Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........
гр.Варна, 05.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на петнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7454 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен са в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 357 КТ и чл. 128, т. 2 КТ.
В исковата си молба ищецът А.Д.Д. излага, че е в трудово правоотношение с ответното
дружество за длъжността „корабен ел. заварчик двойни дъна затворени съдове II”.
Сочи, че със заповед № РД-08-6/07.05.2020г. му е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”, която заповед счита за
незаконосъобразна. Конкретно се сочи, че наложеното дисциплинарно наказание е
незаконно поради неспазване на формалните изисквания на Кодекса на труда, така
и по същество, т.к. липсва извършено нарушение. Ищецът сочи, че от заповедта не
става ясно за какво нарушение на трудовата дисциплина е наказанието. На
следващо място изтъква, че в мотивите на заповедта работодателят не е посочил
какво е началото и края на работното време в дружеството, какво е работното
време на длъжността и в какво се състои неуплътняването на работното време за
длъжността. С исковата молба се твърди също така, че при определяне на
наказанието наказващият орган не е взел предвид и не е събрал всички необходими
доказателства за изясняване на фактическата обстановка, както и че е налице
несъразмерност по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ. Ищецът оспорва твърденията на
работодателя си, че на 21.04.2020г. не е работил на кораб „Ахелой“ повече от 5
часа в затворен съд. Твърди, че на процесната дата е
извършвал заваръчна дейност в затворен съд от сутринта до 14:30 часа, след
което е изпълнявал други задължения до края на работното време. Навеждат се
твърдения за немотивираност на процесната заповед. В
заключение се сочи, че ищецът е назначен на длъжността си с работно време 7
часа – намалено работно време, съгласно чл. 3, т. 14 от Наредба за определяне
на видовете работи, за които се установява намалено работно време /Обн. ДВ. Бр. 103 от 23.12.2005г./. С оглед на изложените
факти моли съда да признае за незаконно и да отмени дисциплинарното наказание
„Предупреждение за уволнение“.
По иска с правно основание чл. 128, т.
2 КТ ищецът сочи, че в трудов договор № 747/25.05.2015г. между страните е
уговорено допълнително възнаграждение като социални разходи в размер на 150лв.
В допълнително споразумение № 551/02.01.2018г. към трудовия договор е
определено да се изплаща допълнително възнаграждение с постоянен характер
поради спецификата на работата и рискови условия на труд в размер на 150 лв/месечно. Сочи, че от месец 01.01.2019г.
не му е изплащало допълнително възнаграждение, което е уговорено с индивидуален
трудов договор поради спецификата на работа и рискови условия на труд в размер
на 150 лв/месечно. Предвид това моли съда да осъди
ответното дружество да заплати сумата в размер на 2 700 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение с постоянен характер за периода от
01.01.2019г. до 30.06.2020г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното
дружество депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни. Счита обжалваната заповед за правилна и законосъобразна.
Поддържа, че са спазени всички изисквания на КТ, като заповедта е издадена от
надлежен орган, в същата се съдържат данни за нарушението, наложеното наказание
и законния текст въз основа на който се налага, описание на нарушението и време
на извършването му. В тази връзка твърди, че дисциплинарното производство е
образувано след депозиране на рапорт от Б.Б., в който
е изложено, че ищецът и още двама служители са напуснали преждевременно
работното си място, каквото поведение същите са имали многократно, въпреки
отправените устни забележки от страна на прекия им ръководител. По повод
твърдяното в рапорта и на основание чл. 193, ал. 1 КТ от ищеца са изискани
обяснения във връзка с преждевременното напускане на работа от кораб „Ахелой“,
като му е предоставени и депозирания рапорт от началника на цех „Корпусен“. В
дадения му срок ищецът е представил обяснения, в които не е отрекъл, че на
21.04.2020г. е тръгнал от работа, като е аргументирал това свое действие с
факта, че за заварчиците на двойни дъна и затворени пространства е въведено
намалено работно време. По повод последното ответникът твърди, че е въведена
промяна в длъжностната характеристика на Д., като е отпаднало задължението в
основните отговорности за работа в затворени съдове с двойни дъна, поради което
и служителите заемащи длъжността „корабен ел.заварчик двойни дъна и затворени
съдове“ в по-голямата си част от работното време не работят в затворени
пространства. Поради последното и в съответствие с чл. 4 от Наредба за
определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време в
КТД на дружеството от 2019г. е установен списък на професиите работници,
ползващи намален работен ден, представляващо Приложение № 2, в което е
посочено, че условие за ползване на намален работен ден е работа в затворен съд
над 5 часа. Взимайки предвид извършеното нарушение, обясненията, дадени от
ищеца, факта, че извършеното нарушение не е еднократно, както и че Д. не е
изпълнил нарежданията на ръководителя си, задължение вменено му с Правилника за
вътрешния ред в предприятието и длъжностната характеристика, му е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение. Предвид всички изложени
по-горе съображения счита оспорената заповед за законосъобразна, а наложеното
наказание за съразмерно на извършеното нарушение.
По иска с правно основание чл. 128, т.
2 КТ ответникът сочи, че с допълнително споразумение № 1346/01.08.2018г. към
трудовия договор на ищеца, същият е бил изменен, като основното трудово месечно
възнаграждение е увеличено на 720 лв. и е отпаднало задължението за начисляване
на допълнително възнаграждение като социален разход. Считано от датата на
подписване на допълнителното споразумение, трудовото възнаграждение се формира
на база вътрешен правилник за работната заплата, установен в дружеството.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че ищецът към датата на
налагане на атакуваното наказание е бил в трудово правоотношение за длъжността
„корабен ел.заварчик двойни дъна затворени съдове” при ответника „Терем
КРЗ-Флотски аресенал-Варна“ ЕООД. Това се установява
и от приложения на л. 80 от делото трудов договор, видно от който страните са
уговорили 8-часов работен ден, като продължителността на същия не е променян
със сключените последващи допълнителни споразумения.
Дисциплинарното наказание е наложено
със заповед № РД-08-6 от 07.05.2020г. на Данаил Славов, в качеството му на
управител на „Терем КРЗ-Флотски аресенал-Варна“ ЕООД,
затова че 21.04.2020г. служителят А.Д.Д. е напуснал
работното си място един час по-рано от установеното работно време в дружество, установено
с рапорт № 785/22.04.2020г. на началник цех „Корпусен“. Наказващият орган е
приел, че с преждевременното напускане на работа и неуплътняване на работното
време служителят е нарушил трудовата дисциплина по смисъла на чл. 126, т. 1, т.
3 КТ. Определил е тежестта на нарушението като средна, но не маловажна, поради
което и на основание чл. 192, ал. 1, чл. 188, т. 2, вр.
чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ е наложил на ищеца дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
Вмененото дисциплинарно нарушение е
станало достояние на дисциплинарно наказващия орган от рапорт №
785/22.04.2020г. от Б.Б. - началника на цех 4.1
„Корпусен“ (л. 58), в което е посочено, че е установено нарушение на трудовата
дисциплина на 21.04.2020г., на която дата ел.заварчици от звено „413“,
включително и ищеца, напуснали работното си място – кораб „Ахелой“ преди края
на работния ден – около 14.30ч. Посочено е, че в процеса на работа посочените
работници многократно преждевременно напускат работа с мотив, че работното им
време е 7 часа, независимо от мястото на работа. Посочените в рапорта работници
не са работили повече от 5 часа в затворен съд. Същите не уплътняват работното
си време, отправяни са им забележки не веднъж, като системните нарушения на
трудовата дисциплина не са прекратени. Посочено е, че са безотговорни към
поставените задачи, не може да се разчита на тях за оставане след работно време
или извънреден труд в почивни дни; демонстрират незаинтересованост към
поставените срокове. Поради горното е направено предложение посочените в
рапорта работници да бъдат наказани.
С писмо на управителя на ответното
дружество, връчено на ищеца на 29.04.2020г., от последния са изискани писмени
обяснения във връзка с коментирания по-горе рапорт № 785/22.04.2020г. на
началника на цех „Корпусен“ – Б.Б., в тридневен срок
от датата на връчване (л. 57). Като приложение към писмото е посочен горния
рапорт. Обяснения от ищеца Д. са постъпили на 30.04.2020г. (л. 56), като в
същите ищецът е посочил, че на 21.04.2020г. е работил на кораб „Ахелой“ и е
напуснал същия в 14.30ч., тъй като заварчиците се водят двойни дъна и заварят
съдове и се водят на намалено работно време.
Представени по делото са и
длъжностните характеристика за заеманата от ищеца длъжност (л. 82-83 и л.
88-89), като в според последно връчената му (на 01.04.2016г.) сред основните
задължения и отговорности, присъщи за заеманата от ищеца длъжност е да заварява
конструкции, всички видове чугун и цветни метали и сплави, като познава мерките
за противопожарна безопасност и охрана на труда при работа на кораб и в
затворени съдове (за разлика от длъжностната характеристика, връчена на Д. на
25.05.2015г., в която е предвидено единствено работа в затворени съдове с
двойни дъна, цистерни - т. 7).
Видно от приетия по делото Правилник
за вътрешния трудов ред в „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, че сред
основните задължения на работниците и служителите е да използват цялото работно
време за изпълнение на функционалните си задължения, както и да изпълняват
заповедите и разпорежданията на работодателя, произтичащи от трудовия договор и
длъжностната характеристика. В раздел 4, т. 4.1.1 е посочено, че редовното
работно време е 8 часа, като за работниците и служителите на 8-часов работен
ден той започва в 07.35ч. и завършва в 16.15ч. с обедна почивка за работниците
от производствените структури от 11.45ч. до 12.25ч. Ищецът Д. е декларирал, че
е запознат с Правилника за вътрешния трудов ред (изрично в сключените
допълнителни споразумения към трудовия договор, включително и в това от 01.01.2020г. – л. 94).
Приобщен към доказателствения
материал по делото е между ответника и Синдикалната организация при дружеството
колективен трудов договор от 27.02.2020г., в който в чл. 13 е предвидено, че продължителността
на работното време през деня и седмица е законоустановеното
за страната, като в чл. 14 е посочено, че за определени служители и работници
се установява намалено работно време. Списъците на длъжностите, за които е установено
намалено работно време съставляват Приложение № 2 към КТД. Видно от същото (л. 158)
за длъжността „корабен ел.заварчик в затворени съдове и двойни дъна“ е
предвидена продължителност на работния ден от 7 часа, при работа в затворен съд
над пет часа.
Събрани в хода на производството са и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.С.Л. – воден от ищеца и Б.А.Б.
и П.Й.В. – водени от ответника.
Свидетелят Л. излага, че работи с
ищеца в една бригада, като извършват заваровъчна
работа, повечето време на кораб. Конкретно се излага, че на 21.04.2020г.
изпълнявали трудовите си задължения на военен кораб „Ахелой“, като е имало
работа както вътре в кораба, така и на вън. Няма конкретен спомен на процесната дата къде точно са работили с ищеца – вън или
вътре в кораба. Тръгнали си от кораба около 14.45ч. Изчакали да свърши
работното време и си тръгнали. След като са слезли от кораба не им е възлагана
друга задача. Излага, че по принцип от раководителите,
синдикатите и служителите в медицинския пункт знае, че заварчиците са на
7-часов работен ден, без значение къде се работи. От 2020г. са се променили
нещата и започнали да ги карат да работят по 8 часа. Галин Калчев Ганчев и
Тодор Йорданов Тодоров, водени от ищеца и Маргарита Неделчева Попова и Милко
Георгиев Лефтеров, водени от ответника.
Свидетелката Б. излага, че на
21.04.2020г. бригадата на ищеца е работила на военен кораб „Ахелой“ по външната
му обшивка, като Д. цял ден е заварявал на кила и не е работил вътре в кораба.
В 14.24ч. заместник-началник цех се обадил на свидетелката, че А. и други
негови колеги си тръгнали. След като са напуснали кораба не им са им възлагани
други трудови задължения.
И свидетелят В. установява, че на процесната дата ищецът е работил на посочения кораб и си е
тръгнал около 14.30ч. Няма спомен къде точно е работил ищеца, но излага, че не
посочената дата е имало работа по външната част на кораба.
Видно от ЛТД на ищеца, че при
възникване на трудовото правоотношение страните са уговорили основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 480 лева, платимо до 30-то число на месеца,
следващ месеца на начисляване на заплатата (трудов договор № 747/25.05.2015г. –
л. 80-81). В т. 6 от трудовия договор са уговорени и дължимите на работника
допълнителни възнаграждения, както следва: клас прослужено време 22% и социални
разходи от 150 лева. С допълнително споразумение № 1346/01.08.2018г. е
уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 720 лева, което е
посочено, че се формира на база ВПРЗ, като е отпаднало условието на трудовия
договор за изплащане на допълнително възнаграждение в размер на 150 лева за
специфична работа и рискови условия на труд (л. 92).
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът
формира следните правни изводи:
Дисциплинарната отговорност представлява неблагоприятните последици, които
виновното лице следва да понесе за това, че е допуснало неизпълнение на трудово
задължение или нарушение на нормите на трудовата дисциплина, изразяващи се в
налагане на дисциплинарно наказание. Законосъобразността на провежданата
дисциплинарна процедура предполага наличието на дисциплинарно нарушение,
виновно поведение на наказваното лице, индивидуализация на наказанието, след
преценка на писмените обяснения дадени от нарушителя, компетентност на
наказващия орган и спазване на предвидените в закона срокове за ангажиране на
дисциплинарната отговорност. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и
кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
В настоящия случай между страните не
се спори, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата
на което ищецът е заемал при ответника длъжността „корабен ел.заварчик двойни
дъна затворени съдове”, както и че с оспорената заповед на А.Д. е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Дисциплинарното наказание е наложено
от управителя на „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, спазено е
правилото на чл. 193 КТ, като са изискани писмени обяснения от служителя.
Наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ.
Първитят спорен между страните по делото
въпрос е дали работодателят е спазил изискванията на чл. 195 КТ за мотивиране
на заповедта.
Формалните изисквания към съдържанието
на заповедта за дисциплинарно наказание са визирани в чл. 195, ал. 1 КТ, като
същата следва да съдържа нарушителя, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Последователно в
съдебната практика се приема, че задължението на работодателя да мотивира
заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването
за еднократност на наказанието, за съобразяване на
сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити
ефективно. Когато в същата са изложени фактическите признаци на нарушението,
съответно кога и от кого е извършените то, това е достатъчно за удовлетворяване
на съдържанието й и заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ.
В процесната
заповед е посочено, че на 21.04.2020г. ищецът е напуснал работното си място
преждевременно – един час по-рано от установеното работно време в дружеството,
с което е допуснал нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 3 КТ. Описанието на
нарушението е достатъчно индивидуализирано от обективна и субективна страна. За
наказаният служител няма съмнение, че става въпрос за напускане на мястото на
работа за съответния ден преди установеното работното време, за което
свидетелства и дадените от него писмени обяснения, в която същият по
недвусмислен начин е признал, че е напуснал военен кораб „Ахелой“ в 14.30ч.
Гореизложеното обосновава извод за
редовност на атакуваната заповед от формална страна, поради което и съдът
следва да прецени материалната законосъобразонст на процесната заповед.
Между страните липсва спор относно
осъществяването на фактите, свързани с напускане на ищеца на военния кораб
„Ахелой“ в 14.30ч. Спорният по делото въпрос станало ли е това с един час
по-рано от установеното работно време, с оглед въведените от ищеца твърдения
същият да работи на 7-часов работен ден.
Установи се от коментираните по-горе
доказателства, че уговорената с трудовия договор продължителност на работното ден
на ищеца е 8 часа, като и че в КТД е уговорено за намалено работно време от 7
часа за работниците, заемащи длъжността „корабен ел.заварчик в затворени съдове
и двойни дъна“, каквато заема Д., но при работа в затворен съд над пет часа.
Или, за да се ползва от намаленото работно време за процесния
ден ищецът е следвало да полага труд в затворен съд за не по-малко от 5 часа.
Доказателства в тази насока не са ангажирани. Обратното, установи се от
събраните гласни доказателства, че ищецът е изпълнявал възложената му работа на
открито, по кила на посочения кораб. При това положение и същият не би могъл да
се ползва от намаленото работно време и същият е следвало да изпълнява
трудовите си задължения в рамките на уговорената с трудовия договор продължителност
на работния ден и в рамките на установеното с Правилника за вътрешния трудов
ред работно време. Налага се извода, че напускайки мястото, на което в
съответния ден е полагала труд – кораб „Ахелой“, ищецът преждевременно е
напуснал работното си място, като за времето до приключване на работния ден –
16.15ч. не е престирал труд, с което не е използвал
цялото работно време за изпълнение на възложеното му работа.
Тоест, ищецът е осъществил от
обективна и субективна страна посочените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 1 КТ.
Следващият спорен въпрос е свързан със
съразмерността на наказанието на извършеното нарушение.
Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ, при
определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника и служителя. Непредставянето на дължимото по трудовото правоотношение
поставяне на разположение на работодатела през
работното време е несъвместимо с добросъвестното изпълнение на задълженията по
трудовия договор и в този смисъл не може да бъде определено като маловажно
нарушение на трудовата дисциплина. Последното, съчетано с проявеното от Д.
безкритично отношение към постъпката му, обуславят извода на съда, че
наложеното му наказание е в съответствие с тежестта на нарушението.
По изложените съображения заповедта, с
която е наложено дисциплинарно наказание, се явява законосъобразна. Предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 128, т.
2 КТ:
Основно задължение на работодателя по
едно трудово правоотношение е срещу престираната му
според уговорената работна сила, да заплаща уговореното трудово възнаграждение
в уговорените срокове – чл. 128 КТ. От коментираните по делото доказателства се
установи, че при възникване на трудовото правоотношение страните са уговорили
заплащане освен на основно трудово възнаграждение, така и на допълнително
такова за социален разход в размер на 150 лева. Установи се обаче, че с
допълнително споразумение от 01.08.2018г. е изменен трудовият договор на ищеца,
като е отпаднала уговорката за заплащане на посоченото допълнително
възнаграждение. При това положение и след като между страните липса уговорено
заплащане на такова, то и за работодателя не е възникнало задължение да
начислява, респ. да изплаща средства за социален разход в размер на 150 лева за
процесния период. При това положение и тази претенция
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С
оглед
изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва да се
присъдят сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В
случая страната е представила доказателства за заплатен депозит за свидетели в
размер на 60 лева. Наред с това и доколкото ответникът е представляван в хода
на производството и от адвокат, то на същата се следват и сторените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение. Или общо в полза на „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД следва да се присъди сумата от 510 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.Д.Д., ЕГН **********,***, срещу „Терем
– КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, иск за отмяна на Заповед № РД-08-6/07.05.2020г.
на управителя на „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, с която на ищеца
е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, на основание чл.
357, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.Д.Д., ЕГН **********,***, срещу „Терем
– КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2700.00 лева, претендирана като допълнително възнаграждение за специфика
на работа и рискови условия на труд в размер на 150 лева месечно, за периода от
01.01.2019г. до 30.06.2020г.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 510.00 лева (петстотин и десет лева), представляваща сторените в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: