Р Е Ш Е
Н И Е
№ .............../ 03.10.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети септември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1346 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Д.С.К. и И.З.К. срещу Решение № 1735 от 23.04.2018г.
по гр.д. № 6616/2017г. по описа на ВРС, XVI-ти състав, с което на основание чл.
108 от ЗС е прието за установено по отношение на страните, че Д.Д.Г. с ЕГН **********,
Д.Д. Н. с ЕГН **********, С.И.Т. с ЕГН **********,
Н.И.С. с ЕГН ********** и Т.Д.Д. с ЕГН ********** са собственици на недвижим
имот находящ се в землището на гр. Аксаково, обл. Варна, местност „Ментеше”,
съставляващ новообразуван имот № 49.153
по ПНИ на м. „Ментеше“, гр. Аксаково, одобрен със Заповед №
РД-10-7706-269/20.09.2010г. на Областния управител на Област Варна, с площ от
600 кв.м. и при граници: имоти №№ 49.86, № 49.400 и 49.480, като И.З.К. с ЕГН **********
и Д.С.К. с ЕГН ********** са осъдени да им предадат владението върху същия
имот.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение, както и необоснованост. Съдът неправилно е установил
фактите по делото вследствие неправилна преценка на доказателствата по делото,
поради което е формирал грешни правни изводи. Липсва произнасяне по
възражението за нищожност на решението на ПК; за погасяване правото на иск по
давност; за придобиване на имота на оригинерно основание, а формираните правни
изводи относно правото на ищците са противоречиви и взаимно изключващи се. В
полза на ищците не е налице приключила реституция – липсва заповед на Кмета по
§ 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а реституционното решение няма конститутивно
действие, доколкото имотът не е индивидуализиран с местонахождение и граници.
Дори обаче да се приеме, че решението е валидно и има конститутивен ефект, то е
материално незаконосъобразно предвид наличието на противопоставими права на
въззивниците. Налице е пречка за реституция, доколкото имотът е изкупен при
условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в законния срок и ползвателят е придобил
правото на собственост. Нито едно от доказателствата в тази насока не са
оспорени. Не е оспорен в тази връзка КНА, който притежава обвързваща
доказателствена сила за съда и третите лица, легитимиращо действие за
съществуване на правото до доказване на противното при оспорване. В случая КНА
не е оспорен от ищците. Неправилен е извода на ВРС, че Удостоверение за
предоставено право на ползване поражда това право. Правото се поражда въз
основа на Решението на ИК на ОНС – Аксаково. Неправилен е и извода за липса на
идентичност между предоставения и процесния имот. Допълнителното заключение към
СТЕ, както и изявлението на вещото лице при изслушването му в две съдебни
заседания установяват наличие на идентичност между спорния имот и този по
оценителен протокол от 1994г. Ето защо колизията на права следва да се разреши
в полза на ползвателите, успешно трансформирали право на ползване в право на
собственост. Моли поради всичко изложено да се отмени обжалваното решение, а
предявените искове – отхвърлени като неоснователни.
В отговор на жалбата, въззиваемите страни
оспорват изложените в нея доводи. Излагат такива, с които обосновават
правилност и законосъобразност на решението, което молят да бъде потвърдено.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от Д.Д.Г., Д.Д.Н., С.И.Т., Н.И.С. и Т.Д.Д. срещу И.З.К. и Д.С.К. съединени в
условията на първоначално субективно съединяване на осъдителни искове с правно
основание чл. 108 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат владението върху
новобразуван поземлен имот с идентификатор 49.153 по ПНИ на м. „Ментеше“, гр.
Аксаково, одобрен със Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010г. на Областния
управител на Област Варна, с площ от 600 кв.м. и при граници: имоти №№ 49.86, №
49.400 и 49.480.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: всички са наследници на С.Т. ***.08.1967г. С Решение №
13248/09.06.1997г. на ПК – Аксаково в това им качество и в тяхна полза е
възстановено правото на собственост върху нива с площ от 3.7 дка в м. „Зад
Ментешето“ в землището на с. Аксаково. По Помощния план към ПНИ на СО
„Ментеше“, землище Аксаково възстановения имот е идентифициран като ПИ № 20. По
одобрения ПНИ имотът включва множество имоти, сред които и процесния НИ 153.
Ответниците владеят собствения на ищците имот без правно основание. Доколкото
за местността не е имало изработени кадастрални планове, предхождащи ПНИ, до
момента на приемането на последния, частта от реституирания имот не е била
индивидуализирана и по отношение на нея давност не е могла да тече. Всичко това
обосновава интереса им от разрешаване на спора за собственост със сила на
пресъдено нещо в отношенията им, поради което молят за постановяване на
положително решение в тяхна полза.
В отговор на исковата молба, ответниците оспорили
материалноправната легитимация на ищците със следните възражения: нищожност на
решението на ПК поради нелигитимен състав – първият член на състава не е
определен, а подпис на петия член липсва; реституцията в тяхна полза не е
приключила, доколкото имотът в решението на ПК – Аксаково от 09.06.1997г. не е
индивидуализиран с граници и няма конститутивно действие. Ако се приеме, че ма
такова действие, то ответниците са придобили имота на оригинерно основание при
владение до 2017г. С Решение № 8/29.09.1988г. на ИК на ОНС, с. Аксаково и на
основание ПМС № 26/1987г. на МС на ответника И.К. е предоставено право на
ползване върху хавра от 1000 кв.м., в землището на с. Аксаково, м. „Ментешето“;
имотът е оценен с протокол от 27.05.19934г. и цялата сума заплатена на 09.09.1994г.,
когато правото на ползване е трансформирано в право на собственост. На
21.03.2013г. със Заповед № 38 на Кмета на Община Аксаково и на основание §4к,
ал. 7 е признато в негова полза правото да придобие собственост върху имот пл.
№ 49.153, като е въведен във владение с протокол от 23.05.2013г. За така
придобитото право се снабдили с КНА № 56/23.10.2013г. Поради всичко изложено,
предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото,
поради което за безспорни и ненуждаещи се от доказване пред настоящата
инстанция в отношенията им са приети следните права и обстоятелства:
Ищците са наследници
по закон на С.Т. С., п. на 17.08.1967г. С Решение № 13248/09.06.1997г. на ПК,
с. Аксаково на наследниците на С.Т. С. е възстановено правото на собственост в
съществуващи стари реални граници по отношение на нива от 3.700 дка, находящ се
в терен по § 4 на с. Аксаково в м. „Зад Ментешето“.
С Решение №
8/29.09.1988г. на ИК на ОбНС, с. Аксаково на основание ПМС № 26/1987г. на И.З.К.
е предоставено право на ползване върху земя – хавра, с площ от 1000 кв.м.,
находяща се в землището на с. Аксаково, м. „Ментешето“, при граници: С. Т., Ц.Г.,
Д.И.и път. В имота е изградена сграда с разгърната площ от 25.80 кв.м. Общата
стойност на земята от 600 кв.м. е оценена на 24 300 лв. с оценителен протокол
от 27.05.1994г. на комисия при Община Варна, която сума е платена от ползвателя
с вносни бележки от 09.09.1994г.
ПНИ за м. „Ментеше“ е
одобрен със Заповед № РД 10-7706-269/20.09.2010г. на Областния управител на
област Варна и по отношение на ПИ № 49.153 не е обжалван.
Със Заповед №
38/21.03.2013г. на Кмета на Община Аксаково, на основание § 4к, ал. 7 вр. § 4з,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ,
платена сума в размер на 21 600 лв. за земя по оценка, на И.З.К. е
признато правото да придобие собствеността върху имот пл. № 49.153, с площ от
600 кв.м. по ПНИ на м. „Ментеше“, землище гр. Аксаково, съставляващ част от
бивш имот пл. № 77 по помощния план към ПНИ, собственост на наследниците на С.Т.
С., при граници: имоти №№ 49.86, 49.400 и 49.480. С КНА № 163 от 23.10.2013г.
на Нотариус Кънчо Ицков, рег. № 572 И.З.К. и Д.С.К. са признати за собственици
в режим на СИО на основание покупка по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
новообразуван имот № 49.153.
От основното и
допълнително заключение на СТЕ и обясненията на вещото лице при изслушването му
пред ВРС се установява следното: предходен КП за м. „Ментеше“, землище Аксаково
липсва, като за първи път имот 49.153 е нанесен в ПКП към ПНИ на м. „Ментеше“,
одобрен със Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010г. на ОУ на Област Варна.
Съгласно същия имот № 153 е с площ от 1.016 дка, земеделска територия,
собственици И.З.К.. Стар имот № 20 по ПКП на местността е записан на
наследниците на С.Т. С. на основание Решение № 13248/09.06.1997г. на ПК –
Аксаково с площ 4002 кв.м. Новообразуван имот 49.153, с площ от 600 кв.м.
попада изцяло в границите на стар имот № 20, целия с площ от 4002 кв.м. От
изготвена комбинирана скица се установява, че имот № 153 по ПКП с площ от 1016
кв.м., както и новообразуван имот № 49.153 с площ от 600 кв.м., попадат изцяло
в границите на стар имот № 20 с площ от 4002 кв.м. Налице е идентичност между
имота описан в Оценителен протокол от 27.05.1994г. и имот № 153 по ПКП на м.
„Ментеше“, частично идентичен с процесния имот. Имотът по КНА № 56/23.10.2013г.
попада и представлява част от имот № 153 с площ от 982 кв.м., описан и в
Оценителния протокол. За собственик на същия е вписан име на ползвател И.К..
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. Фактическият състав, при
осъществяването на който възниква материалното право да се иска предаване
фактическата власт върху недвижим имот, включва установяване правото на
собственост на ищеца върху спорната вещ, както и че ответниците я владеят или
държат без правно основание, противопоставимо на ищеца.
Ищците
в случая основават правото си на собственост по отношение на спорния имот на
твърдения за придобиване на основание наследяване и земеделска реституция
постановена с Решение № 13248 от 09.06.1997г. на ПК, с. Аксаково, чиято
валидност е оспорена. Възраженията за нищожност на решението, ВОС приема за неоснователи. Позитивното решение на ПК/ОСЗ, като административен акт,
постановен от материално и териториално компетентен колективен орган /чл. 31 от
ЗСПЗЗ, чл. 60, ал. 6, т. 1 от ППЗСПЗЗ, ред. ДВ бр. 27/1997г./, в установената
писмена форма, при спазване на административно производствените правила, е
валиден акт. Трайна е практиката на ВКС че нормата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ,
в редакцията към момента на постановяване на решението, определя щатния състав
на поземлената комисия, но нито този текст, нито друга норма на ЗСПЗЗ и
правилника за неговото приложение /до приемането на чл. 60а от ППЗСПЗЗ с изм. с ДВ бр. 31 от 2003г./, определят в
какъв състав ПК следва да постановява решенията си и кой следва да подписва
тези решения. Изискването на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за състава на ПК е
свързано с възможността за формиране на мнозинство при вземане на решенията.
Когато това мнозинство е формирано, решението е валидно, независимо от това
дали е взето при участието на всички членове на комисията.
Възражението
за погасяване на правото на иск по давност също е неоснователно,
доколкото предявяването на иска по чл. 108 от ЗС не е обвързано с преклузивен
срок, а правото на собственост веднъж възникнало не се погасява по
давност. То може да бъде изгубено само ако друг го придобие по производен или
оригинерен начин.
Реституционното
решението на ПК в случая е постановено на 09.06.1997г., с оглед който момент
спорен по делото е въпроса доколко реституцията в полза на ищците е завършена. Релевирани
в тази връзка са две групи възражения: за липса на индивидуализация в решението
на възстановения имот, осуетяваща конститутивния му ефект по отношение правото
на собственост и за изпълнен фактически състав на трансформиране на право на
ползване при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост,
изключващ консититутивното действие на последващото реституционно решение в
полза на ищците.
За да се
произнесе на тази плоскост, съдът съобрази, че съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от
ЗСПЗЗ в ред. от ДВ бр. 88/1998г., преди изменението с ДВ бр. 68/1999г., ПК се
произнася с решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в
съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В решението се
описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение /граници,
съседи/ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това.
Към решението се прилага скица на имота. Решенията на поземлените комисии за
възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени
преди изменението на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/99г., имат конститутивно
действие. В тези решения възстановеният имот обикновено се индивидуализира чрез
посочване на планоснимачен номер по стар кадастрален план или по друг начин.
Съдебната практика приема, че само когато по никакъв начин не може да се
установи кой е възстановеният имот, решението на поземлената комисия няма
конститутивно действие и по същество представлява решение, с което само се
признава правото на възстановяване на собствеността. В тези случаи процедурата
по възстановяване на собствеността следва да приключи със заповед по § 4к, ал.
7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Когато обаче в съдебно производство по установителен или
осъдителен иск за собственост на възстановения имот се установи по недвусмислен
начин кой точно е той, съдът e длъжен да зачете конститутивното действие на
постановеното решение на органа по поземлената собственост /в този смисъл Решение № 809/14.01.2011г. по гр.д. №
1889/2009г. на ВКС, I ГО/.
В случая решението
на ПК, с. Аксаково действително не съдържа изчерпателни индивидуализиращи
белези, освен нива от 3.700 дка в м. „Зад Ментешето“ в землището на с.
Аксаково, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като решението не е
придружено и със скица. По делото обаче е установено, че възстановеният имот е
имот пл. № 20 /стар/ по ПКП, записан на името на наследодателя на ищците в
регистъра към ПКП по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, изработен и приет през 2008г.,
като част от одобрения през 2010г. ПНИ. С оглед тази идентификация, следва да
се приеме, че решението на ПК за възстановяване на собствеността има конститутивно
действие, макар имотът да е индивидуализиран по–късно с помощния план.
Установено е също, че процесният имот – новообразуван поземлен имот с пл. №
49.153 по ПНИ – попада с цялата си площ в стар имот пл. № 20 по ПКП.
По тези
съображения съставът приема, че възражението за незавършена реституция поради ненадлежно
индивидуализиране на имота в Решение № 13248/09.06.1997г. на ПК, с. Аксаково,
осуетяващи конститутивния му ефект, е неоснователно. Решението със съдържанието
си и установената по делото идентификация на имота, легитимира ищците като
собственици на процесния имот – новообразуван поземлен имот с пл. № 49.153 по
ПНИ.
На правото на
ищците, ответниците противопоставят възражение за изкупуване, в качеството на
ползватели на спорния имот по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези възражения не
са оспорени от ищците, а от писмените доказателства е установено, че на
основание ПМС № 26/1987г. и с Решение № 8/29.09.1988г. на ИК на ОбНС, с.
Аксаково в полза на И.З.К. е предоставено право на ползване върху земя – хавра,
с площ от 1 000 кв.м. в землището на с.„ Аксаково, м. „Ментешето“, при
граници: С. Т., Ц. Г., Д.И.и път. С оценителен протокол от 27.05.1994г.,
комисия при Община Варна е оценила предоставения за ползване имот с площ от 600
кв.м. на 24 300 лв., която стойност е заплатена в указания от закона срок
– на 09.09.1994г. по сметка на общината. Няма спор по делото, а и от писмените
доказателства се установява, че към 01.03.1991г. в имота е имало построена едноетажна
сграда със застроена площ от 14 кв.м., трайно прикрепена към терена.
Предоставеният за ползване имот е идентичен с реституирания с решение на ПК в
полза на ищците, така и с процесния имот. Този извод се обосновава от
съвкупната оценка на основното и допълнително заключение на СТЕ, обясненията на
експерта в с.з., неоспорени от страните по делото и съпоставени с данните,
извлечени от писмените доказателства. Необоснован поради това е извода в
обжалваното решение за липса на идентичност между предоставения за ползване и
процесния имот. В полза на ползвателя е издадена Заповед № 38/21.03.2013г. на
Кмета на Община Аксаково по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е признато
правото да придобие собствеността върху НИ № 49.153 с площ от 600 кв.м. Заплащането
на сумата и придобиването на имота е извършено по време на брака на ответниците
Куртеви, за което същите се снабдили с КНА № 163/2013г. Всичко това обосновава
извода, че предоставеното право на ползване е трансформирано в право на
собственост върху земеделска земя на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ при наличие
на всички законови предпоставки за това и отсъствие на законови пречки, към
момента на заплащане на оценката.
Последващото
решение на ПК, с което на наследници на С.Т. С. е възстановено правото на
собственост на процесния имот като част от стар имот № 20 с обща площ 4002
кв.м, не е породило конститутивното си действие. Това е така поради
обстоятелството, че колизията на права между възстановен собственик и изкупил
имота ползвател се разрешава в полза на последния, тъй като при осъществяване
на предпоставките по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, бившият собственик не може да
получи имота си в реални граници. Надлежното придобиване на правото на ползване
и законосъобразното му трансформиране в право на собственост представлява
пречка за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници /в
този смисъл Решение № 129 от 28.05.2010г. по гр.д. № 65/2010г. на ВКС, II ГО; Решение № 547 от 30.06.2010г. по гр.д. №
1127/2009г. на ВКС, I ГО; Решение №
1232 от 30.12.2008г. по гр.д. № 4868/2007г. на ВКС, I ГО и др./. Ето защо, ищците не са собственици на имота на соченото
основание, доколкото реституцията, на която се позовават не е породила право на
собственост върху спорния имот. Това право е придобито от ответниците на
основание изкупуване, изключващо правото на реституирания собственик. Поради
недоказана активна материалноправна легитимация на ищците предявените искове за
собственост за неоснователни.
Обжалваното
решение е неправилно, поради което следва да се отмени, а предявените искове
като неоснователни следва да се отхвърлят.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивниците
има право на поискани разноски. От представен списък на разноските и
доказателствата по делото се установява, че действително реализираните от страните
разноски под формата на платено възнаграждение за един адвокат и депозит за
вещо лице са в размер на 550 лв. за първата инстанция, а разноските пред
въззивната инстанция за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение
възлизат на 525 лв. В този размер отговорността за разноските следва да се
възложи в тежест на въззиваемите.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 1735 от 23.04.2018г. по гр.д. № 6616/2017г. по описа на ВРС, XVI-ти състав, с което на основание чл. 108 от ЗС е прието за
установено по отношение на страните, че Д.Д.Г. с ЕГН **********, Д.Д. Н. с ЕГН **********,
С.И.Т. с ЕГН **********, Н.И.С. с ЕГН **********
и Т.Д.Д. с ЕГН ********** са собственици на недвижим имот находящ се в
землището на гр. Аксаково, обл. Варна, местност „Ментеше”, съставляващ новообразуван имот № 49.153 по ПНИ на м.
„Ментеше“, гр. Аксаково, одобрен със Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010г. на
Областния управител на Област Варна, с площ от 600 кв.м. и при граници: имоти
№№ 49.86, № 49.400 и 49.480, като И.З.К. с ЕГН ********** и Д.С.К. с ЕГН **********
са осъдени да им предадат владението върху същия имот, както и да заплатят
разноски, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
на основание чл. 108 от ЗС
предявените от Д.Д.Г. с ЕГН **********,
Д.Д. Н. с ЕГН **********, С.И.Т. с ЕГН **********,
Н.И.С. с ЕГН ********** и Т.Д.Д. с ЕГН ********** срещу И.З.К. с ЕГН ********** и Д.С.К. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот находящ
се в землището на гр. Аксаково, обл. Варна, местност „Ментеше”, съставляващ новообразуван имот № 49.153 по ПНИ на
м. „Ментеше“, гр. Аксаково, одобрен със Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010г.
на Областния управител на Област Варна, с площ от 600 кв.м. и при граници:
имоти №№ 49.86, № 49.400 и 49.480, на основание наследяване и земеделска
реституция, както и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху
описания имот.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Д.Д.Г. с ЕГН **********, Д.Д. Н. с ЕГН **********, С.И.Т. с ЕГН **********, Н.И.С. с ЕГН ********** и Т.Д.Д.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.З.К.
с ЕГН ********** и Д.С.К. с ЕГН ********** сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски пред
първата инстанция и сумата от 525
/петстотин двадесет и пет/ лева, представляваща разноски пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.