фактическа обстановка следва да се приеме от правна
страна следното:
Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато при
наличие на промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен
размер. Следователно, основателността на предявената искова претенция с правно
основание чл.150 от СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната
издръжка на трайни промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия
издръжка родител, респ. от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице, а
съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат
имущество, при съобразяване с посочения в ал.2 минимален размер на издръжката на едно
дете - една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно която съгласно
ПМС № 37/24.03.2022 г. за определяне на нови размери на минималната работна заплата за
страната, считано от 01.01.2022 г. е в размер на 710.00 лева.
Не е спорно, че ответника е баща на малолетния Н. Г. С..
Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед
критериите, визирани в чл.142, ал.1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и
възможностите на родителите. Нуждите на детето се преценяват, като се вземе предвид
възрастта, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по
3
обучението му.
В настоящия процес се доказва трайно и съществено изменение в нуждите на детето,
тъй като за изминалите три години и четири месеца от определения размер на издръжката,
нуждите му значително са нараснали с оглед растежа му.
От друга страна Н. С. е на *** , ученик във *** клас на *** – ***, нараснали са
личните му нужди, свързани с неговата възраст и развитие. Увеличената възраст обуславя и
нужди от по-висока издръжка. Продължителността на периода от постановяване на
първоначалната издръжка от три години и четири месеца, основава промяна в нуждите на
детето.
По делото се установява,че майката на детето да полага грижи и за други дете/деца,
освен общото на страните дете.
Не се установи ответникът да има друго ненавършило пълнолетие дете, за което да
се грижи и да е задължен да издържа.
От приетите и неоспорени от страните писмени доказателства в първа
инстанция се установява, че майката на детето получава нетно възнаграждение около 1400
лева, а бащата такова в размер около 1800 лева. Не са представени доказателства за
притежавано движимо и недвижимо имущество на родителите. Установява се, че от
получаваното от майката месечно трудово възнаграждение месечно и се удържат и
превеждат към ЧСИ суми от около 450 лева, а на бащата се удържа месечно сума от 612
лева, което се превежда към ДСИ.
С оглед изложеното първоинстанционният съд е приел, че нуждите на Н. С. са се
променили, дори и само с оглед възрастта, което обуславя изменение на издръжката, но не в
претендирания размер.
Правилно районният съд е изследвал възможностите на бащата, съобразно
удостоверените доходи, получени по трудово или служебно правоотношение или от
собствена търговска или стопанска дейност, както и – евентуално - наличието на всякакви
източници на доходи, включително такива, получени чрез полагане на труд, без да са
удостоверени по някакъв начин или в натура.
Правилно районният съд е отбелязал, че възможността на родителите винаги е
обективна и конкретна и се определя от доходите, имуществото и квалификацията на
задълженото лице.
С въззивната жалба бащата е представил ново доказателство - заповед за
прекратяване на предходното трудово правоотоншение № *** от *** с работодателят,
чиито данин са били меродавни пред първата инстанция, касателно трудовите доходи
на същия, и нов трудов договор от *** с размер на трудово то възнаграждение 780лв. / с
изпитателен срок в полза на работодателя / , или както твърди във въззивната жалба –
нетен размер на получаван трудов доход в размер 1000лв. след начисляване класове и
др. и след задължителни удръжки
4
При тези данни въззивният съд счита, че е правилен извода на районния съд –
че определената предходна издръжка следва да се измени, с оглед възрастта на Н. С. и
възможностите на родителите му да го издържат.
Касае се за трайни промени във времето, като с израстването на детето нуждите му не
само няма да намаляват, а напротив – ще се увеличават.
Предвид това, правилно съдът приема, че са налице условията на чл.150 от СК за
изменение на определената издръжка на детето през 2018 г.
При съблюдаване изискванията на чл.142, ал.1 от СК за комплексна преценка на
нуждите на издържаното дете, което е на ***, ученик *** клас, съдът следва да вземе
предвид и възможностите на родителите.
При преценка нуждите на детето от издръжка, са били отчетени и протеклите
инфлационни процеси през три годишния период от предходното определяне на издръжката,
което обстоятелство е общоизвестно и не се нуждае от доказване. Следователно, нуждата на
детето от средства за издръжка се е завишила от предходното нейно определяне.
С оглед горе изложеното първоинстанционният съд е определил обща месечна
издръжка в размер на 500.00 лева, която се дължи от двамата родители, независимо при кого
живее детето, от които по-голям дял се определя на бащата, който не полага
непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. Бащата следва да поеме дела
си от издръжката до размера от 300.00 лева, а разликата от 200.00 лева да се поема от
майката, ангажирана с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
За да определи, респ. измени размера на месечна издръжка, първоинстанционният съд
е приел, че от присъждането на определената първоначално издръжка до приключване на
съдебното дирене в настоящото производство е изминал период от 4 години, през който са
настъпили съществени изменения както в нуждите на детето с оглед неговото израстване,
така и в икономическите условия в страната.
В рамките на периода е настъпило увеличение на стойността на стоките и услугите от
първа необходимост, посредством които следва да бъдат задоволени базовите потребности
на детето (режийни разноски, храна, облекло, медикаменти, консумативи, свързани със
съществуването и отглеждането му).
От друга страна с израстването на детето (към настоящия момент – *** , а при
постановяване на първоначалната издръжка – 4 години) се увеличават не само неговите
битови, но и социални и интелектуални потребности.
Към настоящия момент детето е ученик *** клас, макар че по делото не се установи
същото да има специални образователни потребности, то от представеното
Психологично/логопедично изследване се установява, че детето има необходимост от
психологично консултиране ( с акцент върху когнитивното развитие), допълнителна
педагогическа подкрепа с цел повишаване на автоконтрола в учебните часове и
минимизиране на негативните ефекти от дефицита на внимание, като е препоръчана и
5
реоценка след една година.
Не се установи тези потребности при детето да са били налични към първоначално
определената му издръжка.
Наред с това е и неговото израстване, като у детето се формират потребности от
различни активности и занимания, които се заплащат допълнително, а освен това са
необходими и допълнителни средства за закупуване на учебни пособия и помагала.
С оглед изложеното, подсигуряването на условия за нормалното отглеждане и
израстване на детето, налице е необходимостта от актуализиране размера на дължимата
издръжка, която първоинстанционният съд е увеличил с решението от 130.00 лева месечно
на 300.00 лева месечно.
Въззивният съд напълно споделя тези изводи.
Що се отнася до доводите на ищцата за необходимост от увеличаване на издръжката
в претендирания размер с оглед записването на детето в частно училище, в което се заплаща
годишна такса от 5250 лева, съдът ги намира за неоснователни.
Това обстоятелство не е относимо към възможностите на бащата да дава
претендираната издръжка, и към обичайните потребности на детето – претендиращо
издръжката.
Безспорно в правото на всеки родител е да избере детето му да посещава
допълнителни занимания и да бъде записано в частно училище с цел по-доброто му
развитие, за които се изисква допълнително заплащане, но то не следва да бъде възлагано в
тежест на дължащия издръжка родител, в какъвто смисъл е и съдебната практика.
Не са налице данни решението за обучение в частно училище на детето Н. да е взето
от двамата му родители, доколкото от представените доказателства същото е записано в
частното училище през *** година, а родителите са разделени още докато детето не е ученик
– през ***г.
Следва да се изтъкне и друго обстоятелство- че майката работи в същото
училище, като ноторно известно е, че в този смисъл съществуват и известни
преференции за децата на преподавателите, включително и финансови облекчения.
Освен това, когато двамата родители, по общо съгласие, преценяват за необходимо
покриването на определени разходи за детето им (такъв е случаят с посещаването на
различни извънучебни мероприятия, курсове, екскурзии т. н.), то това е израз на тяхното
общо разбиране за необходими грижи за пълноценното отглеждане и възпитание на детето.
В този случай родителите съобразяват и финансовите си възможности за
задоволяване на такива потребности на детето.
При липса на общо съгласие обаче, когато решението е взето единствено по волята
на единия родител, е трудна преценката за необходимостта от такива разходи, с оглед
интересите на детето.
Не се доказа, че детето е записано в частно училище по препоръка на специалист.
6
В хипотезата на разделени родители - присъждането на претендирания размер от
съда би означавало скрепяване със силата на съдебното решение на едноличното субективно
желание на родителя, който упражнява непосредствено родителските права, и представлява
повратно тълкуване на закона.
Подобен подход от съда би противоречал на института на издръжката и ще се яви
способ за покриване на субективно определени от единия родител нужди на детето, без да се
отчитат обективните му потребности и финансовите възможности на другия родител за
заплащането му.
Предвид изложеното издръжката правилно е била увеличена с решението - до
размера от 300.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.04.2022 г. до настъпване изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за
всяка просрочена месечна вноска, като за разликата до пълния претендиран размер от
800.00 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
Въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Съгласно чл.242, ал.1 от ГПК правилно първоинстанционният съд е постановил
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и
до исковете за нейното изменение.
Поради това съдът е длъжен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и
без искане на страните.
По разноските:
Страните са поискали присъждане на разноски, за което са представени списъци по
чл.80 от ГПК.
При този изход на спора, за жалбоподателят не се присъждат разноски.
Съгласно представения списък Е. Р. е направила разноски във въззивното
производство за адвокатско възнаграждение в размер 800 лева, която следва да й се присъди,
като бъде осъден Г. С. С. да ги заплати
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1406/ 21.12.2022г., постановено по гр.д.
№02091/2022г. по описа на Районен съд- Перник в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Г. С. С. ЕГН ********** *** чрез пълномощника му адв. И. Я. *** ДА
ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА Е. И. Р. ЕГН ********** *** като майка и законен
представител на малолетното дете Н. Г. С. ЕГН ********** – сумата 800,00 лева,
7
представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8