М О Т И В И
По НОХД №249/2020 г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив с подсъдим С.А.А. ***
Подсъдимият
С.А.А. е предаден на съд по
обвинение в извършване на престъпление по чл.304а вр. чл.304, ал.1 НК.
По
делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 НПК.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа
обвинението. Моли на подсъдимия да бъдат наложени наказания „лишаване от
свобода“ и „глоба“ в рамките на
законоустановения минимум, като изпълнението на първото се отложи за срок от три
години. Изразява становище, че предметът на подкупа следва да се отнеме в полза
на Държавата, а на осн. чл.59 НК - да се
зачете задържането на подсъдимия за срок от 24 часа.
Подсъдимият
се явява лично в съдебно заседание. Разбира обвинението и моли да бъде оправдан
по същото. Упълномощеният му защитник адв.Д. моли подзащитният й да бъде
оправдан поради недоказаност на обвинението, алтернативно оправдан на осн. чл.9, ал.2 НК, а
ако бъде признат за виновен, наказанието на същия да бъде определено на осн.
чл.55, ал.1, б.“а“ НК.
Съдът,
след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
С.А.А. е роден на *** ***, арменец, български гражданин,
безработен, женен, неосъждан, ЕГН **********.
Подс.А. е неосъждан /л.14 ДПво/. Живее със съпругата
и двете си деца, като от 2008 г. не е трудово ангажиран, а се грижи за болните
си родители /л.15 ДПво/. Като водач на МПС е санкциониран няколко пъти за
нарушения на КЗ и ЗДвП, последно през 2017 г. /л.17 ДПво/.
Подс. А. ***. Същият притежава лек
автомобил „****“ с рег.№ ***. На 01.02.2020 г.
управлявал последния, като около 20.00 часа се придвижвал в гр.Пловдив
по ул. „***“ в посока към с.В., обл.Пловдив. В МПС-то освен него се намирали и
свид. Д.Д. - на предна дясна седалка в превозното средство, както и малолетния
син на подсъдимия - на задната седалка.
За дата 01.02.2020 г. за времето след
18,00 часа било заповядано от Директора на ОДМВР гр.Пловдив провеждане на
специализирана полицейска операция на територията на областната дирекция,
съвпадаща с територията на административна област Пловдив. Наред с другите
задачи, участващите в специализираната полицейска операция служители на
полицията следвало да осъществяват и контрол във връзка с нарушения по Закона
за движението по пътищата. В провежданата полицейска операция били включени и
служители на група „***“ сектор „***“ към отдел “***” при ОДМВР гр.Пловдив,
сред които и свидетелите А.В. и С.В.. Съгласно Заповед рег.№**** г. на
Министъра на вътрешните работи /л.39-41 ДПво/, полицейските служители в звената
„***“ към съответната ОДМВР, каквито били свидетелите В. и В., били определени
да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, да
издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на
административни нарушения.
Свид. С.В. и свид. А.В. били младши
инспектори, като всеки от тях заемал длъжност старши полицай в група „***“
сектор „***“ към отдел “***” при ОДМВР гр.Пловдив /л.33-35 ДПво/. Двамата
свидетели присъствали на инструктаж във връзка с провеждане на специализираната
полицейска операция. Разпоредено им било да участват в операцията на
територията на РУ на МВР гр.Раковски, като същите се отправили натам със
служебен автомобил.
Около 20.00 часа на 01.02.2020 г. горепосочените
двама свидетели се придвижвали в гр.Пловдив по ул. „***“ като достигнали със
служебния автомобил по улицата до административен адрес №***. По това време подс.А. достигнал с
управлявания от него автомобил до отбелязания адрес, провеждайки разговор по
мобилния си телефон. Забелязвайки поведението на водача, полицейските служители
преценили, че следва да го спрат във връзка с констатираното административно
нарушение. Свид. В. подал звуков и светлинен сигнал, при което подсъдимият спрял
колата си, а зад него спрял полицейският автомобил. Служителите на реда
изискали от водача личните му документи и тези за автомобила. След като
установили самоличността му, го уведомили,
че доколкото по време на движение и управление на автомобила е разговарял по
мобилен телефон, за осъщественото административно нарушение по ЗДвП ще му бъде
съставен акт. Въпреки отправеното му разпореждане да остане в колата си, подс.А.
слязъл и им казал: „Не ми съставяйте акт, ще почерпя.“ Свид. В. повторно му разпоредил
да влезе в колата си и там да изчака приключването на започналата проверка. Подсъдимият
влязъл в автомобила си, а двамата полицаи влезли в служебния полицейски
автомобил, като свид.В. седнал на предна лява седалка, а свид. В.- на предна
дясна седалка. Предната дясна врата на служебния автомобил останала в отворено
положение.
Свид.В. започнал да попълва АУАН бл. №
*** /л.19/, в който вписал извършеното от подс.А. нарушение на ЗДвП по чл.104а ЗДвП. В този момент подсъдимият отново слязъл от автомобила си и отишъл до
полицейския такъв откъм дясната му страна. В себе си имал две банкноти от по 10
лева и една банкнота от 50 лева. Застанал до отворената предна дясна врата на
полицейския автомобил, бръкнал в джоба на панталона си и извадил едната
банкнота с номинал от 10 лева. Протегнал я към двамата полицаи и казал: „Да ви
дам да не пишете, че бързам.“ Свид.В. се обърнал към свид.В. и му казал, че
предлагащият им подкуп подс.А. трябва да бъде задържан. Двамата полицаи
незабавно слезли от полицейския автомобил, при което подсъдимият пъхнал ръката
си в джоба на панталона и оставил там банкнотата от 10 лева, предложена малко
преди това на полицейските служители.
Полицаите подали сигнал за случилото
се в ОДЧ при 03 РУ на МВР - Пловдив. На място бил изпратен автопатрул с
полицейски служители, сред които и свид.Н., когото В. и В. информирали, че във
връзка с извършената от тях проверка и
съставяне на АУАН проверяваният водач А. им е предложил подкуп в размер на 10 лева,
с което целял предоставяне на материална облага на полицейските служители, за
да не бъде санкциониран по административен ред за извършеното от него нарушение,
свързано с ползване на мобилен телефон при управление на МПС.
Подс. А. бил отведен в 03 РУ на МВР
гр.Пловдив, където бил задържан. При проведения му обиск, от него били иззети 3
банкноти - 2 броя банкноти с номинал от 10 лева и 1 банкнота с номинал от 50 лева.
Изготвеният протокол бил надлежно одобрен /л.25-26 ДПво/.
Така констатираната фактическа
обстановка съдът прие за установена от следните събрани по делото доказателствени източници:
I писмени доказателства и писмени доказателствени средства, прочетени и приети по надлежния ред на осн. чл. 283 НПК, всички
подробно посочени и по-горе, а именно: АУАН, протокол за обиск, ведно с фотоалбум,
надлежно одобрен, справка за нарушител, специфична характеристична справка и
справка за съдимост, Заповеди №*** г. и №*** г. и №*** г. на
Директора на ОД на МВР-Пловдив, специфична длъжностна характеристика, Заповед
рег.№*** г. на Министъра на вътрешните работи и месечен график, както и протоколите
за разпит на свидетелите А.В., С.В., А.Н. И Д.Д.;
II веществени
доказателства :
три броя банкноти, една от които с номинал от 50 лева
и две с номинал от по 10 лева;
III гласни доказателствени средства, а именно частично
от обясненията на подсъдимия, както и от показанията на свидетелите: А.В., С.В.,
А.Н. и Д.Д., на които показания съдът дава вяра като обективни, логични,
последователни и кореспондиращи помежду си и с останалата доказателствена
съвкупност.
Приетата
за установена фактология всъщност се подкрепя и от обясненията на подс.А. с
изключение на тази им част, в която сочи, че самите полицейски служители са се
поинтересували какво същият им предлагал и в частност дали парични средства,
като реално той нищо не им бил предложил, още по-малко пари. В указаната част на въпросните обяснения не следва да се
даде вяра, доколкото не намират опора в доказателствената маса. Несъмнено само
полицейските служители свид.В., свид.В. и свид.Н. – възпроизвел споделеното му от
първите двама, сочат на поведение на подсъдимия, свеждащо се до отправено на В.
и В. предложение за даване на подкуп от 10 лева, за да не му съставят акт за
нарушение по ЗДвП. Свид.Д., придружавал на инкриминираната дата подсъдимия в
автомобила му, всъщност не е придобил въобще впечатления от поведението на
подсъдимия спрямо служителите на реда, доколкото се е намирал на предната до
шофьорската седалка в МПС-то на подсъдимия, а последният е осъществил
престъпното посегателство, което му се вменява, в непосредствена близост до
полицейския автомобил, паркиран зад „***“ му. От своя страна въпросните
показания на В., В. и Н. изцяло
хармонират помежду си, като липсват каквито и да е дори и минимални
противоречия между същите. Те действително не се подкрепят от становището на
подсъдимия, но това не поставя по никакъв начин под съмнение тяхната
достоверност. И това е така, защото и свид.В., и свид.В. са категорични, че им е отправено
предложение за подкуп в размер на 10 лева с гореуказаната цел, като въпросните
парични средства са им били показани от подсъдимия, който е извадил същите от
джоба на панталона си и е протегнал банкнотата към служителите на реда. Самият
подсъдим отрича това, но именно на указаните показания следва да се даде вяра,
защото при извършения непосредствено след задържането на подсъдимия обиск от
него са иззети 2 банкноти от по 10 лева и една банкнота от 50 лева и в този
смисъл категорично се установява, че действително подкуп им е бил предложен и
то в цитирания от В. и В. размер от 10 лева. Ето защо липсват каквито и да било
основания за поставяне под съмнение на отбелязаните показания, което от своя
страна е предпоставка в тази им част обясненията на подс.А. да не бъдат
кредитирани.
Изложеното
обосновава извод за несъстоятелност на претенцията на защитата за недоказаност
на обвинението. Такава се явява и тази относно приложението на чл.9, ал.2 НК.
Отправен аргумент за приложимостта на посочената разпоредба е характеристиката
на деянието, а не на дееца, доколкото съгласно тази норма, не е престъпно
деянието, което макар и формално и да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Интерпретацията на
нормата на чл.9, ал.2 НК сочи на прилагането
й спрямо всички престъпления. Високата степен на обществена опасност, типична
за определен вид посегателства, предпоставя тяхната криминализация и дава
основание на законодателя да ги обяви за престъпни деяния и да ги обособи в
основни, привилегировани и квалифицирани престъпни състави. Тя е и едно от
съществените обстоятелства за тежестта, вида, и размера на наказанието. Тези
две характеристики на обществената опасност като иманентно присъщо качество на
престъплението са оценени при лимитиране очертанията на престъпната съставомерност
на деянието по чл.304а вр. чл.304, ал.1 НК и обективирани в предвидената от
закона наказателна санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок до ДЕСЕТ ГОДИНИ и ГЛОБА до 15 000 лева.
Степента на
обществена опасност на конкретно извършеното деяние е от значение да се реши
дали то представлява престъпление или макар формално да осъществява признаците
на предвидена в закона посегателство, неразкривайки или изключвайки изискуемата
се обществена опасност, е малозначително във визираните форми. Фактологията по
разглежданото дело, коментирана в аспекта на характера и особеностите на
непосредствения обект на посегателство; обсъдена при съблюдаване на облика,
пространствените и времеви параметри на неправомерното поведение на подсъдимия,
както и начина на засягане на охраняваните обществени отношения и мотивите за
инкриминираното поведение не сочи било на липса, било на явна незначителност на
обществената опасност по смисъла на чл. 9, ал.2 НК. Размерът на подкупа не е единственият
критерий за преценка нивото на обществена опасност на конкретното деяние. От
значение са и останалите обстоятелства, при които е било осъществено, отчетени и изброени по-горе, поради което
неоснователно се явява искането за
оправдаване на подсъдимия на осн. чл.9, ал.2 НК.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Несъмнено
събраната по делото доказателствена маса сочи, че от обективна страна
реализираното от подсъдимия деяние е съставомерно по чл.304а вр. чл.304, ал.1 НК – предложение за подкуп.
Младши инспектори
С.В. и А.В.– двамата на длъжност „старши полицай“ в група „***“ сектор „***“
към отдел „***“ при ОДМВР-Пловдив, са полицейски органи по смисъла на чл.57,
ал.1 вр. чл.6, ал.1 МВР. На инкриминираната дата са изпълнявали служебните си
задължения, в кръга на които е работа по
осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване съдействие при
разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.
Банкнотата
с номинал от 10 лева, представляваща дар,
подсъдимият е предложил на полицейските органи, изваждайки я от джоба на
панталона си и протягайки я към двамата полицаи. По този начин и говорейки в
множествено число по отношение на адресатите на предложението /„Да ви дам да не
пишете, че бързам.“/, подс.А. ясно е
демонстрирал, че предложението за даване на подкуп е отправено и към
двамата. Това предложение е направил, за
да не извършат полицейските органи определени действия по служба – за да не му
съставят акт за установяване на административно нарушение за констатираното от
тях нарушение по ЗДвП.
От
субективна страна подсъдимият е извършил
престъпното посегателство при пряк умисъл като форма на вина с
непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнавал е
противоправния характер на осъщественото деяние, а именно че предлага дара на
полицейските органи, за да мотивира същите да не изпълнят служебното си
задължение, посочено по-горе, като е целял и искал настъпването на забранените
му последици.
Предвид
гореизложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление
чл.304а вр. чл.304, ал.1 НК, тъй като на
01.02.2020 г. в гр.Пловдив е предложил подкуп в размер на 10 лева на полицейски
орган – младши инспектор С.В.В. и младши инспектор А.Х.В. – и двамата на
длъжност старши полицай в група „***“ сектор
*** към отдел „***“ при ОДМВР-Пловдив, за да не извършат действия по
служба - да не съставят Акт за установяване на административно нарушение с №***за
нарушение по Закона за движение по пътищата.
При
индивидуализация на наказанието за реализираното посегателство съдът отчете
като:
-
смекчаващи отговорността обстоятелства : ниския размер на подкупа, както и изключително
добрите характеристични данни на подсъдимия, доколкото същият е с чисто съдебно
минало и макар и понастоящем да не е
трудово ангажиран, то е за да полага грижи за болните си родители;
-
отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.
Отчитайки
изброените смекчаващи отговорността обстоятелства и тяхната качествена
характеристика, съдът счете, че в случая са налице многобройни такива, които в своята съвкупност намаляват степента
на обществена опасност на престъплението по начин, че и най-лекото предвидено в
закона наказание /«лишаване от свобода»/ се явява несъразмерно тежко. В този
смисъл същите обуславят
определяне на наказанието на осн.чл.55 НК. Предвид обстоятелството, че за
горепосоченото престъпление предвиденото основно наказание „лишаване от
свобода” е без законоустановен минимум, то на осн. чл.55, ал.1, т.2, б.б, пр.1 НК същото следва да бъде заменено с наказание „пробация”, поради което и на осн.
чл.304а вр. чл.304, ал.1 НК вр. чл.55,
ал.1, т.2, б.б, пр.1 НК вр. чл.55, ал.3 НК съдът наложи на същия наказание
„пробация”, включващо следните пробационни мерки:
-
задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО;
-
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Налагане и на кумулативно предвиденото
по-леко наказание „глоба” съдът счете за несъразмерно тежко с оглед наличието
на смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-горе, поради което и
на осн. чл.55, ал.3 НК не наложи на
подсъдимия и наказание „глоба”.
При
определяне на вида и срока на пробационните мерки, съдът взе предвид
горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи
такива.
Така
определеното наказание съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо
за постигане целите на наказанието и преди всичко с оглед поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, както и за постигане на генералната превенция.
На осн. чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 НК от срока на така наложеното наказание ПРОБАЦИЯ съдът приспадна времето, през което подсъдимият С. А.А. е бил задържан по реда
на ЗМВР на 01.02.2020 г. за срок от 24 часа, като като един ден „задържане” СЕ ЗАЧИТА за три дни ПРОБАЦИЯ.
Предметът
на престъплението – 1 брой банкнота с
номинал 10 лева на осн. чл.307а НК съдът постанови да бъде отнет в полза на
Държавата, а останалите веществени доказателства /1 брой банкнота с
номинал от 10 лева и 1 брой банкнота с номинал от 50 лева/ постанови да се върнат на подс. А., доколкото не се явяват предмет или средство на реализираното от същия
престъпно посегателство.
В хода
на производството не са направени разноски.
Предвид
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: