Решение по дело №270/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 137
Дата: 21 септември 2020 г. (в сила от 15 септември 2020 г.)
Съдия: Диана Василева
Дело: 20204000600270
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 13715.09.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори наказателен състав
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ДИАНА ВАСИЛЕВА
Прокурор:Димитър Янков Лещаков (АП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от ДИАНА ВАСИЛЕВА Наказателно дело за възобновяване №
20204000600270 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искане на осъденото лице Б. Т. Л. от
гр.Русе за възобновяване наказателното производство по нохд № 440 по
описа за 2019г. на Русенски районен съд, на основание чл.422 ,ал.1, т.5 във
вр.с чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК.
В искането са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при разглеждане на делото, както и за нарушение на
материалния закон. Сочи се, че както на досъдебното производство, така и
пред съда не били събрани доказателства, които подкрепяли неговата защитна
теза, а били събирани само доказателства подкрепящи обвинението. Не била
спазена Наредба 1/17г., която се отнасяла за установяване употребата на
алкохол и наркотични вещества. Приложения по делото протокол №
39/06.02.2019г. бил невалиден, тъй като в него не бил посочен номера на
пробата, като на него неправилно се е позовал съда при постановяване на
присъдата. Сочи се и че при несъгласие с пробата е следвало да се извърши
химическо изследване. Той не бил дал кръвна проба, защото изпаднал в
1
паническа атака и е трябвало да остане в болницата, а това било невъзможно
защото бил задържан за срок от 24часа. Не отговарял на истината и отразения
в АУАН час на проверката-12.30ч., тъй като той е бил задържан в 11.00ч. на
същия ден. Сочи и че при направената му проба не били спазени
инструкциите за работа с техническото средство.
В представено допълнение към искането осъденото лице сочи на
допуснато нарушение на процесуалните правила участието на съдия Б. в
състава на въззивния съд потвърдил първоинстанционната присъда. Счита, че
с оглед на това, че съдията се е произнасял по други дела от общ характер,
водени срещу него, то той е следвало да се отведе от разглеждане на делото
на основание чл.29, ал.2 от НПК.
Направено е искане за възобновяване на делото, като, макар и изрично
да не е посочено, то явно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане.
В съдебно заседание представителят на Великотърновска апелативна
прокуратура оспорва искането. Сочи, че посочените от осъденото лице
обстоятелства не сочат на допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон, които да дават основание за отмяна на съдебните актове и
връщане на делото за ново разглеждане. Моли да се остави без уважение
направеното искане.
Осъденото лице Б. Л., редовно призован, не се явява и не взема
становище по подаденото искане за възобновяване.
Настоящият състав на АС- В.Търново, след като обсъди основанията,
изложени в искането на осъденото лице, взе предвид становището на
прокурора и след проверка на данните по внохд № 284/2020г. на Русенски
окръжен съд, с което е потвърдена присъда по нохд № 440/2019г. на РРС, в
рамките на правомощията си, намери за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство на
осъденото лице Б. Л. е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт,
попадащ в категорията на визираните в чл.419 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Искането е направено от правоимащо лице и в установения срок по чл.421,
ал.3 от НПК.
2
Разгледано по същество, съдът намира искането за неоснователно, по
следните съображения:
С присъда № 175 от 05.12.2019г., постановена по нохд № 440/19г. на
Русенски районен съд Б. Т. Л. е признат за виновен в това, че на 06.02.2009г. в
гр.Русе, управлявал МПС- л.автомобил „Крайслер“ с р.№ К1 1***, след
употреба на наркотични вещества- амфетамин, опиати и метаамфетамин,
установено по надлежния ред - по реда на Наредба №1/19.07.17г. на МЗ, МВР
и МП, поради което и на основание чл.343б, ал.3 във вр.с чл.54 от НК е
осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да търпи
при „строг” режим и глоба от 800 лева. На основание чл.343г от НК е лишен
от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.
По жалба на подсъдимия Б. Л., подадена чрез защитника му адвокат Т.
Б., срещу постановената присъда е образувано Внохд № 284/2020г. по описа
на Русенски окръжен съд. С Решение № 56 от 22.06.2020г. по същото дело,
въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
На първо място в искането са наведени доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от инстанционните
съдилища.
В допълнението към искането е наведен довод за произнасяне на
въззивното решение от незаконен състав, поради това, че съдията- докладчик
по делото не се е отвел от разглеждането му на основание чл.29, ал.2 от НПК.
Съдът намира довода за неоснователен. Без съмнение членовете на съдебния
състав трябва да удовлетворяват задължението за безпристрастност, посочено
в чл.6, т.1 от ЕКЗПЧ, което намира своето проявление в процесуалните
изисквания по чл.29 от НПК. Обстоятелството, че съдията от въззивния
състав е участвал в съдебен състав, разгледал дело за различно деяние на
подсъдимия, не попада в която и да е от хипотезите, предвидени в чл.29 от
НПК като основание за отвод. Данните по делото не разкриват съдия Б. да се
е произнасял по същите факти или по друг начин да се е занимавал със същия
случай, поради което изтъкнатите от осъдения съображения не са от естество
да засегнат презумпцията за безпристрастност, от която се ползва съдът.
Освен това Л. е участвал лично при разглеждане на делото пред въззивната
3
инстанция. Видно от протокола от заседанието то 18.06.2020г. е, че на същия
са били разяснени правата му, включително и правото му на отвод срещу
членове на състава на съда, като той не е направил такова искане.
Наведен е довод за нарушение на процесуалните правила явно свързан
с начина на формиране на вътрешното убеждение на съда - липса на пълно,
всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото и
неправилна преценка на доказателствата по същото, позоваване на
доказателства, които били негодни, които да са довели до неправилно
приложение на закона. Настоящият съдебен състав намира доводите за
неоснователни.


На първо място следва да се отбележи, че в искането се правят основно
възражения по отношение на първоинстанционния съдебен акт, като то в
основни линии преповтаря направените във въззивната жалба, подадена от
защитника на осъдения доводи за неправилност и незаконосъобразност на
този акт. Следва да се отбележи и, че в това производство на проверка
подлежи не първоинстанционния, а въззивния съдебен акт, след като е бил
предизвикан въззивен контрол на същия въз основа на жалба на някоя от
страните в процеса.
За да постанови съдебния си акт въззивният съд е извършил цялостна
оценка на оспорваната присъда и след комплексен съдебен анализ на
доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от
първата инстанция фактически положения. В съгласие с изискването на
чл.339 от НПК е очертана приетата от съда фактическа обстановка, посочени
са доказателствените източници, които я подкрепят. Обсъдени са показанията
на свидетелите, всички писмени доказателства и заключенията на съдебните
експертизи. Не намира опора в данните по делото оспорването на
надлежността на извършените оценка и анализ на доказателствените
източници и формираните в резултат на това изводи по фактите. Фактите, от
кръга на тези по чл.102 от НПК, са надлежно установени, въз основа на годни
доказателства и доказателствени средства, като съдът е изложил
4
необходимите съображения относно възприетата и от него фактическа
обстановка и е дал обоснован отговор на всички възражения, направени от
защитата.
Неоснователен е доводът, че по делото били събирани доказателства
само в подкрепа на обвинението. Видно от проведеното пред първата
инстанция съдебно следствие е, че съдът е направил всичко необходимо да
събере доказателства и във връзка със защитната позиция на подсъдимия.
Инстанционните съдилища са подложени на внимателна и прецизна оценка,
както доказателствата представени от обвинението, така и представените от
защитата доказателства. Извършен е цялостен анализ на всички
доказателствени източници, като са изложени ясни и убедителни
съображения за това, поради какви причини съдът намира установените от
първата инстанция факти за потвърдени, а възраженията на защитата за
неоснователни.
Неснователен е доводът в искането, че съдилищатата са се позовали при
постановяване на осъдителната присъда на негодни доказателства. Като
такива се сочат АУАН, негодност на техническото средство, с което е взета
пробата. АУАН е съставен по предвидените в ЗАН правила, като съдържа
всички изискуеми реквизити. Същият е бил връчен на лицето, който е
положил подписа си за това. Само и единствено обстоятелството, че в акта е
посочен по- късен час на извършване на нарушението, не прави същия
негоден. Времето на извършване на престъпното деяние и неговото авторство
са установени безспорно от всички останали доказателства по делото, като не
са налице каквито и да е съмнения в това. Явно е допусната техническа
грешка при изготвянето на акта, тъй като както се установява от гласните
доказателства пробата за употреба на наркотично вещество е била извършена
малко по- късно след спирането му.
Неоснователно е и твърдението за негодност на техническото средство,
с което е тестван за употреба на наркотични вещества, както и че при
тестването са били нарушени инструкциите. На тези възражения е даден
отговор от въззивната инстанция, като по делото са събрани безспорни
доказателства ,както за годността на техническото средство, така и за липсата
на нарушение при вземане на пробата, които да водят до негодност на
5
констатираните с него резултати, а именно, че Л. е бил употребил наркотични
вещества.
Неоснователно и ненамиращо опора в доказателствата по делото е
твърдението, че е била нарушена Наредба №1/17 година за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози, като не му било разяснено
изрично, че можело да даде само проба от урина и че по този начин са били
нарушени правата му. Видно е, че след констатиране на нарушението и
установяване на употребата на наркотични вещества чрез техническо
средство на Л. е издаден талон за медицинско изследване, който му е връчен.
Видно от протокола е, че в него изрично е отразено, че талона се издава за
изследване на кръв и урина. Бил е откаран от служителите на полицията в
болнично заведение за вземане биологичен материал за химико-
токсологично изследване. Видно от протокол за медицинско изследване е, че
лицето е отказало да даде кръвна проба, което е удостоверило с подписа си. С
отказа си Л. сам се е поставил в невъзможност да се извърши химическо
трасологично лабораторно изследване за установяване наличието или не на
наркотични вещества. Следва да се отбележи, че съгласно нормата на чл.23 от
посочената наредба употребата на наркотични вещества се установява чрез
кръвната проба.

Неоснователно е и наведеното в искането възражение за неправилно
приложение на материалния закон. При правилно установените фактически
положения по делото въз основа на прецизния анализ на доказателства съдът
е приложил правилно материалния закон като е приел, че подсъдимия е
осъществил както от обективна така и от субективна страна престъпния
състав на чл.343б, ал.1 от НК.
По изложените съображения съдът намира, че при постановяване на
атакувания съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и не е нарушен материалния закон, като не е
налице основание за възобновяване на наказателното производство по делото
по чл.422, ал.1, т.5 във вр.с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
6
По изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.4 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Т. Л. с ЕГН
**********, от гр.Русе за възобновяване на ВНОХД №284/20г.. на Окръжен
съд- Русе и НОХД № 440/2019г. на Районен съд- Русе.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7