№ 468
гр. Русе, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20244520201094 по описа за 2024 година
Постъпила е жалба от Т.Б.Т. от гр. Русе ЕГН ********** в качеството
на управител и представляващ “Боболино” ЕООД против наказателно
постановление № 18-2400042/15.04.2024 г. на директора на Дирекция
Инспекция по труда ,с което на основание чл.415 ал.1 от КТ на дружеството е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.
Жалбоподателката обжалва наказателното постановление без да отправя
до съда конкретни искания.
Представител на административно-наказващия орган моли съда да
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката е управител на “ Боболино ЕООД със седалище в
гр.Русе. Основна дейност на дружеството е извършване на шивашка дейност.
Във връзка с подадени от бивши работници сигнали,проверка в
дружеството извършва служител на Д“ИТ“ Русе. При тази проверка се
констатират нарушения на трудовото законодателство като едно от тях е
неправилно оформяне на книгата за първоначален инструктаж където по-
1
голяма част от инструктираните са без посочени длъжности и с протокол от
24.01.2024г. по отношение на работодателя са приложени принудителни
административни мерки – задължителни предписания. Протоколът е връчен
на жалбоподателката и мерките не са обжалвани. Под №8 в протокола е
задължително предписание „да се документира надлежно проведения
инструктаж като се изпишат подробно всички данни на инструктираните“.
Срокът на изпълнение е 01.02.2024г. На 22.02.2024г. жалбоподателката е
призована в Д ИТ Русе за да представи доказателства за изпълнение на
дадените предписания. Т. не се явява на посочената дата,а едва на 25.03.2024г.
като дава писмени обяснения и прилага към тях копие от книга за
първоначален инструктаж,в която са попълнени всички графи. Свид.П. –
гл.инспектор в Д“ИТ“ Русе приема неявяването на Т. от една страна като
осуетяване на проверка,а от друга като неизпълнение на предписанията.
Поради представяне на копията от книгата след изтичане на срока на
предписанията ,приема, че предписание №8 не е изпълнено и съставя срещу
дружеството акт за установяване на административно нарушение на
разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ.
На 15.04.2024г. с обжалваното наказателно постановление № 18-
2400036/15.04.2024 г. директорът на Дирекция Инспекция по труда на
основание чл.415 ал.1 от КТ налага на дружеството административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.
По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори. Тя се
установява от представените с преписката писмени доказателства - протокол
от 24.01.2024г. и от 25.03.2024г. ,копия от книга за първоначален инструктаж и
писмени обяснения на работодател ,както и от показанията на свидетелката.
Фактите от предмета на доказване се установяват от следните
доказателствени средства:
От протоколите се установяват датите на издаването им и
предписанията,които са направени с тях,както и органа,който ги е издал.
От писмените обяснения на работодател ,както и от показанията на
свид.П. се установява, че дружеството жалбоподател има качество
работодател.
От протокола от 24.01.2024г. се установяват задължителните
предписания,органа който ги е издал,както и срока на изпълнението им,а от
2
писмените обяснения на работодател и копията от книга за инструктаж,че
същата е с всички попълнени графи към момента на явяване на
жалбоподателката за проверка.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като изхожда от оправомощено лице и е
подадена в определения от закона срок.Проверявайки служебно правилността
и обосноваността на обжалваното наказателно постановление,съдът намери
следното:
При постановяване на обжалваното наказателно постановление е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила довело до
необоснованост на постановлението.
Въпреки възраженията на жалбоподателката и представяне на копия от
попълнена книга за първоначален инструктаж,макар и след първоначалната
обявена дата за повторна проверка,при издаване на наказателното
постановление наказващият орган не е извършил разследване на спорните
обстоятелства съгласно задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН.Това
бездействие е довело до необоснованост на обжалваното наказателно
постановление,тъй като към момента на издаването му задължително
предписание №8 е било вече изпълнено и изводите на наказващия орган в
обратна насока не отговарят на обективната действителност.Освен това не се
спори по въпроса,че при определяне на дата за проверка – двадесет дни след
изтичане на срока за изпълнение на срока за изпълнение на задължително
предписание № 8 не е възможно да се установи дали предписанието е
изпълнено в срока или по-късно.Това обстоятелство не е отчетено нито от
актосъставителя,нито от наказващия орган. Наличието на изпълнение към
момента на издаване на обжалваното наказателно постановление също води
до спор относно фактическите обстоятелства посочени в акта,което от своя
страна също е налагало разследване на спорните обстоятелства,което
процесуално действие не е извършил.
От друга страна разследване на спорните обстоятелства е било
задължително,предвид писмените обясненията на жалбоподателката. Тези
обяснения са приети от актосъставител като признание за неизпълнени
предписания въпреки, че в тях жалбоподателката сочи,че не се е явила на
3
22.02.24г. и не е представила……..,но очевидно към момента на съставяне на
тези обяснения е представила доказателства за частично изпълнение на някои
от множеството предписания.
Наличието на посочените по-горе спорни обстоятелства свързани точно с
изпълнение на задължителното предписание №8 е налагало извършване на
разследването им от наказващия орган.Неизпълнението на тези
регламентирани процесуални задължения е довело до необоснованост на
обжалваното наказателно постановление ,тъй като в хода на
административнонаказателното постановление не са безспорно установени
съставомерни факти свързани със субективната страна на
нарушението.Независимо от обстоятелството,че се касае за отговорност на
юридическо лице това не освобождава наказващия орган от задължението да
се произнесе относно вината на длъжностните лица извършили нарушението
и преценка на обстоятелствата свързани с тежестта и степента на обществена
опасност на конкретното нарушение.Като не е преценявал наличието или не
на обстоятелства игнориращи виновно неизпълнение на правно
регламентирано задължение,наказващият орган е постановил необоснован акт.
Предвид изложеното,съдът намира,че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени изцяло като постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и необосновано.
Предвид горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-2400036/15.04.2024г. на
директора на Дирекция Инспекция по труда ,с което на основание чл.415 ал.1
от КТ на „Боболино“ ЕООД представлявано от управителя Т.Б.Т. е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ДВЕ
ХИЛЯДИ лева
Решението може да се обжалва пред АС Русе в 14-дневен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4
5