Р Е Ш Е Н И Е №
гр. К., 27.08.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
К.районен съд, гражданска колегия, в
публично заседание на 19.08.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1401 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Гражданско дело №1401/2019г. по описа на Районен съд К.,
е образувано по предявен иск от „М.С.“ ООД, ЕИК *******, представлявано от Х. И.И.
– управител, чрез пълномощника си адв. Р.Т.,***, против „В.БГ“ ЕООД, ЕИК *******,
с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1, предл.
1-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че
на 27.07.2017г. между „М.С.“ ООД и „В.БГ“ ЕООД бил сключен договор за контрол и
С. на биологично производство, преработка и търговия с биологични продукти.
Сочи, че на 02.05.2018г. бил издаден формуляр от „М.С.“
ООД, въз основа на взетата проба, като бил съставен доклад, били вписани
взетите проби и извършените измервания в лаборатория. В изпълнение на договора,
ищцовото дружество извършило инспекция и административна работа по С. съгласно
Регламент 834/2007 за 2018г., като сумата, която дължало ответното дружество
била 1 320,00 лева. Била издадена фактура №0000****/ 10.05.2018г., която
била предоставена на „В.БГ“ ЕООД за изплащане, но до този момент не била
заплатена. Твърди, че фактурата била изпратена по ел. поща на 10.05.2018г., а
сумата е следвало да бъде преведена от ответното дружество на 10.06.2018г.
Сочи, че сумата не била заплатена и ищцовото дружество
подало заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, било
образувано ч. гр. д. №***/2019г. по описа на РС – К. и била издадена Заповед за
изпълнение №*** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, чл. 79, ал. 1,
предл. 1-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответника „В.БГ“ ЕООД,
ЕИК *******, че дължи на ищеца „М.С.“ ООД, ЕИК *******, сумата от 1 320,00
лева, представляваща неплатено възнаграждение по договор и фактура №0000****/10.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Претендира за разноски.
В срока на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника.
Счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва
дължимостта на исковата сума. Сочи, че ищецът не е изпълнил задълженията си по
договора, не е издал надлежна фактура и не е изпратил същата на ответното
дружество. Твърди, че представената с исковата молба „фактура №0000****/10.05.2018г.“
представлява само проформа, а не фактура. Твърди, че всички фактури, които
ищецът му е издал, са платени.
От събраните по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното ч. гр. дело №***/2019г. по
описа на РС - К. се установява, че по заявление на ищеца, подадено по реда на
чл. 410 от ГПК, съдът е издал Заповед №***/29.03.2019г. за изпълнение на
парично задължение, с която е разпоредил ответникът да заплати на ищеца сумата
1320,00 лева главница, ведно със законната лихва от 28.03.2019г. до изплащане
на вземането и 325,00 лева разноски по делото. Посочено е, че вземането
произтича от фактура от 10.05.2018г. Срещу така издадената заповед ответникът –
длъжник е подал възражение с вх. №5254/12.04.2019г., с което е възразил, че не
дължи сумите, посочени в заповедта за изпълнение. Ищецът е уведомен за
подаденото срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
възражение на 19.04.2019г. и същият е предявил в законоустановения месечен срок
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
От електронно писмо от 10.05.2018г. се
установява, че „М.С.“ ООД е
изпратило на „В.БГ“ ЕООД проформа – фактура. Писмото е изпратено на два
електронни адреса: *********** и *************, които са различни от електронния адрес на „В.БГ“ ЕООД, посочен в
договора: *************. Към изпратеното писмо няма автоматичен отговор за
получаването му от адресатите.
От проформа – фактура №0000****/10.05.2018г. се
установява, че „М.С.“ ООД е предоставило на „В.БГ“ ЕООД услугите: инспекция и
административна работа по С. съгласно Регламент 834/2007 за 2018г. на обща
стойност 1320,00 лева с вкл. ДДС. Документът е проформа – фактура и не носи
подпис на получател.
От Договор за контрол и сертификация на биологично
производство, преработка и търговия с биологични продукти, подписан от страните
по делото на 27.07.2017г. се установява, че „М.С.“ ООД в качеството си на орган
за сертификация е приело по възлагане на „В.БГ“ ЕООД, в качеството му на оператор
да извърши контрол и сертификация за спазване на правилата за биологично
производство, преработка, означаване и търговия със земеделски продукти. В чл.
2 от договора е уговорено, че органът за сертификация ще извършва дейността си
в съответствие с т. н. БИО РЕГЛАМЕНТ.
От Формуляр ФР 7.4.8 за вземане на проба от
02.05.2018г. се установява, че е взета проба на маслодайна роза - цвят и листа, от парцел 0518 F-01.
Документът е подписан от представители на двете страни по договора.
От Оферта към Приложение №3, с дата 05.01.2018г. се
установява, че страните по договора са уговорили за извършването на инспекция и
административна работа по С. съгласно Регламент 834/2007 следната обща цена:
1320,00 лева. Офертата е подписана от представители на двете страни по
договора.
От Приложения №3, №2 и №1 към договора се установява, кои
са обектите на инспектиране като землище, номер на имот, площ, начин на трайно
ползване и продукти.
От заключението на вещо лице, извършило съдебно –
счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема изцяло
като обективно и компетентно се установява, че освен проформа – фактурата
ищецът не е издал последваща данъчна фактура. Плащане по проформа – фактурата –
цялостно или частично не е отразено при нито една от страните. За периода:
27.07.2017г. – 27.07.2018г. ищецът е издал на ответника две други фактури,
които са платени изцяло. Вещото лице е категорично, че по счетоводни данни на
двете дружества ответникът няма неплатени задължения към ищеца. Разпитано в
съдебно заседание вещото лице пояснява, че проформа – фактурата е предхождащ
документ, спрямо истинската и окончателна фактура, която от своя страна е
първичен счетоводен документ по Закона за счетоводството. Вещото лице пояснява,
че проформа – фактура се издава предварително, когато няма завършена търговска
сделка.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
чл. 266, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е допустим.
От събраните по делото
доказателства и след преценка становището на страните съдът достига до извод за
наличие на сключен между същите Договор за
контрол и сертификация на биологично производство, преработка и търговия с
биологични продукти, за който са приложими разпоредбите на ЗЗД. Договорът е сключен
на основание НАРЕДБА
№ 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на
растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от
аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и
етикетирането.
Страните не спорят, относно
същността на процесния договор и постигнатите с него уговорки, включително
относно оферираната цена. В тази връзка и след представяне на всички приложения
към договора съдът приема за безспорно наличието на облигационна връзка между
страните, създадена с оглед специалните изисквани на европейското и вътрешното
законодателство за производство на био – земеделска продукция.
Спорът се свежда до това,
дали ищецът е изпълнил задълженията си по договора и дали за него е възникнало
вземане за процесната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 266 от ЗЗД
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. От това
следва, че ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи,
че е изпълнил възложената с договора работа и ищецът е приел същата без
възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 40 от
НАРЕДБА № 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично
производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински
продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху
производството и етикетирането, която е била в сила през 2018г., контролът за
спазване на правилата за биологично производство, преработка, означаване и
търговия със земеделски продукти, продукти от аквакултури, храни и фуражи в
Република България в съответствие с разпоредбите на Регламент (EО) №
834/2007, Регламент
(ЕО) № 889/2008, ЗПООПЗПЕС
и тази наредба се осъществява от контролиращи лица, получили разрешение
съгласно чл.
18, ал. 1 ЗПООПЗПЕС, наричани „контролиращи лица“. На контрол подлежат
всички оператори на земеделски продукти, продукти от аквакултури, храни и
фуражи, произведени по правилата за биологично производство по смисъла на Регламент (EО) №
834/2007 и тази наредба, които произвеждат, преработват, опаковат,
означават, складират, извършват търговия, включително внасят от трети държави
и/или възлагат тези дейности на трета страна. Контролът се осъществява на
основа на договор за контрол и сертификация, сключен между оператор и
контролиращо лице. С договора се уреждат отношенията по осъществяване на контрол
и сертификация за спазване на правилата за биологично производство, преработка,
означаване и търговия със земеделски продукти и храни в Република България.
Контролиращото лице издава документ по смисъла на чл.
29, параграф 1 от Регламент (EО) № 834/2007 на оператор, с който има
сключен договор за контрол и сертификация. Документът трябва да отговаря на
посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) №
889/2008, както и да съдържа произведените количества.
От анализа на приложимите
правни норми е видно, че контролиращото лице трябва да извършва контрол и
сертификация на оператора и да му издаде документ, отговарящ на изискванията на
европейския регламент (ЕО) № 889/2008. В този смисъл ищецът следваше да докаже
извършването на контрол на обектите на оператора, посочени в договора,
извършването на сертификация на продуктите му и издаването на надлежен документ.
От представения по делото Формуляр ФР 7.4.8 за вземане на проба от 02.05.2018г. се установява, че е
взета проба на маслодайна роза - цвят и
листа, от парцел 0518 F-01. С това действие обаче не се изчерпват
задълженията на контролиращото лице за изпълнението на договора. Липсват
доказателства за последващата сертификация и издаването на документ,
удостоверяващ изпълнението на възложените с договора задължения на
контролиращото лице. Представената по делото проформа – фактура не е подписана
от представител на ответното дружество и липсват други доказателства за
приемането й от него. Самата фактура е изпратена на електронни адреси, които са
различни от този, посочен в договора и няма данни да са обявени като валидни
адреси на ответното дружество по установения в договора ред. Дори да е извършил
работата си по договора, което не беше установено по категоричен начин в
настоящото производство, ищецът не доказа да е предал постигнатия договорен
резултат на ответното дружество. Липсват доказателства за изрично или конклудентно
приемане на работата от страна на ответното дружество и с оглед категоричното
му възражение, направено с отговора на исковата молба, че ищецът не е изпълнил
договора съдът приема, че за „М.С.“ ООД не е възникнало вземане от „В.БГ“ ЕООД
за процесната сума.
Този извод се
потвърждава и от търговските книги (данните от счетоводствата) на двете
дружества, съгласно които ищецът не е издал на ответника окончателна фактура за
процесната сума и по счетоводни данни „В.БГ“ ЕООД няма задължения към „М.С.“
ООД.
С оглед изложеното по-горе
съдът счита, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан.
Ищецът „М.**********“
ООД е
направил искане за присъждане на разноски по делото, като е представил Списък
на направените разноски в размер на 830,00 лева и договор за правна защита, в
който е отразено, че договореното възнаграждение е платено в брой.
Съгласно т. 12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада. С оглед крайния изход на спора съдът счита, че на
ищеца не се дължат разноски нито за заповедното производство, нито за
производството по установителния иск.
Ответникът „В.БГ“ ЕООД е
направил искане за присъждане на разноски по делото, като е представил Списък
на направените разноски в размер на 720,00 лева, договор за правна защита и
банков документ за платено по банков път възнаграждение.
Ищецът своевременно е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено от ответника
и неговия процесуален представител. Разпоредбата на чл.36 от Закона за
адвокатурата визира правото на адвоката на възнаграждение за своя труд,
размерът на което се определя в договор между него и клиента и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид
правна помощ. Приложима относно размера на адвокатското възнаграждение е
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
настоящия случай договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ответника
и пълномощника му е в размер на 600,00 лв. без вкл. ДДС. Ако
договореното от страната възнаграждение е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна
може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА /арг. чл.78
ал.5 от ГПК/. Съдът е сезиран с установителен иск с материален интерес 1320,00
лв. и съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата минималното възнаграждение е в
размер на 322,40 лв. С оглед правната и фактическа сложност на делото, в това
число анализ и преценка на европейски регламенти, както и с оглед процесуалната
активност, проявена от пълномощника на ответното дружество в хода на делото съдът
счита, че заплатените от ответника разноски за адвокат следва да му бъдат
присъдени изцяло. Съгласно текста на § 2а от Наредба №1/09.07.2004г.
за регистрираните по Закона за данък добавена стойност адвокати, дължимият
данък се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се
дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. С оглед регламента на тази разпоредба
следва да се приемe, че върху договореното възнаграждение, което в случая е
600,00 лева, следва да се начисли ДДС, който се явява неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение и същият е в размер на 120,00
лева.
ВОДИМ
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „М.****************“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *******,
представлявано от управителя Х. И.И., против „В.БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в
ТРРЮЛНЦ с ЕИК *******, представлявано от управителя П.Б.К., иск съдът
да признае за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1,
предл. 1-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „В.БГ“ ЕООД, ЕИК ******* дължи на „М.*****************“ ООД, ЕИК ******* сумата 1320,00 (хиляда триста и двадесет) лева,
представляваща неплатено възнаграждение по договор и фактура №0000****/10.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаването на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ищеца „М.**********“ ООД, със седалище и адрес на
управление ***, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *******, представлявано от управителя Х.
И.И., да заплати на ответника „В.БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *******, представлявано от управителя П.Б.К., сторените от последния съдебни разноски в размер на 720,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: