Р Е Ш Е
Н И Е
№ 35
гр.
Габрово, 22.03.2019
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито
съдебно заседание от първи март,
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска,
постави за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 35 на Административен съд Габрово
по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ Искова молба с вх.
№ СДА-01-196 от 6.02.2019 г., подадена от Б.Л.Т. ***, с ЕГН: **********, чрез адв. А.И. от САК, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Габрово /ОДВМР/, в качеството й на ответник. Стойността на предявения иск е
800.00 /осемстотин/ лв. и съставлява претенция за обезщетение за причинени на
ищеца имуществени вреди.
Фактическото основание на
исковата претенция се изразява в следното:
С Решение № 1 от 10.01.2019
г., постановено по н.а.х.д. № 452 по описа на Районен съд Севлиево /РСС/ за
2018 година е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на
глоба серия К, № 2309132, издаден от ответника, с който на ищеца Т. е наложено
административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ в размер на 300.00 /триста/ лв., за нарушение на
чл. 21, ал. 2 от същия нормативен акт. Решението на съда е влязло в сила на
30.01.2019 г.
За да предотврати
неблагоприятните последици на държавната репресия, следващи се от този ЕФ,
ищецът се е възползвал от законово гарантираното си право на адвокатска защита
при воденето на този съдебен спор. За обжалването на ЕФ и процесуално
представителство ищецът е договорил и заплатил хонорар в размер на 800.00 лв.,
като намаляването на патримониума му с тази сума той намира, че е в пряка
връзка с така издадения и в последствие отменен като незаконосъобразен ЕФ. В
резултат на това ищецът намира, че направените от него разходи по
организирането на съдебната му защита пред съда съставляват присъщ и
законосъобразен разход за обезпечаването на успешен изход от правния спор и
имат характера на имуществени вреди, причинени и следващи се от
незаконосъобразно упражняване на функции и правомощия на АНО, представляван от
Директора на ОД на МВР – Габрово и работещ в администрацията - ответник.
Въз основа на така
изложените фактически и правни твърдения ищецът моли съдът да осъди ответната
страна да заплати така причинените му имуществени вреди, заедно със законната
лихва, считано от завеждането на исковата молба, до пълното заплащане на
исковата претенция, както и да му бъдат присъдени разноските, направени от
него, във връзка с настоящото производство.
Въз основа на депозираната искова
молба ответникът прилага Писмен отговор от 21.02.2019 г. Страната възразява
против размера на претенцията, като намира, че същата е прекомерно висока, тъй
като хонорарът, договорен за процесуално представителство, правна защита и
съдействие по така цитираното н.а.х.д. на РСС е прекомерно завишен, но тъй като
в административнонаказателното производство разноски не се присъждат, там не
стои и не се поставя въпросът за този размер.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с адвокат
А. И. от САК, като поддържа исковата си молба.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Савчева, която оспорва
иска.
Представителят на Окръжна прокуратура
Габрово прокурор Желева,
намира, че искът е частично основателен, поради което следва да бъде уважен в по-нисък размер.
По отношение допустимостта съдът отчита, че предявеният
иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира
безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон, трябва да са
налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност,
а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по
съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3.
извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат
на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за
гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между
незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При
липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се
реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Дейността по административно наказване по
естеството си е дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен
спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази
дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по
аргумент от чл. 6 ЗАНН
и представлява санкционираща управленска дейност. Законодателят
не предвижда ред за присъждане на "разноски" в производствата по
ЗАНН, но искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили
вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване. Затова и исканията за обезщетяване на
направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по
същия ред. След като едно от условията на АПК за образуване на производството
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по
административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита,
защото не е могъл сам да се защити или е
преценил, че така шансът му да се защити е по-голям, то
заплатеният на адвоката хонорар за осъществяване на тази защита не е нищо
друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен акт на администрацията
/в настоящия случай наказателно постановление/
и е непосредствена последица от него. Въпросът
за допустимостта на производството и споровете в тази връзка в практиката е
решен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС
по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, съгласно
което при
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления и изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Това решение е задължително за съдилищата и решава както
въпросът за допустимост на исковата молба, така и спорът за основателност на
иска при наличието на доказани предпоставки за това. Същото по аналогия следва
да се приложи и за ЕФ, тъй като те имат функцията на НП, оспорването им става
по същия ред и в него се правят по същия начин разходи за съдебна защита, които
не се присъждат в самото производството по тяхното оспорване.
Настоящият състав на ГАС отчита, че искът е
предявен от дееспособен правен субект, физическо лице, против юридическото лице – ОД на МВР - Габрово,
от чието име е издаден процесният ЕФ,
с което ищецът свързва претърпените
от него имуществени вреди. Предпоставките за завеждане на иск по чл. 1 от ЗОДОВ и развиване на
процедура по чл. 203
и сл. от АПК са отменен акт на администрацията /респективно
прогласен за нищожен такъв/ и/или незаконосъобразно действие или бездействие;
претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична причинно-следствена
връзка между вредата и отменения акт, респ. неправомерно действие или
бездействие, които предпоставки в случая са налице.
Налице са и останалите реквизити на искова молба по чл. 127, ал. 1 от ГПК - посочени са страни, размер на
претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на определена
администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/.
С оглед на гореизложеното ГАС намира, че
настоящото производство е допустимо за разглеждане по настоящия ред. Исковата
молба съдържа всички изискуеми по ГПК реквизити- страни, искова претенция,
мотиви, предпоставки, доказателства.
Накратко фактологията
по случая се изразява в следното:
Против ищеца Б.Л.Т. е бил
издаден посоченият в исковата молба ЕФ
серия К, № 2309132 от електронна система на ОД на МВР - Габрово, като с него на
същия е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лв. за нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП.
За да осъществи правото си
на защита, Т. е подал жалба против така издадения му ЕФ. По делото той е бил
представляван от адв. А.И. от САК по силата на пълномощно, приложено към
жалбата. Освен пълномощното, по делото на РСС е представен и договор за правна
защита и съдействие от 27.11.2018, по силата на който ищецът се задължава да
заплати на процесуалния си представител за оказаната му правна услуга сумата от
800.00 лв., която сума, видно от съдържаща се в договора разписка, е изплатена
изцяло в брой на същата дата. Договорът не е оспорен от страни по настоящото
адм. дело. С Решение № 1 от 10.01.2019 г., влязло в законна сила на 30.01.2019
г., постановено по н.а.х.д. № 452 от 2018 г. на РС Севлиево, този ЕФ е било
отменен. Разглеждането на делото е станало в едно открито съдебно заседание. Исковата
молба е изпратена по пощата на 4.02.2019 г.
С оглед на така установената фактическа
обстановка от правна страна настоящият съдебен състав приема следното:
На основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Следователно един от елементите на отговорността е наличието на причинна връзка
между незаконосъобразния акт /в
случая ЕФ/, посочен по- горе и
твърдяната вреда. Съдът следва да уточни, че
в рамките на настоящото дело се гледа претенция за причинена имуществена щета,
с произход – непозволено увреждане, а не процесуално искане за заплащане на
разноски по дело в рамките на самото дело. Нито в ЗАНН, нито в НПК е предвидена
такава възможност, поради което и към настоящия момент съдилищата не разглеждат
такива претенции в рамките на самия наказателен или административно-наказателен
процес. А в рамките на спора с материално-правно основание чл. 1 от ЗОДОВ се
разглежда гражданско-правен спор за претендирана от и причинена на ищеца вреда.
Следователно в случая е нужно да се установи, дали реално има такава и
конкретно – дали е намалял неговия патримониум в следствие неправомерно издаден
акт от административен орган, като единственото изискване е това намаление,
тази вреда, да е била причинена преди завеждането на иска, за да не бъде същият
преждевременно заведен.
По отношение
претенцията за репариране равностойността на заплатения по административно-наказателното съдебно производство адвокатски хонорар съдът
намира, че същата е частично основателна и доказана по размер и основание. За
осъщественото процесуално представителство /защита по
НАД № 366/2018 г. пред РС - Севлиево/ ищецът е заплатил сумата
от 800.00 лв. Вредата е причинена във връзка с издаден и отменен в
последствие като незаконосъобразен ЕФ. Според
чл. 25, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът представлява своя
клиент въз основа на писмено пълномощно. Съгласно
чл. 36, ал. 1 от същия нормативен акт
адвокатът има право на възнаграждение за положения от него труд. Размерът на възнаграждението за
всеки отделен случай на представителство и правна помощ се определя посредством
договор. Принципната дължимост на това възнаграждение е законово
регламентирана. Правната помощ е платена
услуга по силата на самия закон.
В гражданското
и административното съдебно производство не се допуска реализиране на
отговорност за разноски в
отделно исково производство, т. к.
при тях е налице специален ред за претендирането им, регламентиран в закона-
редът по ГПК, респ. АПК, за присъждане на разноски по граждански
/административни/ дела. Не така обаче стои въпросът в наказателния и
административно- наказателния процес. Нито в общия закон /ЗАНН/, нито в
специалния такъв е регламентиран въпросът с присъждане на направените по делото
разноски, а такива могат да бъдат и на значителна стойност. Липсата на
специален ред за присъждане на разноски в специалния процесуален закон не
означава, че такива са недължими, а само това, че е налице празнина в този
закон, която следва да се запълни съобразно правилата за това, като способ в
тази връзка е именно предявяването на претенция по ЗОДОВ. В противен случай би
се стигнало до ангажиране отговорността на държавата за неосигуряване на
ефективна правна защита на субектите, които са възпрепятствани да потърсят
специализирана адвокатска помощ при определена категория дела само затова,
защото разходите няма да им бъдат възстановени. Подобно решение е
неблагоприятно и за администрацията, която при това положение ще бъде
подкрепяна в осъществявана от нея незаконосъобразна дейност, след като не търпи
негативите от собствената си такава, а подобна последица не следва да се
допуска, особено с помощта на
правораздавателните органи. Едно съдебно решение, независимо от вида на
производството, винаги се явява санкция за една от страните за неоснователно
предизвикания от нея правен спор.
Настоящият съдебен състав споделя това
виждане, т.к. същото изхожда от общия принцип на справедливостта, като висш
социален човешки принцип, въз основа на който е изградена и цялата действаща
правна система, за чието спазване съдилищата трябва да следят винаги при
решаването на правните спорове. Претендирането на тези разноски по гражданско
правен път не е заобикаляне на закона /т.к. законът не съдържа забрана за
репарирането на тези вреди/, а попълване на негова съществена празнота- липса
на регламент за произнасяне относно разноските, които следва да се възстановят
като имуществена вреда- намаляване на патримониума на субекта поради издадения
незаконосъобразен акт.
По тези причини и ВАС е решил вече по
единен и задължителен начин проблема за присъждане на разноски, направени по
административно-наказателни дела, като с ТР № 1 от 15.03.2017 г., по т. д. № 2 от 2016 г. е приел, че: „При предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.“. АСГ намира, че същото е
приложимо и досежно електронните фишове.
С ТР № 1 от 11.12.2018 г.
на ВКС по т.д. № 1 от 2017 г. на ОСГК е прието, че при иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния
процес. АСГ приема, че същият принцип и въз основа мотивите изложени в това ТР
следва се приложи и при присъждането на обезщетение за вреди от
незаконосъобразно НП или ЕФ, отменени като такива по съответния ред. Стига да
са налице основания за направата на извода за прекомерност на договорения и
изплатен адвокатски хонорар. В случая биха могли и да се приложат мотивите на
ТР № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и
II колегия, според които „възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК
за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с
действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да
го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, е действително една от
възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не
позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Делата
за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по
правилата на ГПК,
доколкото материята не е уредена от АПК,
и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа
на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят
възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът
на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в
средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа
на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата - да е "обоснован и
справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.“. Следователно и в настоящият случай АСГ следва да
разсъждава и да се произнесе по възражението на ответника за прекомерност и да
намали обезщетението, което присъжда до размер, който е справедлив. Аналогично:
Решение № 2800 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
5907/2018 г., III о.; Решение
№ 2804 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3781/2018 г., III о.; Решение № 15840 от 18.12.2018
г. на ВАС по адм. д. № 10324/2018 г., III о. и др.
По този повод настоящият
съдебен състав намира следното:
Размерът на договорения и
изплатен адвокатски хонорар по административно наказателното производство се
изчислява на база чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в сила към 2018 г./, според който текст за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата
предвижда, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са при интерес до 1000
лв. – 300 лв. Вярно е, че така регламентираните с
Наредбата минимални размери не са задължителни за договаряне между страните, но
те са един ориентир относно това, кое съставлява справедливо възнаграждение,
като се отчитат и други фактори, като вида на съответното дело, неговата
фактическа и правна сложност, броят на откритите съдебни заседания,
фактическото участие на процесуалния представител на страната в процеса. В
случая възнаграждението е договорено и заплатено на стойност значително над
минималния му размер /два и половина пъти над него/.
Административнонаказателното производство пред районния съд се е развило в едно
съдебно заседание, поради което в случая не може да се приложи и чл. 7, ал. 8
от Наредбата. По делото ответникът сам е
представил цялата административнонаказателна преписка, а жалбоподателят е
представил едно писмено доказателство. Свидетели не са разпитвани. В заключение
съдът намира, че спорът не е такъв, със съществена фактическа и правна
сложност, допълнително затруднение за страната е единствено относно
необходимостта й да пътува до гр. Севлиево, за да вземе участие по делото,
поради което договореният и заплатен адвокатски хонорар се явява завишен и
следва да бъде намален на половина, до сумата от 400.00 лв., която съдът намира
за справедлива в случая.
С оглед гореизложените мотиви АСГ намира, че предявената искова
молба е частично основателна и доказана, поради
което следва да бъде уважена до посочения размер.
Що се касае до искането за
присъждане на лихва за забава, съдът намира, че такава се дължи от датата на
подаване на процесната искова молба и в тази си част искането на ищеца следва да
бъде уважено.
Т. претендира и за присъждане на разноски по
настоящото дело, съставляващи договорено и заплатеното
от него адвокатско възнаграждение в размер на 350.00
лв., и платената ДТ по сметката на АСГ в
размер на 10.00 лв.
В тази връзка по делото е приложен договор за правна
защита и съдействие от 5.02.2019 г., по силата на който е договорено и
изплатено адвокатско възнаграждение за съдебно представителство на ищеца на
стойност от 350.00 лв., като в същия е посочено, че плащането е направено изцяло
и в брой при подписването му. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК тези разноски се дължат от ответника. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 и т.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 лв. е 300 лв., като
договорената и изплатена в случая сума надхвърля само с 1/6 този минимум, което
се явява несъществено. Освен това Наредбата третира минималните размери на
адвокатските възнаграждения, които не са задължителни за определяне, а само
насочващи. Поради това съдът счита, че така договореният хонорар не се явява
прекомерен, а е дължим, на основание чл. 78, ал. 1от ГПСК, във вр. с чл. 144 от АПК. Според чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска. При
уважен на половина иск, съответно съразмерно следва са бъдат присъдени и
разноски, които в случая възлизат на 185.00 /сто осемдесет и пет/ лв. – адвокатски хонорар на от 175.00 /сто
седемдесет и пет/ лв. и 10.00 лв. платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, във вр. с чл.
144, чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово да
заплати на Б.Л.Т. ***, ЕГН: **********,
сумата от 400.00 /четиристотин/ лв., съставляваща
причинена му вреда – последица от незаконосъобразен издаден и отменен като такова с влязъл в сила съдебен акт електронен фиш серия
К № 2309132, в
едно с лихвата за забава върху тази сума от 4.02.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата
му част от 400.00 лв. до 800.00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Габрово да
заплати на Б.Л.Т. ***, ЕГН: **********,
сумата от 185.00 /сто осемдесет и пет/ лв.,
съставляваща направени по настоящото дело разноски – 175.00 /сто седемдесет и
пет/ лв. адвокатски хонорар и 10.00 /десет/ лв. заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.
Препис от съдебното решение да се връчи на
страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА