Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
гр. Велико Търново, 11.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на трети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при участието на
секретаря в.г., изслуша докладваното от съдия Тонева адм. дело № 113 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 220 от Закона за
митниците (ЗМ).
Образувано
е по жалба на С.П.Г., ЕГН **********, с адрес: *** Търново против Решение №
32-289536/08.10.2019 г. на директора на Териториална дирекция Дунавска,
потвърдено с Решение № Р-63/32-21446/21.01.2020 г. на директора на Агенция
„Митници“, с което не е разрешено допускането за свободно обръщение с
освобождаване от заплащане на мито и ДДС на стоките: лично употребявано
имущество и употребяван автомобил марка BMW X3, шаси WBAPB110X0WE3730, собственост на С.П.Г.. В
жалбата се твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен доколкото е издаден
при неизследван фактически състав, което е довело до неправилно тълкуване и
прилагане на правни норми. Счита, че направеният анализ на обстоятелствата е
непълен и необоснован и реално липсва задължителен анализ на обстоятелствата.
Твърди, че не са търсени и събирани доказателства за основни обстоятелства,
имащи значение за обективно и законосъобразно определяне на правата му.
Посочва, че в хода на съдебното дирене ще представи и допълнителни
доказателства. Моли за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за
съответното произнасяне. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не ангажира доказателства и не взема становище.
Ответникът
– директорът на Териториална дирекция Дунавска, Агенция „Митници“, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено от фактическа страна следното:
На
11.07.2019 г. С.П.Г., ЕГН **********, с адрес: *** подал заявление до директора
на ТД Дунавска, регистрирано в Териториално митническо управление (ТМУ)
Дунавска с вх. № 32- 202432, за допускане за свободно обращение без заплащане
на дължимите държавни вземания на лично употребявано имущество, ведно с
употребяван лек автомобил, марка: BMW, модел: ХЗ, номер на шаси:
WBAPB110X0WE730, като декларирал, че на 21.06.2019 г. премества обичайното си
място на пребиваване от Кралство Норвегия в Република България. Към заявлението
приложил копия на следните документи: лична карта № *********/07.09.2017 г.; опис
на лични вещи; договори за работа: от 01.07.2016 г. до 31.08.2016 г. (2
месеца); от 01.04.2017 г. до 31.08.2017 г. (5 месеца); от 01.04.2018 г. до
31.08. 2018 г. (5 месеца) и от 01.11.2018 г. до 01.02.2019 г. (3 месеца); договор
за покупка на автомобил марка: BMW, модел: ХЗ, номер на шаси: WBAPB110X0WE730
от 11.07.2018 г.; талон за регистрация на автомобила от 27.07.2018 г.; талон на
автомобила BR31001201814697432; фактури за ремонт на автомобила с №
37519/14.08.2018 г. и № 77304141/08.05.2019 г.; документ за технически преглед
на автомобила от 16.10.2018 г.; фактура от пътна камера с №
*********/13.03.2019 г.; зелена карта на автомобила с № 1348966/23.05.2019 г.; декларация,
с която заявява, че премества обичайното си място на пребиваване в Република
България.
След
преглед на предоставените документи е установено, че липсват данни, доказващи
обичайното място на пребиваване на лицето в третата за Европейския съюз (ЕС)
държава (Кралство Норвегия) най-малко 12 последователни месеца.
В
тази връзка с писмо с peг. № 32-210389/18.07.2019 г. на директора на ТД
Дунавска, от лицето са изискани допълнителни документи, доказващи пребиваването
му на територията на Кралство Норвегия за последните 12 последователни месеца.
С
писмо с вх. № 32-220042/29.07.2019 г. на ТД Дунавска С.П.Г. е предоставил
допълнително копия на следните документи: данъчна карта от 12.07.2018 г.; документ
- основа за данъчно облагане за 2018 г. от 20.06.2019 г.; декларация за данъчно
и пенсионно осигуряване за 2018 г.; уведомление за изплатен остатък от данъци
за 2018 г. от 20.06.2019 г.; опис на лични вещи.
С
писмо с peг. 32-250928/29.08.2019 г. на директора на ТД Дунавска, лицето е
уведомено, че предоставената допълнителна информация отново не доказва
минималната непрекъсната продължителност на престой в Кралство Норвегия, и условието
на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 не може да се счита за
изпълнено, поради което ще бъде издадено решение с тези мотиви. С писмото Г. е
уведомен за правото му да бъде изслушан, преди да бъде взето решение което би
било неблагоприятно за него, на основание чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. Писмото е получено от С.Г. на 03.09.2019 г., видно от известие за
доставяне ИД PS
7001 0030KR 3.
В
дадения му 30 дневен срок, съгласно чл. 8, параграф 1 от Делегиран регламент на
Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС)
№ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни
правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, Г. не е
предоставил становище, както и друг вид доказателства.
С Решение
№ 32-289536/08.10.2019 г., издадено от директора на Териториална дирекция
Дунавска, на основание разпоредбите на чл. 3 - чл. 8 от Регламент (ЕО) №
1186/2009 г., чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 19 и чл. 1816 от Закона
за митниците (ЗМ), и чл. 58, ал. 14, т. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), не е разрешено допускането за свободно обращение с
освобождаване от заплащане на мито и ДДС на стоките: лично употребявано
имущество и употребяван лек автомобил, марка: BMW, модел: ХЗ, номер на шаси:
WBAPBH0X0WE730, собственост на С.П.Г.. В решението е посочено в дадения му дневен
срок, съгласно чл. 8, параграф 1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС)
2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от
разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, лицето не е предоставило
становище, както и друг вид доказателства, които биха могли да променят
решението, че не се доказва минималната непрекъсната продължителност на престой
в Кралство Норвегия, и условието на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) №
1186/2009 не може да се счита за изпълнено.
Решението
е съобщено на С.П.Г. на 10.10.2019 г.
Г.
депозирал жалба срещу решението по административен ред.
Директорът
на Агенция „Митници“ се произнасъл с Решение № Р-875/32-329916, с което на
основание чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК оставил без разглеждане жалба с peг. №
32-308904/28.10.2019 г. на С.П.Г. срещу Решение № 32-289536/08.10.2019 г. на
директора на ТД Дунавска, тъй като същата се явява просрочена.
По
жалба от Г. срещу Решение № Р-875/32-329916/15.11.2019 г. на директора на
Агенция „Митници“ е образувано съдебно производство по реда на чл. 88, ал.3 от АПК.
С
Определение № 2 от 06.01.2020 г. по адм. д. № 747/2019 г. по описа на
Административен съд - Велико Търново е отменено Решение № Р-875/32-
329916/15.11.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, с което е оставено без
разглеждане жалба с peг. № 32-308904/28.10.2019 г. на С.П.Г. срещу Решение №
32-289536/08.10.2019 г. на директора на ТД Дунавска и е върната за ново
произнасяне на директора на Агенция „Митници“ жалба с peг. №
32-308904/28.10.2019 г., подадена от С.П.Г. срещу Решение №
32-289536/08.10.2019 г. на директора на ТД Дунавска.
С Решение
№ Р-63/32-21446/21.01.2020 г., издадено от директора на Агенция „Митници“ е
отхвърлена жалбата на С.П.Г. срещу Решение № 32-289536/08.10.2019 г. на
директора на ТД Дунавска.
Решението
е връчено на Г. на 28.01.2020 г., видно от известие за доставяне ИД PS 1040 087A5Z F.
Г. е
подал жалба в Агенция „Митници“ на 12.02.2020 г., заведена с вх. № 32-47352.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация - адресата на акта, до
компетентния съд, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. От външна страна същата
отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1 от АПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След
извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган - директор на Териториална дирекция
Дунавска, като митнически орган по см. на чл. 4 ,т. 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността издал
оспореният административен акт. Обжалваният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите се от чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити и при неговото издаване не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя, че обжалваният акт е издаден при неизследван
фактически състав, което е довело до неправилно тълкуване и прилагане на правни
норми. Противно на оплакванията в жалбата, че не са търсени и събирани
доказателства за основни обстоятелства, имащи значение за обективно и
законосъобразно определяне на правата на жалбоподателя, митническият орган му е
дал възможност да представи допълнителни документи, доказващи пребиваването му
на територията на Кралство Норвегия за последните 12 последователни месеца (писмо
с peг. № 32-210389/18.07.2019 г. на директора на ТД Дунавска).
С
писмо с peг. 32-250928/29.08.2019 г. на директора на ТД Дунавска, жалбоподателят
е уведомен, че предоставената допълнителна информация отново не доказва
минималната непрекъсната продължителност на престой в Кралство Норвегия, и
условието на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16
ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически
освобождавания не може да се счита за изпълнено, поради което ще бъде издадено
решение с тези мотиви, т.е. няма да бъде разрешено допускането за свободно
обращение с освобождаване от заплащане на мито и ДДС на стоките: лично
употребявано имущество и употребяван лек автомобил, марка: BMW, модел: ХЗ,
номер на шаси: WBAPBH0X0WE730, негова собственост. Г. е уведомен за правото му да бъде
изслушан, преди да бъде взето решение което би било неблагоприятно за него, на
основание чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Въпреки
дадения съгласно чл. 8, параграф 1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС)
2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от
разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза 30 дневен срок (изтекъл на
03.10.2009 г.), Г. не е предоставил становище, както и друг вид доказателства,
които биха могли да променят това решение.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя, че митническият орган не е
обсъдил всички относими към решаването на процесния спор обстоятелства и факти. Настоящият съдебен състав намира, че митническият
орган е обсъдил в мотивите на решението всички
доказателства, които са от значение за правилното решаване
на настоящия казус.
Съгласно
член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009
година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания
освобождаване може да се
предоставя само на лица, които са имали обичайното си място на пребиваване
извън митническата територия на Общността за период от най-малко 12
последователни месеца.
Представените
от жалбоподателя пред митническия орган писмени доказателства със заявлението и
с писмо с вх. № 32-220042/29.07.2019 г. на ТД Дунавска не установяват пребиваване
на С.П.Г. на територията на Кралство Норвегия за последните 12 последователни
месеца. Така от приложените договори за работа: от 01.07.2016 г. до 31.08.2016
г. (2 месеца); от 01.04.2017 г. до 31.08.2017 г. (5 месеца); от 01.04.2018 г.
до 31.08.2018 г. (5 месеца) и от 01.11.2018 г. до 01.02.2019 г. (3 месеца) се
установява, че Г. е работил и пребивавал в Кралство Норвегия в периода от
01.07.2016 г. до 01.02.2009 г. общо 15 месеца, но с прекъсване, поради което не
са изпълнени условията на член 5, параграф 1 от
регламента. Изводите на административният орган са
правилни и съответстват на събраните доказателства в развилото се пред него административно производство.
Следва
да се отбележи и, че от представените от жалбоподателя писмени доказателства не
се установява, че по отношение на заявените от Г. за освобождаване от вноски
мита лично имущество са налице условията на член 4, буква „а“ от Регламент (ЕО)
№ 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на
Общността за митнически освобождавания. По делото не са представени
доказателства от жалбоподателя, че той е е упражнявал фактическата власт върху
вещите и ги е ползвал на мястото на обичайното му пребиваване Кралство Норвегия
поне шест месеца преди 21.06.2019 г., от която дата е преустановил обичайното
си място на пребиваване в Кралство Норвегия.
Като
е съобразил, че от представените доказателства не се установява изпълнение на
условиято на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16
ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически
освобождавания, а именно пребиваване на С.П.Г. на територията на Кралство
Норвегия за последните 12 последователни месеца, митническият орган е издал
административен акт, който е в съответствие с материалния
закон. Административният акт съответства изцяло на целта на закона, тъй като целта на визирания по-горе
нормативен акт е всяка внасяна вещ, за която не са налице
предпоставките на член 5, параграф 1 от него, да не бъде
освобождавана от дължимите вносни сборове.
Ето
защо съдът намира че процесното решение е законосъобразно и с оглед липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК, жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото е основателна претенцията на ответника за
присъждане на разноски в размер на 150,00 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съобразно чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с
чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 8, ал.1, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата й
редакция, и защитения материален интерес.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, пр. 2
от АПК, във вр. с чл. 143, ал. 4
от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** Търново против Решение № 32-289536/08.10.2019 г.
на директора на Териториална дирекция Дунавска, потвърдено с Решение №
Р-63/32-21446/21.01.2020 г. на директора на Агенция „Митници“, с което не е
разрешено допускането за свободно обръщение с освобождаване от заплащане на
мито и ДДС на стоките: лично употребявано имущество и употребяван автомобил
марка BMW X3, шаси WBAPB110X0WE3730,
собственост на С.П.Г..
ОСЪЖДА
С.П.Г., ЕГН **********, с адрес: *** Търново, да заплати
на Агенция „Митници“ сумата 150,00 лв. (сто и петдесет лева),
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: