РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Сливен, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20232230105064 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД, с цена на
исковете, съответно 643,40 лв. по установителния и 123,40 лв. по
осъдителния. Твърди се, че ищцата е сключила договор за потребителски
кредит с ответното дружество № **********/30.11.2020 г., по силата на който
е получила сумата 520 лв., при ГПР 49,70% и ГЛП 40,97%, като на 30.11.2020
г. същият е изплатен изцяло, като е заплатена сумата 643,60 лв. Същата е
следвало да заплати и допълнителна услуга „такса разглеждане“ в размер 100
лв. Счита, че договор за кредит № **********/30.11.2020 г. е нищожен на
основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че допълнителна
услуга „такса разглеждане“ по договора за кредит е нищожна на основание
чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на
нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като се излагат
подробни съображения.
От съда се иска да постанови решение, с което да приеме, че договор
за кредит № **********/30.11.2020 г. е нищожен на основание чл. 26, ал.1 от
1
ЗЗД, като сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, а в условията
на евентуалност, че „такса разглеждане“ по договора за кредит е нищожна на
основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и чл. 143, ал.1 от ЗЗП. На
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД се иска ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищцата сумата от 123,40 лева, представляваща недължимо платена
по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата. В условията на
евентуалност на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД да осъди ответното дружество
да заплати сумата 100 лв., представляваща недължимо платена „такса
разглеждане“ по договора за кредит, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва нейната основателност. Изложени са подробни
съображения за действителност на договора за кредит и за неоснователност
на предявените искове.
От съда се иска да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
Депозирано е писмено становище.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на договор за кредит №**********
от 30.11.2020г. ответното „ВИВУС.БГ“ ЕООД /предишно наименование
„4финанс“ ЕООД/ и Анекс към него от същата дата е предоставило в заем на
ищцата С. Ж. сумата от 520 лева, като е уговорено тя да заплати и такса за
бързо разглеждане в размер на 123,40 лева.
Срокът за погасяване на кредита бил определен до 30.12.2020 г., при
уговорени стандартен годишен лихвен процент – 40,97 и ГПР – 49,60%.
Общо ищцата заплатила на ответното дружество сумата 643,40 лева.
Общо дължимата сума с включена такса бързо разглеждане съгласно анекса е
660,91 лева.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит №********** от 30.11.2020г., като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по
същество е изцяло основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцовата страна е
получила в заем сумата 520 лева и е върнала сума в размер на 643,40 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява
наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
3
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция
по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.
Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за
кредит е посочено единствено, че той е в размер от 49,60 %. Действителният
ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям
размер, като се има предвид, че следва да се върне в рамките на един месец
горница в размер на почти 30%. Поради това е надвишен максималния праг
на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения
процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази
причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата
страна за недействителност.
Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за
заем е основателна и претенцията по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23
от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата 123,40 лева. Съгласно чл.
23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. С плащането от ищцата на суми
над получената главница в размер на 520 лева е налице неоснователно
обогатяване за ответника със сумата 123,40 лева. Поради това осъдителния
иск следва да се уважи, като се присъди и претендираната законна лихва,
считано от 28.12.2023 година до окончателното изплащане.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото за заплатена държавна такса в размер на 100 лева.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата следва на
ищцовия пълномощник да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в размер на 960 лева за двата уважени
иска, с включен ДДС.
4
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за кредит
№**********/30.11.2020 година, сключен между „ВИВУС.БГ“ ЕООД
/предишно наименование „4финанс“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 и С. И. Ж.
с ЕГН ********** от гр. *******************************, на основания
чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 ДА ЗАПЛАТИ
на С. И. Ж. с ЕГН-********** от гр.********************************
сумата 123,40 лева /сто двадесет и три лева и 40 стотинки/, представляваща
недължимо платена сума по Договор за кредит №**********/30.11.2020
година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.12.2023 година до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 ДА ЗАПЛАТИ
на С. И. Ж. с ЕГН-********** от гр.********************************
сумата 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 960 /деветстотин и шестдесет/ лева с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платими по следната
банкова сметка в „УниКредит Булбанк“, АД с IBAN:
******************************* с титуляр адв. Д. В. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5