№ 177
гр. Варна, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20253001000087 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано
по въззивна жалба подадена съвместно от името на ответници С. К. Н. и
ненавършили пълнолетие К. С. Н. и Н. С. Н., действащи със съгласието на
своята майка М. В. Г. срещу решение №1053/18.10.2024г по електронно дело
№ 20203100103170 от ЕИСС (ГД 3170/2020) по описа на ОС – Варна, с което е
бил уважен предявения срещу тях с участие на органа по закрила на децата
иск на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, подпомаган от трето лице „СТАРА
СОКС“ЕООД за обявяване на относителната недействителност на
договор за дарение на недвижим имот, като сделка на длъжник, договорил
увреждащо кредитора си безвъзмездно разпореждане, при знание за свое
съществуващо задължение по два договора за кредит, на осн. чл. 135 ал. 1
ЗЗД и са определени разноски.
Въззивният съд е разгледал предварителните въпроси и допустимостта
на производството с определение №167/26.03.2025г., като е докладвал и
оплакванията на страните и е изложил конкретни съображения по твърдяното
от въззивниците нарушение при упражняване на правото на иск и свързаните
с обосновката на това оплакване доказателствени искания.
Въззивниците ответници С. К. Н. (длъжник праводател) и К. С. Н. и
Н. С. Н. (приобретателите по сделката), чрез общия си пълномощник адв.
В., излагат съвместно идентични оплаквания за неправилно приложен закон
при преценката на легитимацията на ищеца като кредитор, съхранил правата
си към кредитополучателя, съответно и към солидарния длъжник, които да
породят и право на Павлов иск. Сочат, че изводите относно възникването на
1
вземането на банката – ищец спрямо дарителя Н. са необосновани, тъй като не
са били обсъдени съществените за делото обстоятелства относно начина на
отпускане на двата предоставени от банката на търговско дружество
„Фантазия 21“ ООД кредита по програма ДЖЕРЕМИ-2 и по специално
споразумението за поделяне на портфейлния риск с осигурения от
Европейския инвестиционен фонд финансов ресурс и получените средства по
банковите гаранции, които индикирали, че вземанията срещу неизправни
длъжници се притежават именно от гаранта ЕИФ. В тази насока данни се
съдържали и в официална кореспонденция и в специалната уговорка за
ограничаване на регреса при цесията, извършена от банката в полза на
встъпилия като помагач цесионер. Считат, че по делото не е било надлежно
установено, че все още банката, а не ЕИФ, е титуляр на вземането. Отделно са
изложени оплаквания за неправилен извод за безспорен характер на дълга при
наличие на непрключили спорове относно съществуването на принудително
изпълняемите, придобити от цесионера задължения на длъжника С. Н. по
единият от кредитните договори и за установяване на съществуването на
изпълняеми вземания на същия цесионер по оспорена от длъжника заповед
за изпълнение на задължения по другия договор. Въззивниците се позовават и
на пропуснато изпълнение на служебно задължение на съда да констатира
основание за нищожност на пораждащия задължението кредитен договор.
В становище по същество пълномощникът на всички ответници
поддържа бланкетно същите доводи за недоказана легитимация на ищеца и
моли неоснователната претенция на този кредитор да бъде отхвърлена след
отмяна на постановения неправилен акт в цялост.
Въззиваемите ищец „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и помагач
„СТАРА СОКС“ЕООД, чрез адвокати Бъчварова и Т. оспорват съвместно
оплакванията с доводи за правилно приложен закон и обосновано
установяване на легитимацията на кредитора по неоспорени изпълнителни
основания. Считат, че допълнително представените искови молби не променят
извода за изпълняемост на съдебно установените вземанията по издадените
изпълнителни листи по двата различни договора, обуславящи интереса от
защита с Павлов иск, а събраните в първата инстанция експертизи
потвърждават наличието на неплатен остатък дори и след усвояване на
получените по програма ДЖЕРЕМИ средства за намаляване на задълженията
на кредитополучателя.
В общи писмени бележки по съществото на спора, главната и
подпомагащата страна излагат подробно становище по фактите относно
възникване на вземанията на банката и съхраняване на интереса й като
легитимиран с изпълнителни титули взискател да оспорва вече извършените
увреждащи сделки на своя длъжник дори и след извършено в хода на процеса
прехвърляне на вземанията на цесионера – помагач. Обосновават доказването
на дълга с установяването му с изпълнителни листи по неопровергани по
съдебен ред изпълнителни основания и проверката на вещото лице за
усвояване на получена от гаранта сума и възстановяването на ЕИФ на част от
средствата по платената гаранция. Пледират за потвърждаване на
уважаването на основателен Павлов иск при безспорно установен фактически
състав на увреждаща безвъзмездна сделка на солидарен длъжник.
2
Контролиращата страна ДСП- Варна, уведомена за подадената жалба
от името на ненавършилите пълнолетие ответници от въззивния съд, не е
изразила становище по закрила на интересите им.
Всяка от насрещните страни е заявила претенция за определяне на
разноски за тази инстанция, но въпреки указанията дадени от съда, само адв.
В. е конкретизирал с изрично изявление с характер на списък (л. 51) искане за
присъждане на внесена от въззивниците такса.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително (по критериите, възприемани в мотивите към
ТРОСГТК № 1/2011 г., на ВКС). Постановеното обявяване на относителна
недействителност по отношение на ищеца (и подпомагащия го негов частен
правоприемник) на сключена между ответниците разпоредителна сделка за
дарение на собственост със запазено право на ползване на недвижим имот
(подробно индивидуализиран в диспозитива на обжалвания акт) съответства
на предявения конститутивен иск от кредитор, упражнил правото си по чл. 135
ал.1 ЗЗД, основано на твърдения за сключване на безвъзмездната сделка от
солидарен длъжник след пропуснати падежи на изпълняеми задължения по
два договора за банкови кредити.
Съответно на задължителното разясняване на предмета на този
конститутивен иск (ТРОСГТК 2/2017 на ВКС), въззивният съд преценява, че
всички оплаквания на въззивниците се концентрират върху преценката на
първата инстанция за надлежното упражняване на право на иск от лице с
правен интерес като кредитор на ответника – праводател по оспорената
сделка. Самите основания и размерите на събираеми вземания в очаквано, но
осуетено поради спорното разпореждане принудително изпълнение, които
този кредитор претендира да защитава с Павлов иск, не са част от предмета на
делото. Тези твърдения служат само за индивидуализиране на накърнения с
процесната сделка кредиторов интерес, който очертава надлежна легитимация
на ищеца да упражнява тази искова защита. Само по себе си обаче правото на
принудително изпълнение, съответно и предпоставящото го материално право
на изпълняемо вземане, нямат пряко значение за относителната
недействителност, поради ограниченото й действие спрямо страните.
Уважаването на претенцията има за цел да легитимира кредитора с
допълнително правомощие, разширяващо процесуалното му право да
насочва изпълнението по наличен изпълнителен титул не само спрямо правата
на своя длъжник (чл. 133 ЗЗД), но и върху имуществото, което ответниците –
приобретатели вече са придобили от длъжника. Ето защо самото качество на
взискателя не се включва в предмета на иска по чл.135 ЗЗД, а се установява
отделно по съответния исков ред за разрешаване на спорове за материални
права.
За да упражни акцесорно (обезпечително по естеството си) право на
Павлов иск, кредиторът следва да се легитимира с твърдения за възникване на
дълга и съществуването му като известно на длъжника задължение към
момента на сделката, с която общото обезпечение се намалява и тези
твърдения са напълно достатъчни за да обосноват интерес от обявяване на
относителна недействителност, без да е необходимо да се доказват в този
3
процес. В случая, освен твърденията за породена отговорност на солидарен
длъжник, задължил се едновременно с търговско дружество-
кредитополучател да върне падежирали главница, лихви, такси и други
разходи по два отделно договорени и ползвани револвиращи целеви кредити
за покриване на текущи разходи по основна дейност на предприятието,
ищецът е представил и изпълнителни листи, издадени срещу три солидарно
задължени лица (дружеството кредитополучател и двамата съдружника,
притежаващи дялове от капитала му), между които ответника С. Н., въз основа
на заповеди за изпълнение на редовно падежирали задължения по договор за
кредит № 0044/473/03122015/03.12.2015г.(и шест анекса към него) и за
просрочени задължения по договор за кредит № 17/26.08.2013г (и пет анекса
към него), удостоверени в документи по чл. 417 ГПК към съответните дати на
издаване на изпълнителните основания 02.08.2018г. и 27.07.2018г. Няма спор,
че така издадените заповеди за изпълнение са приведени в изпълнение и
връчени на длъжника Н., както и че след откриване на производство по
несъстоятелност на дружеството (приключило към настоящия момент със
заличаване на търговеца след изчерпване на налични активи без
удовлетворяване на кредиторите), принудителното изпълнение е продължило
само спрямо солидарно задължените физически лица.
Така удостовереното право на принудително изпълнение на ищеца
срещу ответника – праводател по сделката е напълно достатъчно да го
легитимира надлежно и с право на иск по чл. 135 ЗЗД. Оплакванията на
въззивника относно пропуски по установяване на факти по възникване на
задълженията по тези изпълнителни листове са неоснователни. Всички
възражения, които задължения по изпълнителен титул солидарен длъжник има
по отношение на материалното право на вземане, не подлежат на разглеждане
в настоящия процес, нито като част от фактическия състав, пораждащ
потестативното право, нито като обосновка на интереса от упражняването му
по исков ред. Както изрично е посочено в мотивите към задължителното
тълкуване на правната норма, уреждаща този иск (т.2 от ТРОСГТК 2/2017)
ищецът не следва да доказва, а само да твърди своето вземане и интересът от
установяване на недействителността на увреждащата сделка отпада само ако
правото на принудителното му изпълнение е отпаднало след отричане на
материалното вземане със сила на пресъдено нещо. Затова извън предмета на
делото, респективно и извън проверката за надлежно упражняване на правото
на Павловия иск са всички правоизключващи, правоотлагащи и
правопрекратяващи възражения срещу материалното право на кредитора.
Нито спецификата на финансирането на предприятия по програма JEREMIE с
финансов ресурс на Европейски инвестиционен фонд (подробно обоснована
във въззивната жалба), нито поделянето на финансовия риск между банката и
гаранта ЕИФ и забраната за цедиране поради придобиване на гарантирания
дълг от гаранта, могат да бъдат разглеждани като преюдициялни въпроси в
настоящия процес. По същите съображения не може да се обсъждат и доводи
за накърняване на потребителска закрила или нарушения на императивни
общностни норми(Регламент на Съвета №1083/2006г), при договаряне на
части от уговорки или цяло съдържание на сделки, тъй като последици от
такава проверка имат за цел да отрекат обвързване на длъжник, поел
изначално недействителни задължения. Само когато тези доводи и
4
възражения бъдат надлежно защитени с иск срещу вече удостоверени в
изпълняеми титули права (независимо дали защитата се основава на
новонастъпили или непреклудирани в процеса по издаване на титула факти) и
като резултат от такъв процес материалните права на взискателя бъдат
отречени със сила на присъдено нещо, биха отпаднали и обусловените от
легитимацията на кредитора последици от относителната недействителност.
Затова настоящият състав намира за изцяло ирелевантни и неподлежащи на
установяване всички възражения срещу легитимацията на кредитора,
съответно и направените от първата инстанция изводи по тях не могат да имат
значение за опорочаване на акта.
Оплакванията на въззивника за игнориране на вече предявена искова
защита срещу обезпечаемото с Павловия иск вземане на кредитора съдът
намира също за неоснователни. Както вече е посочил при разглеждане на
предварителните въпроси, въззивният съд съобразява задължителните
указания за преюдициален характер на споровете относно съществуване на
изпълняемия дълг(т.2 от ТРОСГТК 2/2017), но отчита, че ищецът е обосновал
претенцията си с твърдения за две самостоятелно породени, независими едно
от друго кредитни правоотношения, като всяко от тях може да обоснове
упражняване на потестативното право за обявяване на разпоредителната
сделка на длъжника за относително недействителна. Доколкото не размерите
на задълженията, а самото право на принуда за събиране на което и да е от
удостоверените в изпълнителните листи изискуеми вземания легитимира
взискателя, интересът от Павловия иск би отпаднал само ако всички вземания
и по двата кредита бъдат едновременно отречени. Преюдициалното значение
на спора за дълга само по единият кредит не може да преодолее
изпълняемостта на дълга по другия кредит. Липсват данни за спор по
отношение на вземането по договора за овърдрафт кредит за оборотни
средства № 0044/473/03122015 от 3.12.2015г., за което е издаден листа от
02.08.2018г. Посочената от въззивника претенция за отричане на това право на
принудително изпълнение, по висящото т.д.97/22г на ОС – Сливен не е
обоснована с възражения срещу изпълняемото право, а с оспорване на
извършената цесия. Дори и този иск да се приеме за допустим и основателен,
то решението по него не би имало значение за спора между кредитора и
длъжника, а само за вътрешните отношения между ищеца и подпомагащия го
частен правоприемник, придобил както дълга, така и правото по чл. 135 ЗЗД
като принадлежност към него. Затова по отношение на този дълг
легитимацията на банката е очертана без да е налице какъвто и да е спор с
преюдициално значение, който да представлява пречка за разглеждане на иска
за относителна недействителност.
При това положение наличието на спор относно другото вземане,
ползвано от същия кредитор за допълнително обосноваване на правен
интерес, не може да осуети разглеждането на Павловия иск. Само по себе си
производството по чл. 422 ГПК между приобретател цесионер и солидарните
съдлъжници на кредитополучател „Фантазия 21“ООД, за дължимостта на
вземания, удостоверени като техен дълг към цедента „УниКредит
Булбанк“АД, породен от договор за револвиращ кредит № 17/26.08.2013г. и
анекси към него в оспорена заповед за изпълнение, издадена по
ЧГД3642/2018г на РС- Сливен, би имало значение едва при реализиране на
5
последиците на вече обявена недействителност и осребряване на
разпореденото от длъжника имущество, доколкото взискателят би се
възползвал от правото си да присъединява и тези оспорени вземания за
събиране към безспорния изпълнителен титул.
В заключение, въззивният съд намира, че всички оплаквания относно
легитимацията на кредитора, предявил конститутивния иск са неоснователни
и съответно обжалваното решение е допустимо произнасяне по иск, предявен
от банка – кредитор срещу дарител и надарени приобретатели за обявяване
на относителната недействителност на безвъзмездното разпореждане,
извършено от длъжника с личен имот след възникване на задълженията му
като съдлъжник (съдружник в дружество-кредитополучател) за обслужване на
ползван от търговско предприятие оборотен банков кредит. Въззивният
контрол може да бъде извършен по същество.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено по същество следното от
фактическа и правна страна:
Оплаквания по установените факти, пораждащи потестативно право на
увреден кредитор да обяви за относително недействително разпоредително
действие на своя длъжник въззивникът не е изложил. Затова за целите на
въззивния контрол съдът проверява приложението на закона по фактите,
установени в първата инстанция: на 22.08.2017г. С. Н. е подарил собствения си
недвижим имот, представляващ жилище (апартамент със съответни идеални
части от право на строеж върху терена) на малолетните си деца Н. и К. Н.,
като е запазил за себе си правото на пожизнено ползване. Към този
момент,кредитополучателят „Фантазия 21“ООД е ползвало предоставен по
договор за овърдрафт кредит за оборотни средства № 0044/473/03122015 от
3.12.2015г., като Н. е договорил в качеството си на солидарен длъжник(наред с
другия съдружник и самото дружество) в анекс № 4/18.07.2017г.(л. 51 от
делото на ВОС) продължаване на изтичащия срок за ползване, респективно
крайния срок за издължаване на главницата от 50 000лв. до 31.08.2017г. Този
срок е бил допълнително продължен още два пъти с два анекса, като
последния уговорен срок е изтекъл на 31.10.2017г., без кредиторът да е
получил изпълнение, както на тази главница, така и на начислени падежирали
още от 20.07.2017г. ежемесечни договорни лихви, удостоверени в издадения
изпълнителен лист от 02.08.2018г.(л.60 от делото на ВОС).
При така установените факти, съдът преценява за доказани всички
предпоставки за уважаване на Павловия иск: налице е формално притезание,
пораждащо интерес за евентуално принудително изпълнение спрямо
длъжника – прехвърлител и сделка, чийто резултат обективно за затруднява
това изпълнение, включително и като намалява възможностите на
потенциалния взискател да избира съответен на своя интерес предмет на
бъдеща принуда. Доколкото законът балансира интересите на кредитора на
неизправния длъжник и добросъвестните лица в обществен интерес,
допълнителни предпоставки за възникване на обезпечителното потестативно
право се изследват само при възмездните разпореждания. Интересите на лица,
придобиващи безвъзмездно имущество се пренебрегват и затова е достатъчно
да се установи само, че прехвърлителят знае, че намалява своето имущество
6
преди да е уредил съществуващи свои задължения. С такова разпореждане се
намалява общото обезпечение (чл.133 ЗЗД) и затова винаги кредиторът е
увреден и има право на защита по чл. 135 ал.1 ЗЗД. Претенцията на ищеца е
основателна и постановеното в същия смисъл решение на първата инстанция
следва да се потвърди.
По разноските:
Съвпадението на резултата от делото по същество изключва ревизиране
на разпределението за отговорността за разноски в първа инстанция.
Право на компенсиране на направени разходи за настоящата инстанция
има само въззиваемата банка, но тази главна страна не е представила нито
списък, нито доказателства за направени разноски, поради което въззивният
съд не определя такива.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1053/18.10.2024г по електронно дело №
20203100103170 от ЕИСС (ГД 3170/2020) по описа на ОС – Варна.
Разноски не се определят.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд при условията на чл.280 ал. 1 и 2 ГПК в месечен срок от
връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7