Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 31.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 2442/2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.195б ал.1 от Закона за
водите (ЗВ) и чл.166 от Данъчно-осигурителния кодекс ДОПК).
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, ЕИК *****, подадена чрез управителя, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 14/29.06.2017 г., издаден
от Директора на Басейнова Дирекция „Черноморски район“, с който на оспорващия
са установени публични задължения в размер на 1267,04 лв. (главница),
представляваща остатъчната стойност от такса за замърсяване от заустване на отпадъчни
води в повърхностни води за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от 01.04.2016 г.
В жалбата се сочи, че издадения акт е
незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалноправните разпоредби,
поради неспазване изискванията за определяне размера на таксата. Оспорва се
така определената сума от 1267,04 лв. като недължима от страна на дружеството,
тъй като размерът на таксата за заустване е изчислен от административния орган
неправилно и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че с
разпоредбата на чл.194 ал.5 т.1 от ЗВ е определен алгоритъмът, въз основа на
който се изчислява размера на таксата за заустване на отпадъчни води, като
текстът на цитираната разпоредба се преповтаря от текста на чл.5 т.1 от
Тарифата. Твърди се, че нито в закона, нито в тарифата е регламентиран точен,
ясен и конкретен алгоритъм за изчисляване на таксата за заустване на отпадъчни
води въз основа на тези два компонента – количеството на заустените отпадъчни
води и на концентрацията на характерните замърсители, за които в разрешителното
са определени емисионни ограничения, поради което е налице празнота в правото,
която препятства изчисляването на дължимата такса за заустване на отпадъчни
води, на базата кумулативното наличие на двата компонента, посочени в Закона и
Тарифата. Оспорва се и периодът, за който се дължи законната лихва - не от
01.04.2017 г., а от 04.01.2017 г., защото поканата за доброволно изпълнение е
била получена на 29.12.2016 г. и 7-дневният срок за доброволно плащане е изтекъл
на 04.01.2017 г. На изложените основания се претендира отмяна на обжалвания акт
и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител гл.юриск. Юлия Вълкова, оспорва жалбата. Твърди, че актът е
правилен и законосъобразен, издаден в съответствие с относимата нормативна
уредба, действала за отчетния период. В същия са посочени фактически и правни
основания, обосновали определянето на дължимата такса за заустване. Моли съдът
да отхвърли жалбата.
Административен съд гр. Варна, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното от
фактическа страна:
Настоящото производството е образувано
след като с Решение № 11940/19.08.2019 г. по адм. дело № 606/2018 г. по описа
на ВАС-София, Решение № 1885/27.10.2017 г. по адм. дело № 2146/2017 г. по описа
на Административен съд – Варна, Х състав, е отменено и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда със съответните задължителни указания.
Предмет на проверка е Акт за установяване
на публично държавно вземане № 14/29.06.2017 г. на Директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“. „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД е
титуляр на Разрешително № 23710090/27.05.2014 г. за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено от Директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР), за ползване на воден обект:
“Юрук дере“, поречие на р. Камчия, за заустване на отпадъчни води, формирани от
експлоатацията на съществуващата канализационна система за битово-фекални води
на гр. Дългопол. Разрешителното за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни водни обекти е с краен срок на действие -
30.06.2019 г.
Съгласно представена декларация по чл.194б
от ЗВ от управителя на „ВиК - Варна“ ООД, е декларирана дължимата за периода
01.01.2015 г.-31.12.2015 г. сума по разрешителното, както следва: количество
заустени отпадъчни води 21855422 куб.м и дължима сума 109277,11 лв. по фактурирано
количество вода, доставено на потребителите в населените места, попадащи в
обхвата на БДЧР-Варна.
С писмо от 22.01.2016 г. от „В и К-Варна“
ООД до БДЧР-Варна е отправено искане във връзка с изменението на ЗВ с ДВ бр.58
от 2015 г. за прилагането на чл.194 ал.5 т.1 от ЗВ.
С писмо изх.№ 26-00-65/5/12.03.2016 г. от
БДЧР-Варна до „ВиК -Варна“ ООД, относно приложението на чл.194 ал.5 т.1 от ЗВ,
се уточнява, че дължимата такса за заустване за 2015 г. следва да бъде
определена съобразно действащото законодателство, а информацията, която следва
да бъде предоставена от „ВиК Варна“ ООД за определяне на дължимата за 2015 г.
такса, е количеството на заустените отпадъчни води, отчетено като фактурираното
количество вода, доставено към ползвателите в куб.м.
С констативен протокол № 65в/23.03.2016
г., гл. специалист на БДЧР-Варна е извършил проверка на „ПСОВ Дългопол“ в
присъствието на представители на оператора. При проверката е установено, че
няма промяна в титуляра на разрешителното, има монтирано работещо и пломбирано
от БДЧР-Варна РУ; показанията в момента на проверката били следните: *********
с моментен дебит 14 л/с.; води се дневник на заустените водни количества, като
показанията към 31.12.2014 г. се равнявали на 1 688990 м³, а към
31.12.2015 г. – на 2 063190 м³ или заустени за 2015 г. – в размер на 374200
м³ по разходомер.
С писмо от 31.03.2016 г. „ВиК Варна“ ООД е
предоставило на БДЧР-Варна информация за фактурирани количества вода, доставена
от оператора към ползвателите, отнесени към ПСОВ в куб.м. по месеци, като за „ПСОВ
Дългопол“ са посочени 121702 м³ фактурирани количества вода, доставена от
оператора към ползвателите.
С писмо изх.№ 26-00-65/14/13.04.2016 г. на
БДЧР до „ВиК Варна“ ООД, имащо характер на покана за доброволно изпълнение,
управителят на „ВиК Варна“ ООД е уведомен, че дължимата сума за такса заустване
за 2015 г. в размер на 608,51 лв. не е заплатена в посочения срок до 31.03.2016
г.
С писмо изх.№ 04-01-146/2/10.05.2016 г. на
БДЧР до Зам.министъра на Околната среда и водите относно прилагане на §2 от ПЗР
на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване,
е направено искане за тълкувателно становище от Дирекция „ПАО“ относно
приложимия ред, който да следват басейновите дирекции по отношение на „ВиК“
операторите.
С писмо изх.№ 05-08-1605/13.06.2016 г. на
Зам.-министъра на Околната среда и водите до БДЧР Варна е приложено становище
на писмо с изх.№ 05-08-1605/07.6.2016 г. на МОСВ, Дирекция „Правно-административно
обслужване“ с отговор на поставените въпроси. С писмото е отговорено, че такси
за заустване се дължат на база заустеното количество вода, отчетено чрез
измервателните устройства от всички лица, които заустват отпадъчни води в повърхностни
води, без изключение.
С писмо изх.№ 04-01-146/6/03.04.2017 г.
БДЧР е уведомило „ВиК“-операторите, сред които и „ВиК-Варна“ ООД, че във връзка
със становището на МОСВ, таксите за заустване се дължат на база заустено
количество вода, отчетено чрез измервателно устройство или разрешеното водно
количество при повреда в измервателното устройство от всички лица, които
заустват отпадъчни води в повърхностни води, без изключение. БДЧР е уведомило
„ВиК“-операторите също, че е предприела действия към преразглеждане на таксите
за замърсяване при заустване на отпадъчни води на пречиствателните станции от „ВиК“-дружествата
за 2015 г., като размерите им ще бъдат преизчислени по формулата, посочена в
действащата към момента Тарифа за таксите и за количествата, равни на
заустените количества през 2015 г.
С писмо изх.№ 26-00-65/20/25.08.2016 г. на
БДЧР до „ВиК-Варна“ ООД е уведомено дружеството, че при извършени проверки от
експерти на Басейнова дирекция на „ПСОВ Дългопол“ и „ПСОВ Златни пясъци“, е
установено разминаване в данните, записани в дневниците и справките за
количеството отпадъчни води, поради което е дадено предписание да представят в
БДЧР копие от дневниците за реално заустени водни количества за 2015 г.
С писмо изх.№ ВП-1478-1/31.08.2016 г. на
„ВиК-Варна“ ООД до БДЧР е изпратена изисканата информация - копие на дневниците
за заустените водни количества за 2015 г. на „ПСОВ Златни пясъци“ и „ПСОВ
Дългопол“.
С писмо (имащо характера на покана за
доброволно изпълнение) изх.№ 26-00-65/26/13.09.2016 г. на БДЧР до “ВиК-Варна“
ООД е извършено преизчисление на дължимата такса, изчислена на база заустено
количество вода, отчетено чрез измервателно устройство, като задължението,
посочено в писмо от 13.04.2016 г. в размер от 608,51 лв., се изменя на 1 875,55
лв., като е приспадната сумата в размер на 608,51 лв., която е била заплатена
на 07.07.2016 г., и е определен остатък на задължението в размер на 1267, 04
лв. Указано е, че задължението следва да бъде заплатено в 7-дневен срок от
получаване на съобщението. Съобщението е получено от жалбоподателя на
14.09.2016 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.
На 23.12.2016 г. от страна на БДЧР е
изпратена Покана за доброволно изпълнение до „ВиК-Варна“ ООД, с която е
указано, че в 7-дневен срок от получаване на поканата следва да се внесе по
посочената банкова сметка ***. Посочено е, че при неизпълнение ще бъдат
предприети действия за тяхното принудително събиране чрез НАП. Поканата за
доброволно плащане е получена от жалбоподателя на 28.12.2016 г.
С Уведомление от 14.03.2017 г. БДЧР е уведомила
жалбоподателя, че е предприела действия за започване на производство по
издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на дължимата такса
за 2015 г. по ЗВ, в размер на 1267,04 лв. Уведомлението е получено от
жалбоподателя на 16.03.2017 г., видно от известието за доставяне.
От представеният по делото констативен
протокол № 161в/19.04.2017 г. за извършен контрол по изпълнение на задължението
по чл.194 ал.1 т.3 б.„а“ и чл.195б ал.2 т.4 от ЗВ, се установява следното: На 19.04.2017
г. е извършена проверка по документи на „ВиК-Варна“ ООД; С ДВ бр.58 от 2015 г. са
изменени разпоредбите на чл.194 ал.1 т.3 б.“а“ и ал.5 т.1 б.“а“ от ЗВ, според
които дължимата такса се определя въз основа на годишно фактурираното
количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата отвеждане
на отпадъчни води в куб.м.; Предвид разпоредбата на §62 ал.4 от ПЗР към ЗИД на
ЗВ, посоченият в чл.194 ал.5 т.1 б.“а“ от ЗВ ред се прилага след привеждането
на Тарифата по чл.194 ал.6 от ЗВ в съответствие с изискванията на този закон;
Дотогава таксите за водовземане за ползване на воден обект и за замърсяване се
изчисляват и заплащат по досегашния ред; Задължението за заплащане на такса
заустване на отпадъчни води в повърхностни води е определено за предоставеното
право за използване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води, която се определя на база обема на заустените отпадъчни
водни количества по показания на монтирано, работещо и отговарящо на
нормативните изисквания разходомерно устройство на изход „ПСОВ Дългопол“ – част
от канализационната система на гр. Дългопол. Таксата е изчислена на основание
чл.5 ал.1 и чл.6 ал.1, вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Тарифа за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, като е определена в
размер на 1875,55 лв., от които 608,51 лв. са заплатени на 07.07.2016 г. и
остава задължение в размер на 1267,04 лв. Протоколът за проверка е подписан от С
И , мл.експерт в дирекция „Контрол“ при БДЧР.
На 29.06.2017 г. е издаден и оспореният в
настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане №
14/2017 г. срещу „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с който на основание
чл.195б, вр. чл.194 ал.1 т.3 б.„а“ и ал.5 т.1 от ЗВ, вр. чл.166 от ДОПК, чл.1
т.3 б.“а“, чл.5 т.1 и чл.6 ал.1 и чл.12 ал.1 и ал.2 от Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 0177/24.06.2011
г. са определени задължения, като остатък от задължението за периода 01.01.2015
г. - 31.12.2015 г. е определена сумата в размер на 1267,04 лв., ведно със
законната лихва, считано от 01.04.2016 г. до окончателното плащане на
главницата.
По делото е представена и приобщена
административната преписка по издаване на оспорения административен акт в
нейната цялост.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана от легитимиран субект
- адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, в рамките на
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява и като основателна, поради следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен
орган, тъй като предмет на съдебна проверка е акт, с който е установен размер
на неплатено държавно вземане с публичен характер, касаещо такса за замърсяване
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води по чл.194 ал.1 т.3 б
"а" от ЗВ. Този акт в случая изхожда от Директора на Басейнова
дирекция "Черноморски район". Съгласно чл.195б ал.1 от ЗВ, вземанията
за незаплатените по реда на чл.195а ал.1 от ЗВ такси (между които и процесното)
се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите
на басейнови дирекции, издаден по реда на чл.166 от ДОПК.
АУПДВ е издаден в писмена форма и съдържа
реквизитите, посочени в чл.59 от АПК. В обстоятелствената част на акта има
подробно изложение на възприетите от органа юридически факти и дадената им
правна квалификация. В разпоредителната част на акта в достатъчна степен на
яснота е индивидуализирано установеното от ответника правно задължение по вид,
размер и субект.
Съдът не установява и извършени съществени
нарушения на процесуални правила и намира, че актът е издаден при съобразяване
с предвидения за това ред. Според чл.195б ал.2 от ЗВ, АУПВД се съставя въз
основа на писмени доказателства – извлечения от сметките, по които постъпват
таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи
водите; покана към лицето за доброволно изпълнение; констативни протоколи от
извършения контрол за изпълнение на задължението. В случая актът е издаден въз
основа на съставен констативен протокол за извършен контрол за изпълнение на
задължението по чл.194 от ЗВ и след изпратена покана за доброволно изпълнение
на задълженията.
Спорът между страните е правен и е свързан
с това дали дължимата от оспорващото дружество такса за замърсяване за
заустване на отпадъчни води следва да се определи според реално заустени водни
количества или според фактурираните водни количества, доставени към
ползвателите. Според административния орган дължимата такса следва да бъде
определена на база установеното с измервателното устройство количество вода, а
според жалбоподателя - на база на фактурираното количество вода, доставено от
оператора към ползвателите.
Разпоредбата на чл.194 ал.5 т.1
б."а" от ЗВ (изм. ДВ бр.61/2010 г.) предвижда, че таксата по ал.1 т.3,
б.“а“ се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен
собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на
концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в
разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. Съгласно
разпоредбата на ал.6 на чл.194 от ЗВ, размерът на таксите по ал.1 т.1-т.3,
начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане, се определя с тарифа на
Министерския съвет. Действително с разпоредбата на чл.12 от Тарифата за таксите
за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ, бр.50 от
01.07.2011г., в сила от 01.01.2012г., отменена на 01.01.2017г., е
регламентирана формулата за определяне на таксата за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води, като е посочено, че се взема предвид количеството на заустените отпадъчни води,
отчетено чрез измервателно устройство, а за ВиК операторите – фактурираното
количество вода, доставено от оператора към ползвателите – куб.м. Следва да се
отбележи, че и при старата редакция на чл.194, ал.5, т.1, б.“а“ от ЗВ /изм. ДВ,
бр.61 от 2010г./ константната практика на съдилищата е, че по отношение на ВиК
операторите разпоредбата на чл.12 от Тарифата противоречи на закона, поради
което приложение следва да намери закона, като нормативен акт от по-висок ранг.
Това налага извода, че при изчисляване размера на таксата за замърсяване,
дължима от ВиК операторите следва да се вземе предвид заустеното количество
вода, а не фактурираното. С разпоредбата на чл.194, ал.5, т.1, б.“а“ от ЗВ
/изм. ДВ, бр.58 от 2015г./ е предвидено, че таксата по ал.1, т.3, б.“а“ се
определя за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и
курортни образувания – въз основа на годишното фактурирано водно количество от
ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата „отвеждане на отпадъчни
води“ в куб.м., с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя
на заустванията и степента на пречистване. С текстът на ал.4 на §62 от ПЗР към
ЗИД на ЗВ е регламентирано, че до привеждане на тарифата по чл.194, ал.6 в
съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване
на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред. На
основание чл.194, ал.6 от ЗВ, с ПМС № 383 от 29.12.2016г., обн. ДВ, бр.2 от
06.01.2017г., в сила от 01.01.2017г. е приета Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замъсяване, която предвижда формулата за
изчисляване на таксата, включваща не само годишното фактурирано водно
количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата „отвеждане
на отпадъчни води“ в куб. м., но и корекционните коефициенти по чл.15, ал.1,
отчитащи замърсяването с отпадъчни води. Съдът намира, че по см. на §62, ал.4
от ПЗР към ЗИД на ЗВ, тарифата по чл.194, ал.6 от ЗВ е приведена в съответствие
с разпоредбата на чл.194, ал.5 от ЗВ с приемането на Тарифа за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, поради което до
01.01.2017г. приложим е бил редът по чл.194, ал.5, т.1, б.“а“ от ЗВ, изм. ДВ,
бр.61 от 2010г. С оглед на това, определяйки
таксата въз основа на формула,
използваща заустеното количество отпадъчни води на база монтирано измервателно
устройство, административният орган законосъобразно е изчислил същата. Изложените
съображения налагат извод, че оспорения Акт за установяване на публично
държавно вземане е постановен при правилно прилагане на материалния закон.
Жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на ответника не е правено в хода на съдебното
производство, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул.„Прилеп“ № 33, представлявано от
управителя Валентин Донев Вълканов против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 14/29.06.2017 г., издаден от Директора на Басейнова Дирекция
„Черноморски район“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: