№ 1777
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502229 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
срещу решение №262187/06.07.2021г., постановено по гр.д. №16783/20г. по описа на ВРС,
7 с-в, в частта с която е бил уважен иска на Н. ЕМ. ТР. за присъждане на застрахователно
обезщетение за нанесени щети на имущество, застраховано с полица „Каско“ в размер на
1950.12лв., ведно с лихва от представяне на доказателства за прекратена регистрация на
тотално увреден при ПТП автомобил и са разпределени разноските.
Въззивникът, чрез юрк. Р. се позовава на неправилно приложен закон въз основа на
установените факти по уговаряне на специални хипотези за определяне на обезщетение при
тотално увреждане и избора на застрахования да съхрани годни останки и да продължи да
ползва възстановена вещ, вместо да прекрати регистрацията на МПС. Сочи, че уговорката в
общите условия за лимитиране на размер до 60 % от действителната стойност на
застрахованата вещ отразява баланса на права и задължения на насрещните страни,
възприети от потребителя като диференцирани параметри на поетата от застрахователя
отговорност при отклонение от нормативната уредба, отразяваща генерален принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Счита, че няма основание за отчитане на
императивен характер на правило по чл.386 ал.2 КЗ и 390 КЗ при доброволното
застраховане, а съдържанието на уговорката в чл. 68.1 от общите условия необосновано е
прието за неравноправно, въпреки че отразява интерес и на двете насрещно договарящи се
1
страни. Позовава се и на процесуално нарушение при преценка на възражение за
подзастраховане, като сочи, че фактът е посочен непосредствено при разкриването му в хода
на процеса, доколкото самият застраховател е оценил имуществото по метод, различен от
назначения по делото експерт и едва след като е била приета експертизата е възникнало
основание за такова възражение. Същевременно съдът е пренебрегнал така събраното
доказателство за действителна стойност на вещта при увреждането й, значително
надвишаваща договорената застрахователна стойност, което е налагало прилагане на
съответното законово правило за пропорционално обезщетяване. Евентуално сочи, че
изводът за приспадане от застрахователната сума само на размера на скрапна стойност на
останките противоречи на изискването на закона да се обезщети реално понесената вреда,
която според установената практика е разлика между пазарната стойност на повредения
автомобил и стойността на запазените от собственика части.
Въззивникът не е изразил допълнително становище по същество извън изложените в
жалбата доводи за неправилно завишено обезщетение, въз основа на които претендира за
отмяна на решението в частта, с която е уважена неоснователна част от претенцията.
Насрещната страна, чрез адв. А., като застрахован собственик, излага становище за
неоснователност на жалбата, като счита, че съдът правилно е интерпретирал събраните
доказателства и е установил както причинена при застрахователно събитие тотална щета,
така и остатъчна стойност на увреденото имущество до 224.28лв, която да се приспадне като
доказан приход от действителна стойност на автомобила. Поддържа възраженията си срещу
действителността на клаузите от общите условия, оспорени като противоречащи за
специални правила на КЗ и неравноправни, като се позовава и на експертното заключение за
хипотетична възможност за реализиране на не повече от 600лв като изкупна цена на
съхранени части, което е явно несъразмерно с освобождаването на застрахователя от
задължение до 40 % от установена с експертно заключение действителна стойност при
отчитане на овехтяване. Сочи, че неизпълненото задължение за прекратяване на регистрация
на увредено МПС няма преки последици върху поетия риск или размера на вредите, поради
което и отчитането му като основание за намаляване на обезщетението е в противоречие с
чл. 408 т.3 КЗ.
В писмено становище пълномощникът на въззиваемата поддържа бланкетно доводите
за правилно определяне на застрахователна сума по пазарна оценка като максимален размер
на обезщетението и намаляването й само със сигурно съхранена стойност на останките и
пледира за уважаване на основателна претенция за дължим остатък така, както е присъден от
първата инстанция.
Страните претендират насрещно и за определяне на разноски по неоспорени списъци
по чл. 80 ГПК, заявени от въззивника в самата жалба ( л. 5) и от въззиваемия в съдебно
заседание (л. и 34). Въззиваемата е възразила за прекомерност на хонорар на адвокат,
какъвто представител въззивникът не е упълномощавал.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд
се е произнесъл с определение №3325/23.09.2021г., в което освен очертаване на предмета на
2
делото с доклада на твърденията на страните във въззивното производство, съдът e
подготвил произнасянето си по същество, като е обявил допуснато от първата инстанция
процесуално нарушение при прилагане на преклузия за възражението за подзастраховане,
неналагащо допълнителна защита. Към настоящия момент няма настъпили нови
обстоятелства, които да налагат промяна на това произнасяне.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, като съответства на предявен иск на застрахован собственик за присъждане
на остатък над доброволно изплатена от застрахователя сума за настъпил риск по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС по чл. 405 ал.1 КЗ. В диспозитива да са изброени
отделните повреди върху застрахованата вещ и сборна стойност за компенсирането им,
което съответно на претенция за компенсиране чрез възстановяване на увредената
вещ(стойност на ремонта), както ищецът е индивидуализирал първоначално предявена
частична претенция. Въпреки това, първоинстанционния съд несъмнено е разгледал иска за
изплащане на действителна стойност на погинало имущество (тотална щета), като е
приложил правило на чл. 390 ал.1 КЗ при присъждането на лихвата. Като съобразява, че
начина на определянето на обезщетението според обема на увреждането не променя нито
вида на обезщетението (за имуществени вреди във вид на преки загуби) нито неговото
основание (поет с договор риск за настъпване на вредоносно събитие), въззивният съд не
намира разлика в поисканата, изменена с увеличение до пълния размер на стойността на
пълна компенсация за тотално увреден автомобил и дадената в обжалвания акт защита, тъй
като квалификацията на отговорността на застрахователя по специална императивна норма
е въпрос по същество. Решението е допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от
ГПК и събраните доказателства в първа инстанция, приема за установено по същество
следното от фактическа и правна страна:
Поради липса на оплаквания в жалбата, въззивният съд счита за безспорни
установените от първата инстанция факти (съответно препраща към мотивите в тази част):
л.а «Хонда сивик 5 ДР» с рег. № ******** е бил застрахован с действаща имуществена
застраховка с клауза „Пълно каско" по полица № 0312200340012308 за застрахователна
сума от 5100 лв със срок на застрахователно покритие 17.06.2020г. до 16.06.2021г. Няма
спор и относно нанесените щети на застрахования автомобил и начина по който те са били
причинени на 23.11.2020 по време на движение по пътя Варна – Бургас при сблъсък с
внезапно изскочили домашни животни. Безспорно е признанието на причинените в това
събитие множество увреждания на детайли от външна и вътрешна част на колата, описани
подборно от представител на застрахователя при огледа по приета щета №
*********/23.11.2020г. и изплащането на определено от застрахователя за тотална щета
застрахователно обезщетение, редуцирано до 60 % от действителната стойност на
застраховано имущество в размер на само 2925,60лева, след като застрахованата отказала да
прекрати регистрацията и да бракува автомобила.
В първата инстанция е събрано заключение на експерт относно пазарната стойност на
3
разходите, необходими за пълно отремонтиране на повредите до сбор от 16 112.21лв. Няма
спор, че тази стойност надхвърля 70% от стойността на вещта, доколкото застрахователят е
признал увреждането като „тотална“ щета в писмото от 03.12.20г., с което е изискал
удостоверението за дерегистрация, а застрахованото лице се е позовало на застрахователна
стойност равна на уговорената сума от 5100лв. Тази фактическа хипотеза изцяло
съответства на тотална щета, уредена в специалното правило на чл. 390 ал. 2 КЗ, когато
възстановяването е икономически неизгодно поради договарянето на застрахователна сума
като максимален размер на отговорността на застрахователя.
Възражение за договарянето на сумата, за която се понася риск под действителната
стойност на имуществото („подзастраховане“) е обосновано от въззивника евентуално, при
условие, че бъде възприета репликата на застрахованото лице за отчитане като действителна
стойност на оценката към минал момент, определена от експертите по настоящи пазарни
аналози. До изготвянето на първата експертиза, ищцата не е сочила стойност на вещта си
над застрахователната сума, и затова най-ранния момент за репликиране на защита,
основана на стойност, различна от уговорката в договора е приемането на принципно
оспореното заключение на експерта. Възражението на ответника – застраховател не може да
се преклудира в срок за отговор, а едва след като новото, пояснително твърдение на ищцата
за повишена действителна стойност над застрахователната сума се докладва и квалифицира
надлежно с добавяне към устния доклад. Затова и въззивният съд следва да разгледа това
възражение, но само доколкото установи спорното обстоятелство по оценката на вещата.
В първата инстанция са събрани две експертизи, като и двете вещи лица са
използвали метода на пазарните аналози с прилагане на коефицент за ограничаване на
промяна в динамика на търсенето, породена от изтичането на период от време от относимия
към оценяването минал момент до момента на анализа на събраните актуални аналози на
оферти. Като съобразява спецификата на оценяваното имущество (употребяван автомобил),
чието търсене пряко се влияе от експлоатационни характеристики като продължителността
на използването му, съдът намира именно този метод за подходящ за определяне на цена, за
която тотално увредената вещ да може да бъде заменена с друга с подобни потребителски
качества. Обратно, недопустимо е оценяването чрез компютърен продукт, чийто метод на
оценка не може да бъде преценен без специални знания и проверка на ползвани аналози. В
тази насока въззивният съд споделя извода на първата инстанция за възприемане на
заключенията на назначените вещи лица, чиято достоверност е гарантирана с наказателна
отговорност. Експертите дават сходни заключения, като в.л. Василев е посочил цена към
23.11.2020г в размер на 6800-6500лв, а в.л.Вълков 6700лв. Макар и приблизителна и
изведена от пазарни аналози на оферти, а не по цени, действително установени по сключени
сделки, съдът намира, че следва да кредитира второто заключение, което отчита явно
несъответните на застрахования автомобил ценови предложения(със значително повече
екстри) и посочва усреднена стойност, в диапазона, очертан и от първия експерт, предложил
като минимум дисконтирана начална офертна цена при преговори с конкретен купувач.
Въззивният съд приема, че стойността от 6700лв следва да се приеме за доказана
4
действителна стойност на застрахованото имущество към момента на застрахователното
събитие, тъй като такъв разход следва да бъде направен от собственика за да замени
погиналата вещ с друга със сходни характеристики.
Тази стойност следва да се отчита и при определяне на застрахователното
обезщетение. В случая, несъмнено действителната стойност надвишава уговорената при
поемане на риска застрахователна сума и макар да не е категорично установено, каква е
била тази стойност при поемането на риска, няма съмнение, че пет месеца по-рано средната
пазарна цена е била дори по- висока (според коментирани от вещите лица тенденции за
повишени нива на търсене на по-малко употребявани автомобили). В обясненията пред съда
на 14.06.2021г. в.л. Вълков пояснява методиката за приравняване на офертните цени на
конкретните пазарни аналози към минал момент( завишаване с 0.83% за всеки месец), като
при прилагането с прости аритметични действия съдът достига до извод за експертна
пазарна оценка на застрахована автомобил към юни 2020г в размер на приблизително
6900лв.
Доводите на въззиваемата страна за отчитане на посочената в полицата сума като
доказана застрахователна стойност не се обосновават с доказателства, които да опровергаят
изводите на експертите. Напротив, в приложимите към сделката общи условия изрично е
посочено, че употребяваните автомобили (какъвто несъмнено е застрахованата вещ) се
оценяват от експерти на застрахователя (чл. 12 от ОУ), по ценови листи или пазарни
аналози, но тази оценка е приблизителна и предварителна, като при доказана друга стойност
към момента на настъпване на риска в това правоотношение ще се приложат правила за
подзастраховане, предвидени като обща норма в чл. 389 ал.2 КЗ. В случая застрахователят е
посочил като обосновка на договорената застрахователна сума данни от софтуер, сравняващ
пазарни аналози, който обаче не съвпада с експертните заключения по делото, поради което
съдът констатира, че в случая е доказана именно хипотеза на неточно определена
застрахователна стойност, която е предвидена в чл. 16 от ОУ като основание за прилагане на
допълнителна клауза за подзастраховане и пропорционално редуциране на обезщетението в
съотношението между уговорена сума и действителна стойност на погиналото МПС в деня
на събитието. Макар и да е наложена с общи условия, тази клауза не може да се
квалифицира като неравноправна. С нея се изравняват правата на насрещно договарящите се
страни, както изисква и специалния закон, уреждащ алеаторното носене на риска срещу
възнаграждение. Приравняването на отговорността с действителния риск изключва
необосновано по-ниското покритие като премия, платена от застрахования собственик, а не
представлява необоснован отказ на застрахователя за изпълни своето задължение. В тази
насока е била и установената при предходна редакция на КЗ(отм.), преди въвеждането на
допълнителното изискване за конкретно уговаряне на клауза за
подзастраховане(Определение № 430 от 1.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2143/2013 г., II т. о.,
ТК, Определение № 539 от 31.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 89/2018 г., II т. о., ТК), според
която въпреки презумирано съвпадение на уговарянето на застрахователната сума с
действителната стойност на имуществото, въз основа на законовото изискване за
5
съответствие, при доказана при погиването друга, по-голяма от застрахователна сума
действителна стойност на застрахованото имущество, обезщетението се определя според
съотношението между застрахователната сума и действителната стойност. С оповестяване в
общите условия на предварителния характер на оценката и условията при които ще се
задейства клаузата за подзастраховане, застрахователят не е нарушил изисквания за
добросъвестност в ущърб на клиента си.
Застрахованото лице не е посочило други, различни от събраните заключения
доказателства за установяване на съвпадението на действителна застрахователна стойност с
предварително определената застрахователна сума. Напротив, дори второто заключение за
оценка от 6700лв е оспорено като необосновано ниско. Затова и въззивният съд намира за
несъмнено установено, че постигнатото със застрахователя съгласие за размер на
обезщетение като сума в полицата следва да се възприема само като ориентир за горен праг
на договорено обезщетение с оглед оценка на риска и договаряне на насрещната престация
(премията по договора), а не за действителна стойност която не може да е по-ниска от тази,
установена в по-късния момент на настъпилото събитие. Налице е условието за прилагане
на чл. 16 от ОУ. Възражението на застрахователя за подзастраховане е доказано и
оплакването му за неправилната му преценка от първоинстанционния съд е основателно.
При отчитане на съотношение 5100/6700 следва да се редуцира общия размер на дължимата
от застрахователя сума, определена като обезщетение за вредите, понесени от собственик на
тотално увредена вещ.
Това налага преразглеждането на спора относно размера на остатъчното
обезщетение самостоятелно от въззивния съд.
Както вече се посочи, при увреждане, налагащо възстановителни разходи,
надхвърлящи 70 % от действителна стойност на имуществото, застрахователното
обезщетение се определя в размер на действително претърпените и доказани по размер
вреди, определени като пазарна стойност на вещта към датата на увреждането. В този
смисъл е и установената практика на съдилищата (решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 79 от 2.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС
ТК, I т. о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от
27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други).
Това налага и прилагането на специалните правила за обезщетяване при тотална
загуба, включително задължението на застрахования да бракува останалите в негова
собственост останки от увреденото имущество след като прекрати регистрация на негоден за
ползване автомобил. Това правило е приложено в отношенията между страните, видно от
отправената изрична покана от застрахователя за представяне на удостоверение, в което
ясно е признато обстоятелството, легитимиращо собственик да иска удостоверяване по чл.
18а ал. 8 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
6
данни. Въпреки това съдействие обаче, собственикът е предпочел да запази останките, като е
признал че могат да се ползват за възстановяване на вещта, което изисква отчитане на
тяхната полезна стойност, в съответствие с общия принцип на приспадане на ползи от
вредите. В тази насока е установена и съдебната практика(Решение № 165 от 24.10.2013 г.
по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г.
на ВКС, първо т. о., решение № 59/12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, второ т. о. и
др.).
Въззивният съд съобразява събраните доказателства за остатъчна полезна стойност в
размер на 600лв, като кредитира съвпадащите изводи на двамата назначени експерти.
Вещите лица са посочили, че сами по себе си останките не могат да формират сбор от
съхранени детайли, чиято пазарна стойност като резервни части втора употреба да може да
се установи с пазарни аналози, тъй като липсва сигурно търсене на отделни детайли, а
дейността по разкомплектоване до годни за предлагане употребявани части е законово
регламентирана и възложена на лицензирани търговци. Затова съдът приема за установена
именно цената, която тези специализирани купувачи предлагат за изкупуване на подобен
вид останки в цялост. Съответно преди определяне на обезщетение за действително
понесени вреди от действителната пазарна оценка 6700лв, следва да се приспаднат запазени
полезни за влагане в признатия от застрахования възстановителен ремонт детайли на сборна
стойност 600лв. Така остатъчната стойност на щетата, понесена от собственика на тотално
уведено, но годно за възстановяване имущество възлиза на 6100лв. Тази стойност следва да
се редуцира поради подзастраховането до 4643.28лв. Само в този размер може да бъде
ангажирана и отговорността на застрахователя за обезщетяване на собственика на
застрахованото имущество.
Възражението за договорно ограничаване на обещетенето до 60 % от действителна
стойност на увреденото имущество, съдът намира за неоснователно. Съдът констатира, че
специалната уговорка на чл. 68.1 от ОУ действително предвижда възможност за
застрахования да съхрани останките без да прекрати регистрацията на МПС, но тя се
отклонява от законовата норма, изискващи в общия случай от застрахователя да плати
застрахователно обезщетение до застрахователната сума, като максимална възстановителна
стойност при изплащане на тоталната щета след бракуване на изцяло негодната вещ. Такова
отклонение принципно би могло да се предвиди, но изисква категорично постигнато
съгласие за обема и стойността на полезните останки. Само тогава възприетото от страните
отклонение няма да противоречи на общия принцип на добросъвестността, изискваща
избягване на уговаряне на имуществени престации представляващи източник на
неоснователно обогатяване. Доколкото КЗ предпоставя изплащане на действителна стойност
на щетата след свалянето от отчет на негодното МПС, явно е че ако и двете страни приемат,
че макар и икономически неизгодно, възстановяването е технически възможно, няма пречка
да се договорят и застрахователя да изплати съответно съпоставимо със съхраняването на
останките обезщетение без да изисква удостоверението за прекратена регистрация.
Същевременно обаче съдът отчита, че поради качеството на страните (пар. 13 т. 1 и 2 от
7
ЗЗП) приложими към това договаряне са по-общите норми на ЗЗП, уреждащи защита на
потребителите срещу неравноправни клаузи, уговорени в приети от клиента на търговеца
общи условия, без потребителя да е можел да влияе на съдържанието им( чл. 146 ал. 2 ЗЗП).
Именно такава е настоящата хипотеза, в която застраховащият свое имущество потребител
несъмнено е бил запознат с общите условия, приел ги е като единствено възможен начин да
сключи исканата от него сделка, но не е можел да влияе върху тях. Индивидуално
договорени с потребителя следва да се считат само условията, изрично посочени от него в
полицата – вида на покритието „пълно каско“, застрахователната сума и начина на плащане
на премията на разсрочени вноски. По отношение на начина на определяне на
обезщетението, обаче уговорката за прилагане на намаляване на обезщетението до 60 % от
действителната стойност е налице неравноправна клауза, тъй представлява едностранно
определен от застрахователя размер на съхранената стойност на частично повредено
застраховано имущество, който ще приспада от своята престация (чл. 143 т.3 и т.13 ЗЗП).
Фиксирането на точен размер на приспадането от 40% не може да се приема за
добросъвестно предложено на потребителя обвързване, тъй като изключва установяването
на действително годен остатък за ползване като резервни части или вторични суровини и
позволява на застрахователя да се освободи от задължението си в значителен размер, без да
е сигурно, че в същия размер ще се увеличи имуществото на застрахования. Фиксирането на
размер явно нарушава равновесието на правата на доставчика и потребителя и представлява
неравноправна клауза, подобна на посочените в чл. 143 т.6 от ЗЗП. По тези съображения
съдът отказва по служебен почин да приложи само тази клауза от общите условия и
възприема че застрахователят следва да докаже размера на ползите, които настъпват за
собственика на увредения автомобил, с които да се намали дължимото обезщетение. В
настоящия процес не е доказана полза над 600лв, а този размер е несъмнено по-нисък от
2680лв (40% от 6700лв). Затова и посочената от застрахователя клауза не може да обвърже
потребителя.
По делото няма спор, че застрахованото лице е получило на 07.12.2020 г., след
приетото от застрахователя признание за отказ от прекратяване на регистрация на съхранен
автомобил и посочена банкова сметка, сума от 2925.60лв. С това доброволно изпълнение
застрахователя е покрил само част от дължимото обезщетение, а за разликата до
установената по- горе сума от 4643.28лв. е останал задължен. Претенцията на
застрахования въззиваем е основателна за остатъка от 1717.68лв. В този размер
основателния иск за главницата следва да се уважи.
Присъждането на горница до 1950.12лв не съответства на мотивите на въззивния
състав и следва да се отмени, като неоснователната претенция на застрахованото лице се
отхвърли. За основателната част от 1717.68лв обжалваното решение следва да се потвърди.
Доколкото ищецът не е подал въззивна жалба по отношение отхвърлителната част на
решението, то извън контрола на настоящата инстанция остава произнасянето по
акцесорното искане за присъждане на лихвите, определени при отчитане на начало на забава
на кредитора от бъдещо събитие, което следва да се счита осуетено занапред с окончателно
8
определяне на обезщетение за съхранен, а не бракуван от собственика автомобил. В тази
връзка е и установената практика относно значението на условието само за началото на
срока за забава, но не и за основателността на претенцията за главницата (Решение №
44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, т. о.)
Разликата в крайния резултат обуславя ревизия на определените разноски за първа
инстанция. Пред въззивният съд не са изложени оплаквания относно възприетите от първата
инстанция размери на направените от насрещните страни разходи(699.98 лв от ищеца и
650лв от ответника), съответно въззивният съд ги възприема като изходна база и
преразпределя определения от първата инстанция размер съразмерно основателната част от
претенцията в съотношение 79% за ищцата или само 552.98лв и 21% за ответника или
136.50лв.
По претенциите за разноски в настоящото производство, съдът съобразява, че към
списъка си въззиваемата е представила доказателства за заплатен в брой хонорар от 440лв в
полза на упълномощения адвокат, а въззивникът освен внесена такса за обжалване от 39лв е
поискал определяне на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. Този размер е
оспорен като прекомерен, но съдът съобразява, че чл. 25 ал.1 НЗПП в редакция при
подаването на жалбата, определя горна граница над така заявения среден размер и затова
възражението е неоснователно. При определяне на съотношението за разпределяне на
отговорността в настоящото производство следва да се съобрази само основателната част от
жалбата спрямо обжалвания размер: 12% за въззивника или 28.68лв и 88% за въззиваемия
или 387.20лв за въззиваемата). Така общия размер на разходите за двете инстанции възлизат
на сбор от 940.18лв в полза на ищцата и 165.18лв за ответника.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.271 ГПК, съставът на Варненски окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262187/06.07.2021г., постановено по гр.д. №16783/20г. по описа
на ВРС, 7 с-в, в частта с която е било присъдено застрахователно обезщетение за нанесени
щети на имущество, застраховано с полица „Каско“ в размер над 1717.68лв до 1950.12лв и
са разпределени разноски за пълва инстанция, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявен от Н. ЕМ. ТР., ЕГН ********** с адрес гр. Белослав, кв.
„Младост“ бл. 14, вх. А, ет.5, ап. 39 срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68 иск
за присъждане на остатък от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
«Пълно Каско» по полица № 0312200340012308/16.06.2020г. за имуществени вреди,
понесени от тотаблна щета на л.а «Хонда сивик 5 ДР» с рег. № ******** при
застрахователно събитие настъпило на 23.11.2020г. за претендирана горница над
1717.68лв до 1950.12лв, като остатък над доброволно изплатена от застрахователя сума, на
основание чл. 405, ал.1 вр. чл. КЗ.
9
ПОТВЪРЖДАВА решение №262187/06.07.2021г., постановено по гр.д. №16783/20г.
по описа на ВРС, 7 с-в, в частта с която е било присъдено застрахователно обезщетение по
същия застрахователен договор за нанесени щети на тотално увредено и подзастраховано
имущество в размер на 1717.68лв( хиляда седемстотин и седемнадесет лева и шестдесет и
осем стотинки), представляваща остатък от дължимото, редуцирано поради подзастраховане
обезщетение, като действителен размер на понесени щети от собственик, съхранил полезни
останки, на основание чл. 405, ал.1 вр. чл. 386 КЗ.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68 ДА ЗАПЛАТИ на Н. ЕМ.
ТР., ЕГН ********** с адрес гр. Белослав, кв. „Младост“ бл. 14, вх. А, ет.5, ап. 39 сумата от
940.18лв (деветстотин и четиридесет лева и осемнадесет стотинки) представляваща сбор от
направените за двете инстанции разноски, съразмерно на основателна част от иска,
респективно неоснователна част от жалбата, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. ЕМ. ТР., ЕГН ********** с адрес гр. Белослав, кв. „Младост“ бл. 14, вх.
А, ет.5, ап. 39 ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68 сумата
от 165.18лв (сто шестдесет и пет лева и осемнадесет стотинки), представляваща сбор от
направените за двете инстанции разноски, съразмерно на неоснователна част от иска,
респективно основателна част от жалбата, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по реда на глава 22 от ГПК, по арг.
от чл. 280 ал.3 ГПК.
Да се обяви в регистъра на съдебните актове осн. чл. 273 от ГПК вр. чл. 235 ал.5
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10