Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 25.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при
секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 1910 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба, вх. №
6521/04.05.2018 г. предявена от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, с адрес:
гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез
процесуалния представител адв. В.Г. срещу Н.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
за установяване съществуването на вземане за
сумата 226,12 лева, представляваща
главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, за които е
издадена заповед за изпълнение №3527/31.10.2017г. по ч.гр.д. №5106/2017г. по
описа на първи граждански състав, РС-Враца. Иска се и да бъде осъдена да
заплати сумата от 1191,36 лева, представляваща неустойка за прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги, както и сумата от 119,80 лева,
представляваща дължими лизингови вноски.
С оглед различното основание за
дължимост на сумите, посочено в заповедното производство, установителен иск е
предявен само по отношение на сумата от 226,12 лева, а по отношение на
останалите суми са предявени осъдителни искове.
Ищецът твърди, че между него и
ответника е съществувало валидно облигационно по силата на договор за мобилни
услуги, сключен за мобилен номер 0893/696031 по програма Globul Web&talk
49,99 с първоначално/последващо тарифиране 60/60 и договор за мобилни услуги,
сключен за номер 0895/774315 по програма Интернет 7000 17,99 лева, двата
сключени на 28.11.2015г. Ответникът е с
абонатен номер при ищцовото дружество №********** за срока на действие на
абонаментните програми – до 28.11.2017г.
Към договора за номер 0893/696031 е сключен и договор за мобилно устройство марка TELENOR
модел Smart Plus на изплащане, като е уговорено това да бъде изпълнено на 23
месечни вноски в размер на 5,99 лева всяка.
Потреблението по сключените договори е фактурирано за абонат с
№**********. Сочи, че съгласно чл.26 от Общите условия, които абонатът е приел,
заплащането на потребените услуги се извършва въз основа на издадена от ищеца
фактура, като нейното неполучаване не освобождава абоната от задължението за
заплащане на сумите по нея. Твърди, че за периода 15.11.2015г. до 14.04.2016г.
са издадени три броя фактури: фактура №**********/15.01.2015г. за отчетен период 28.11.2015г. до
14.12.2015г. с начислена сума за разговори, месечни абонаменти и дължими вноски
в размер на 162,53 лева, платима в срок до 30.12.2015г.; фактура №
**********/15.01.2016г. за отчетен период 15.12.2015г. до 14.01.2016г. с
начислена сума за периода от 18,13 лева, 5,99 лева – дължима сума по договор за
лизинг на мобилно устройство, както и незпалатен баланс по предходна фактура в
размер на 162,53 лева, като общия дължим размер по фактурата е 186,65 лева,
платима в срок до 30.01.2016г.; фактура № **********/15.02.2016г. за отчетен
период 15.01.2016г. до 14.02.2016г. с начислена сума за периода от 37,98 лева,
5,99 лева – дължима сума по договор за лизинг на мобилно устройство, както и
незпалатен баланс по предходна фактура в размер на 186,65 лева, като общия
дължим размер по фактурата е 230,62 лева, платима в срок до 01.03.2016г. Към
всички фактури е приложено извлечение за потреблението на ползваните мобилни
номера. Била извършена корекция на задължението, след която дължимата сума е в
размер на 226,12 лева. Поради неизпълнение на задължението на абоната да
заплати тази сума на основание чл.75, вр. с чл.19б, т.в от Общите условия на
мобилния оператор ищецът е прекратил едностранно договора с ответника и е издал
по абонатен номер №********** на 15.04.2016г. крайна фактура № ********** с
начислена сума за плащане от общо 1537,28 лева, от която 226,12 лева –
задължения по предходни фактури, 1191,36 лева –неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, както и 119,80 лева – незаплатени лизингови
вноски. Твърди, че правото да начисли
неустойка е уговорено в т.11 от всички подписани между него и ответника
договори, като в нея е посочено, че размерът на неустойката е сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечени такси за всяка СИМ карта
до края на уговорения срок на договора. Било уговорена неустойка в размер на
200 лева в случай на неизпълнение по програма за пренос на данни. Лизинговите
вноски били предсрочно изискуеми на основание т.12, ал.2 от Общите условия,
приложими към лизинговите договори, поради забава на плащанията по договорите
за мобилни услуги. Твърди, че ответникът е приел общите условия, при които се
предоставят мобилнит услуги от ищеца, и че въз основа на тях е имал задължение
да заплаща задълженията по издадените фактури в 18дневен срок от тяхното
издаване. Неизпълнението на ответника е
породило правото да бъдат прекратени едностранно сключените с него договори,
както и да бъдат начислени неустойки за това. Моли да бъдат уважени предявените
три обективно съединени иска срещу ответника, като му бъдат присъдени сторените
в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника
не е депозиран отговор на исковата молба. На същият е връчено редовно лично
съобщението с приложеното към него разпореждане № 3721/29.05.2018г. и препис от
подадената искова молба на 04.05.2018г.
Районен съд - Враца, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните и се
установява от приобщените по делото писмени доказателства договор за далекосъобщителни
услуги от 25.11.2015г. за мобилен номер 0893/696031 и договор за мобилнси
услуги от 25.11.2015г. за мобилен номер 0895/774315 по програма инетрнет 7000, че страните са били в облигационни отношения по
посочените договори с предмет предоставяне на мобилни услуги, като към договор
за мобилен номер0893/696031 е сключен и договор за лизинг на мобилно устройство
марка TELENOR Smart plus White. Всички договори са подписани лично от ответника. С договор за мобилни услуги за
номер 0895/774315 е уговорена месечна такса от 17,99 лева на месец и срок на
действие на договора 28.11.2017г. С договор за мобилни услуги за мобилен номер
0893/696031 е уговорена месечна вноска от 49,99 лева, със срок отново 28.11.2017г.
В договор за лизин по отношение на мобилно устройство марка TELENOR Smart plus
White е уговорена месечна вноска от 5,99 лева за период от 23 месеца.
Представени са три броя
фактури издадени за потребление в
периода 15.11 2015г. – 14.04.2016г.., във връзка със различни от сключените между
страните договори, а именно фактура №**********/15.12.2015г. за период 28.11.2015г.
до 14.12.2015г. с начислена сума за разговори, месечни абонаменти и лизингова
вноска от 162,53 лева със срок за плащане – 30.12.2015г; фактура №72355454849/15.01.2016г.
за отчетен период 15.12.2015г. до 14.01.2016г., с начислена сума
за разговори, месечни абонаменти и лизингова вноска от 18,13 и 5,99, както и
предходен баланс от 162,53 лева със срок за плащане – 30.01.2016г.; фактура №**********/15.02.2016г.
за отчетен период 15.01.2015г. до 14.02.2016г., с начислена сума за разговори,
месечни абонаменти и лизингова вноска от 37,98 и 5,99, както и предходен баланс
от 186,65 лева със срок за плащане – 01.03.2016г., както и фактура № **********/15.04.2016г.,
издадена след предсрочно прекратяване на договора, в която е включена неустойка
за предсрочно прекратяване и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
мобилно устройство марка TELENOR Smart plus White. Към първите три фактури са приложени подробни разпечатки за
използваните услуги по всеки от договорите – разговори, съобщения, месечни
такси, данни, абонаментни такси, лизингови вноски.
Приложени са и общи условия на ищеца за предоставяне на мобилни услуги.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Исковете за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК са подадени
в законоустановения месечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
издадената по ч.гр.д.№ 2808/2017 г. по описа на РС-Враца заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника и изпълнение на задължението на ищеца по договора да предостави
далекосъобщителни услуги на претендираната стойност, както и възникване на
правото му да начисли обезщетение за неизпълнение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане.
Ищецът е доставчик на мобилни
услуги, установи се по делото, че ответникът е абонат по два броя договори за
доставка на мобилни услуги. Ответникът е допуснал неизпълнение на своите
задължения за заплащане на потребените мобилни услуги, поради което ответникът
е прекратил едностранно договорите, считано от дата 15.04.2016г.
В доказателствена тежест на ищеца е
да установи изпълнение на задължението си по договора да предостави
далекосъобщителни услуги на претендираната стойност. За установяване на това
обстоятелство са представени три броя фактури, заедно с приложение за всеки от
договорите, по които ответникът е абонат, в което са описани подробно
потребените услуги – брой разговори и с кой оператор, брой изпратени текстови
съобщения, пренос на мобилни данни, такси и др. Ответникът не е оспорил
дължимостта на сумите нито след издаване на процесните фактури. Не се
установява ответникът да е заплатил така установените суми, поради и което до
размера на така претендираната сума искът се явява основателен и доказан и
следва да се уважи. Съдът приема, че искът на ищеца за установяване дължимостта
на сумите по фактури № №**********/15.02.2016г.; №72355454849/15.01.2016г. и №**********/15.02.2016г. е
основателен.
По отношение на претенцията на ищеца
в размер от 1191,36 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги, следва съдът служебно да направи преценка, доколко договорната
клауза не противоречи на добрите нрави, което би обусловило нейната нищожност.
Съдът счита, че клаузата в
подписания от страните договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка
при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на
договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения
за ответника.
Липсва нормативно ограничение и в
рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по
договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване
преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка
за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за
което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва
да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и
вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото
неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз
основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна
такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора
от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода
от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този
смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015
на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I
т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Следва
да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи
предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на
добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. №
2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по
тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Предвид така изложеното предявеният иск за установяване на дължимост
на сумата от 1191,36 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
услуги се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
В чл.210 ГПК е предвидена възможност
за първоначално съединяване на искове. Ищецът е заявил едва със свое становище
от 25.09.2018г. претенция при условията на евентуалност да бъде разгледан
осъдителен иск за неустойка в размер на три месечни абонаментни такси по всеки
от договорите, в случай че бъде отхвърлен първоначално предявеният иск за
присъждане на неустойка поради прекратяване на договрите по вина на абоната
предсрочно. Съдът намира, че претенцията не е заявена своевременно, поради
което не следва да бъде разглеждана.
По отношение на иска по чл.79,
вр.чл.205 ЗЗД в тежест на ищеца, че е сключен договор за продажба с уговорка за
разсрочено плащане на цената, както и че са настъпили уговорените между
страните предпоставки за настъпване на предсрочна изискумост на оставащите
вноски до края на договора. При доказване на тези обстоятелства, ответникът
следва да докаже заплащане на сумите по договора за продажба на изплащане. Установи се от
представените по делото доказателства, че между страните е сключен договор с
уговорка за разсрочено плащане на цената за мобилно устройство марка TELENOR Smart plus White, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението на купувача за
заплащане на месечна вноска, продавачът може да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми, поради което следва да бъде прието, че е доказан предявеният иск за сумата, за която е предявен.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014
г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат присъдени сторените от
него разноски в заповедното производство в размер на 25 лева държавна такса и 203,96 лева адвокатски
хонорар, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да му заплати направените в настоящото производство разноски в размер на 118,59
лева държавна такса и 203,96 лева адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по обективно
съдединени иск по чл.422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и иск по чл.422 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, срещу Н.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че Н.Х.С. дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 226,12 лева /двеста двадесет и шест
лева и 12 ст./ – потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги
от дата 28.11.2015 г. потребени в периода от 15.11.2015 г. до 14.04.2016 г., за
която сума е издадена крайна фактура с № **********/15.04.2016 г. фактурирана
под клиентски номер на абоната *********, ведно със
законната лихва върху главницата по посочената крайна фактура, считано от
26.10.2017 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение №3527/31.10.2017г. по ч.гр.д. №5106/2017г. по описа на ВрРС, първи
граждански състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
********* срещу Н.Х.С., ЕГН ********** на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1191,36 лева, представляваща неустойка
за прекратяване на два броя договори за далекосъобщителни услуги от
25.11.2015г. за номера 0893/696031 и 0895/774315.
ОСЪЖДА Н.Х.С.,
ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* сумата от
119,80 лева, представляваща дължими лизингови вноски по договор от 25.11.2015г. за мобилно устройство марка TELENOR Smart plus White по предявения иск на основание чл.79, вр.чл.205 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК Н.Х.С., ЕГН ********** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 322,55 лева представляваща разноски по
делото, както и разноски в заповедното производство в размер на 228,96 лева.
След влизане в сила на решението
заверен препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 5106/2017 г. по описа на
ВрРС, първи граждански състав.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: