РЕШЕНИЕ
№ 642
гр. Пловдив , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена А. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20205330116751 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. К. К. против „Профи Кредит
България“ ЕООД гр. ****, с която се предявяват евентуално съединени
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за
установено в отношенията между страните, че сключеният между страните
договор за потребителски кредит № ****/ *** г. е нищожен като
противоречащ на добрите нрави, поради противоречие с разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, и на чл.22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. В случай на отхвърляне на главния иск, за признаване за
установено в отношенията между страните, че клаузите, даващи право на
ответното дружество да получи заплащането на допълнителни услуги „Фаст“
и „Флекси“ и чл. 15 от Общите условия, са нищожни, като противоречащи на
добрите нрави, както и като заобикалящи изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК,
накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаваща
предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК относно същественото съдържание на
договора за потребителски кредит.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор
за потребителски кредит № ***/ *** г., по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца сумата в размер на 2000 лв., при годишен лихвен
процент от 49,24 % и ГПР – 41,00 %. Срокът на погасяване на заема бил 36
месеца. Била постигната договореност за заплащане на пакет от
допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 600 лв., която се изразявала в
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит.
С договора било уговорено и че ищецът дължи на ответника възнаграждение
1
в размер на 1740 лева за закупена допълнителна услуга „Флекси“, изразяваща
се в отлагане на вноски съгласно погасителния план, намаляване на части или
на куп на погасителни вноски и промяна на датата на падежа. Посочва се, че
ищецът усвоил сумата в размер на 2000 лева. Същият поддържа, че
договореният лихвен процент нарушавал добрите нрави, като излага
подробни съображения в тази насока. Досежно допълнителните пакети
услуги „Фаст“ и „Флекси“ посочва, че същите представляват скрита лихва.
Според ищеца клаузата за възнаградителна лихва се явява нищожна на
основание чл. 21 ЗПК и уговорена в нарушение на чл. 11, ал.1 т. 9 ЗПК.
Вземанията по уговорените допълнителни пакети с услуги целят да
преодолеят ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК. Намира, че са нищожни като
противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл.143,
от ЗЗП клаузите на раздел VI от договора за заем, в които е посочено, че ГПР
е в размер на 41,00 %, а действителният ГПР е различен от посочения.
Поддържа, че не са спазени изискванията за договорно съдържание по чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Предвид изложените твърдения обосновава правен
интерес от предявяване на настоящите искове, моли за тяхното уважаване и
за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Профи Кредит
България“ ЕООД гр. ***** е депозирало писмен отговор със становище за
неоснователност на предявения установителен иск. Излага съображения, че
преди сключването на договора на ищеца е предоставена своевременно
информация за параметрите на договора, въз основа на която същият може да
направи информиран избор за вземане на решение за сключване на договора,
както и че потребителят е ползвал заплатените услуги. От ответника се
посочва, че договорът не противоречи на добрите нрави, като при условията
на евентуалност, ако съдът приеме, че клаузата за възнаградителна лихва е
недействителна, моли да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Досежно твърдяната от ищеца неравноправност на клаузите за уговаряне на
възнаградителна лихва, се изтъква, че съобразно нормата на чл. 145, ал.2 ЗПК,
посочената преценка не може да включва основния предмет на договора.
Навеждат се и съображения, че клаузите са индивидуално уговорени,
доколкото са обективирани в отделно споразумение при поискване за
ползване на същите от ишеца. Отделно, и оспорените клаузи не се явяват
неравноправни на основанията, предвидени в ЗПП. Твърди, че дължимото
възнаграждение за пакет допълнителни услуги се дължи от заемополучателя
независимо и отделно от цената на самия кредит, поради което не
представлява разход по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК и пар.1, т.1 от ДР към ЗПК
и не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Оспорва твърденията на
ищеца, че поради невключването на възнаграждението за предоставения
пакет от допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК. Намира, че е налице нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 ЗПК. Предвид изложените съображения моли за отхвърляне на исковете
и присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
2
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК, следва да са се проявили следните факти в обектвината действителност,
а именно: между страните да е сключен договор за паричен заем, който не
отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци,
водещи до неговата недействителност на основание чл. 22 ЗПК.
Между страните не е спорно, че на ***** г. е сключен процесният
договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт /л.13/, по силата на
който ответникът, заемодател е предоставил на ищеца заемател, сумата в
размер от 2000 лв., която следвало да се върне на 36 равни седмични вноски,
всяка в размер на 97,28 лв. Бил договорен ГПР в размер на 49,24 % и годишен
лихвен процеснт в размер на 41,00 %. В от договора бил договорено
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуга „Фаст” в размер на 600
лева и възнаграждение за закупен допълнителен пакт услуга „Флекси” в
размер на 1740 лева, които били разсрочени по 65,00 лева и следвало да се
заплащат заедно с месечната вноска.
По делото е изготвено заключение по допусната ССчЕ /л.99-103/, от
което се установява, че в ГПР по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗПК по процесния
договор за потребитески кредит е включена единствено възнаградителната
лихва. В случай, че в ГПР бъдат включени и възнагражденията по
допълнителните услуги „Фаст” и „Флекси”, ГПР би възлизал на 125,94 %
годишно. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и
компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.
За да е основателен предявеният иск обаче, следва да се установи, че
договорът за кредит се явява недействителен поради наличие на някое от
специалните основания за недействителност на договора по чл.22 ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба, когато не са спазени изискванията
на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния
договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат
разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата за
закупуване на допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”. Съобразно т.15 от
Общите условия към договора за потребителски кредит /л.17/, клиентът може
да избере да закупи или да не закупи една или повече допълнителни услуги. С
допълнителната услуга „Фаст”, клиентът получава приоритетно разглеждане
на искането си за отпускане за кредит преди такъв, който не е поискал
3
посочената услуга. По този начин, след одобрение, отпуснатата сума ще се
преведе към клиента до 24 часа от получаване от кредитора на подписания от
клиента договор за потребителски кредит. С допълнителната услуга
„Флекси”, клиентът получава право да променя погасителния си план при
изпълнение на съответстните специфични изисквания, визирани в
разпоредбата. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него
"допълнителни услуги" към договорната лихва дължима по кредита и към
ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият
кредитор, изначално разсрочва вземането за "заплащане на допълнителни
услуги.". Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за
допълнителен пакет услуги, на практика представлява скрито възнаграждение
за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент
на разходите.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.
1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но
от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както
вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за
допълнителни услуги.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
4
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено
съществено предвид обстоятелството, че в Договора е посочена общата сума
за заплащане от потребителя, но в тази величина не е включено дължимото
възнаграждение за закупен пакет услуги. Дори напротив – при прибавянето
на допълнителните пакети услуги към ГПР, същият възлиза на 125,94 %,
което се явява два и половина пъти над допустимото съобразно нормата на
чл. 19, ал.4 ЗПК.
Отделно от гореизложеното, то следва да се посочи, че кредиторът
задължава длъжника да му заплати възнаграждение за услуги, които на
практика влизат в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът
предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите по оценка на
отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и
в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят
на потребителя. Сумата в общ размер на 2340 лева, дължима като
възнаграждение за допълнителен пакет услуги, която междупрочем
надвишава отпуснатата сума по договора за кредит, не цели възмездяване на
кредитора за действително предоставени от него такива, а е с характер на
скрито възнаграждение.
С оглед приетите по-горе постановки, то следва да се приеме, че
договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Поради изложеното и предявеният иск се явява основателен.
Предвид уважаването на предявения главен иск, не се осъществи
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения при условията
на евентуалност иск, поради което съдът не дължи произнасяне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищеца на основание чл.
78 ал.1 ГПК. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна
такса в размер на 233,69 лева и сумата в размер на 150 лева – депозит за вещо
лице. Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат в размер на 622,16 лева по чл. 38 ЗАдв.
съобразно чл. 7, ал. 2, Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, които следва да се присъдят на адвокат Д.Л. Ф. от АК –
****.
5
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК: *********, по предявения иск от В. К. К., ЕГН:
**********, иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. чл. 22 ЗПК, че
договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт” № ****/*** г.,
сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради това, че посоченият в договора годишен
процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на
разходите.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.1 ГПК на В. К. К., ЕГН: **********,
сумата в размер на 383,69 лева /триста осемдесет и три лева и шестдесет и
девет/, представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Л. Ф., вписана в **** адвокатска колегия, личен № ****, с
адрес: гр. ***, ул. „***” № *, ет.*, ап.**, сумата в размер на 622,16 лева
/шестстотин двадесет и два лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено на В. К. К., ЕГН: **********,
безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6