Настоящото производство е образувано по въззивна частна жалба,депозирана от Юмер Мустафа Ибрахим от гр. Момчилград ,насочена срещу определение № 4 /30.01.2007 г. ,постановено по ч.гр.д. № 31/07 г. по описа на МРС. В жалбата се твърди,че атакуваното определение е неправилно и необосновано,постановено в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. В подкрепа на това си становище жалбодателят излага съображения. Твърди,че подадения пред РС акт е със заглавие "искова молба", и е с посочена в нея правно основание-чл.255 от ГПК. Изтъква ,че в чл.255 от ГПК е записано,че всеки един гражданин в качеството си на длъжник,какъвто се явявал и той по образувано изпълнително дело можел да оспорва с иск изпълнението. В този смисъл счита,че неправилно е образувано частно гражданско дело по исковата му молба с правно основание по чл.255 от ГПК, защото законът му давал правото да оспорвам чрез иск изпълнението по изпълнителното дело,образувано срещу него, № 200774100013/2007 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741 с район на действие района на КОС. Счита,че първоинстанционният съд е следвало да образува дело по общия ред,а не като частно гражданско дело. В този смисъл изтъква също,че в постановеното определение,първоинстанционният съд неправилно бил приел за правно основание чл.250 от ГПК,каквото той не бил посочил като такова,още повече,че и актът,съставляващ изпълнително основание за предприетото изпълнение не бил от обхвата на актовете,очертани в чл.237,б."в","г","д","е","ж" и "з" от ГПК. Моли настоящата съдебна инстанция да отмени атакуваното определение или да върне делото на първоинстанционния съд за ново гледане ,като задължи съда да образува по исковата му молба общо гражданско дело. В дадения му срок,ответникът по частната жалба не е депозирал възражения. Настоящата инстанция при извършената по повод и във връзка с частната жалба,проверка,прие за установено следното: Пред първоинстанционния Момчилградски районен съд е предявена искова молба от Юмер Мустафа Ибрахим с посочено в нея правно основание чл.255 от ГПК. От обстоятелствената част на исковата молба се установява,че в основата на изп.д. № 200774100013/2007 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741 с район на действие района на КОС ,стои изпълнителен лист,издаден на изпълнително основание,посочено в чл.237,ал.1,б.”а” от ГПК,а именно съдебно решение,постановено по гр.д. № 130/06 г. по описа на МРС. С исковата си молба ищецът моли да бъде призован на съд и след като докаже твърденията си на основание чл.255 от ГПК ,решаващият съд да постанови своя съдебен акт,с който да отмени изпълнителния лист по гр.д. № 130/06 г. на МРС,като издаден в нарушение на чл.46 и чл.197 от ГПК. От прочета на исковата молба също се установява,че с нея е направено като особено искане спирането на цитираното изпълнително дело .В искането е посочено като основание чл.250,ал.2 от ГПК. Първоинстанционният съд обаче,приемайки ,че е сезиран с възражение по чл.250,ал.1 от ГПК е образувал частно по своя характер производство и се е произнесъл по същот в закрито съдебно заседание с определение. С цитираното определение № 4/30.01.2007 г.,пост. по ч.гр.д. № 31/07 г.,Момчилградският районен съд е отхвърлил искането за спиране изпълнението по изп.д. № 200774100013/2007 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741 с район на действие района на КОС,като неоснователно,и е прекратил делото. В хода на тези констатации съдът намира предявената въззивна частна жалба за основателна. Безспорно съдът извлича правното основание не само от изписаното в исковата молба правно основание ,но и от обстоятелствената част на същата. Предявената искова претенция освен от изрично изписаното в нея правно основание , но и от изложените в нея обстоятелства,определено е такава с правно основание чл.255 от ГПК. В подкрепа на този извод е обстоятелството,че цитираното в исковата молба изпълнително основание,послужило за издаване на изпълнителния лист,стоящ в основата на предприетото изпълнение по изп.д. № 200774100013/2007 г.,е от кръга на очертаните в разпоредбата на чл.237, ал.1,б.”а” от ГПК,което като такова пък е изключено от приложното поле на чл.250 ,ал.1 от ГПК. Този извод се допълва и от самия петитум на предявената претенция,която още веднъж води на извода,че се касае не до възражение по смисъла на чл.250 ,ал.1 от ГПК,а до иск,предявен по реда на чл.255,ал.1 от ГПК. Друг е редът, който е следвало да предприеме решаващият съд ако е счел ,че исковата молба е неконкретизирана и нередовна в този смисъл. Безспорно този ред е този,посочен в разпоредбата на чл.100,ал.1 от ГПК,във вр. с чл.98 от ГПК. От контекста на исковата молбÓ също се установява,че с нея е направено особено искане,чиято цел обаче е допуснато обезпечение на исковата претенция чрез спиране на изпълнението по цитираното изпълнително дело. Решаващият съд е следвало сам да достигне до този извод,подлагайки на обсъждане направеното особено искане,без да се чувствува ограничен от неправилно посоченото в него правно основание чл.250,ал.2 от ГПК. Като е стигнал до друг извод,образувал е гражданско дело от частен характер и се е произнесъл в закрито заседание като по възражение с правно основание чл.250,ал.1 от ГПК,решаващият съд е постановил порочен съдебен акт- атакуваното определение. Не без значение в случая е и факта,че дори нито мотивировъчната част ,нито диспозитива на постановеното определение отговарят на същността и на вида на търсената правна защита с възражение с правно основание чл.250,ал.1 от ГПК. Нещо повече цитираният в предходен абзац диспозитив не съответствува на изложените в самото определение мотиви по същество. Те в своята съвкупност не обосновават извода на съда формулиран в постановения диспозитив. В аспекта на изложеното до тук настоящата инстанция намира,че решаващият съд се е произнесъл по непредявено искане,като постановеното определение следва да бъде обезсилено,а делото върнато на същия съд за произнасяне по предявеното искане. Водим от горното и на основание чл.217,ал.4 от ГПК,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 4 / 30.01.2007 г.,постановено по ч.гр. д. № 31/07 г. по описа на Момчилградския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по предявения иск. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|