Р Е Ш Е Н И Е
№ 3372/26.9.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на шестнадесети септември
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар И.И., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4783 по описа за 2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Н.П.Ч.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу В.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** искове с
правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод поради разстройство на брака по
вина на ответника и предоставяне ползването на семейното жилище.
Излагат се следните
факти и твърдения:
С ответника,
сключват граждански брак на 08.05.2009 г. год. От брака си нямат ненавършили
пълнолетие деца.
По изложени в исковата молба причини счита
брака си с ответника за дълбоко и
непоправимо разстроен изцяло по вина на ответника.
Претендира
предоставяне ползването на семейното жилище находящо се в град *, *" *.
Претендира издръжка
в размер на 400 лева.
В рамките на срока
по чл. 131 ГПК, ответницата е подала отговор на исковата молба с който не
оспорва наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака й с ищеца,
като оспорва вината за настъпването му да е нейна. Ищцата оспорва всички
наведени от ищеца в исковата молба твърдения обуславящи вината й за
разстройството на брака.
Оспорва искането на
ищеца за присъждане на издръжка в размер на 400 лева.
Оспорва твърденията
на ищеца, че апартаментът находящ се в град *, *" * е изпълнявал функциите
на семейно жилище.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи
по силата на сключения между тях граждански брак на 08.05.2009 г., за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 348 от същата дата, от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община гр. Варна, видно от
извършената служебна справка в НБД Население (л. 64).
Св. *, дъщеря на
ищеца излага, че съпрузите не живеят заедно от април 2014г. Излага твърдения
сочещи виновно поведение от страна на ответницата изразяващо се в неполагане на
грижи спрямо нейния баща и склоняване към злоупотреба с алкохол. Излага също
лични съмнения, че ответницата е дрогирала ищеца с лекарства и че не е
направила нищо когато ищецът е получил два инсулта. Излага недоволство от поддържаната
от ответницата хигиена в дома на страните в с. *. Счита, че не е възможно да се
заздрави връзката им и бракът им напълно
е изчерпан.
Свидетелят *
обяснява, че със съпрузите са били съседи в гр. *. Не е знаела, че страните са
били в брак. Уведомена била, че същите са се събрали за да прекарат старините
си заедно. И двамата били добре осигурени материално и въобще не предполагала,
че някой може да предяви претенции към имуществото на другия. Отначало връзката
между страните се развивала добре. Контактували редовно. Съпрузите били едни от
най-добрите й съседи, може би най-добрите. И двамата съпрузи се разбирали, заедно
се гледали и си помагали. През повечето време от годината, през зимата живеели
в *, а лятото ходили в провинцията за 3-4 месеца, където имали и двамата къща.
Накрая ищецът не бил добре здравословно и последната година страните казали на
свидетелката, че няма да работят вече, да копаят, защото са възрастни. Ответницата
се обръщала към свидетелката когато ищецът е бил болен с висока температура. Извикала
лекар, за да го прегледа. Знае, че ищецът е имал и личен лекар в поликлиниката
на Славейков, където е и нейният личен лекар. В един момент ответницата спряла
да контактува със свидетелката и отношенията им със страните вече не били
близки. От две години (от 2014г.) ищецът живее при дъщерите си в Монако Дошли внезапно, отишли в с. * и го довели в *.
После го взели в Монако, където ищецът живеел и в момента.
От изложението на
свидетеля Ангел Атанасов Стоянов се установява, че се познават, като съседи в
кв. Виница. Много често се събирали със страните когато са пребивавали в Гр.
варна. Впечатленията му са, че били много задружно семейство, ищецът му се хвалил,
че на стари години е случил. Нито веднъж не е чул да се карат или да си
разменят някакви реплики. Добре си живеели. Предната или по-предната вечер са
били заедно на събиране. Познават се от 8-10 години, сприятелили се при първото
идване на страните в кв. Виница. Ходили постоянно заедно по плажове и едни на
други на гости. Черпели се с ракия през вечер с него. Зимата живеели в *, а
лятото се прибирали във Виница за цялото лято. Една вечер ищецът изчезнал. След
1-2 дена ответницата му казал, че е отишъл на гости някъде. Отначало не знаели
какво е станало. Случило се преди две години. Не знае дали ответницата го е
търсила, не съм й секретар. Знам за веднъж, че го е търсила и са затворили
телефона и няма връзка с него.
От показанията на
свидетеля Димитър Василев Димитров, зет на ответницата се установява, че страните
се разбирали, грижели са се един за друг, имали много подреден начин на живот.
Уважавали се взаимно. Във Виница имат къща и долният етаж, който е с две стаи и
кухня, бил изцяло на тяхно разположение. Когато дойдели пребивавали там по 1-2
месеца през лятото. Ходил им е и на гости в *, посрещали са и нова година. Когато
ходил в командировка в * ищецът с радост го е посрещал и е имал чудесно
отношение към него. Раздялата била изненадваща за всички. Преди две годите
лично качил ищеца на влака за *. Ищецът имал много малко багаж, казал че не му
трябва повече и ще се върне след 2-3 дена. Настанил го в спалния вагон. Оставил
си и колата, с която никога не се разделял. Първите 2-3 дена ответницата не го е
търсила, за да се види с близките си, но след това започнала да се притеснява,
да го търси по телефона.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Изхождайки от
установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните,
решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите
са дълбоко и непоправимо разстроени. От две години е налице фактическа раздяла
между страните, продължаваща и до момента. Помежду им е изчезнало взаимното
доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и
желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на
семейството. Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на
делото гласни доказателства и от изявленията на страните. Предвид всичко
изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е
изпразнен от съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде
прекратен.
Доколкото съдът е сезиран с искане по реда на чл. 49,
ал. 3 СК, то са налице предпоставките за произнасяне по въпроса относно вината
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
От събраните по
делото гласни доказателства, кредитирани от съда по реда на чл. 172 ГПК, се
установява, че между съпрузите е настъпила фактическа раздяла продължаваща вече
около 2 години. Конкретните причини и персонална вина за това обаче, както и за
влошените отношения по между им, не се установяват по безпротиворечив и
категоричен начин. От съвкупния анализ на всички събрани по делото
доказателства, съдът приема, че и двамата партньори са допринесли за разпада на
брачната връзка – ответникът, напускайки внезапно семейното жилище, а ищцата –
създавайки предпоставки за това и допускайки отчуждението на съпругата си.
Съпрузите не са в състояние да изпълняват вменените им съгласно чл. 17 СК
задължения за осигуряване благополучието на семейството, като брачният им съюз
е лишен от съдържание и не отговаря на закона. Налице е дълбоко и непоправимо
разстройство, поради което бракът следва да се прекрати с развод. В обобщение
на изложеното до тук, съдът приема, че и двете страни, чрез поведението си са
съзнавали, че рушат брачната връзка, поради което вината за настъпилото
разстройство следва да се вмени и на двамата.
Относно иска с правна квалификация по чл. 139 СК, във
вр. с чл. 140, ал. 1, т. 3 СК - за
издръжка на ищеца в размер на 400 лева:
Искът е
неоснователен и следва да се отхвърли, с оглед установената вина на ищеца за
развода. Съгласно чл. 145, ал. 1 от СК, невиновният за развода съпруг има право
на издръжка. В случая ищецът не е невиновен съпруг. Вината на другия съпруг е
без значение. Следователно претенцията и за изплащане на издръжка е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно ползването на семейното жилище:
Искане за
предоставяне ползването на семейното жилище е направил само ищецът.
Семейното жилище
обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени за
задоволяване битовите нужди на семейството (т. 2 от ППВС № 12/1971 г.). Законът
има предвид жилището, обитавано от семейството до фактическата раздяла между
съпрузите. Не се спори, че и двете страни притежават вещни права по отношение
на този апартамент. Спорно е по делото, че семейното жилище на страните
представлява Апартамент находящ се на адрес град *, *" *.
Чл. 56, ал.1, изр.
1 СК предвижда при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се
ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът да го предостави за ползване на
единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Съгласно чл. 56, ал.
5 СК, когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху
семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема
предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното
състояние и други обстоятелства.
Установено бе от
събраните по делото доказателства, че страните по делото са живеели през
по-голямата част от годината приоритетно в апартамента, находящ се в гр. *,
като по няколко месеца през лятото са прекарвали в с. * и в кв. Виница. Показанията
на разпитаните свидетели в тази насока са безпротиворечиви и водят до извода,
че именно апартаментът с административен адрес град *, *" * е изпълнявал
функциите на семейно жилище за страните.
В този смисъл и
след като извърши анализ на доказателствата по делото, изследвайки жилищните
нужди и на ищеца и вземайки предвид факта, че от наличните писмени
доказателства, неоспорени от страните, от твърденията в исковата молба и тези
на процесуалните му представители в откритото съдебно заседание, както и от и
твърденията на дъщеря му в съдебно заседание се установи следното: Ищецът в
момента не живее на територията на страната, а живее в жилище на територията на
Монако от неговите дъщери, които полагат грижи за неговото здравословно и
емоционално състояние. Няма данни ищецът да притежава друг жилищен имот, поради
което за него е налице жилищна нужда, съответно такава за предоставяне на семейното
жилище в негова полза. Освен това следва да се има предвид, че от страна на
ответницата не е противопоставена претенция за предоставяне ползването на
жилището, поради което искането с правно основание чл. 56, ал. 5 СК следва да
бъде уважено.
На основание чл. 6,
т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде
заплатена от ответника, след приспадане на първоначално внесената такса от ищеца
в размер на 25 лв., на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат
върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или
недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или
недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги
направили. По изложените по – горе съображения разноските остават за страните така като са ги
направили.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненският районен
съд:
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак между Н.П.Ч., ЕГН **********, с адрес *** и В.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, сключен на 08.05.2009 г., за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № 348 от същата дата, от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община гр. Варна, на основание чл. 49, ал. 1 СК, като съобразно
направеното искане ОБЯВЯВА, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака между страните имат и двамата съпрузи, на основание чл.
49, ал. 3 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.П.Ч., ЕГН **********, срещу В.Д.Г., ЕГН **********, иск с правно основание
чл. 139, във вр. с чл. 140, ал.1, т.3,
във вр. с чл. 141, т.3, във вр. с чл. 145 от СК – за осъждане на ответницата да
заплаща на ищеца, като негова бивша съпруга, месечна издръжка в размер на 400.00
(четиристотин) лева, като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище с административен
адрес град *, *" * на Н.П.Ч., ЕГН **********, на основание чл. 56, ал. 5 СК.
ОСЪЖДА В.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по
сметка на ВСС сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща окончателна
държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК вр. чл.329, ал.1 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: