№ 769
гр. Пазарджик, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201475 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя Г. К. П. против НП №
521193-F537969 от 30.06.2020 година на директор Офис за обслужване-
Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС
и за нарушение на чл.125 ал.3 вр. с ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до наличие на материална
и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. По
същество не се оспорва фактът на извършеното нарушение, но се навеждат
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото
на защита и опорочаващи производството.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален
представител, който излага съображения за отмяна на НП и претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - ТД на НАП-Пловдив, чрез своя процесуален
представител, оспорва жалбата и иска потвърждаване на постановлението. Не
1
претендира присъждане на разноски.
Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:
Към 2019 година дружеството - жалбоподател било регистриран по ЗДДС
търговец. В качеството си на данъчнозадължено лице по ЗДДС то следвало в
съответствие с чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС за всеки данъчен период да подава
информация от отчетните регистри „Дневник за покупките” и „Дневник за
продажбите” на магнитен/оптичен носител и копия от тях в законоустановения
срок - до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за
който се отнася. Установено било, че в законоустановения 14-дневен срок от
изтичането на данъчния период: 01.10.2019 г. – 31.10.2019 година, т.е. до
14.11.2019 година включително, данъчно задълженото лице не било подало
процесната информация.
Такава била подадена на 28.01.2020 година.
По този повод против дружеството бил съставен АУАН № F537969 от
14.02.2020 година. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, а в
последствие на 22.06.2020г. бил предявен, подписан и връчен на пълномощник
на дружеството. На дружеството била изпратена покана с изх. №
23796/19.11.2019 г. (л.12 от материалите по АНД № 138/21г. при предходно
разглеждане на делото от друг състав на съда), за явяване за съставяне на АУАН
но същата не била надлежно връчена.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП, което било връчено на
нарушителя на 17.01.2021 година, а жалбата против него била подадена чрез
АНО по пощата на 20.01.2021 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което
е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените
доказателства приети по делото и показанията на актосъставителя – св. Д.К..
Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства, т.к. те са
непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намери, че жалбата е основателна по следните съображения
Като инстанция по същество съдът е длъжен да провери законността на
2
развилото се АНП, респ. на НП, т.е. дали правилно са приложени процесуалният
и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В
изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са съставени от компетентни органи.
Актосъставителят К. заема длъжността инспектор по приходите в ТД на
НАП- Пловдив и като такъв разполага с компетентността да съставя АУАН за
нарушения на ЗДДС. НП е съставено от директора на Офис Пазарджик в ТД на
НАП- Пловдив, който също разполага с компетентността да издава НП за
нарушения на ЗДДС и в частност конкретното нарушение, тъй като е
упълномощен за това от изпълнителния директор на НАП (виж Заповед № ЗЦУ-
ОПР-17/17.05.2018). Обобщено казано - налице е материална компетентност по
отношение на съставителите на АУАН и НП. Те разполагат и с териториална
компетентност, тъй като процесната информация от отчетните регистри е
следвало да бъде подадена по седалище и адрес на управление на дружеството в
съответното структурно звено на ТД на НАП, т.е. в случая в Офис Пазарджик
към ТД на НАП- Пловдив. Поради това съдът не споделя направеното в жалбата
възражение, че П. П. - директор на Офис Пазарджик не разполагал с
компетентността да издаде обжалваното НП.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е
довършено на 15.11.2019г., т.к. законоустановения срок по чл.125 ал.5 от ЗДДС е
изтекъл предишния ден. АУАН е съставен на 14.02.2020г., т.е. в тримесечния
срок от откриване на нарушението и нарушителя.
Проведеното против дружеството-жалбоподателя АНП е започнало
със съставяне на АУАН, като при неговото съставяне и връчване не са допуснати
СПН. Вярно е, че актът е съставен на горепосочената дата в отсъствие на
нарушителя, т.е. при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Съставянето му в тази
хипотеза не е незаконосъобразно по мнение на този съдебен състав. Вярно е, че
до дружеството е била изпратена покана за явяване в ТД на НАП, Офис
Пазарджик с цел съставяне и връчване на акт за административно нарушение за
съответния данъчен период, за която обаче няма данни да е била надлежно
връчена. При това положение може да се приеме, че дружеството изобщо не е
било канено за съставяне и връчване на АУАН. Това разбира се е процесуално
нарушение, но не и от категорията на съществените. Установена е трайна
съдебна практика, според която дори нарушителя въобще да не е канен за
3
съставянето на АУАН, то това пак не би съставлявало съществено нарушение на
процесуалните правила, обуславящо отмяна на НП, щом в крайна сметка
съставеният в отсъствие акт е бил връчен на нарушителя и му е осигурена
възможността да организира защитата си в производството по-нататък.
Настоящият случай е именно такъв, защото след съставянето на акта същият е
бил връчен на 22.06.2020г. на надлежно упълномощен негов представител /виж
пълномощно на л.11 от материалите по АНД № 138/21г. при предходно
разглеждане на делото от друг състав на съда/. В този смисъл има константна
съдебна практика, като само за пример биха могли да се цитират Решение
592/2016 по канд № 700/16г. на АдС-Пазарджик, както и решения на същия съд
по канд № 743/20г., канд № 742/20г. и канд № 722/21г., с което между другото е
отменено решението на въззивната инстанция по АНД № 138/21г, постановено от
друг състав на ПзРС при предходно разглеждане на делото, който пък е отменил
настоящото НП, приемайки, че е налице СПН, изразяващо се в съставянето на
АУАН без преди това нарушителят да е бил канен за това действие.
Въпреки всичко казано до тук, НП се явява незаконосъобразно и следва да
се отмени. От материалите по АНП безспорно се установи, че в
законоустановения срок до 14.11.2019 г. дружеството-жалбоподател не е подало
информацията от отчетните регистри за данъчен период м. октомври 2019 г. Това
обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. В този смисъл дружеството
формално е осъществило нарушението, за което е санкционирано. Следва обаче
да се има предвид, че дружеството не извършвало търговска дейност през този
период, което се установява и от подадените информация от отчетните регистри
и СД, които са нулеви. Следва да се отчете и това, че процесната информация от
отчетните регистри за данъчен период м. октомври 2019 г. е подадена от
дружеството преди да бъде съставен АУАН.
Нормата на чл.179 от ЗДДС инкриминира различни форми на
изпълнително деяние- неподаване на декларация или отчетни регистри по този
закон и неподаване в срок. Процесната форма на неизпълнение е с най-нисък
интензитет на застрашаване на обществените отношения за своевременно и
точно отчитане чрез подаване на декларации и отчетни регистри от задължените
лица, с оглед определяне на финансовия им резултат и дължимия за внасяне или
възстановяване данък. Независимо че отговорността на юридическите лица е
обективна и безвиновна съгласно чл.83 от ЗАНН, с оглед спазване на
конституционния принцип за равенство пред закона, за да не се получи
4
неравнопоставено третиране на правните субекти за едно и също по вид
нарушение, при преценката относно обществената опасност на конкретното
деяние следва да се отчете, че то е извършено за първи път и не е съществувала
реална опасност от засягане на защитените обществени отношения, тъй като
задълженото лице не е осъществявало търговска дейност не само през процесния
период, но и преди това. Няма никакъв търговски оборот, нито е дължало данък.
Независимо че не е имало търговски оборот, дружеството не е подлежало на
задължителна дерегистрация по смисъла на чл.107 от ЗДДС. Вярно е, че
процесната информация е подадена повече от два месеца след изтичане на
законоустановения срок за подаването й, но от тази забава не са настъпили
никакви общественоопасни последици. Съдът намира, че за извършеното от
дружеството нарушение е била приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, макар че
от страна на АНО се ангажираха доказателства за противното. Видно от
съставените две предупреждения на дружеството на основание чл.28, бук. „а“ от
ЗАНН /л.29-30 и л.34-35 от материалите по АНД № 138/21г. при предходно
разглеждане на делото от друг състав на съда/, нарушенията, за които същото е
предупредено са били извършени за данъчен период мес. април 2019 година.
Наказващият орган е предприел действия за предупреждаване на нарушителя, че
при последващо извършване на същото по вид нарушение, ще му бъде наложена
административно наказание, като това е станало на 11.02.2020г.
Предупрежденията са били връчени на дружеството на 20.02.2020г., т.е. повече
от три месеца след извършване и установяване на процесното административно
нарушение, което е за данъчен период мес. актомври 2019 година. Казано с други
думи, към момента на извършване и довършване на процесното административно
нарушение – 15.11.2019г., датата, следваща последния ден, в който
информацията е следвало да се подаде за съответния данъчен период -
14.11.2019г., дружеството не е било предупреждавано по реда на чл.28, бук. „а“
от ЗАНН. При това положение не може да се твърди, че към датата на
извършване на процесното нарушение, спрямо дружеството е била прилагана
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, при което тя не може да се приложи повторно. С
последните изменения в ЗАНН, които предстои да влязат в сила от 23.12.2021г. в
нормата на чл.28 ал.1 от закона е записано изрично, че „наказващият орган не
налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
5
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. В сегашната реакция на ЗАНН това уточнение за
едногодишния срок от влизане в сила на предупреждението не съществува, но
така или иначе няма съмнение, че във всички случаи предупреждението следва
да е влязло в сила, което предполага преди това да е издадено и съобщено, за да
не може в последствие, при извършване на друго нарушение, отново да се
приложи чл.28 от ЗАНН, нещо което не е било налице в настоящия казус.
Още повече, че е неясен критерият на АНО защо за две нарушения за
данъчен период мес. април 2019г. той е преценил, че следва де предупреди
дружеството, а за това за данъчен период мес. октомври 2019г. - не и какви са
били неговите съображения в тази насока. В мотивите, изложени в
предупрежденията до дружеството, АНО е посочил, че нарушението се явява с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни
нарушения от същия вид, доколкото нарушението е било преустановено и
данните от отчетните регистри сочели, че през периода не е била извършвана
дейност, но това е било валидно и за данъчния период мес. октомври 2019
година, за което пък е било издадено обжалваното в настоящото производство
НП.
Поради всичко това, настоящият съдебен състав приема, че конкретното
деяние, въпреки че формално осъществява признаците на административно
нарушение съгласно дефиницията на чл.6 от ЗАНН, представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Задължението на органите по приходите да
регистрират нарушението чрез съставяне на АУАН не освобождава наказващият
орган от задължението му да прецени конкретната обществена опасност на
деянието, която в случая е малозначителна, поради което дружеството-
жалбоподател следва да бъде освободено от налагане на наказание, като бъде
предупредено устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение от
същия вид ще бъде наложено административно наказание. Допълнителен
аргумент в тази насока е и обстоятелството, че дружеството е подало процесната
информация от отчетните регистри доброволно, преди органите на данъчната
администрация да са установили извършеното нарушение и да са съставили
АУАН. При преценката за маловажност на случая е без значение, че
нарушението е формално, тъй като общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН е
приложима за всички видове нарушения, като с оглед конкретните обстоятелства
следва да се прецени, дали деянието поради своята малозначителност не е
6
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 112/82 г. ОСНК на ВС и т.8 от ППВС
№ 3/1982 г.
С оглед на изложеното НП следва да бъде отменено.
При този изход на делото неоснователна би се явила претенция на
представителя на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но
както се посочи в самото начало, такова искане не бе направено до края на
последното съдебно заседание.
Не може да бъде удовлетворено и искането на пълномощника на
дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски в негова полза, т.к. в
кориците на делото няма данни такива да са били направени. Приложено е
единствено пълномощно от дружеството към адв. П., в което обаче не е отразено
заплащането на адвокатски хонорар. Липсва приложен договор за правна защита
и съдействие, нито пък списък на разноски.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 521193-F537969 от 30.06.2020 година на директор
Офис за обслужване-Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на „Г.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик,
представлявано от управителя Г. К. П., на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС и
за нарушение на чл.125 ал.3 вр. с ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7