МОТИВИ към НОХД №754/2010 г.:
Обвинението е
против подсъдимия И. В.Ш. *** за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във
връзка с чл.28, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че на 29.12.2009 г. в с. Щ.,
обл.П., е отнел чужди движими вещи – 1 бр. монофазен електрожен; 2 бр. медни
гръбни пръскачки и 20 метра
четирижилен меден кабел 4х2,5 кв.мм., всичко на обща стойност 467,20 лв. от
владението на Н.Т.Т. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен.
Против подсъдимия И.
В. Ш. от Н.Т.Т. е предявен граждански иск
за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление в размер
на 467,20 лева, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.
Пострадалият Н.Т.Т. е конституиран в качеството на граждански ищец.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и
седма от НПК подсъдимият И.Ш. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите, изложени в
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Районният
съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при
съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за
установено следното:
Пострадалият
Н.Т. живеел при баща си, който бил инвалид в с.Щ.. В пристройката до къщата си
свидетелят Т. имал помещение, където съхранявал различни инструменти,
пръскачки, електрожен и други вещи, необходими за селскостопанската му работа.
На
29.12.2009 г. свидетелят Т. излязъл из селото, за да се види с приятели. По
същото време от с.Д.за с.Щ. тръгнали подсъдимият И.Ш. и свидетелят Г. Я., с
която живеел на семейни начала. Те били с детска количка и ходели да събират
отпадъци от сметището в с.Щ.. След като не намерили никакви железа из
сметището, подсъдимият Ш. решил да влезе и да открадне от дома на свидетеля Т.,
каквото намери. Видял един монофазен електрожен в двора на къщата и го взел
заедно с увития около него четирижилен меден кабел 4х2,5 кв.мм, с дължина 20 метра, както и 2 броя
медни гръбни пръскачки. След като ги пренесъл до количката и ги натоварил на
нея, двамата със свидетелката Я. тръгнали за с.Д.. Там подсъдимият Ш. счупил
електрожена, изгорил кабелите му и го предал на вторични суровини в пункта в с.К.
на свидетеля Н. С., за което получил сумата от 26 лв.
В
последствие свидетелят Т. установил извършената му кражба и се обадил на кмета
на селото, който извикал кварталния полицай – свидетеля В. Б. Той започнал
работа по случая и стигнал до извършителя на деянието. Снел обяснения от
подсъдимия, в които разказал за кражбата.
По
делото било извършено разпознаване от свидетеля С., който посочил именно подсъдимия
Ш., като го разпознал по лицето, специфичната физиономия и тъмната коса.
Видно от
заключението на приетата по делото съдебно оценъчна експертиза, общата
стойността
на обектите на престъплението, възлиза на сумата 467,20
лв.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и
доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на
свидетелите Н.Т.,
Н. С., Г. Я., В. Б., заключението на оценъчната експертиза, както и
писмените доказателства приложени по делото.
При
тези установени данни, съдът прие, че подсъдимият И. В. Ш. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.195, ал.1,
т.7 във връзка с чл.28, ал.1 от НК, като 29.12.2009 г. в с. Щ., обл.П., е
отнел чужди движими вещи на обща стойност 467,20 лв. от владението на Н.Т.Т. ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно и случаят е немаловажен.
Безспорно
се установи от свидетелството за съдимост, че подсъдимият Ш. е осъждан преди
настоящото деяние за същото такова престъпление със споразумение по НОХД №1545/2006
г. по описа на Пазарджишкия районен съд, влязло в сила на 13.09.2006 г..
Поради това
настоящото деяние е извършено от подсъдимия при условията на повторност.
Подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е имал представа за всички
обективни и субективни признаци на деянието, включително и квалифициращите и е
искал настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия И.Ш. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са
едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на
обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на
конкретното деяние, като висока, като се има предвид начина на извършване.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните
данни на същия, които са отрицателни.
Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия Ш., съдът прецени съдействието
за изясняване на обективната истина с оглед направените самопризнания, невисоката
стойност на предмета на деянието, а като отегчаващи вината обстоятелства -
предишните осъждания и отрицателните характеристични данни.
Съдът счете, че за
постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната
превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи
наказание на подсъдимия И. В. Ш. престъплението при условията на чл.58а от НК, а именно ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Съдът определи наказанието
при условията на чл.58а от НК, тъй като процесуално правната норма на чл.373,
ал.2 препраща към нея. Но разпоредбата на чл.58а от НК е материално правна и
касае начина на определяне на вида на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия за извършеното престъпление. В този смисъл, тъй като престъплението
е извършено от Ш. преди действието на чл.58а от НК, в редакцията приета с ДВ
бр.26/06.04.2010 г., съдът счита, че наказанието на подсъдимия следва да се
определи съобразно изискванията на чл.2, ал.2 от НК, а именно при действието на
чл.58а от НК в редакцията към момента на извършване на деянието, която се явява
по-благоприятна за дееца.
Като прецени данните за личността на
подсъдимия И.Ш., съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание е необходимо
наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС постанови
наказанието да се търпи при първоначален „СТРОГ” режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
Предявения граждански иск против подсъдимия,
съдът счете за доказан по основание. Вредите причинени на гражданския ищец са
пряка и непосредствена последица от престъплението извършено от подсъдимия. В
този смисъл вредите представляват парично задължение на подсъдимия към него
При съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД
и като съобрази стойността на отнетите вещи собственост на Н.Т. съдът прие, че
следва искът да бъде уважен в пълен размер на 467,20 лева.
Съдът
прие, че сумата от 467,20
лева, ще възмезди пострадалия
за нанесените му имуществени
вреди в резултат на престъпното деяние
на подсъдимия.
Затова съдът осъди подсъдимия И.
В. Ш. да заплати на Н.Т.Т. сумата от 467,20 лева, представляваща обезщетение
за нанесени имушествени вреди.
С оглед
разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.Ш.
бе осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в
размер на 40 лева, както и ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50
лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: