Определение по дело №105/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 63 от 23.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 12/2013 г., Ардинският районен съд е възстановил запазената част от 1/26.9 идеални части общо (на обща стойност) 635.74 лева, на К. К. О. от гр. Ардино, от наследството на К.О.О., б.ж. на Г., починал на 09.02.2010 г., като е намалил дарението на следния недвижим имот: Ѕ идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в Г., У.О. С. № 7, със застроена площ 58.27 кв.м., построена чрез отстъпено право на строеж върху държавен парцел № ХХХ от кв.№ 30, с пл.№ 420, с площ на парцела 675 кв.м., по ПУП на гр. Ардино, при посочени граници, извършено с нотариален акт № 54, том І, н.д.№ 100/2001 г. на нотариус при РС – Ардино, в полза на С. К. Г. и С. К. О. – М., до размер на 25.9/26.9 идеални части, като е отхвърлил иска в останалата част и за разликата от пълния предявен размер до уважения размер, като неоснователен. С решението съдът е допуснал извършването на съдебна делба между К. К. О., С. К. Г. и С. К. О. – М., върху следния съсобствен недвижим имот: Ѕ идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в Г., У.О. С. № 7, със застроена площ 58.27 кв.м., построена чрез отстъпено право на строеж върху държавен парцел № ХХХ от кв.№ 30, с пл.№ 420, с площ на парцела 675 кв.м., по ПУП на гр. Ардино, при посочени граници, при следните дялове: 1.) за К. К. О. – 1/26.9 идеални части от целия имот, 2.) за С. К. Г. – 25.9/26.9 идеални части от Ѕ идеални части от втори жилищен етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в Г., У.О. С. № 7, със застроена площ 58.27 кв.м., построена чрез отстъпено право на строеж върху държавен парцел № ХХХ от кв.№ 30, с пл.№ 420, с площ на парцела 675 кв.м., по ПУП на гр. Ардино, при посочени граници, и от ј идеална част от дворното място, представляваща северозападната част и 3.) за С. К. О. – М. – Ѕ идеални части от първи жилищен етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в Г., У.О. С. № 7, със застроена площ 58.27 кв.м., построена чрез отстъпено право на строеж върху държавен парцел № ХХХ от кв.№ 30, с пл.№ 420, с площ на парцела 675 кв.м., по ПУП на гр. Ардино, при посочени граници, и от ј идеална част от дворното място, представляваща югоизточната част.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът К. К. О., който чрез своя процесуален представител, го обжалва изцяло като неправилно. Необосновано първоинстанционният съд приел, че справедливата пазарна стойност на процесния недвижим имот била в размер на 34 223.73 лева. За да определи тази цена вещото лице не било използвало еталонни имоти, а незастроени урегулирани поземлени имоти и експертизата не била съобразена с факта, че предмет на оценката била двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в център на гр. Ардино. Излага съображения, че дори и да се приеме за правилна приетата от районния съд пазарна оценка на имота в размер на 34 223.73 лева, неправилен бил извода на съда относно размера, с който е накърнена запазената част на ищеца. Твърди се, че общата стойност на наследството към датата на откриването му била 17 575.36 лева (сбора от стойността на Ѕ идеална част от къщата с отстъпено право на строеж върху парцела и стойността на ј части от земеделските земи, които е притежавал наследодателят). Правилно съдът определил, че запазената част на ищеца от наследството е в размер на 3 564.97 лева, при което разполагаемото имущество е ј от нивите, т.е. на стойност 463.50 лева, а накърняването на запазената част на ищеца е разликата межзу запазената част на стойност 3 564.97 лева и разполагаемата част на стойност 463.50 лева. Следователно, накърняването на запазената част на ищеца било с 3 101.47 лева, а не 635.74 лева, както неправилно приел съда. Твърди, че запазената му част от дарената Ѕ идеална част от процесния жилищен имот била 5/24 идеални части. В тази връзка не ставало ясно как съдът е определил размера на накърняването на запазената му част, като разлика от кои стойности, като това не било посочено в решението. Счита, че неправилен при това положение е извода на съда за каква част следва да се отмени дарението за възстановяване на запазената му част. Счита, че при така определената от първоинстанционния съд оценка на имотите, образуващи наследствената маса, дарението следвало да бъде намалено в размер на 3101.47/34223.73 идеални части за възстановяване на запазената му част от наследството, а не както приел районния съд – за 1/26.9 идеални части. При това положение делът му при допускане на делба бил 3101.47/34223.73 идеални части. Поради изложеното моли съда да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и да реши спора по същество, като определи размера на накърняването на запазената му част и намали дарението с този размер за възстановяване на запазената му част и да се допусне делба на същият имот при новоопределените права на страните. При условията на евентуалност иска да се отмени изцяло обжалваното решение и да намали дарението за 3101.47/34223.73 идеални части от процесната къща за възстановяване на запазената му част, както и да се допусне делба на цялата къща при дялове: 3101.47/34223.73 идеални части за него и по 15561.13/34223.74 идеални части за ответниците. Претендира разноски по делото.

Недоволни от така постановеното решение са останали и С. К. Г., С. К. О. – М. и Н. А. О., които чрез своя представител по пълномощие, го обжалват в срок изцяло, като неправилно – необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Неправилен бил извода на съда за основателност на предявения иск по чл.30 от ЗН за намаляване на дарението, извършено от общия наследодател К.О.О. в полза на ответниците – С. К. Г. и С. К. О. – М., и възстановяване на запазена част от наследството. Твърдят, че с извършените дарствени разпореждания, с притежаваната от бащата на ищеца Ѕ идеална част от имота, не е накърнена запазената част на ищеца от наследството. Считат, че стойността на наследствената маса по чл.31 от ЗН и стойността на извършеното дарение в полза на първите две ответнички, не установява накърняване на запазената част на ищеца от наследството, поради което не са налице основания за намаляване размера на извършеното дарение. При условията на евентуалност твърдят, че първоинстанционният съд е извършил неправилни изчисления на размерите на запазената и разполагаемата част от наследственото имущество. Считат също така за неправилни изводите на първоинстанционния съд, въз основан на които е уважил и предявения иск за делба. Излагат съображения, че от фактическите твърдения в исковата молба и заявения петитум не става ясно кой или кои имоти са предмет на иска за делба. Считат също, че допусната от съда делба на идеална част от недвижим имот е недопустима. Освен това, въпреки, че допуснал делба на Ѕ идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, районният съд неправилно е формирал и дела на ищеца, а именно – в размер на 1/26.9 идеални части от целия имот, като по този начин е разширил предмета на спора, който бил само за Ѕ идеална част от имота. Останалата Ѕ идеална част, разпростираща се както върху първия, така и върху втория етаж от жилищната сграда, не била предмет на спор в настоящото производство, което водило до недопустимост на допусната делба на целия имот, още повече и на поставянето в дял на ищеца на целия втори етаж на къщата. Молят съда да отмени атакуваното решение и да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, поддържат подадената от тях жалба и оспорват въззивната жалба на К. К. О.. Правят възражение за прекомерност на разноските на въззивника К. О. за адвокат и молят съда да ги намали.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и довода на страните, релевирани във въззивните им жалби, прие за установено следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от К. К. О. против С. К. Г., С. К. О. – М. и Н. А. О., обективно съединени искове, както следва: 1.) за намаляване на дарение, извършено с нотариален акт № 54/14.11.2001 г., от наследодателя на страните К.О.О. в полза на ответниците С. К. Г. и С. К. О. – М., на недвижим имот, представляващ Ѕ идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в Г., У.О. С. № 7, построена чрез отстъпено право на строеж върху парцел № ХХХ от кв.№ 30, с пл.№ 420, до размера, необходим за допълване на запазената му част, с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН и 2.) за делба на наследство, останало от наследодателя на страните К.О.О., с правно основание чл.69 от ЗН.

Установено е по делото, че страните по делото са наследници на К.О.О. – баща на К. К. О. (ищец), С. К. Г. и С. К. О. – М. (ответници) и съпруг на ответницата Н. А. О., починал на 09.02.2010 година. Не е спорно по делото, че на 14.11.2001 г., с нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване правото на ползване № 54, том І, дело № 100/2001 г. по описа на районен съдия при Ардински районен съд, общия на страните наследодател К.О.О. и ответницата Н. А. О. (негова съпруга) са дарили на дъщеря им С. К. О. – М. част от собствения си недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 58.27 кв.м., построена върху парцел ХХХ, кв.30, с пл.№ 420, а на дъщеря им С. К. Г. са дарили част от собствения им недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж от посочената двуетажна масивна жшилищна сграда, като дарителите са си запазили пожизнено правото на ползване на целия имот. Установено е също така, че към момента на смъртта на общия на страните наследодател К.О.О., същият е притежавал, като наследник на О. А.О., ј идеална част от земеделски земи, находящи се в землището на с.Мак, община Ардино, а именно: 1.) нива с площ 0.802 дка в местността „Ев алтъ”, представляваща имот № 51 по картата на землището, 2.) нива с площ 0.639 дка в местността „Сулук”, имот № 132 по картата на землището, 3.) нива от 1.376 дка в местността „Сулук”, имот № 135 по картата на землището, 4.) нива от 2.502 дка в местността „Курбан съртъ”, имот № 147 по картата на землището, 5.) нива от 0.835 дка в местността „Кара авлу”, имот № 272 по картата на землището и 6.) нива от 4.577 дка в местността „Гюней”, имот № 277 по картата на землището.

Горните обстоятелства се установяват от приетите по делото като доказателства – удостоверение за наследници изх.№ 216/29.01.2013 г. на Община Ардино, удостоверение за наследници изх.№ 237/31.01.2013 г. на Община Ардино, нотариален акт за дарение № 54/2001 г., решение № 29М от 10.06.1994 г. на Поземлена комисия – Ардино за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Мак на наследниците на О. А.О. и 6 броя скици на имоти 51, 132, 135, 147, 272 и 277, представляващи неразделна част от решението.

Не се спори по делото, че собствеността на недвижимия имот, предмет на нотариален акт за дарение № 54/2001 г., представляващ двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в Г., У.О. С. № 7, построена чрез отстъпено право на строеж върху парцел № ХХХ от кв.№ 30, с пл.№ 420, е била придобита от наследодателя на страните К.О.О. и неговата съпруга – ответницата Н. О., по време на брака им, поради което имотът е представлявал съпружеска имуществена общност, която се прекратява със смъртта на наследодателя К. О. и се превръща в обикновена съсобственост при равни дялове за всеки един от съпрузите.

Съгласно чл.28, ал.1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, като алинея втора разпорежда, че частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Разпоредбата на чл.30, ал.1 от Закона за наследството ЗН) предвижда, че наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. За да се прецени накърнена ли е в случая запазената част на ищеца, като наследник на своя баща К. О., с извършеното от последния дарение в полза на дъщерите му С. К. Г. и С. К. О. – М. (ответници по иска), следва да се определи размера на запазената част на ищеца, респективно – размера на запазената част на всички наследници, както и размера на разполагаемата част. В тази връзка, разпоредбата на чл.29, ал.3, изр.2-ро от ЗН определя, че когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг (както е в настоящия случай), запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, а съгласно изр.3-то, в тия случаи разполагаемата част при три и повече деца (в случая са три деца) е равна на 1/6 от наследството.

От горното следва, че частта, с която е могъл да се разпорежда наследодателят на страните – разполагаемата част, е 1/6, а останалите 5/6 части представляват общия размер на запазените части на всички наследници. Така, разполагаемата част или частта, с която е могъл да се разпорежда наследодателят на страните, е 1/6 от 1/2 от двуетажната масивна жилищна сграда (каквото част от този имот е притежавал наследодателя), или 1/12 част от целия имот. А общият размер на запазените части на всички наследници е 5/6 от 1/2 от двуетажната масивна жилищна сграда или 5/12 части от целия имот.

Предвид обстоятелството, че общия размер на запазените части на всички наследници от двуетажната масивна жилищна сграда е 5/6 от 1/2 или 5/12 части от целия имот, и с оглед разпоредбата на чл.29, ал.3, изр.2-ро от ЗН, съгласно която когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, запазената част на ищеца, както и на всеки един от наследниците, от двуетажната масивна жилищна сграда, е в размер на 5/48 частиот цялата сграда (5/24 от 1/2 от сградата), получена като се раздели 5/12 (общо запазената част на всички наследници) на 4 (колкото е броя на наследниците, които имат равна запазена част).

Съгласно чл.31 от ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2, след което се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите. Съобразно посочената разпоредба, в настоящия случай следва към стойността на притежаваната от наследодателя на страните в момента на смъртта му част от общо шестте броя ниви – 1/4 част от тях, да се прибави стойността на дарението на притежаваната от наследодателя 1/2 част от двуетажната масивна жилищна сграда, като по делото не са установени задължения и увеличение на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН.

Във връзка с гореизложеното, от назначената пред първоинстанционния съд първоначална експертиза се установява, че пазарната цена на общо шестте броя земеделски имоти – ниви, е в размер на 1 854 лева, или стойността на притежаваната от наследодателя на страните част от тях – 1/4, е 463.50 лева (1/4 от 1 854). По отношение стойността на двуетажната масивна жилищна сграда, по делото са назначени три експертизи, като настоящата инстанция възприема стойността, определена от вещото лице в последната трета съдебна експертиза. Съдът възприема именно тази експертиза, предвид обстоятелството, че стойността на двуетажната масивна жилищна сграда е определена по метода на вещната стойност, метода на приходната стойност и метода на пазарните аналози, и е към датата на откриване на наследството, за разлика от първата експертиза, която не е към този момент. Съдът не възприема заключението на вещото лице по втората експертиза, доколкото стойността на процесната двуетажна масивна жилищна сграда по него е формирана само въз основа на сравнителен метод и метод на разходите, като от становището на вещото лице в съдебно заседание се установява, че стойността на процесната сграда е определена въз основа на сравнителен имот в сайта Bgproperties.bg, който не е реализиран като реална продажба.

Предвид изложеното, неоснователен е направения във въззивната жалба на К. К. О. довод за необоснованост на заключението на вещото лице по третата съдебна експертиза.

Видно от заключението на вещото лице по цитираната съдебна експертиза, общата левова равностойност на имот: право на строеж върху имот с пл.№ 420 с площ 675 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със ЗП от 58.27 кв.м., нанесена по кадастралния и регулационен план нÓ Г., към датата на откриване на наследството на наследодателя К. О., е 34 223.73 лева. Съобразно заключението на вещото лице, стойността на притежаваната от наследодателя на страните част от този имот – 1/2 част от имота, е в размер на 17 111.87 лева.

Или, предвид изложеното по – горе и съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗН, сборът от стойността на притежаваната от наследодателя на страните в момента на смъртта му част от общо шестте броя ниви – 463.50 лева (1/4 от 1 854 лева) и стойността на дарението на притежаваната от наследодателя 1/2 част от двуетажната масивна жилищна сграда – 17 111.87 лева (1/2 от 34 223.73 лева), е в размер на 17 575.37 лева. При така установената стойност, размера на разполагаемата част на наследодателя е 1/6 (съгласно чл.29, ал.3, изр.3 от ЗН) от 17 111.87 лева (каквато е стойността на дарението на притежаваната от наследодателя част от двуетажната масивна жилищна сграда), или 2 851.98 лева.

Размерът на запазената част на ищеца, респективно – на запазената част на всеки един от наследниците, е 5/48 (5/24 от 1/2) от 34 223.73 лева (каквато е стойността на двуетажната масивна жилищна сграда), или 3 564.97 лева.

От изложеното дотук се установява, че с извършеното от наследодателя на страните дарение в полза на ответниците С. К. Г. и С. К. О. – М. (негови дъщери), размерът на запазената част на ищеца е накърнен, тъй като същият има право на запазена част от дареното имущество на наследодателя в размер на 3 564.97 лева, а реално наследява част от земеделските земи в размер на 115.88 лева, представляваща 1/4 част от 463.50 лева (стойността на притежаваната от наследодателя 1/4 част от земеделските земи), съобразно чл.9, ал.1 от ЗН. Или, запазената част на ищеца е накърнена с 3 449.09 лева, представляващи разликата от размера на запазената част от имуществото на наследодателя, на която има право –3 564.97 лева, и 115.88 лева, представляващи стойността на реално наследената част от това имущество.

Съгласно чл.36, ал.1 от ЗН, когато предмет на дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването. Разпоредбата на алинея втора на посочения член предвижда, че когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.

В настоящия случай надарените са дъщери и като такива са наследници с право на запазена част, поради което от значение е дали стойността на подарения имот надвишава или не разполагаемата част и запазената част на всяка една от дъщерите (ответници по делото), взети заедно. От горното се установи, че размера на разполагаемата част на наследодателя е 2 851.98 лева, а размерът на запазената част на всеки един от наследниците, в това число и на двете дъщери на наследодателя – ответници по иска, е 3 564.97 лева. Или, общия размер на разполагаемата част (2 851.98 лева) и запазената част на двете дъщери (7 129.94 лева, или по 3 564.97 лева за всяка една от тях) е 9 981.92 лева. А за всяка една от надарените, сбора от размера на разполагаемата част на всяка от тях (1 425.99 лева, представляващи половината от 2 851.98 лева), и запазената част на всяка от тях (3 564.97 лева), е 4 990.96 лева, представляващи половината от 9 981.92 лева. Стойността на подарения имот от наследодателя на двете дъщери е 17 111.87 лева (половината от общия размер на сградата – 34 223.87 лева), или стойността на подарения имот на всяка една от надарените е 8 555.94 лева, представляващи 1/2 (половината) от стойността на притежаваната от наследодателя част от двуетажната жилищна сграда – 17 111.87 лева.

От изложеното е видно, че в настоящия случай стойността на подарения от наследодателя имот на всяка една от дъщерите – ответници (8 555.94 лева) надвишава разполагаемата част и запазената част на всяка една от дъщерите (ответници по делото), взети заедно, поради което е неприложима разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗН, даваща право на надарените да задържат целия имот. При това положение, и доколкото предмет на дарението е недвижим имот и отделянето на част от него не може да стане удобно, и предвид обстоятелството, че стойността на подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът следва да остане изцяло в наследството, като надарените дъщери получат от ищеца стойността на разполагаемата част.

Във връзка с горното, налице е задължителна практика, съгласно която когато надареният е призован към наследяване наследник на лицето, чийто безвъзмезден акт е предмет на иска по чл.30, ал.1 от ЗН, както е и в настоящия случай, той (надареният) има наследствен дял от върнатия в наследството имот и може да го получи посредством делба. Този наследствен дял включва изцяло неговата запазена част от наследството, както и припадащата му се част от разполагаемата част на наследодателя. Другата част от разполагаемата част той ще получи по реда на чл.36, ал.1, изр.1 от ЗН от наследника, упражнил правото си по чл.30, ал.1 от ЗН. С други думи, в тази хипотеза съдът следва да присъди на ответника в пари по реда на чл.36, ал.1, изр.1 от ЗН само припадащата се на ищеца част от разполагаемата част. В този смисъл е решение № 48 от 25.02.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 715/2012 г., І г.о., постановено в производство по чл.290 от ГПК.

Ето защо, в настоящия случай следва да се осъди ищецът да заплати на всяка една от надарените (дъщери на наследодателя) половината от разполагаемата част, или сумата в размер на 1 425.99 лева. Другата половина от разполагаемата част в размер на 1 425.99 лева, надарените получават от наследствения им дял от върнатото в наследството имущество на наследодателя.

Като не е съобразил гореизложеното и е постановил възстановяване на неправилно определена от него запазена част, първостепенният съд е постановил незаконосъобразно решение по отношение на иска по чл.30, ал.1 от ЗН, поради което същото следва да се отмени в тази му част, като се постанови връщане на имуществото на наследодателя – 1/2 идеална част от процесната двуетажна жилищна сграда, в наследството, оставено от общия на страните наследодател. При това положение, следва да се осъди ищецът да заплати на надарените – С. К. Г. и С. К. О. – М., общо сумата в размер на 1 425.99 лева, представляваща стойността на разполагаемата част, на която имат право надарените и с която се допълва пълния размер на разполагаемата част.

По отношение на предявения иск за делба, въззивният съд констатира следното:

По делото, наред с иска по чл.30, ал.1 от ЗН, е предявен и иск за делба на наследство, останало от наследодателя К.О.О., с който, предвид направеното искане за намаляване на извършеното от наследодателя на страните дарение, се иска допускане на делба на 1/2 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в Г., У.О. С. № 7, построена чрез отстъпено право на строеж върху парцел № ХХХ от кв.№ 30. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е допуснал делба именно на 1/2 идеална част от посочената двуетажната жилищна сграда.

Във връзка с горното, следва да се посочи, че предмет на делба могат да бъдат само цели недвижими имоти, но не и идеални части от имоти. В този смисъл е Р – 1773 – 81 – 1, СП, 81, бр.12, с.105, както и решение № 261 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 346/2011 г., ІІ г.о., постановено в производство по чл.290 от ГПК. Ето защо, като е допуснал делба на идеална част от недвижими имот – 1/2 идеална част от двуетажната сграда, първостепенният съд е постановил недопустимо решение, което като такова следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.

Въззивният съд намира за необходимо да посочи, че решението в частта, с която е допусната делба, е недопустимо и на друго основание. Видно от диспозитива на съдебното решение, съдът е допуснал делба само на 1/2 идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда, а при определяне на дяловете на съделителите С. К. Г. и С. К. О. – М. е постановил, че допуска делба и на съответна част от дворното място, което дворно място нито е предмет на иска за делба, нито е собствено на страните, доколкото няма спор, че сградата е построена чрез отстъпено право на строеж върху държавен парцел.

При този изход на делото – основателност на иска по чл.30, ал.1 от ЗН и недопустимост на иска за делба, респективно – основателност и на двете въззивни жалби в съответните части, направените по делото разноски за първата и за въззивната инстанция, следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3, изр.1 и чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯрешение № 63 от 23.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 12/ 2013 година по описа на Ардинския районен съд, в частта, с която е възстановена запазената част от 1/26.9 идеални части общо (на обща стойност) 635.74 лева, на К. К. О. от гр. Ардино, от наследството на К.О.О., б.ж. на Г., починал на 09.02.2010 г., като е намалил дарението на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в Г., У.О. С. № 7, със застроена площ 58.27 кв.м., построена чрез отстъпено право на строеж върху държавен парцел № ХХХ от кв.№ 30, с пл.№ 420, с площ на парцела 675 кв.м., по ПУП на гр. Ардино, при посочени граници, извършено с нотариален акт № 54, том І, н.д.№ 100/2001 г. на нотариус при РС – Ардино, в полза на С. К. Г. и С. К. О. – М., до размер на 25.9/26.9 идеални части, и е отхвърлен иска в останалата част и за разликата от пълния предявен размер до уважения размер, вместо което постановява:

ВРЪЩА, на основание чл.36, ал.1, изр.1 от Закона за наследството, в наследството, оставено от наследодателя К.О.О., б.ж. на Г., починал на 09.02.2010 г., недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Ардино, У.О. С. № 7, построена чрез отстъпено право на строеж върху парцел № ХХХ от кв.№ 30, с пл.№ 420 по ПУП на гр. Ардино.

ОСЪЖДА К. К. О. с постоянен адрес в гр. Ардино, обл.Кърджали, У.О. С. № 7, с ЕГН *, да заплати на С. К. Г. с постоянен адрес в Г., обл. Кърджали, У.Б. Б. № *, вх.А, .5, ап.20, с ЕГН * и С. К. О. – М. с постоянен адрес в Г., обл. Кърджали, У.О. С. № 7, с ЕГН *, общо сумата в размер на 1 425.99 лева, представляваща стойността на разполагаемата част, на която имат право надарените С. К. Г. и С. К. О. – М. и с която се допълва пълния размер на разполагаемата част от недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Ардино, ул. ”О. С. № 7, построена чрез отстъпено право на строеж върху парцел № ХХХ от кв.№ 30, с пл.№ 420 по ПУП на гр. Ардино.

ОБЕЗСИЛВА решение № 63 от 23.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 12/ 2013 година по описа на Ардинския районен съд, в частта, с която се допуска извършването на съдебна делба между К. К. О., С. К. Г. и С. К. О. – М., върху следния съсобствен недвижим имот: 1/2 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в Г., У.О. С. № 7, със застроена площ 58.27 кв.м., построена чрез отстъпено право на строеж върху държавен парцел № ХХХ от кв.№ 30, с пл.№ 420, с площ на парцела 675 кв.м., по ПУП на гр. Ардино, при посочени граници, при следните дялове: 1.) за К. К. О. – 1/26.9 идеални части от целия имот, 2.) за С. К. Г. – 25.9/26.9 идеални части от 1/2 идеални части от втори жилищен етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в Г., У.О. С. № 7, със застроена площ 58.27 кв.м., построена чрез отстъпено право на строеж върху държавен парцел № ХХХ от кв.№ 30, с пл.№ 420, с площ на парцела 675 кв.м., по ПУП на гр. Ардино, при посочени граници, и от 1/4идеална част от дворното място, представляваща северозападната част и 3.) за С. К. О. – М. – 1/2 идеални части от първи жилищен етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в Г., У.О. С. № 7, със застроена площ 58.27 кв.м., построена чрез отстъпено право на строеж върху държавен парцел № ХХХ от кв.№ 30, с пл.№ 420, с площ на парцела 675 кв.м., по ПУП на гр. Ардино, при посочени граници, и от 1/4 идеална част от дворното място, представляваща югоизточната част, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.